Бившият вътрешен министър Румен Петков, който в момента е в открит конфликт с американския посланик Джеймс Уорлик, е подробно анализиран от американските дипломати в София от встъпването си в длъжност през 2005, до оставката му през пролетта на 2008 г.

Първата характеристика на Петков е дадена в неподписана грама от юли 2005, представяща предложението за миноритарно правителство на Сергей Станишев след парламентарните избори [05SOFIA1329]. Като кмет на Плевен, той е подозиран в корупция – пише американският дипломат.

Следващата, доста по-подробна характеристика на Петков е изпратена във Вашингтон след срещата му с посланик Байърли в началото на септември 2005 в грама с гриф СЕКРЕТНО [05SOFIA1618]. Само ден по-рано Петков е обявил за намерението си да назначи граждански съветнически борд към МВР, съставен от бивши изтъкнати кадри на ДС, водещи членове на „Генералското движение… имащи силни връзки с руския бизнес“. Цитирани са имената на Любен Гоцев и Бриго Аспарухов. Публично Петков защитил избора си и подчертал, че членовете на гражданския съвет няма да имат достъп до класифицирана информация, а в частен разговор с посланика омаловажил влиянието им като казал, че „тези стари измамници само се събират в четвъртъците, за да клюкарстват“. Това очевидно се отнася за т.нар. митичен генералски кръг, познат под името „Монтерей“.

Посланикът оценява Петков като човек с „остаряло мислене“, въпреки че е само на 43 г. Той има слабост към старите комунисти и „червените бизнесмени“, но и „тънко ухо“ за връзките с обществеността. Петков прави впечатление на прагматик. „За добро или за лошо, Петков ще бъде много по активен от сомнабулния си предшественик (Петканов)“, смята посланика.

В края на септември Байърли докладва, че след натиск от опозицията и от американската страна Петков се е отказал от съветническия борд на „старите измамници“ [05SOFIA1685]. Татяна Дончева разказала в посолството подробности от кухнята на БСП, свързани с този ход на Петков. Според нея Петков има топли връзки с Генералите, въпреки, че не е част от тяхното движение и е по-близък до реформисткото крило в бившата комунистическа партия, към което се числят Първанов и Станишев. Той обаче направил жест към Генералите, за да си подсигури преизбиране като зам.-председател на БСП на предстоящия конгрес на партията и за да неутрализира недоволството им, че не са наложили свой кандидат като министър на вътрешните работи.

Скандалът

Американските дипломатически грами изтекли през Wikileaks дават интересни детайли от драматичната двуседмична борба на Румен Петков да запази поста си през 2008 г., която завърши с неговата принудителна оставка.

Скандалът около Петков се завихри покрай случая със сръбския наркотрафикант Куйович (наречен цветисто от министъра „Муйович – Уйович“), за когото се разбра, че е получил редовни български документи с подписа на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев.

Впоследствие в медиите изтекоха СРС-та с информация за топлите връзки на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов – Рилски със собствениците на Винпром Пещера, както и обяснението на Ваньо Танов пред парламентарната комисия по вътрешен ред, в което той заяви, че министър Петков, идентифициран с псевдоним „Запалката“, е възпрепятствал акции на ГДБОП срещу производители на алкохол без бандерол.

За капак стана ясно за срещата на Петков с „оперативно интересните“ Братя Галеви на басейн Спартак, осъществена с посредничеството на Алексей Петров. Тогава Румен Петков разсекрети Петров като агент на службите и прокуратурата му заведе дело за разгласяване на държавна тайна.

Махането на влиятелния Петков не е лесна задача, пише посланик Байърли в грама датирана от 1 април 2008 [08SOFIA192]. Петков имал тесни връзки с президента Първанов и значителен авторитет в местните структури на БСП. Наричали го „Регента“, заради близостта му и с неопитния Сергей Станишев. Вътрешни хора от БСП разказали, че връзките на Петков с противоречиви бизнесмени и организираната престъпност датират от времето, когато е бил заместник-председател на партията и е уреждал финансиране за БСП от СИК и други сенчести групировки.

Посланиците към Петков: „Тръгнете си за доброто на България“

След като беше огласена грамата на посланик Байърли, в която той прави портрет на Петков, бившият министър нападна посланика в телевизионно предаване. Той го определи като „третокласен доносник“ и разказа, че Байърли се опитал да предизвика интрига, за да го принуди към оставка. Според Петков посланикът дошъл в кабинета му и казал, че „ключов фактор“ в държавата е свалил доверието си от него. Петков се обадил по телефона на „фактора“, който отрекъл, след което посочил вратата на американския посланик.

Във версията на Байърли, изложена в грама изпратена на 15 април 2008 [08SOFIA229], след оставката на Петков, не се споменава нищо за подобно събитие. Пише обаче, че Петков се е обърнал към американския, британския и холандския посланик в опитите си да се защити. От американците е получил отговор, че „трябва да си отиде за доброто на страната“.

