Докато бившият пожарникар успокояваше нацията, че в България „демокрацията се е развила“ над нормалното и нему е дадено да я озапти с повечко полицейщина, големите западни медии констатираха, че се случва нещо лошо за техните нормално развити демокрации.

Стана ясно, че американското правосъдие е издало покана за принудително изпълнение на услугата за кратки съобщения Twitter, с която се искат всички трафични и лични данни на няколко свързани с Wikileaks лица, включително адреси, телефони, номера на банкови сметки и карти. 

От тях само двама са американци, останалите трима са  известният австралийски гражданин Джулиън Асанж, холандски гражданин и исландската депутатка Бригита Йонсдотир.

Именно Бригита Йонсдотир съобщи, че е предупредена от Twitter за получената заповед/покана, която в англосаксонското право се нарича с латинския термин subpoena. „Дали си дават сметка, че съм исландски депутат“ попита тя в краткото съобщение от миналата нощ, което обиколи света за секунди.

doj_twitter

Веднага възникна въпросът кои други американски компании са получили подобен документ и как са реагирали. В момента, в който пиша този текст отговор няма. Twitter поне има ясна политика за защита на личните данни на потребителите си. От фирмата са настояли пред американското правосъдие да разсекрети заповедта, за да може да уведоми потърпевшите и да им даде право да я оспорят по съдебен път в рамките на 10 дни. За другите гиганти като Facebook и Google до този момент не е ясно как са постъпили и дали не са предали всички изискуеми данни зад гърба на потребителите си.

Освен набиращият скорост дипломатически скандал, светът започна да си дава сметка, че нещо не е наред с темелите на американската демокрация. Не точно Първата поправка, не точно свещената неприкосновеност на личния живот, но усещането е тегаво като в романа на Джоузеф Хелър „Нещо се случи“.

Нещо се счупи! Нещо, което може да доведе до летален изход за цифровата ни свобода каквато я познаваме и да ни накара да я пресъздадем в други форми, които не зависят от централизирани услуги под юрисдикцията на държави, които вместо да се борят с „Оста на злото“, започват да прилагат нейните методи. С други думи – да минем в нелегалност.

За мен лично някои събития в забутаната ни европровинция придобиват нов смисъл. Например, прегръдките на американския посланик Уорлик с агента на ДС Петко Арнаудов, които наблюдавах това лято и които ме озадачиха, вече имат някакво логично обяснение. Фактът, че Уорлик омаловажи скандала с разперените (и доста кални) уши на Цветанов и Борисов, и де факто ги подкрепи в налагането на незаконна и противоконституционна милиционерщина също не изглежда вече като изолиран инцидент.

Притисната икономически между сатрапиите на Китай и Русия и политически от изгубилата реперите си Америка, последният остров на ценностите на свободата остава Европа.

Падне ли и този бастион, триумвиратът на сатрапиите Океания, Евразия и Изтазия е на една ръка разстояние.