Кандидатурата на съдията от ВАС Веселина Тенева за поста главен съдебен инспектор припомни едно от най-скандалните съдебни решения на Върховния административен съд – това за хонорара от 1 млн. евро получен от депутата Ахмед Доган. Именно съдия Тенева председателства петчленния състав на ВАС, който се произнася на 14.02.2011 г., че Доган не е в конфликт на интереси и дори осъжда Народното събрание (данъкоплатците) да платят разноските по делото.

Струва си да се препрочете това решение. В него се казват истини, които могат да бъдат христоматийни за политическата корупция в България. 

Философът – политик – лидер на партията мандатоносител получава милиони като технически експерт по макро-хидроинженерни проекти! Забележете, КАТО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ. С какво образование, с какъв ценз, по силата на какви компетенции? Съдия Тенева не се интересува от тези подробности.

Тя се хваща за процедурната подробност, че първият от поредицата договори бил сключен малко преди да влезе в сила Закона за конфликт на интереси и въпреки, че останалите договори са след тази дата, тя ги причислява като правопородени от първия, т.е. автоматически ги слага извън действието на Закона. Дори в римското право не е възможно антедатиране на документи, но за съдия Тенева и нейния състав това е основният аргумент, с който Доган е оневинен за един от най-големите корупционни скандал на прехода.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Дали действително няма конфликт на интереси, че след като идва на власт ДПС връща жеста и днес предлага Тенева за главен съдебен инспектор на Република България?

РЕШЕНИЕ

№ 2158

София, 14.02.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседаниена двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

ТАНЯ ВАЧЕВА

ИВАН РАДЕНКОВ

ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

при секретар

Светла Панева

и с участието

на прокурора

Македонка Поповска

изслуша докладваното

от съдията

ТАНЯ ВАЧЕВА

 

по адм. дело № 14649/2010.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационния протест на Върховна административна прокуратура против решение № 12053 от 18.10.2010 год., постановено по адм.д. № 9660/ 2010 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлено искането за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Демир Доган, направено с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ, Комисията) при Народното събрание, приет с решение по протокол № 32 от 30.07.2010 год. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и съдебният състав е достигнал до изводите си в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, загл. изм. ДВ, бр. 97/ 2010 год.). Съображения по оплакването за необоснованост на решението като нарушаване на логическите, опитни или научни правила не са изложени. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен.

Касационна жалба против решението по адм.д. № 9660/ 2010 год. на тричленния състав на ВАС е подадена и от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание с оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Според касатора не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото, което е довело до опорочаване на правния извод. Изложени са подробни съображения за доказаност на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ. Сочи се, че със сключването на договорите от 7.01. 2008 год. народният представител Ахмед Демир Доган се е поставил съзнателно в икономическа и политическа зависимост при взимане на управленски решения; че действителните отношения между страните по договорите водят на извод за тяхната привидност. Според Комисията съдът не е съобразил в изводите си участието на „Минстрой холдинг” АД като изпълнител в изграждането на хидровъзел „Цанков камък“, определен като обект с национално значение. Претенцията е за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да се приеме за доказано искането на КБККИПЕ и на Ахмед Доган бъде наложена глоба в максимален размер, а получената от народния представител сума по договорите се присъди в полза на държавата.

Ахмед Демир Доган, чрез пълномощника си адв. Румен Еленски, обжалва решение № 12053 от 18.10.2010 год., постановено по адм.д. № 9660/ 2010 год. на тричленен състав на ВАС в частта, в която Народното събрание е осъдено да му заплати направените по делото разноски в размер на 150 лв., вместо действително реализирани такива в размер на 48 000 лв. Счита, че е налице оценяем правен интерес в размер на два милиона лева, като развива съображения и за основателност на искането с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което разноските бъдат присъдени в пълен размер.

Ахмед Доган оспорва подадения от Върховната административна прокуратура протест, както и касационната жалба на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Поддържа становище за тяхната неоснователност по подробно изложени съображения и моли решението на тричленния състав в тази част да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените от страните касационни доводи, приема следното:

Неоснователно е възражението за недопустимост на подадената от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика касационна жалба. По смисъла чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват постановеното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Комисията е била страна в спора пред първата инстанция, постановеното съдебно решение има сила спрямо нея и е неблагоприятно за страната, поради което тя разполага с процесуално право на жалба срещу постановения съдебен акт.

