Френското училище в София ”Виктор Юго” е на тясно и отдавна иска да се задоми в собствена сграда. В това има икономическа логика, защото в момента наемите, които училището плаща за 6200 кв2 е 750 000 евро годишно. Но около планираната капитална инвестиция се сблъскват не много прозрачни бизнес интереси.

Лицеят “Виктор Юго” (ЛВЮ) дълго време е приютен в руското училище на Св. Наум, но сменя адреса си преди около четири години когато посланик е Етиен дьо Понсен. По това време Негово превъзходителство води блог и открито се възмущава от безнаказаността на престъпните босове в София. По ирония на съдбата по време на мандата на дьо Понсен училището се премества в комплекса ”Макси”, където се намират офисите на едни от най-арогантните мутри на София.

Родителите на малките франкофони са хора с възможности – чуждестранни граждани и българи, които могат да си позволят да плащат такса от 4500 евро годишно на дете. Те бързо се убеждават, че ”Макси” не е подходящо място не само заради скъпия наем и оскъдната площ, на която учат над 600 деца. Констатациите на дьо Понсен за мутренската софийска реалност настойчиво се въплъщават от охранители с дългоцевно оръжие, които се разхождат в района. През август 2011 г., дни преди тържеството за откриването на учебната година, ”Макси” е атакуван от специалните части на ГДБОП и СОБТ по време на акция “Лихварите” срещу босовете на охранителната фирма VTA Security. 

Училището  Френският лицей Виктор Юго (http://www.vhugo.org/bg/index_2.html) e най-голямото частно училище в България – около 630 деца (за сравнение Американския колеж има 705 ученици). На базата на конвенция подписана между учебното заведение и Агенцията за Френско Образование в Чужбина, училището предлага обучение, признато от френското Министерство на Образованието и подготвя за Диплома за основано образование (Brevet national des collèges) и Матура (Baccalauréat). Училището е собственост на Асоциацията на родителите и се управлява от Административен съвет от 10 родители, избрани на Общото събрание. Училището е под патронажа на френския посланик в България, който по Устава на училището е Почетен председател. Спогодбата Спогодбата за имот на френския лицей е подписана от Марин Райков, който тогава е зам.-министър на външните работи, на 23 април 2010 г. Столична община предлага два имота – бивша профсъюзна сграда от 20 000 м2 рзп и 26 декара двор в Овча купел и имот от 10,5 декара в Студентски град.  Училището избира имота в Овча Купел, но общината се отмята и продава сградата на частен инвеститор за около 7 млн лева. Остава имотът в Студентски град. На 28 декември 2010 МС на РБ гласува решение, с което се дава на Френската Република безвъзмездно право на строеж върху общинския имот в Студентски град за френското училище.

Всичко това стряска родители и ученици, а и изнервя техните бодигардове, които бдят над безопасността на малките принцове и принцеси, някои от тях довеждани и отвеждани със скъпи лимузини. Тази демонстрация на власт, пари и лукс не е особено по вкуса на французите, но се приема като част от местната екзотика.

Търсейки дългосрочно решение на проблема, посланик дьо Понсен впряга и дипломатическия си талант. На 23 април 2010 Марин Райков, тогава зам.-министър на външните работи подписва междуправителствено споразумение между България и Франция. На базата на споразумението Столична община трябва да предостави безплатен общински имот за най-голямото и най-престижно частно училище в България.

”Тука има – тука нема” имот

Общината предлага избор: голяма профсъюзна сграда в Овча купел срещу 100 000 лв. годишна концесия или гола ливада в Студентски град (виж Google Street View). Общото събрание на училището на 13.04.2010г. избира Овча купел, но кметството се отмята и по-късно продава имота. Остава вторият вариант, който е гласуван и одобрен от Столичния Общински съвет срещу определени условия за реципрочност, включващи 10% квота за ученици определени от Общината, които да се учат безплатно. В края на 2010 г. Министерски съвет гласува безвъзмездно право на строеж на Френската република, с което довършва административната процедура. Последното събитие съвпада с встъпването в длъжност на новия френски посланик Филип Отие.

