Истината за ареста на Огнян Дойнов във Виена през 1993 г. Mind the horns!

doynov

Биволъ представя журналиста-ветеран Димо Ангелов, работил като представител на БНТ във Виена в годините когато се препират огромни суми през външнотърговските дружества, създадени от Първо главно управление на ДС. По-рано разследване на Биволъ показа как с помощта на “верни другари” от ГРУ, днес тези капитали се материализират в България като огромни курортни комплекси по Черноморието. Пътят на мръсните комунистически пари не е лесен за проследяване, но героите, които са ги движили са живи, здрави, богати и на завет от правосъдието заради изтеклата давност. Което обаче не отменя нашия дълг пред историята и истината да бъдат разкрити техните схеми.

Отговори, които никому не дължа

Димо Ангелов, журналист, Януари. 2013

ИСТИНАТА ВИНАГИ ИМА САМО ЕДНО ЛИЦЕ

За един януарски миг от историята , в който професията ми ме сблъска с Огнян Дойнов и с мръсните пари

Арестът през месец Декември 1993 година на виден български комунистически бонза , какъвто безспорно беше Огнян Дойнов , във Виена от австрийските специализирани служби е събитие без аналог за времето си, което не може да бъде изличено, забравено или пренебрегвано. Но то би могло да бъде омаловажано – например в книга, наречена СПОМЕНИ на Огнян Дойнов, “литературно обработени” от “подвизавалата се под прикритие в журналистиката” Зоя Димитрова , достигнала до върха на звездната си кариера чрез една щатна служба в ДАНС , подведена под съдебна отговорност, основателно или не, за злоупотреба или не със служебното положение; напуснала или уволнена – нейна си работа; опитала, но не успяла да се върне в журналистиката, като главен редактор на вестник – понякога професията отхвърля чуждите на нея персони.

През месец Декември 1993 година във Виена бяхме трима официално акредитирани български журналисти. Общото за нас беше , че всеки живееше и работеше в Австрия за препитанието си; бяхме членове на Съюза на чуждестранните журналисти в Австрия и бяхме преминали през една сложна и продължителна процедура на акредитация от австрийското външно министерство: Цветана Делибалтова за БТА; Ивайла Вълкова за вестник Труд и моя милост – Димо Ангелов, кореспондент на Българската национална телевизия БНТ; от България ние получавахме само хонорари за реализирани журналистически материали. Толкова за нас.

Вероятно така и нямаше да напиша този текст, защото професионалните ми изяви от Виена са показвани в продължение на години от екрана на Българската национална телевизия и са излъчвани в ефира на програма Хоризонт на Българското национално радио. Те са публично достъпни и днес, ако някой се интересува от тях. А и историята не се интересува от мен, а от събития, които не само не са обяснени и до днес, а и са изопачени.

В средата на месец Декември 1993 година по телефона във Виена от България ми позвъни журналистката от международния отдел на вестник “24 часа” Дарина Младенова. С нея, с шефа на отдела Васил Захариев и с колегите им поддържах коректно колегиални отношения. Обичайно беше да излъча новина или интересно събитие от Виена в новинарските емисии на единствените тогава българска телевизия и българско радио и след това колеги журналисти да напишат във вестниците си подробни материали за своите читатели. Този случай не беше такъв. Дарина беше интелигентно момиче и сериозен професионалист – тя много внимателно ме помоли за помощ – трябваше й втори независим достоверен източник, по възможност от австрийските власти за потвърждаване на нещо, което вестникът се готви да публикува. Дарина не ме попита дали знам, че във Виена е бил арестуван Огнян Дойнов, не ме попита, ако знам, защо не съм отразил ареста, въобще не коментирахме темата. Такива бяха неписаните правила в журналистическия занаят, които ние, журналистите, които не бяхме “под прикритие” в своята професия винаги спазвахме. Имах само един верен ход – да се обърна за официална позиция към говорителката на австрийското министерство на вътрешните работи.

Истината е, че ние – тримата български журналисти, официално акредитирани в Австрия, знаехме, че във Виена преди дни е бил арестуван и освободен Огнян Дойнов. Не го бяхме отразили до момента, защото знаехме и още нещо. Което в така наречените СПОМЕНИ на Огнян Дойнов е поднесено на евентуалните читатели, волно или неволно , като едва ли не случайна полицейска грешка, която веднага е коригирана. Знаехме истината – към Огнян Дойнов, към неговото пребиваване във Виена и към контактите му проявяваха интерес “партньорски служби” от различни държави. В подобни случай журналистът много внимателно търси същината на проблема, различните аспекти на събитието – за да каже истината, такава, каквато е.

Събрахме се тримата български журналисти във Виена заедно и по установения в Австрия ред помолихме за официална информация – отбележете – за интереса на специализирани служби – Интерпол, английски и австрийски служби към пребиваването, контактите и заниманията на Огнян Дойнов във Виена и връзката им с предишното пребиваване на Огнян Дойнов в Осло и в Лондон. Отговориха ни официално, светкавично и максимално кратко – Огнян Дойнов в момента не се намира под арест в Австрия. И толкова. Нищо повече.

Преразказах дословно официалното изявление на австрийското вътрешно министерство на колежката си от вестник “24 часа” Дарина Младенова. И я поставих в трудна ситуация. Оказа се, че българският Главен прокурор, тогава, Иван Татарчев, упражнява натиск да бъде тиражирано в публичното пространство, и то, от журналисти, че Огнян Дойнов е в ареста в Австрия. Какво се е случило сетне през този декемврийски ден на 1993 г.в редакцията не съм се интересувал и не знам. Колежка ме беше помолила, бях коректен към нея.

След часове се развихри истинска зимна вихрушка от приказки . Главният прокурор на България , тогава , Иван Татарчев след като се убедил ,че не е успял да използва българската журналистика като маша се хвърли сам самичък в една жалка и предварително загубена битка – в ефира на Българското национално радио той , Главният прокурор , заяви , че Огнян Дойнов е арестуван и се намира в затвора в Австрия. И Националната телевизия , и Националното радио реагираха светкавично – помолиха ме за директно включване в първите им следващи новинарски емисии . От мен се очакваше в рамките на 40 секунди , на до девет изречения да кажа в централната новинарска емисия в 20 часа по Българската национална телевизия къде е Огнян Дойнов.

Оставаше ми много малко време. Веднага се срещнах с колежката си Цветана Делибалтова , кореспондент на Българската телеграфна агенция във Виена и получих от нея кратката информация , която тя подготвяше да изпрати в София. От репортерския касетофон на Ивайла Вълкова , която осъществи в наше присъствие с колежката Делибалтова контакта с говорителката на австрийското вътрешно министерство си свалих копие от записа на разговора. Декемврийският ден беше кратък , вече се смрачаваше.Предстоеше ми едно много отговорно включване в централните новини на Националната телевизия – качих се на колата си и се озовах пред къщата на Огнян Дойнов в Тринайсети квартал на Виена. Не се поколебах – позвъних на звънеца на външната ограда на къщата , която беше по-навътре в градината. Светна външната лампа и видях съпругата на Дойнов да тръгва по стълбите.Реших , че контакт с нея не ми е достатъчен , но не знаех как ще реагират те. Светна стая , с прозорец към двора , без пердета и до него застана Огнян Дойнов – по пуловер , с вечната си цигара.Видя ме пред портичката , но не реагира – просто остана загледан навън.Не чаках и миг – обърнах се , тръгнах и още в колата вече знаех наизуст своите девет реда , главното в които беше – Огнян Дойнов е във Виена , не е в ареста , а в къщата си. Премислях всяка своя дума и си давах сметка какво ме чака – познавах лично и Татарчев ,и Дойнов.Предстоеше и двамата ,всеки по своему ,да ме подгони и да ме гони до последно.

