С дела по Темида

Екип на Биволъ

Семейните приятели: Владимира Янева, Станимир Флоров, Цветан Цветанов на концерт на Веселин Маринов. Снимка изпратена от читател на “Дневник”

Едно баба знае, едно си баба бае. Тази народна мъдрост спокойно може да се превърне в слоган на правоохранителната и правораздавателната система. Прокуратурата и МВР изградиха траен навик да притискат с дела и досъдебни производства своите „мишени”. Дори когато последните са част от съдебната власт. И днес мнозина са убедени, че преди военният прокурор Николай Колев да бъде разстрелян, началникът му Никола Филчев се е опитал неуспешно да го превърне в подсъдим и осъден. Нанка Колева – съпруга на разстреляния магистрат твърди, че бившият обвинител номер 1 Никола Филчев лично е разпоредил в колата на съпруга й да бъдат подхвърлени наркотици. Не е нужно обаче да се връщаме толкова много назад във времето. Подобна порочна практика не губи актуалност и днес.

Има съмнения, че при последният избор на главен прокурор не друг, а членът на ВСС и бивш зам. главен прокурор на Р. България – Камен Ситнилски се превърнал в обект на манипулация чрез съдебно дело. Софийската градска прокуратура подготви за внасяне в съда обвинението срещу сина му Адриано Ситнилски. Към онзи момент той тъкмо се е завърнал от мисия в Афганистан. Там отслужва 6 месечен мандат, като служител на Държавна агенция „Национална сигурност”, заедно с българския военен контингент. Според запознати, докато е зад граница Адриано Ситнилски се справя успешно с поставените му задачи. Взема дейно участие в предотвратяването на удар по части на НАТО-вските ни съюзници. При завръщането си в България обаче вместо медал или повишение го чака дело. Обвинението срещу него е за времето, когато е служител на ГДБОП. То е за престъпление по служба – 282 от Н.К. Неясно как разследването срещу него, което дълго си стои висящо, се подготвя изведнъж за внасяне с съда. Точно когато предстои гласуването за нов главен прокурор.

Към онзи момент градския прокурор на София Николай Кокинов неофициално е обявил, че има желание да наследи поста от Борис Велчев. Камен Ситнилски пък не крие подкрепата си за Галина Тонева, която също е кандидат за поста. В момента, в който се подготвя внасянето на обвинението срещу Адриано Ситнилски напрежението в СГП ескалира. Обвинителите от отделите, разследващи организираната престъпност, корупцията и престъпленията извършени от служители на МВР бързо обявяват, че ще си направят отвод, ако делото им се „падне” на принципа на случайното разпределение. Тяхната дейност се контролира от Камен Ситнилски, докато е зам. главен прокурор.

В края на краищата, след като става ясно, че Николай Кокинов няма да бъде номиниран за главен прокурор, натискът за експресно внасяне на обвинението срещу Адриано Ситнилски спада. Според запознати служителят на ДАНС е в доста обтегнати взаимоотношения с баща си. Точно поради тази причина избрал да се реализира извън съдебната власт и по точно извън прокуратурата. В държавното обвинение баща му е сочен за кадровик и сив кардинал. Репутацията на Камен Ситнилски е меко казано спорна. Скандалите, в които беше забъркано името му не са един или два. Въпреки това, ако делото срещу сина му е опит за манипулация над него е повече от грозно, страшно и опасно. Когато обаче се направи опит да се притиска прокурор, който се е доказал през годините, като стриктно спазващ закона магистрат, ситуацията придобива различни параметри.

През 2011 година по сигнал на директора на ГДБОП Станимир Флоров в Германия беше образувано разследване срещу днешния и.д. градският прокурор на София Евгени Диков. По обвинение за разгласяване на класифицирана информация. До абсурдната ситуация се стигна след публикуването на мой материал във в. Стандарт, озаглавен „Мамим германци с фалшива виагра”. В статията се описва дейността на родни групи, които таблетират и изнасят зад граница виагра и анаболни стероиди. Субстанциите се внасят у нас от Азия, правят се на хапове и им се намира пазар в Германия, а от там и в други държави. У нас обаче производството на фалшива виагра и стероиди се преследва по текстовете в НК за фалшифициране на търговски марки. Подобна дейност е административно нарушение, а не престъпление. В Германия търгуващите с нелегално произведените у нас фармацевтични продукти попадат под ударите на поне два закона. У нас обаче би било немислимо ГДБОП да преследва „организирана престъпна група” специализирана в… системни административни нарушения! По подобна разработка антимафиотите дори не биха могли да приложат специални разузнавателни средства, така необходими за работата им в онзи момент. Обвинение в контрабанда срещу „производителите” на неистинските фармацевтични продукти пък трудно би издържало в съда, защото трафикът е в рамките на Европейския съюз, където има свободно движение на стоки.

След излизането на статията в един от понеделнишките броеве на Стандарт получих позвъняване от Станимр Флоров. По време импровизирания телефонен скандал, който ми той ми вдигна, директорът на ГДБОП няколко пъти ме попита за източникът ми. Подобно на всеки уважаващ себе си поне малко репортер, отказах да му го назова. Тогава Флоров обяви, че знае кой е! Учуден го попитах, след като знае кой е, защо тогава си губи времето да ми звъни. След като разговорът приключи си въобразих, че този „проблем” е затворена страница. Седмица по-късно обаче получих позвъняване първо от инспектората на ВКП, а после и от Софийската градска прокуратура. Бях уведомен, че съм привлечен, като свидетел (поне първоначално) по дело за разгласяване на класифицирана информация срещу прокурора от ВКП Евгени Диков. Естествено, явих се, за да бъдат свалени показанията ми. Тогава с изумление разбрах, че Станимир Флоров е подал сигнал до германските власти, в който заявява че от разговора си с мен е разбрал, че съм получил информацията си за въпросната статия от Евгени Диков – факт който иначе категорично противоречеше на истината! Едва ли не, според Флоров, аз бях набедил прокурора за свой информатор!

Категорично отхвърлих твърденията на Флоров. И днес си мисля, че разговорът ми с тогавашният директор на ГДБОП е бил документиран. Подозирам, че ако твърденията му отговаряха на истината, той щеше да намери начин да направи записа публичен. Естествено това не се случи. Разследването срещу Евгени Диков беше прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление. Оказа се, че дори той да ми беше дал информация за въпросната афера с виагра, това нямаше да е класифицирана информация. Нямаше и да е престъпление. За щастие моят реален източник по този случай си остава неразкрит и до днес. Кому обаче беше потребно да се скалъпи дело срещу прокурор, който е до толкова стриктен, че го обвиняват единствено в „запетайкаджийство”, защото спазва дословно буквата на закона?

Според няколко независим един от друг източници именно Станимир Флоров лобира най-активно за оправдателни присъди на дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев. За връзките между бившият директор на ГДБОП и братя Галеви в БИВОЛЪ е писано многократно. Евгени Диков и Борислав Сарафов са прокурорите под чието ръководство се провеждат операциите срещу екс баретите. Диков наблюдава досъдебното производство срещу дупнишките бизнесмени на ниво ВКП. Започването на досъдебното производство срещу него странно съвпадна по време с осъдителната присъда, произнесена срещу Галеви от Софийския апелативен съд. Защо тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров се опита да обвини (набеди) в разгласяване на класифицирана информация прокурора, който изработи делото срещу Галеви? Опит за репресия и саморазправа с Евгени Диков ли беше това дело? Едва ли някога ще бъдат събрани годни доказателства, за да се твърди с категоричност каквото и да е по този случай. Днес това вече сякаш е и без значение, Галеви са с влезли в сила присъди, а Флоров е разследван за престъпления по служба. Дано практиката неудобни магистрати да бъдат притискани с измислени дела също остане в миналото.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD

При проблеми пишете на support [at] bivol [dot] bg

Вижте също / Read Also