За да отхвърли искането за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Доган, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че договорите с „Институт по строителство и минно дело” АД са сключени преди 1.01. 2009 г., когато влиза в сила на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (загл. изм. ДВ, бр. 97/ 2010 год.).Обсъждайки относимите към спора доказателства, съдът е заключил, че получената от проверяваното лице материална облага под формата на възнаграждение за изпълнение на задължение по възникнали договорни отношения с „ИСМД” АД е само една от предпоставките за установяване конфликт на интереси. Не е доказано по безспорен начин, че частният интерес е повлиял или е могъл да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност.

Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото, точно приложение на материалния закон и е обосновано.

Като лице, заемащо публична държавна длъжност по смисъла на чл. 3, т. 3 от ЗПУКИ, народният представител Ахмед Демир Доган е задължен да декларира несъвместимост и частен интерес по чл. 12 от този закон. Между него и „Институт по строителство и минно дело“ АД, гр. София са сключени четири договора от 7.01.2008 г. с предмети: „Проект Тунджа – обобщаване на предварителни проучвания” – изпълнен и приет от възложителя на 15.12.2008 г., „Схеми за прехвърляне на свободни води от река Марица към каскада „Доспат – Въча” – изпълнен и приет от възложителя на 15.12.2008 год.; „Проучване за „Трансфер на води от Баташки водосилов път към каскада „Доспат – Въча” – изпълнен и приет от „ИСМД” АД на 15.12.2008 год. и „Обобщителен доклад за Хидроенергийна каскада „Горна Арда” – изпълнен и приет от възложителя на същата дата. Сумите по четирите договора за изплатени съответно на 29.12. 2008 год. и на 12. 02. 2009 год. Не се спори, че в качеството си на народен представител от 41–то Народно събрание Доган е подал декларации по чл. 12 от ЗПУКИ, в които не е вписал тези обстоятелства. Получените суми са декларирани пред Националната агенция по приходите.

В изготвения от КБККИПЕ доклад е прието, че е установен конфликт на интереси по отношение на проверяваното лице, изразяващ се в затаяване на истината, което дефинира частния му интерес. Това е обосновало нейния извод, че с факта на недеклариране на конкретните обстоятелства по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ лицето е прикрило икономически и политически зависимости. Както правилно е посочил тричленният състав, в специалния закон липсва нарушение, което да прогласява за конфликт на интереси неточното, непълно или невярно съдържание на подадената декларация по чл. 12. Само въз основа на това обстоятелство и при отсъствие на законова хипотеза не може да се гради извод за конфликт на интереси. Последният следва да се доказва по надлежния ред за всеки конкретен случай.

Касационната инстанция споделя изложените правни съображения за приложението на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по време. Правнорелевантният факт, от който възниква задължението на лицето да декларира частен интерес е датата на сключване на четирите договора – 7.01.2008 год. В случая, възложителят е приел изпълнението и извършил първото плащане преди влизането в сила на ЗПУКИ – 1.01.2009 год. Обстоятелството, че второто плащане е извършено след тази дата, не променя правопораждащият факт – моментът на постигане на съгласуването между две насрещни волеизявления, различни по съдържание, но с еднопосочен резултат. Плащането е елемент от договорите, извършено след прието изпълнение на поето задължение, като при липса на съглашение не настъпват и съответните договорни последици. Специалният закон не съдържа разпоредба, която да придава обратно действие на установения с него режим относно задълженията на лицата, заемащи публични длъжности. Т.е. законът не намира приложение спрямо заварени факти и отношения. Касационната инстанция не споделя наведените съображения, че след като е извършено плащане при действието на закона, това обстоятелство сочи на получена облага, дефинираща частен интерес. Народният представител и юридическото лице са свързани с договорни отношения преди влизане в сила на закона, когато не е възникнала правната регулация на визираните в чл. 1 от ЗПУКИ обществени отношения. В този смисъл за проверяваното лице не е възниквало задължение да декларира частен интерес по чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

За пълнота на изложението следва да се обсъдят и останалите наведените от касаторите възражения. Твърди се, че след като договорите между Ахмед Демир Доган и „ИСМД” АД, в изпълнение на които е получено и уговореното възнаграждение, са сключени с оглед личността на изпълнителя, а същият няма необходимата професионална подготовка за изпълнението им и предвид обстоятелството, че предметът на договорите касае обект с национално значение, финансиран от държавата, то единственият възможен извод е поставянето на народния представител в икономическа и политическа зависимост на частни интереси и възможност да поема задължения във времето напред. Тези изводи не кореспондират с доказателствата по делото и противоречат на закона.

