ОУП на Община ЦаревоПозорът на безогледната лакомия на българина лъсна най-явно в Несебър. За да спасят няколко незаконни етажа, жителите му поискаха градът да бъде изваден от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Но конфликтът между мераците на собствениците и статута на защитените природни и архитектурни обекти не е от вчера. Новият законопроект на ГЕРБ за статута и управлението на горите е на път да го реши в полза на алчността, поне що се отнася до природните паркове.

Преди няколко години опитът за ликвидация на парк Странджа от община Царево, показа какво се случва когато инвеститорите и местната власт се обединят срещу природата и държавата. Тогава Странджа беше спасена в последния момент, но не от съдиите на ВАС, получили места край морето като „крайно нуждаещи се“, а от депутатите, които им отнеха правото да се разпореждат със статута на природните паркове. Днес други депутати са на път да прокарат скандален Закон за горите, който ще развърже ръцете на лобитата и корупцията в местната власт. Става дума за управлението на природните паркове, което ще мине от държавата към общините.

Документите, които публикуваме по-долу би трябвало да накарат да се червят няколко познати лица от политиката и журналистиката, които иначе позират като радетели на демократичния и правов ред. Става дума за Соломон Паси, тогавашната му съпруга Бинка, бивша журналистка от в. “Земеделско знаме” и близкия до тях (и до СДС) кинорежисьор Евгений Михайлов, известен с това, че засне как Петър Младенов казва „Да дойдат с танковете“.

Бинка Паси, Евгений Михайлов и Александър Методиев си купуват парцел на брега на морето, южно от Ахтопол. Мястото обаче се намира в защитената местност „Устието на река Велека“ на територията на Природен парк Странджа и там не може да се строи. По това време Соломон Паси не е кой да е, а цял външен министър, който освен това много обича природата, морето, планините и странджанския край. Той дори си е купил къща в Кости родното село на кмета на Царево. Новите собственици споделят с кмета Петко Арнаудов своите инвестиционни намерения. Те искат предназначението на земята да бъде променено и да им се изготви ПУП за индивидуални вилни сгради.

Молбата с входящ номер от 28 юни 2004 г. е разгледана експресно три дни по-късно от Общинския експертен съвет по устройство на територията, който решава да допусне строежите в защитената местност. Няколко дни след решението кметът подписва разрешение за проектиране на ПУП и промяна на предназначението на земята.

До този момент вилите не са построени, което означава, че или собствениците са се отказали от „инвестиционните си намерения“ или не са се преборили със защитената зона в МОСВ, но не защото им е липсвало желание и не им е помогнала общинската администрация. Напротив, община Царево предлага в новия ОУП да отпадне като защитена зона именно „Айроди“, но екоинспекцията в Бургас твърдо не се съгласява.

Това обаче не стряска други „природолюбители“ с по-малко скрупули и днес в местността „Айроди“ е изникнало цяло вилно селище с 18 постройки, всичките незаконни. Данъчният хеликоптер така и не достигна до този район поради силна мъгла, а незаконните постройки не бяха картотекирани.

Проблемът е повдиган не веднъж в медиите, но до този момент без резултат. Пред камерите кметът Арнаудов оправдава незаконното строителство с аргумента, че купувачите на били знаели, че терените са защитени, а са броили много пари“ за тях.

Твърде вероятно e ако общините добият права да се разпореждат с парковете тази логика да бъде прилагана навсякъде където има „инвестиционни намерения“ и властови зависимости. След като държавата абдикира доброволно от природоопазващите си функции не трябва да се учудваме, че парковете ще се управляват на принципа „който е броил много пари ще строи“.

[nggallery id=37]