Байърли разказва за прогресивния вътрешен и външен натиск над Петков да подаде оставка. Президентът Първанов първоначално защитава стария си съюзник, но отстъпва след новите бламиращи разкрития. Натискът над Петков нараства и след собствения му доклад от 50 страници, в който той описва корумпираната и парализирана правоохранителна система, както и след доклада „Спасов“, изготвен със съдействието на ДАНС, от който става ясно, че теч на информация от МВР към наркотрафиканти е предотвратил залавянето на големи пратки със синтетична дрога, парите от които частично са финансирали терористична дейност – пише Байърли.

Брюксел: Или Петков, или предпазна клауза!

Неназован съветник на Станишев е казал на посланика, че премиерът е получил най-малко две обаждания от Брюксел със заплахи, че ако Петков остане ще бъде активирана предпазната клауза, пише още посланикът. Друг източник на посолството също потвърждава за тази заплаха, която е развързала ръцете на Станишев да махне Петков.

Отбелязано е и фрондьорството на НДСВ, чиито депутати гласуваха въздържал се на вота на недоверие на 11 април 2008. Според Даниел Вълчев, който също е сред доверените лица на посолството, кризата с Петков е била придружена с тактически ходове на Симеон за по-широк правителствен ремонт. Царят притискал Станишев да махне министрите Вълчев и Василев, които дисиденствали срещу него.

Коментарът към грамата е, че натискът от ЕС и САЩ е бил решаващ, но правителството на Станишев е било притиснато също така от вътрешни фактори и от медиите. Станишев отдавна искал да намали влиянието на Петков, който поради позицията си в МВР имал достъп до „компромати“. Губещ е Първанов, съперникът на Станишев за влияние в БСП, който е подкрепил Петков в началото на кризата.

Станишев поискал също така американска помощ, за да реформира МВР в нова структура, която е „ефективна, модерна и извън всякакво съмнение“. Посланик Байърли подкрепя искането му с коментара, че Станишев „едва ли е отправил същото искане и към руснаците“…

Коментар на Биволъ:

Петков – Пещаците – Недосегаемите…

petkov_roth

Събитията показаха, че реформата в МВР така и не се състоя при следващия министър Михаил Миков, нито при сегашния Цветан Цветанов. С американска помощ или без, вътрешното министерство, което храни най-големия брой полицаи на глава от населението в Европа и приютява над 1600 бивши кадри на комунистическата Държавна сигурност, продължава да е неспособно да събере валидни доказателства срещу босове на организираната престъпност, подслушва масово и незаконно и от него продължава да тече информация, както показа скандалът с Мишо Бирата.

Самият Петков продължава да се радва на безнаказаност и дори наскоро получи „индулгенция“ от Велчев, че срещу него не се води разследване в България. Досъдебните производства за по-старите му прегрешения, като кмет на Плевен, цитирани в грамите, са отдавна прекратени и забравени от услужливата прокуратура.

Петков отправи и публични заплахи срещу журналиста Юрген Рот, който трябвало да бъде „бит по ръцете, краката и цялото тяло“. Международната организация „Репортери без граници“ реагира остро на тези заплахи. Медиите в България обаче не проявиха солидарност и до днес предоставят на Румен Петков трибуна за публични нападки и обиди.

В последните си изяви Петков нарече няколко пъти Джеймс Уорлик „боклук“, а след последните разкрития на Wikileaks за тандема му с Велчев за влияние над съда, нападна и Джон Байърли като го обяви за „шизофреник“ и „третокласен доносник“. Не е известно парламентарната комисия по етика да се е самосезирала за тези скандални изявления на депутата от БСП.

Възможно е недосегаемостта на Петков да се дължи на достъпа му до „компромати“, загатнат в грамата на Байърли.

Няколко са тежките престъпления  на служебни лица, споменати в скандала около оставката на Петков. Те са изложени в доклада на парламентарната комисия и в показанията на Ваньо Танов: получаване и даване на подкуп, злоупотреба със служебно положение и възпрепятстване на правосъдието.

Престъпленията не бяха преследвани от прокуратурата, оглавявана от Борис Велчев. Някъде изчезна назначеният от Петков зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов – Рилски, който си искаше от „Пещаците“ подкуп: пушка и лаптоп за дъщерята, според мащабна разработка на НСБОП, публикувана в „Капитал„. Самият Петков беше оправдан по делото за разкриване на държавна тайна.

По всичко личи, че няма вероятност Румен Петков да бъде подведен под отговорност и да бъде осъден при сегашното управление в страната. Едва ли е случайно, че именно Петков защити безапелационно премиера Борисов по БНР, с коментар, че никога не би се подал на руски шантаж и заплахи. Повод за изявлението му беше информацията от Wikileaks, че Путин е заплашил Борисов да остави българите на студено през зимата.

Едно мащабно и независимо разследване в бъдеще, може да се занимае с информацията за мащабни злоупотреби и фирми от търговията с акцизни стоки /Винпром Пещера и СИС-индърстриз/, както и финансирането на политически партии с мръсни пари. Вече стана ясно от секретната справка, изготвена за премиера Станишев и изтекла в медиите, че закриляните от Петков бизнесмени „Пещаците“, са спонсорирали активно, както БСП, така и управляващата ГЕРБ. Но това е по-скоро не инцидент, а закономерност в икономическо-политическото срастване на власт и пари в България.

[nggallery id=21]

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet