При инспекцията плажове по Северното Черноморие е установено, че плажът при залива „Тауклиман“ (Птичия залив известен също като Наневската тузла)  е в частен имот и до него няма достъп освен по вода – огласи министър Ангелкова преди седмица.

Истината е по-сурова. Достъпът до този малък плаж не само е ограничен по пътя, но когато граждани се опитват да стигнат до него, можело да се сблъсква с въоръжена охрана.

Възмутен гражданин се свърза с Биволъ и изпрати снимки и разказ какво се случва с посетителите на Тауклиман.

 

От пиарските изявления на министърката не стана ясно дали държавата ще възстанови достъпа, чий е имотът, какви са тези хора с калашници, които спират плажуващите и защо институциите допускат това. За сметка на това вчера Ангелкова атакува с отряд чиновници от МВР, Община Царево и МОСВ къмпингуващите на плажа „Корал“, който е отворен за всички посетители. Стигна се и до нощни обиски на палатки, незапомнени от времето на развития социализъм.

Биволъ проведе собствено разследване за плажа на Тауклиман и от него се вижда като на длан причината за нежеланието на държавата да се занимава с този частен плаж. 

Собственик на имота е фирмата АСПА ООД, регистрирана във Варна и с предмет на дейност туроператор и туристически услуги. Биволъ се свърза с представителка на фирмата на контактния телефон, която разказа, че имота е закупен преди много време, там нямало нови строежи и не се осъществявала туристическа дейност. Според нея имотът се охранява от трима души, но тя нямала информация, че не пускат хора до плажа.  Опитът да се свържем с някой от собствениците не даде резултат до редакционното приключване на статията.

Проучване в Търговския регистър показва, че към момента половината от АСПА ООД е собственост на варненските бизнесмени Георги и Кольо Кечовски и свързаната с тях Катя Димитрова.  При тях не се откриват оперативно интересни данни за връзки с подземния свят. Всъщност, вече може да се каже, че са налице такива данни, защото другата половина от фирмата се държи от лицето Лъчезар Костадинов Динчев, който има интересна бизнес биография на

Хазартен и оръжеен бос, свързан със знакови кадри на ДС

В началото на мутренските години Динчев е в борда на директорите на фирмата „Ай Джи Ем“, водеща в хазартния бранш припомня справка Държавен вестник. През 1994 г. той заседава там заедно с Младен Йорданов Михалев – Маджо – босът на групировката СИК, към която се е числял и настоящия ни премиер Бойко Борисов.

„Ай Джи Ем“ е основана година по-рано и е съсобственост на Васил Божков – Черепа, убития бос на Мултигруп Илия Павлов, Младен Михалев – Маджо, неговия тъст Борислав Паунов, служителят на УБО Олег Иванов и оперативният работник от ДС Пламен Манов.

През 96-а Лъчезар Динчев напуска тази елитна компания и започва да се занимава с оръжеен бизнес и недвижими имоти по морето. В момента той е мажоритарен акционер в оръжейната фирма „Дефенс Индъстри Груп“, в която акции има и бившият началник на Отдел 03 на ПГУ на Държавна сигурност о.р. полковник Атанас Кременлиев.

През последните години фирмата бележи значителен ръст на печалбите, без съмнение свързан с общия подем на българската оръжейна индустрия заради поръчките от САЩ и Саудитска Арабия за сирийските бунтовници. Но да се върнем към имотите на АСПА. Справка в Имотния регистър показва, как 

Държавата продала плажа за жълти стотинки

Най-напред АСПА успява да се сдобие с бившата почивна база в южния край на Наневската тузла, което е защитена територия през 2000 г. срещу 38 000 лв. Базата се състои от четири къщички и столова. Продавач е „Контракт 2001“ АД, която от 2000 г. е в ликвидация. Имотният регистър мълчи за обстоятелствата, при които „Контракт 2001“ е придобила базата, но следите водят през мажоритарния собственик „Меридиан капитал“ към приватизационен фонд на Мултигруп.

Седем години по-късно, през 2007 г. вече самата Държава решава да се погрижи за обособяването на атрактивната база като изцяло частен имот с частен плаж. Областният управител на Добрич продава на АСПА земята, върху която е построена почивната база. От Имотния регистър се вижда, че цената за 6 декара горски фонд е твърде приятна: лев и осемдесет стотинки на квадратен метър.

Имотите, които включват и плажа всъщност са два на брой и все още се водят със статут на горски фонд, сочат данните от кадастъра. Според последния годишен финансов отчет на АСПА те са оценени на 233 хиляди лева. 

По документи обаче там няма и помен от плаж, въпреки очевидните природни дадености.

По документи и според Кадастъра плаж на Тауклиман няма. Има частен имот.

 

Ситуацията с тези имоти е изключително странна, тъй като те са застроени отдавна с почивната база. Впоследствие земята става горски фонд и на на нея не бива да има постройки, но завареното положение е оставено. Имотите не попадат и на територията на резервата, който е в непосредствено съседство.

Имотите на АСПА не попадат и в прилежащия резерват Калиакра (в лилаво на кадастралната карта)

Така излиза, че дори де юре достъпът до имота може да бъде ограничен от собственика и по суша и по вода. Според Държавата това, което очите виждат на снимката, не е малък, кокетен плаж, до който всеки гражданин има достъп по Конституция. Това е гора. И тази гора вече е частна. Върви доказвай, че бреговата ивица е изключителна държавна собственост и всеки може да има достъп до нея!

Снимка: Евгени Динев, Wikimedia

 

Случаят с плажа на Тауклиман напомня какво се случи с водната спортна база на нос Чукалята, южно от Бургас. Там сега стърчи морския сарай на Ахмед Доган, който е приватизирал и брега. До това статукво също се мина през съмнителна приватизация, придобиване на сградите, впоследствие на имотите, а накрая и на част от държавната граница, за да не може никой да обезпокоява летния рахат на #КОЙ. И това се случи при пълно съдействие от всички институции в държавата при три правителства. Последният пирон с подаряването на пристанището беше забит от областния на Бургас, реформаторът Вълчо Чолаков. Впрочем, плажът до сарая също се оказа не плаж, а нива, досущ като гората на Тауклиман.

Положението към момента е, че на Росенец и на Тауклиман държавната ни граница е приватизирана от босове на престъпни групировки и ченгета от ДС, които я охраняват с калашници. Не от чужди нашественици, а от българските граждани.

Изглежда, че публично изразеното учудване на министърката на туризма, която констатирала като нарушение достъп до плажа на Тауклиман „само по вода“ е заради лоша комуникация с компетентните служби. Следващия път ченгетата трябва да я привикат на подробен брифинг преди да тръгне по плажни инспекции, за да знае къде са частните плажове на „нашите хора“ и да не привлича вниманието на гражданите и медиите с прибързани изказвания.

Print Friendly, PDF & Email

This post is also available in: English