Разкриването на преценката на Европейската комисия за стрестестовете на българските банки ще доведе до подкопаване на финансовата стабилност. Това се казва в писмо-отказ на Еврокомисията изпратено до нашия сайт в отговор на запитване по ЗДОИ.

Още през септември Биволъ поиска достъп до документите на Комисията, в които се коментира стрестеста на българската банкова система направен под ръководството на БНБ. За наличието на такива документи става ясно от съобщението на самата БНБ, която твърди, че стрестестовете са извършени в процес на консултации с европейските институции, за да се гарантира съответствие с европейските практики. 

bnb-adherence

Запитването на Биволъ мотивирано с Регламент 1049/2001 за публичен достъп до документите на Еврокомисията затрудни много европейските чиновници, които бавиха отговора повече от два месеца. В крайна сметка те са идентифицирали четири документа, в които става дума за българските банкови стрестестове. В последните два дори и имената на документите са били преценени като секретни и част от тях са зачернени в отговора (виж пълния текст тук).

ec-fisma-bnb-docs

Мотивите на Еврокомисията да откаже достъп са разделени на четири групи: защита на личните данни (имена, телефони на служители), защита на монетарната и данъчната политика на Евросъюза, защита на търговския интерес и защита на процеса за взимане на решения на самата Комисия. Всичките те според Комисията надделяват над обществения интерес в случая.

ec-fisma-bnb

Нещо повече, същестува риск, че публичното разкриване на въпросните документи ще навреди на финансовата ситуация в България и така ще подкопае финансовата, монетарната и икономическата политика на страната – пише в отговора на Европейската комисия.

Официалното становище на БНБ и на правителството е, че стрестестовете са успешни и банковата система е стабилна. Оказва се обаче, че информацията за съответствието на стрестестовете с европейските практики може да срине тази легенда.

Междувременно се появи нова официална информация от прокуратурата за състоянието на ПИБ, която беше спасена с държавни пари преди две години. В постановление  на СГП се цитира доклад на БНБ от 2014 г., в който черно на бяло се твърди, че банката манипулира данните за свързани кредити и се е оформила капиталова дупка. Констатирано е, че акционерите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев не могат да намерят пари, за да я запълнят.

pib-sgp-4

Отделно от това са потвърдени данните за източване на банката чрез кредитиране на офшорки, собственост на митичния Георгиус Георгиу, бивш съдружник на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Офшорките не са върнали кредити за десетки милиони евро, констатира прокуратурата. ПИБ е изкупила тези лоши кредити на 20% от стойността им под формата на цесия, но дори тази щета не е повод за прокуратурата да се задейства.

На базата на тези нови данни за укрити от БНБ сериозни проблеми, Биволъ ще поиска отново от Комисията достъп до въпросните документи и най-вече документът изготвен след публикуването на резултатите от стрестестовете през септември т.г. 

image_pdfimage_print
Print Friendly