„Дюни ли са това или не са“? – почесваше се Мирослав Найденов в първите дни на 2013 пред камерите, дошли да заснемат строеж върху пясъците в Несебър. Министърът стигна до соломоновския извод, че хем за природата това са дюни, хем за държавата не са дюни и върху тях можело да се строи.

Няколко дни по-рано в дюните бяха влезли багерите на чевръстите момчета от фирмата СЛЕ Груп. Биволъ разкри, че тя е купила терена от частник, който от своя страна го купил от държавата на безценица. Избухна скандалът „Дюнигейт„.

В продължение на няколко седмици разкритията на Биволъ оголиха системата за разграбване на апетитни държавни земи от приближени до властта, започната от БСП и довършена при ГЕРБ. Първата реакция на властта беше да обвини Тройната коалиция, но Биволъ разобличи това със следващите разкрития за облагодетелстване на обръчите на ГЕРБ. Съдружник на анонимните дотогава предприемачи от СЛЕ Груп се оказа прословутия „кумец“ с апартаментите на Цветан Цветанов. „Цецо и кумецо“ стана нарицателно за схемата за приватизация на стотици декари гори край брега. Сред „печелившите“ се оказаха футболисти, фирми близки до президента Плевнелиев, Емо Фаса и разбира се, мозъкът на схемата – арх. Калин Тихолов.

„Подписвам, защото ми се носи за подпис“

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Тази крилата фраза на зам.-министъра на МЗХ Светлана Боянова шокира обществото. Лъсна върхът на айсберга на задкулисна система за обслужване на частни интереси с държавен ресурс. Още тогава се зададе въпросът: КОЙ? Кой носи за подпис? Какво носи и в чия полза? Скандалът доби застрашаващи за правителството размери и стана сравним със заменките на Тройната коалиция, с чието спиране Борисов се хвалеше (но не направи нищо, за да ги развали).

Властта беше принудена спешно да даде институционален отговор. Бяха приети изменения на ЗУТ, ЗУЧК, ЗГ, ЗОЗЗ с текстове, забраняващи застрояването на дюните и тяхната продажба. Беше разпоредено спешно да се картират дюните в страната и да се нанесат на специализирани кадастрални карти. Заради дюните и техния новопрогласен защитен статут се появи надежда да бъдат спасени от бетона последните девствени плажове: Иракли, Карадере и Корал.

Служебното правителство през 2013 с министър Екатерина Захариева ускори работата по картирането. С идването на правителството „КОЙ“ обаче беше назначен за министър не друг, а мозъкът на „Дюнигейт“ Калин Тихолов. След обществената реакция го замести неговото протеже, „френския безработен“ Иван Данов. Той обяви, че дюните са прекалено много и ще пречат на строителството. Работата по картирането им обаче продължи и е пред финализиране. Пред финализиране са и мераците да се строи на дюните на най-апетитните места, като къмпинг „Корал“. Там фадромите са готови да влязат още на 1 октомври.

„Въпрос на две-три седмици е картите да влязат в сила“ – оптимистично обяви вице-премиерът Екатерина Захариева на среща със сдружението „Да запазим Корал“ и „Биволъ“. На срещата се разглеждаха опциите за спасяване на Корал от бетона, като обявяването на природните дюни за държавни се оказа най-перспективно.

Представителят на МОСВ Михаил Михайлов обаче поля присъстващите със студен душ. Най-неочаквано той обяви, че нещата са блокирани в комисиите за обявяване на дюните в кадастъра, които

„Не подписват, защото се страхуват“

Основание за страха било, че големи частни терени ще стават дюни и инвестиционни интереси за десетки милиони ще се изпарят яко дим. Михайлов даде и пример: Половината терени на Ибердрола (испанската компания, която иска да застрои Корал) са върху дюните. Това прави около 70 декара, върху които е предвиден строеж на ваканционен град за 5000 души.

Ако все пак терените бъдат обявени от държавата за дюни „до две-три седмици“, както се надява министър Захариева, „Корал“ може да бъде спасен от багерите. Това е и най-краткият институционален път, но изглежда и най-опасният, защото някой „страхува“ членовете на комисиите, факт скандален сам по себе си.

Вицепремиерът: „Няма страшно – подписвайте!“

„Страхуват се най-вече представителите на общините“ – уточни Михайлов и отиде още по-далеч в разкритията си:

„Хората не смеят дори да подписват протоколите от събранията на комисиите“.

„Ще ги видим ние тези, които се страхуват!“ – закани се министър Захариева, която видимо се смути от разкритието, че корупция и страх са по-силни от процедурите и закона. Тя разпореди на присъстващите служители да проверят какво се случва в комисиите, страхуват ли се или не се страхуват, а на най-уплашените да бъдат пратени успокоителни писма.

Биволъ също живо се интересува кой се страхува, но и кой сплашва държавни и общински служители и експерти. Засега има индикации, че медиите също са уплашени, защото цензурираха това основно разкритие от срещата за спасяването на Корал – държавата е блокирана от страх и корупция.

За протокола припомнихме на министър Захариева хронологията и резултатите от разследванията на Биволъ за Корал. Тя прояви изненада, че за изпълнител на проекта на „Ибердрола“ е избрана фирмата „Витатур Инвест“, свързана с един от главните изпълнители на Южен Поток. Същата фирма през 2003 придоби общинската земя от скандалния бивш кмет на Царево Петко Арнаудов на символичната цена от 4 евро на кв.м. срещу обещания за инвестиции. В нарушение на договора тя я препродаде, като крайния собственик „Ибердрола“ плати 100 пъти по-висока цена – до 400 евро на кв. Втората част от плана на Витатур е да изпълни и строежа, който ще струва поне 100 милиона евро и се предполага, че ще оправдае нереално високата инвестиция в земята. Което обяснява защо натискът е голям и срещу него трябва да се действа решително, твърдо и компетентно.

Какво ще се случи, ако това мащабно строителство се реализира? В хода на дискусията възникна и аналогия с изоставения бетонен мастодонт „Крокодилски бряг“ край Царево. Този „Град на ужасите“ – както го определи Михаил Михайлов, беше построен с разрешението на Петко Арнаудов от руския мафиотски бос Константин Циганов, експулсиран от ДАНС като опасен за националната сигурност. Характерен профил на „инвеститор“ по клетото ни Черноморие, което за финал всички участници в срещата дружно ожалиха.

Още за другите опции за спасяването на Корал прочетете в статията на Атанас Русев тук и в прессъобщението на МРР тук.

* Неологизмът „страхувам“ (вместо „плаша“) беше въведен в българската ненормативна лексика от депутата от ДПС Делян Пеевски на предизборна среща. Употребяваме го в саркастичен стил.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly