На вчерашния протест срещу корупцията в родното правораздаване се бяха събрали стотици хора, които изразиха позицията на всички мислещи и искащи нормалност хора в България. А именно, че нещата в храма на Темида не могат да продължават по начина, по който се случват в момента и никакви освежителни пребоядисвания на фасадата не няма да ни излъжат. Не и този път.

„Не и този път“, защото доскоро не беше така. Подвеждахме се по някоя и друга персонална промяна, по всяка малка крачица в правилната посока. Обществото обаче вече не е същото и проумя един простичък факт. Фигурите на шахматната дъска за взаимозаменяеми. Онези, които управляват България по време на пишман прехода и от които зависи съдбата ни, искат да е така. И няма да допуснат, пък камо ли да инициират нищо съществено, което да помогне на справедливостта да тържествува, ако не бъдат подложени на силен натиск.

Макар и по стара своя традиция „казионните“ медии да обърнаха внимание на случилото се вчера само мимоходом, някъде между петата и десетата новина в емисиите си, то е много важно за надеждите на всички нас най-сетне да имаме читаво правораздаване. И то не само заради събралото се множество и поредното заявяване право в очите на прокуратура и съд, че импотентността им е видима за всички и никой вече им няма доверие. А и защото хората недвусмислено декларираха, че вече виждат и алтернатива, посрещайки с аплодисменти бившия министър на правосъдието Христо Иванов и следователя Бойко Атанасов.
Поради съвсем разбираемата си консервативност правосъдната система доста дълго мълчеше и не стискаше зъби. Като оставим настрани малки изключения, години наред дори и честните магистрати, виждащи много по-добре от нас какви жертвоприношения от кръв, унижения и разбити човешки съдби се правят на олтара на Темида, само скърцаха със зъби, но си мълчаха и чакаха системата да се промени и започне да работи така, както си му е редът, по законов път.

С идването на второто правителство на Бойко Борисов на власт обаче, стана кристално ясно, че това няма да се случи доброволно. Макар и гръмко заявили намерения за солидна съдебна реформа, участниците в коалицията се снишиха, а бутафорните акции и широко затворените очи си останаха доминантни дори, когато цялата страна се тресеше от скандали, свързани с беззакония и срастване на властите. Като оня с двете каки например.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



А докато вниманието се отклоняваше с празни размисли за законността на записите и ялови проверки ала „разследвах се и установих, че съм света вода ненапита“, общественото недоволство растеше лавинообразно. В друг случай това едва ли обаче би довело до нещо по-съществено, защото хората по висшите етажи на властта отдавна са показали колко са дебелокожи и невъзприемчиви към народните настроения.

Сега обаче, на пръв поглед съвсем неочаквано, се раздвижи тежката артилерия. Самата система даде ясни сигнали, че на голяма част от участниците в нея им е дошло до гуша  да ги заливат с кофи помия покрай корумпираните им колеги и да продължават да търпят липсата на професионализъм, принципност и резултати от работата си.
Когато Христо Иванов, млад и почти непознат за обществото, зае поста министър на правосъдието, повечето от нас си казаха, че е гласен за поредния бушон, който да изгори при първия по-сериозен скандал. И май така си беше, но сметките не излязоха правилни.

Енергичният и прям  мъж с непринудени маниери набързо показа, че ще отстоява докрай принципите си и няма да се примири, ако в съдебната система не бъде проведена реална и бърза реформа. И доказа, че е сериозен. След поредното делене на баницата, наречено за благовидност „исторически компромис“ и повърхностните промени в законодателството, направени от Народното събрание, той не се поколеба да си хвърли оставката. Без пазарлъци, увещания и договорки. Мъжката, принципно и достойно. Както би трябвало да действа всеки държавник и юрист.
Емоциите още не бяха утихнали, когато председателят на Висшия касационен съд произнесе своята реч, озаглавена „Не на страха“ по време на честванията за годишнината от създаването на Конституционния съд. Както той сам каза, сигурно много хора са го помислили за голям наивник, но сред тях не бяха стотици негови колеги съдии, които застанаха зад думите и призивите му.

Още по-показателно обаче беше, че онази част от магистратите, които имат интерес от запазване на статуквото, започнаха да показват очевидни признаци на нервност. Разхвърчаха се отстранявания на неудобни и замяната им с удобни във ВСС, където есемесът стана основно средство за комуникация. Все по-ясно ставаше, че зад витиеватите слова на главния прокурор и компания не стои нищо реално. Нито като резултати, нито като действия, нито като намерения.

И докато месец-два по-рано изглеждаше, че кликата от изпълнителна, законодателна и съдебна власт плюс медийните хрътки на олигархията безочливо ще успеят да превърнат записите на Ченалова и Янева в поредния случай в поредицата от заметени под килима скандали, сега нещата стояха по коренно различен начин. Иванов, Панов и магистратите, които застанаха зад тях, направиха възможно най-доброто. Дадоха личен пример. Показаха, че не се страхуват да заложат на карта кариерите и репутацията си и могат да говорят с аргументи. И че не само знаят какви са кусурите на системата, а и имат визия какво трябва да се направи, за да заработи тя както трябва и както цялото общество очаква от прекалено дълго време.

А бурята съвсем нямаше намерение да стихва. Дори напротив, предстоеше да се разрази с пълна сила, защото ятото бели лястовици нарастваше все повече и към него с гръм и трясък се присъедини и следовател Бойко Атанасов. Той направи още една крачка в правилната посока и не само разкритикува работата на системата, но има и доблестта да признае, че самият той е бил принуден да участва в така наречена „шпиц команда“, занимаваща се с не особено законни действия по внушение на самия главен прокурор.

Тук вече сякаш паниката напълно завладя кликата, така безпроблемно справяла се колебливите критики срещу себе си десетилетия наред. Вече обаче все по-малко хора са склонни да се вържат на благите приказки за произхода на нарязаните и захвърлени в контейнери документи и на личностните нападки по адрес на дръзналите да се разбунтуват срещу системата.

„Дела трябват, не думи“. Кристално ясно е, че дела можем да очакваме от хора като Христо Иванов, Лозан Панов и Бойко Атанасов. Обществото вече има не само антигерои, а и личности, доказващи с поведението и действията си, че могат да са част от ядрото на нова вълна, която да донесе така дългоочакваните реални промени в българското правосъдие. И е склонно да им се довери, защото му е писнало от гръмки празнословия, ширещо се беззаконие и показна безнаказаност…
Стоян Николов – Торлака

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly