Атентатът – балкански и други въпроси Mind the horns!

“Полицията в сръбския град Ниш задържа Изет Реджович, гражданин на Босна и Херцеговина, който възнамерявал да пренесе две взривни устройства с дистанционно управление в България. Взривните устройства били с изключително силно действие, с половин килограм експлозив и подготвени за активиране от разстояние. Според оперативни информации на сръбските органи устройствата били пренесени в Сърбия от Босна и Херцеговина, а крайна дестинация била България.“

Поемете си дъх, това съобщение в медиите е от 2010 г. и е по публикация на в. Свободна Далмация. В него пише още, че операцията по задържането на Реджович е координирана между МВР на Сърбия и Специалната прокуратура за борба с организираната престъпност в Белград и Прокуратурата на Босна и Херцеговина и Държавната агенция за разследване и защита на Босна и Херцеговина (СИПА).

За участие на ДАНС не пише нищо, въпреки крайната дестинация на взривните устройства. Ако не беше Свободна Далмация едва ли някой в България щеше да научи, че в страната е трябвало да бъдат внесени и използвани такива бомби. За кого или за какво са били предназначени остава загадка.

Вчера българите научиха от устата на израелски министър, че българските служби са осуетили терористичен акт. Министърът бил чул за това на правителствено заседание. Тутакси обаче възниква въпросът дали нашите служби са се постарали да разкрият и обезвредят потенциалните извършители и техните съучастници, или само са взривили съмнителен куфар, посочен от израелците. За това се питахме и през януари, когато отново израелски медии писаха за терористична заплаха, а българските органи отрекоха.

Изводът е, че нашите служби или са изключително ефикасни, но скромни, или абсолютно некомпетентни и дезориентирани. Факт е, че ДАНС и МВР не пропускат да се похвалят за много по-маловажни реализации. Ако не беше гръмнала бомбата в Бургас можеше да се допусне, че скромността им не е за украса, а е необходима дискретност в сложна операция за опазване на националната сигурност. Този номер обаче вече не минава.

Седмица след взрива въпросите не намаляват, а се множат. Пиар акциите на израелския министър и американския съветник, довтасали в София да дадат рамо на лутащите се български власти само сипват масло в огъня на фона на тъпчещото на място разследване.

Няколко поредни дни вътрешният министър Цветанов убеждаваше обществеността, че атентатът е дело на “камикадзе”. Вчера Биволъ анализира съмнителните моменти в тази версия и предположи, че лицето с багажа от снимките на охранителните камери не е самоубиец, а е наето да остави багаж в автобуса, който е бил взривен дистанционно от истинския изпълнител. Днес тази версия намира потвърждение в свидетелството на една от ранените израелки, Гилат Кулангия:

“Той пристигна до автобуса, изблъска куфарите им навън и си намести своя. Започнаха да се карат и тогава неговият “оператор”, който ги е наблюдавал от разстояние, активира експлозива”, описва Кулангия събитията пред израелския телевизионен канал Channel 2.

Лов на версии в мътна цензура

Както отбеляза Биволъ, вътрешният министър Цветанов е наложил тотален филтър върху подаваната на медиите информация. Полицията дори настоятелно е “посъветвала” свидетели да не разговарят с журналисти. На определени медии се пускат избирателно “течове”, които както видяхме от версията за камикадзето са изсмукани от пръстите.

Изчерпателна официална информация в България липсва. Де факто българите научават за напредъка на разследването от чужди медии: израелски и американски. С този ченгесарски подход МВР си запазва възможността да лавира при издънка и се прикрива пълната дезориентация в разследването, което разчита на обаждания от случайни “свидетели”. Но главните свидетели на взрива са в Израел, където Цветанов няма възможност да им запуши устата, а медиите не се държат като кучета на каишка.

Ключов е разбира се въпросът за взривното устройство. Дали е изготвено в чужбина и дошло оттам с някой друг Реджович или е сглобено на българска територия? Биволъ имаше неофициална информация, че взривът на оръжейните складове край Петолъчката е бил всъщност за прикриване на кражба на взривни материали и е бил също така своеобразен терористичен акт. Случайно, или не, в тези складове са били складирани оръжия, подготвени за износ към Грузия. Информацията силно е раздразнила руските служби за сигурност, сочи източникът на Биволъ.

Остава открит и въпросът за това КЪДЕ е изготвена толкова непрофесионално шофьорската книжка на лицето сочено от властите като терорист. Ако тя е била дори с объркани географски координати, то пита се как без друг документ за самоличност този човек е влязъл в страната? Дали това не е станало по “зелена граница”, извън официалните КПП? Преди година репортер на Биволъ направи експеримент с чужд журналист и мина няколко пъти българо-турската сухопътна граница в двете посоки, без никой да забележи. Случаят е документиран със снимки. По същия начин може да се мине българо-сръбската или българо-македонската граница. За никого не е тайна, че сухопътните граници на кандидатката за Шенген България са широка решетка, през които минават цели отряди с бежанци от Афганистан, Ирак, Сирия и целия Среден Изток. Няма да коментираме и наличието край Бургас на руската морска база на ЛукОЙЛ, която всъщност е със статут на чужд територален анклав в натовска България. През нефтопристанището, което Бойко Борисов хариза безплатно за 35 г. напред на руската държавна петролна компания, на практика може да влезе и излезе напълно неусетно от страната цяла рота с терористи, или спецвойници за всякакви подривни дейности. Стига да има поръчка за това от страна на Путин. По този въпрос Биволъ писа подробно. Писаха и редица известни европейски медии.

Бял човек със сини очи, или мургав с арабски вид? В бермуди, с перуки, русофони, франкофони, пътуващи без визи в страните от Шенген, в Румъния и в България… Хора с такива “специфични” характеристики, изпускани контролирано от МВР до медиите, може да идват от най-различни места. Защо не от Санджак, или от Западна Македония или от Босна и Херцеговина. Знае се, че в тези региони има индоктринирани салафити, които тревожат американците. Не само салафити, но както виждаме и специалисти, които са способни да изготвят бомби с дистанционно взривяване, с намерението да ги внесат и използват в България.

Хизбула или Ал Каида? Балканска или друга логистика? Към момента може само да се каже с увереност, че пробойните в България са твърде много и твърде видими. Геополитическите интереси от гражданските войни в Близкия Изток и Арабския свят са силно противоречиви и България се е превърнала в заложник на тези конфликти не на последно място поради тоталния провал на стратегията си за национална сигурност.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.