Тук е мястото да се каже, че всъщност собственик на училището не е френската държава, а Асоциацията на родителите на учениците във Френското училище в София. По устав лицеят е под патронажа на френския посланик в България. Административният съвет (АС), който управлява Асоциацията, се състои от 10 души представители на родителското тяло. Лицеят е свързан с френската държава чрез конвенция с Агенцията за френскоезично обучение в чужбина (AEFE), която е към френското външно министерство. Така Франция изпраща учители (над 50% от състава), участва в бюджета с около 1,2 млн евро годишно и гарантира педагогическото ниво. Франция може да стане гарант за банков заем с много ниска лихва (до 3,9%), с който да се финансира проекта за собствена сграда на училището, но само след като има избран имот, калкулации и реално приет проект.

Информацията, че насред вихрещата се криза Франция може да налее няколко милиона в недвижимост, събужда апетити. Усвояването на безплатния терен не напредва, но се появяват други оферти. Най-солиден и мащабен изглежда проектът за преустройство на училищна сграда на груб строеж в Младост 4. Но той не се харесва на всички, най-вече заради високата цена, която трябва да се плати за земята и съществуващите постройки – 3,8 млн. евро (без ДДС). Част от родителите са възмутени, че 2,58 млн. евро от тази сума ще отидат в офшорка, която предвидливо е купила имота в началото на 2012 г.

Потърсено за коментар посолството подчерта, че няма предпочитания към определен проект. “Като представител на AEFE посолството не пести усилия от много години, за да помогне на АС да намери решение съвместно с българските власти и в това е смисълът на междуправителственото споразумение подписано на 23 април 2010 г.” – подчертава пресслужбата на “Оборище 27”.

Французите обаче припомнят решение на Административния съвет от 28 май 2010 г., с което единодушно е отхвърлено предложението за безплатен имот от Софийска община “тъй като не отговаря по никакъв начин на очакванията и възможностите на ЛВЮ”

“Не може да се каже, че сме го отхвърлили” – твърди финансистът Мартин Ганев, член на АС и представител на недоволните родители. “През 2010 г. ни предложиха два имота. Ние избрахме единия от тях, но Общината си оттегли офертата и го продаде. Остана другият имот, но ние не сме го отхвърляли като възможност извън този контекст, когато имаше избор. Посолството не представи убедителни аргументи защо трябва да се откаже безплатния имот и да се купува частен за такава цена. Освен това АС не може да отказва нещо, което е дадено от Министерски съвет на държавата Франция.” – изтъква още Ганев.

Мартин Ганев също е търсил терен за училището и на 27.11.2012 подписва меморандум с “Парк Адцис” за имот от близо 9 дка. в “Малинова долина”.

Проектът « Младост »

Старият строеж на края на Младост 4 е започнат преди 25 години при Тодор Живков (виж мястото в Google Street View). Изпълнението на строежа е VIP за времето си, защото трябва да въплати един от проектите на покойната Людмила Живкова – училище за елита. В момента панелките с 12000 м2 РЗП са собственост на панамската офшорка “Кепитъл Шопинг”. Регистрирана през лятото на 2011 г., тя придобива петте сгради на груб строеж след публичен търг през януари 2012 г. “Кепитъл Шопинг” плаща за тях 105 000 евро на фирмата ”Кристал Кепитал”, която е длъжник на Инвестбанк. Сделката всъщност е прихващане срещу дълг, което предполага, че платената сума реално е по-голяма, но не е явна.

През 2007 г., преди кризата, съдебно-техническа експертиза за счетоводни нужди на същия имот, извършена от три вещи лица, го оценява на 2,7 млн. лева. През 2013 г. офшорката се надява да го продаде на французите за 2,58 млн евро. В тази цена влизат oще 3 недвижими имота, част от УПИ-то, 2 конструктивни експертизи (от доцентите от ВИАС Марчоков и Паничков), геоложко проучване, заснемане, документация и архитектурния проект, заедно с изработката на подробната количествено-стойностна сметка.

Надушвайки изгодна сделка, през май 2012 Инвестбанк наддава за ипотекираните в самата нея съседни десет имота, които са подходящи за спортна база на училището – тенис кортове и игрища. Банката на Петя Славова, определена от американската дипломация като ”гнила ябълка”, купува около 10 декара за 900 000 евро и ги предлага на училището срещу 1,2 млн евро.

На 25 юли 2012 г. с 4 на 2 гласа Административния съвет на училището решава да даде мандат на председателя Калин Кънчев, за да подпише предварителни договори за имотите. Трима от членовете на АС отсъстват. На събранието присъства и културния аташе на посолството Дидие Талпен, който представлява френската агенция AEFE. В протокола е отбелязано, че Талпен поддържа проекта, наречен за краткост “Младост”.

Договорите са подписани на следващия ден, като Инвестбанк предвидливо прибира задатък от 24 000 евро – 2% от цената и е определен срок от 5 месеца за финализиране. Изготвена е конструктивна експертиза, платена от продавачите. Според нея след съответното укрепване грубият строеж от социалистическо време може да се превърне в луксозна училищна сграда. Общо цената “до ключ” достига 8,5 млн. евро.

Окончателното решение трябва да се вземе от Общото събрание на ЛВЮ през октомври 2012 г. Освен проекта “Младост”, в последния момент е представен още един проект наречен “BGRay”.

Заседанието е меко казано бурно, а членовете на АС си разменят открити обвинения в лобизъм и нечисти интереси. Противниците на проекта “Младост” твърдят, че решението на АС от 25 юли е нередовно, а предварителните договори са сключени неправомерно. След гласуване нито един от двата проекта не събира 50% + 1 глас. Решава се да се поискат допълнителни експертизи. Училището губи 24 000 евро, а конфликтът се развива в окопна война. Противниците на проекта “Младост” започват подписка в подкрепа на предложението за безплатно право на строеж от българската държава. Привържениците събират подписи за оставка на Административния съвет на училището, който блокира проекта.

Предпочитат ли дипломатите офшорки?

Дали посолството се държи като арбитър или като заинтересована страна в този конфликт? “Посолството не подкрепя в частност нито един проект. Изборът на терена ще бъде направен когато му дойде времето от Административния съвет, тоест, от родителите” – коментира пресслужбата и уточнява “Посолството може да поиска от експертите на AEFE да дойдат в София, за да дадат тяхното техническо мнение за лансираните проекти”.

Това всъщност вече е станало. През юни 2012 г. AEFE праща експерти в София, които оценяват като технически задоволителни двата проекта, които са им представени – “Младост” и училището “Свети Георги”. Проект за усвояване на безплатния общински терен липсва и не им е представен, но експертите вече са се запознали с него през 2010 г. “Свети Георги” впоследствие оттегля офертата си.

Биволъ попита председателя на Административния съвет Калин Кънчев защо не харесва общинската земя и защитава проекта “Младост”.  “Десет декара не са достатъчни. Освен това тепърва трябва да се изгражда цялата инфраструктура, което ще забави много нещата”  – мотивира се той. “В момента просто няма друг вариант да се сдобием с отлично ситуиран терен, който освен това е достатъчно голям, за да построим корпусите на училището в съответствие с приетите норми, като остава място и за адекватна спортна база… И това може да стане бързо, до две години да се нанесем”. Кънчев не е съгласен и с условието за 10% квота за ученици определени от Общината, което ще вдигне таксата за платеното обучение. Според него е наистина спешно да се напусне комплекса ”Макси” заради липсата на място и от съображения за сигурност.

Съдейки по думите на посланик Отие, ангажиментът на посолството също съвпада с френската пословица ”по-добре веднъж да ти кажат “вземи”, отколкото два пъти “ще имаш”:  “Това събрание се фокусира върху важна тема с голям залог. За един посланик има без съмнение два начина да подходи към такова събрание: или да държи учтива дистанция, или да се ангажира, какъвто ще бъде моят случай тази вечер, мотивиран от мисията, която ми е поверена да представлявам обществения интерес… Моето усещане е, че Общото събрание трябва да реши тази вечер « Какъв проект, за какъв лицей »”- казва посланик Отие пред Общото събрание миналия октомври и продължава:  “Въпросът вече не е защо и как тези проекти са на масата. Ако бяхме в света на спорта, бих казал, че тези проекти са минали квалификациите и полуфиналите и са сега на финала.”

След драматично отложения октомврийски финал сега предстоят нови квалификации. Посолството е подготвило отговор до петиционерите, а на Общото събрание свикано на 15 май трябва да реши съдбата на “фрондьорския” Административен съвет. Това естествено отдалечава развръзката на тази френско-българска имотна сага.

Засега със сигурност печеливш е собственикът на комплекс ”Макси”, който е инкасирал поредния наем от 720 000 евро. Говори се, че притеснени от перспективата да изгубят тази кокошка със златни яйца, някои заинтересовани кръгове са се опитали да притискат продавачите, съвсем като в любимите на дьо Понсен мутренски сюжети.

Със сигурност обаче тези методи биха имали ограничен успех ако българската страна си беше удържала на думата да предложи отговарящ на нормативните изисквания за училище имот. “Търсенето на дългосрочно и подходящо решение за установяването на Френското училище “Виктор Юго” се смята от първостепенен и неотложен интерес за двете страни” – пише в междуправителственото споразумение, което се позовава на съвместната декларация, подписана на 4 октомври 2007 г по повод посещението в България на Президента на Френската република – Никола Саркози, малко след като президентския самолет доведе в София българските медицински сестри от Либия. На този фон разигравката на “тука има – тука нема”имот устроена от Софийска община не е пример за държавнически подход и може да бъде поправена. Още повече, че премиерът Марин Райков е подробно информиран за казуса, а като посланик в Париж прояви посреднически талант, осигурявайки помещение за български културен център.

Според бившия общински съветник Мартин Заимов, родител на дете в училището, най-скандалното в казуса с лицея е фактът, че при наличие на междудържавно споразумение е налице “практическа интелектуална немощ” да се реши въпроса. Според Заимов при наличие на добра воля и взаимодействие за три години новата сграда на училището е щяла да бъде факт. “Използването на държавния терен е принципен въпрос, това засяга отношенията между България и Франция” – смята той. 

Кой все пак стои зад ”Кепитъл Шопинг” ?

КЕПИТАЛ ШОПИНГ АД е регистрирана е на 18.08.2011 г. в Панама с капитал 10 000 долара.  В Панамския търговски регистър като директор е посочен Хавиер Адан Ривера Фернандес, ковчежник Луис Вергара и секретар Вилма Алисиа Моралес. Като основатели на компанията са вписани лицата Елзи Ернандез и Ясмин Кадиз. Всички гореспоменати лица фигурират като управляващи и основатели на стотици други фирми в панамския регистър. Това е ясна индикация, че те служат за прикритие на други собственици. В България КЕПИТАЛ ШОПИНГ е регистрирана като частно юридическо лице, притежаващо собственост в страната. Управляващи са Хавиер Адан Ривера Фернандес и българският адвокат Радослав Ганев. Адв. Ганев не отговори на запитването на Биволъ кои са истинските собственици на фирмата.

Попитахме посолството дали там знаят кой е реалният собственик на ”Кепитал Шопинг”. В отговор ни увериха, че каквато и сделка да има, тя ще бъде обект на финансова и правна експертиза и ни насочиха към председателя на Административния съвет на ЛВЮ Калин Кънчев.

Калин Кънчев също не отговори на този конкретен въпрос. ”Не мoга да си позволя да ме интересува кой продава. Не искам децата ми да учат на тясно, в съседство с далекопровод и имахме златен шанс да вземем този подходящ имот” – коментира той казуса по принцип. Кънчев припомни, че на два пъти (16.10.2012 и 14.11.2012) е поискал от АС да се извърши правна експертиза на проекта, но предложението му е било отхвърлено.

На настойчивия въпрос на Биволъ кой все пак стои зад офшорката Кънчев препрати към адв. Николай Костадинов, който от своя страна се позова на “адвокатска тайна”, визирайки адв. Радослав Ганев и “наличие на подписана декларация за конфиденциалност”, визирайки самия себе си.

Междувременно във Франция притиснатият от общественото мнение президент Франсоа Оланд се ангажира с курс от ”офшора” към спасителния бряг на прозрачността и публичността. След огромен скандал със швейцарската сметка на министъра на бюджета Жером Каюзак и публикациите на Офшорлийкс, разкрили инвестиции на Кайманските острови от приближен на президента, офшорка стана почти мръсна дума. Засега само на думи.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.