Съдът се произнася само досежно обстоятелството има ли нарушение на правната норма, посочена в доклада на Комисията – недеклариране на обстоятелства, сочещи на частен интерес, водещ до материална облага. В случая не е установено, че народният представител Ахмед Доган е получил материална облага от държавно търговско предприятие или от държавен орган. „Институт за строителство и минно дело” АД е частно юридическо лице, в което 60 % от акциите му са собственост на друго частно юридическо лице „Минстрой холдинг” АД. Съгласно разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от Търговския закон холдингът е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност. От анализа на събраните по делото доказателства не се установява зависимост на възложителя по сключените с Ахмед Доган договори от държавни средства или участие в проекти, финансирани с публични средства за релевантния период.

Между Ахмед Доган и „Институт по строителство и минно дело” АД са сключени четири договора, които – изхождайки от съдържанието им, а не от тяхното наименование – по своята правна природа са консултантски договори като разновидност на договори за изработка (чл. 258 – 269 от ЗЗД). При тях изпълнителят се задължава да изработи определен продукт (материален или интелектуален) за своя сметка и на свой риск, а възложителят – да заплати възнаграждение. Възможно е дължимият резултат да е налице към момента на сключването му или изпълнителят да извърши проучване, като използва допълнително събрана информация, включително знания и умения на други лица. По делото е безспорно, че в изпълнение на поетите задължения, при изготвяне на проектите са ползвани знания на специалисти. При внимателен прочит на приложените като доказателства идейни разработки е видно, че се касае за обобщаване на предварителни проучвания и доклади за бъдещи инвестиционни намерения, като изрично се отчита необходимостта конкретните дейности да се извършват от висококвалифицирани специалисти от различни области. Договорите за изработка са приети от възложителя – търговско дружество, същите са изцяло негова собственост, няма никакво държавно участие в тяхното финансиране. По делото не се съдържат данни за дейности по реализиране на строителство или за определяне на инвеститори за обектите, предмет на проучване. Неоснователно е и възражението, че след като възложителят по договорите „Институт по строителство и минно дело” АД е дъщерно дружество на „Минстрой холдинг” АД, участвало по силата на сключени с „НЕК” ЕАД договори в извършването на дейности по хидровъзел „Цанков камък”, то за Ахмед Доган е налице частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията му по служба.

По делото е приложен договор от 2005 год. между „Минстрой холдинг“ АД като изпълнител и „НЕК” ЕАД, който е с предмет „Почистване на храстите и изкореняване на дънерите на строителната площадка Язовирна стена, Гашня, отбивен тунел, постоянни временни пътища на Хидровъзел „Цанков камък”. С договор от 2007 година „Минстрой холдинг“ АД е приел да изпълни строителни и монтажни работи на обект „Цанков камък“ – водовземно съоръжение и стабилизиране на свлачище, изместване на общински път Михалково – Селча. Договорите, в които са уредени конкретните правоотношения между съответните юридически лица – персонифицирани субекти, във връзка с осъществяваната от тях търговска дейност, са изпълнени и са произвели своето правно действие. Тези факти не налагат извод, че „ Институт по строителство и минно дело” АД към 2008 година е усвоявал държавни или други публични средства, защото „Минстрой холдинг” АД е изпълнявал дейност по различни сключени с държавно дружество договори назад във времето.

Възраженията на касаторите, че четирите разработки касаят непосредствено хидровъзел „Цанков камък“, който безспорно е обект с национално значение и е финансиран от „НЕК”ЕАД като държавно дружество, противоречат на доказателствата. Хидровъзел „Цанков камък” представлява средното стъпало на каскада „Доспат – Въча“, разположена в западните Родопи и се състои от язовир „Цанков камък“ и ВЕЦ „Цанков камък“. Становищата на ВАП и Комисията за открита възможност за влияние върху енергийната политика на страната в частна полза са становища по принцип, в преписката липсват конкретни доказателства в тази насока. Описаните по-горе разработки – предмет на всеки от четирите договора, касаят идейни проекти за прехвърляне на води от река Места, трансфер на води от „Баташки водносилов път”, хидровъзел „Тунджа”, каскада „Горна Арда”. За последната, едва с протокол №34/2.09.2009 година Министерският съвет е взел решение за определяне на инвеститор на проект „Горна Арда”. Одобрената проектна схема на каскада „Горна Арда“ включва изграждането на три хидровъзела, както следва: ХВ „Мадан“- язовир „Мадан“ и ВЕЦ „Бял извор“; ХВ „Ардино“ – язовир „Ардино“ и ВЕЦ „Ардино“ ХВ „Сърница“ – язовир Сърница и ВЕЦ „Китница”. Т.е. те имат предмет, различен от преките дейности по изграждането на хидровъзел „Цанков камък”, който представлява само едно от стъпалата по реализирането на водната каскада „ Доспат-Въча”. По делото няма никакви доказателства за обстоятелството, че сключването на договорите и получаване на уговореното възнаграждение е повлияло или е могло да повлияе върху безпристрастно и обективно изпълнение на задълженията по служба на народния представител.