Главният прокурор на България, тогава, Иван Татарчев не ми беше интересен. От професионална гледна точка. Не беше висока топка в занаята си. Може би защото комунистическата власт фарисейски го беше допуснала да завърши право, но после го беше отпратила да работи като каменоделец. С времето бе успял, все пак , да бъде записан като адвокат, но носеше в себе си житейската почтеност и наивитет на обикновения човек, беше далече, много далече назад в професионално отношение от безмилостните акули в занаята на прокурора. Той просто нямаше и нулев шанс – нито пред старата номенклатура, нито пред новите грабители.

По принуда в последните декемврийски дни на 1993 година си разменях с Татарчев, предимно в ефира на Националното радио , “актуална информация” по случая Огнян Дойнов . Докато го извадих от галошите му и Главният прокурор на България вбесен каза, че може информациите му да са неточни или закъснели, но той лично ще донесе Огнян Дойнов в чувал в България. Повече никоя медия не прояви интерес към Татарчев.

Истината винаги има само едно лице. И тя не се съдържа в така наречените СПОМЕНИ на Огнян Дойнов. В късната есен на 1993 година “партньорските служби”, както сега ги наричат, умно замислят и неуспешно реализират един фрагмент от сериозна международна разработка, опитваща се да проследи потоци мръсни пари. Няма как в нея да са пропуснати актуалните контакти между Максуел, Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Номерът на “партньорските служби” е: подава се неофициална оперативна информация на Главния прокурор на България, той я официализира и чрез съдебната система на България започват следствени действия : от тях се очаква не да открият нещо, само да легализират оперативна информация, която ще получават периодично.

Главният прокурор на България, тогава, през есента на 1993 година , “не вдява” . Иван Татарчев е изостанал на светлинни години от времето, той живее с македонското минало на предшествениците си и със своето минало на преследван от комунистите. Не разбрал за какво иде реч, умственият и професионалният потенциал му стигат само дотам – да поиска нещо “черно на бяло” . Разбира се , получава нещо, което не може да му послужи за нищо и през Декември 1993 година отправя едно голо писмо с искане Огнян Дойнов да бъде екстрадиран от Австрия в България. Така на “партньорските служби” не просто им е даден шах , те са мат. От Иван Татарчев, Главен прокурор на България; от Ангел Ганев, завеждащ отдел “Следствен” в Главна прокуратура и от Михайл Дойчев, шеф на създадената в България прокурорско –следствена група по случая Огнян Дойнов. Причините ? Оставям ги без коментар. За да кажа – последиците са , че една основана на факти и на достоверна информация операция за потоци мръсни пари е провалена, сведена е до един … чувал .

Естествено, поставени до стената, австрийските служби осъществяват един кратък арест на Огнян Дойнов, към когото подчертано се отнасят, и по неговите собствени признания, като към криминален елемент .

Така наречените „партньорски служби „ през месец Януари 1994 година , след провала на опита им да се подпрат на Татарчев за да продължат напред , направиха рязък завой. Те задраскаха от един път темата за комунистическото минало и за шпионажа от онова време; за Максуел, за Огнян Дойнов, за Андрей Луканов; за техните съратници и домашни противници. Президентът Желев в Давос обеща, че България вече няма да шпионира Европа , написах и публикувах цяла вестникарска страница с конкретни факти под заглавие : “България продължава да шпионира свободния свят” . Неща, от които никой в стара Европа вече не се интересуваше : хората с имена, написани от мен през Януари 1993 г. продължиха да си благоденстват на Запад до 2012 г. Така , след като се провали инсинуацията около ареста на Огнян Дойнов в Австрия стана необходима и възможна следващата, втора преднамерена спекулация в онова нещо със снимка на Огнян Дойнов , което нито е книга , нито са достоверни спомени. Това просто е явна и откровена фалшификация.

Пътят по света на Огнян Дойнов преди и след падането от власт на Тодор Живков сам по себе си е ясен – и за журналистите , и за службите. От Осло , през Лондон до Виена – това е житейската пътечка на един след десетоноемврийски мъченик , за какъвто е представен Огнян Дойнов. Както се казва – дай боже всекиму.

