Иван Данов не е декларирал френските си социални помощи Mind the horns!

От ляво на дясно Жерар Зерби, Реми Тюо, Иван Данов и Николай Костадинов. Снимка: Министерство на инвестиционното планиране

Министърът на инвестиционното планиране Иван Данов не е отбелязал в годишната си декларация френската сметка с натрупаните социални помощи за безработица, показа проверка на Биволъ. По-рано в медиите излезе информация, че той е “възстановена сума” от 10000 евро, но внимателният прочит показва, че тези пари не са в задгранична сметка, а в българска.

Преди година Биволъ разкри, че в периода септември 2004 – май 2005 Иван Данов неправомерно е получавал помощи като безработен във Франция, докато е живял, преподавал и развивал бизнес в България. Всеки месец Данов е подавал невярна информация пред френската Служба по заетостта и така е получил около 14400 евро.

Посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан потвърди в телевизионно интервю, че министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов е получавал помощи за безработица във Франция, за което е трябвало да се явява в Службата по заетостта всеки месец. Дьо Кабан заяви, че ще се направи проверка за заетостта на министър Данов в България през същия период.

Самият Данов не отрече пред медиите, че е получил тези пари, но твърдеше, че не бил в течение за плащанията и дори бил забравил за тази сметка. По-късно той се оплака, че сметката му била източвана, за което подал сигнал пред френските власти.

Данов не е декларирал френската си сметка и при встъпване в длъжност. В декларацията му в края на 2013 е посочена сметка в чужбина, в която има 135 000 евро. Тази сума обаче надхвърля десетократно наличността във френската му сметка, за която той твърдеше, че бил забравил.

Следователно задграничната сметка съществува и нищо не спестява задължението на министъра да я декларира България. След като това не е сторено, по закон Сметната палата трябва да се самосезира и да инициира проверка на задграничните авоари на Данов, която се извършва от ДАНС. НАП също има какво да каже по случая, тъй като не е ясно дали върху тези пари са платени данъци във Франция и дали са дължими такива в България.

Трябва да се отбележи, че министърът не попада под наказателно преследване по френския закон заради неверните декларации, тъй като давността от 5 години е изтекла. Но по българския закон за същото престъпление има 10 годишна давност и Данов се проверява и от българската прокуратура.

Френската Служба по заетостта обаче никак не бърза да разследва Данов за незаконните помощи и да поиска те да бъдат възстановени. Давността за възстановяване на неправомерно получените суми е 10 години и ще започне да се погасява през септември тази година. Въпреки пословичната мудност на френската държавна администрация, една година мотане не е нормален срок за такъв случай от голям обществен интерес. По информация на Биволъ аферата се наблюдава лично от началника на отдел “Превенция и борба със злоупотребите и Чувствителни дела” Режан Биоле. Резултатът от наблюдението е налице: нищо не мърда от мъртвата точка…

Коментар на Биволъ: Егалите, Фратерните… “наш човек” на Либерте

Причината за тупкането на топката от французите при наличните безспорни улики и факти може да намери обяснение чрез следната версия: Иван Данов е закрилян от френското Министерство на вътрешните работи, под чиято шапка е и контрашпионажа. Срещу спестяването на неизбежна оставка и отлагането на публичния позор да бъде обвинен от френската държава и да влачи в кариерата си “имидж на мошеник на дребно” (квалификацията е от френска публикация по темата), на Данов вероятно е било предложена сделка: да бъде “ухо” на французите в българското правителство.

Като “водещ офицер” на Данов се изявява пенсионираният бивш началник на френските барети Жерар Зерби, сега шеф на публично-частната фирма Сивипол. През последните месеци Зерби често е засичан в България и дори се появи на съвместна пресконференция с Данов, макар че видимо няма никакво отношение към инвестиционното планиране.

Иван Данов има още месец да управлява измисленото си министерство, но след това политическият чадър ще падне и делата му ще престанат да бъдат “чувствителни”. Остава въпросът дали инвестицията в човек с “имидж на мошеник на дребно” и получената от него информация би оправдла нащърбеният френски имидж на стожер на върховенството на закона и независимостта на правосъдието?

Защо Франция залага на “своя кучи син*” и го пази от удара на Закона? Известни са примери с френски граждани, преследвани с цялата строгост на правосъдието за същото провинение като Иван Данов – злоупотреба с помощи за безработица.

Френският израз за тази порочна селективност е “две тежести – две мярки”. Българският е “мери с двоен аршин”. Във всички основополагащи конституции, декларации, харти и прокламации пише, че няма значение кой колко тежи в обществото, ако е сгазил лука. Пример за това са и мерките срещу бившия президент Никола Саркози, освен ако и тези действия са политически мотивирани, както бездействието срещу Данов. Теоретично, за министър и за клошар се прилага една и съща мярка и наказанието се мери с еднакъв аршин. Егалите пред закона, шери. Другото е от лукавия.

* “Знаем, че е кучи син, но е наш кучи син” – така американския президент Рузвелт се изказва за диктатора Сомоса-баща, подкрепян от американската администрация.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.