Понятието „конфликт на интереси“ e определено с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ чрез понятията „частен интерес“ и „облага“, които характеризират действия, чиято забрана е установената в чл. 8 от ЗПУКИ при изпълнение на публичната длъжност на лицата по този закон. За да е налице конфликт на интереси се изисква установяването по безспорен начин на съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата не предвижда възможност за възникване на конфликт на интереси, основаващ се на хипотетично влияние. Действащата правна уредба не допуска разширително тълкуване. Такава възможност може да има само при установен частен интерес и обективни данни за изкривяване на изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ сочат на извод, че за да е налице частен интерес, трябва да съществува „облага“ по смисъла на този закон. Целта на този нормативен акт е преследването на облагата в случаите, когато тя е получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване – лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства – облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства.

За да е налице конфликт на интереси по смисъла на специалния закон, са изискуеми три кумулативни предпоставки: лице, заемащо публична длъжност, частен интерес и възможност този частен интерес (изразяващ се в материална или нематериална облага) да повлияе върху обективното изпълнение на неговите преки публични правомощия като народен представител. В този смисъл съответен на закона и доказателствата по делото е правният извод за отсъствие на третата предпоставка. Към релевантния период „ИСМД” АД не участва в дейности, свързани с държавно бюджетно финансиране. Още повече, че финансирането на частните търговски дружества не е в правомощията на Народното събрание, за да може депутатът да участва пряко във взимането на властови решения. Твърденията, че е могъл да влияе върху вземането на политически решения като мандатоносител към относимия период и лидер на политическа партия са извън правните съображения и не доказват реална възможност на проверяваното лице да повлияе, използувайки властта си, за да придобие съответна облага. Във всеки конкретен случай тези факти подлежат на доказване. Обосноваването на тезата на касаторите с публични изказвания на Ахмед Демир Доган като лидер на политическа партия е несъстоятелно. Установяването на нарушение от съда се извършва в съответствие със строго разписани процесуални правила и допустими от закона доказателствени средства – протоколи от парламентарни заседания, договори, удостоверения за капитал на търговски дружества, писмени доказателства за трансфер на суми и др.

Като е приел, че не е установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ, първоинстанционният съдебен състав е постановил съответно на закона и доказателствата решение, което следва да се остави в сила.

По касационната жалба на Ахмед Демир Доган:

С атакуваното решение на Доган са присъдени разноски по делото в размер на 150 лв. предвид изхода на правния спор и на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съдът е приел, че претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 48 000 лв. са прекомерно завишени с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Жалбата е частично основателна. Правилен е изводът за прекомерност на претендирания размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е възражението за определяне на дължимия размер при наличие на оценяем интерес, тъй като производството е административно. Отговорността за разноски е право на едната страна да иска и задължение на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е обективна и невиновна, тя не е отговорност за вреди. При направено от страна на Комисията възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат намира приложение чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Административният орган не може да бъде задължен да заплати направени разходи в размер, който е прекомерно висок и не съответства на необходимия разход за получаване на адекватна по обем процесуална защита.

При определяне на дължимия размер обаче не е съобразена разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която присъдените възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от трикратния размер на възнагражденията, определени от тази Наредбата, който е 450 лв. Ето защо решението в частта за разноските следва да бъде изменено, като в тежест на Народното събрание следва да се присъдят разноски в допълнителен размер от 300 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12053 от 18.10.2010 год., постановено по адм.д. № 9660/ 2010 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлено искането за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Демир Доган, направено с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание, приет с решение по протокол № 32 от 30.07.2010 год.

ИЗМЕНЯ решение № 12053 от 18.10.2010 год., постановено по адм.д. № 9660/ 2010 год. на тричленен състав на Върховния административен съд В ЧАСТТА за разноските, като

ОСЪЖДА Народното събрание на Република България да заплати на Ахмед Демир Доган от гр. София направени по делото разноски допълнително в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението е окончателно.

 

 

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Веселина Тенева

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Юлия Ковачева

/п/ Таня Вачева

/п/ Иван Раденков

/п/ Даниела Мавродиева

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly