Два етюда за наглостта
Вече стана демоде да се вадят кирливите ризи на червеното управление, но “другарите” са като вампирите – периодично трябва да им се набива дървен кол и да бъдат поливани със светена вода. Даже и това не е гаранция, че под сгърчената им мумифицирана гримаса не никнат нови зъби. За съжаление някои от тях продължават комфортно да смучат и в момента с очевидни протекции от сегашната власт.
Ето два кратки етюда базирани на изявления в медиите и установени факти. Единият случай придоби световна слава, а другият от местно значение, но и двата свидетелстват за това как социалистите безсрамно лъжат. Разликата е само в мащаба и в международния отзвук.
В средата на октомври 2008 г. световното издание на New York Times излезе с първа страница посветена на корупцията в България. Подробно е разказана схемата за ограбване на еврофондовете, патентована от БСП. Самоопределящият се като “потомствен социалист” Марио Николов получава 7 милиона от европроект, за да купи нови машини. Само че купува стари машини за жълти стотинки, пребоядисва ги и ги фактурира като нови. Разликата отива в джоба му и в партийната каса под формата на индивидуални дарения до 10000 лв, които са напълно законни. Николов щедро раздавал премии от по 10000 лв на работниците си, а те вместо да си купят коли и мебели изтичали да ги внесат по сметка на БСП.
На 16-ти октомври 2008 New York Times публикува мнението на Сергей Станишев. Червеният лидер обещава на целия цивилизован свят, че ако в партийната каса се намерят пари със съмнителен произход те ще бъдат дарени за благотворителност.
Година и половина по-късно Марио Николов има осъдителна присъда, но не се е чуло БСП, чийто лидер все още е Станишев да е спазила обещанието и да е дарила нечистите пари за благотворителност. Няма и да се чуе скоро, защото адвокатите на червените ще пледират презумпция за невинност докато Николов не бъде признат за виновен от последна инстанция, а това ще отнеме още няколко години.
Вторият етюд е за местния херой Петко Арнаудов, кмет на Царево. В края на миналото лято, насред кризата той се беше засилил да купува нова представителна кола Audi A6 Quattro за 80000 лв. “Карането на стари коли е популизъм за пред избирателите” – обяви смело Арнаудов, след като случаят излезе в медиите. След два дни темата влезе в централните новини и кметът би отбой. Той каза, че ще прекрати договора за колата и парите ще бъдат дадени за ремонт на детските градини.
Шест месеца по-късно общината все пак си купи нова кола Фолксваген “Пасат” за 50000 лв. Скромната “работна кола”, както я нарича общинската пресслужба е купена без обществена поръчка и не е много ясно с какви средства, след като парите за луксозното Ауди би трябвало да са отишли за детските градини. Междувременно Царево тегли 3 млн заем от банка ДСК, за да запуши дупките в бюджета. Шефът на клона на банката в града е и общински съветник…
Както се вижда, общото между двата случая е безсрамната лъжа. Но също и усещането за безнаказаност на партийните другари, което поне до днес не е смутено от контролните и разследващи институции. Това е така, защото Арнаудов може да разчита на солиден чадър от страна на висшето ръководство на ГЕРБ, а аферата “Николов-Стойков” е под чадъра на президента Първанов.
И докато бивши и настоящи управляващи играят на сляпа баба, наблюдавани зорко от европейските институции, сигурният губещ е надеждата на избирателите за нормалност и справедливост.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