През Януари 1993 година, както и през Януари 2013 година, компетентните служби в Централна и Западна Европа професионално, но дистанцирано се опитваха и се опитват да пробият защитните стени издигани от крадците на пари. Огнян Дойнов беше успял горе – долу да съчини своите обяснения за Осло и за Лондон: бил посланик на държавна заплата в Осло, но сам се отказал в знак на протест ; в Лондон бил консултант не на кого да е , а на Максуел и то – срещу скромна годишна заплата. Е, оставаха един два въпроса без отговор : как така при Максуел , след като са публично известни повече от близките отношения между Андрей Луканов и Максуел и почти четвъртвековната вражда между Андрей Луканов и Огнян Дойнов, с много мръсни номера ; като как се купува къща с двор в баровския 13 квартал на Виена , в който е и резиденцията на българския посланик –дори само процедурата е непосилна за българина, да не говорим за цената и за мястото на имота .

През Януари 1993 година и Виенската прокуратура , чрез своя говорител , но в присъствието на още двама неидентифицирани мъже , с които си размених визитни картички – техните съдържаха само име и телефон ; и Главна прокуратура на България – в кабинета на Ангел Ганев се беше струпала цялата прокурорско -следствена група , проявиха интерес към мой публикации в Австрия и в България , всички, без изключение подписани от мен. В Австрия се интересуваха от едно случайно попадение – във връзка с житието и със средствата за препитание на братята Дойнови / братът на Огнян – Емил е последният търговски представител на България в Австрия по комунистическо време , преди това – дългогодишен бос във външнотърговската фирма Техника / била спомената от мен международната финансова групировка Нордекс и персонално името Григорий Лучански. В България бяха в блажено неведение – разправяха ми, как шефа на отдел “Следствен” ще донесе във Виена една папка и австрийските власти моментално …

Когато Ангел Ганев наистина донесе във Виена прословутата папка, тя е достъпна като уникален документ за професионално невежество, нямах журналистически интерес към сагата – екстрадиция на Огнян Дойнов и уговорих интервю за Българската национална телевизия с Николаус Михалек – тогава министър на правосъдието на Република Австрия, като поканих Диляна Грозданова да разговаря с министъра. Интервюто беше излъчено и казаха на народа ни онова което всички знаеха – че няма правни основания Огнян Дойнов да бъде екстрадиран от австрийски съд в България. Това и се случи по-късно, Дойнови останаха във Виена.

Аз обаче си имах проблеми – и професионални, и лични. Навлизането в темата за потоците мръсни пари – потайни до злокобност не ми се размина. Максуел, Андрей Луканов, Огнян Дойнов, шефовете българските външнотърговски фирми, “шпионите” с български дипломатически паспорт така и не ме подминаха без да си го върнат, тъпкано при това. Сигурно ми беше малко, та продължих и с техните връзки с неявните интернационалните финансови акули, някак си случайно споменаване на Нордекс … И спрях. Или ме спряха.

Не съм обръщал никакво внимание на отечественофронтовката, тогава, Зоя Димитрова. Знаел съм, че тя е “под прикритие” в журналистиката. Никога не съм се интересувал и от реалното професионално битие на Емил Дойнов по комунистическо време . Може би защото бай Илия , тамадата на шпионите във Виена се ширеше преди Десети Ноември 1989 година в апартамент в търговското представителство във Виена , чийто шеф тогава беше Емил Дойнов. Познавал съм се и с Андрей Луканов , и с Огнян Дойнов. Мразели са ме. И са имали основание. Още от комунистическо време. Но истината , както казах , винаги има само едно лице. И то е , че житейската и професионална пътечка на Огнян Дойнов във Виена беше обвита в тайнственост и много грижливо замаскирана , контакти му и източниците му на доходи заслужаваха да се разнищят.Опитах се , като винаги използвах единствено и само собственото си име ,гнус ме е било да използвам псевдоним при публикациите си : каквото съм знаел , съм го заявявал. И от тогава не съм в професията си. Дали съжалявам ?

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.