Capture_decran_2011-12-24_a_06.56.40

Новината се появи дискретно в навечерието на Коледа в сайта на Капитал, препечатана от още няколко новинарски сайта. Международната рейтингова агенция Фич (Fitch) е поставила под наблюдение Първа инвестиционна банка. Нито една телевизия, нито едно радио не уведоми за това. Само две печатни медии в-к Сега и Капитал – Daily се престрашиха да отбележат събитието в каренца в рубриките си за бизнес.

Бизнес, но какъв? Причините, които мотивират решението на Фич са меко казано стряскащи.

Първо: ПИБ можела да раздаде кредити на свързани лица. Разбирай, с парите на вложителите да произведе няколко кредитни милионера, които след като си поживеят ларж в България да се спасят в Южна Африка или в друг рай за кредитни милионери. Избор има.

Второ: Собствеността на банката е съмнителна. Любезно казано от Фич: „няма пълна информация за акционерната структура“.

Трето: Интересите на мажоритарните собственици в други сектори изискват големи капитали (особено туризма). Кои сектори ли? Ски съоръженията в Банско и Витоша, където реалните собственици се крият зад офшорки. Крият се те, но явно нe могат да се скрият от Фич.

Четвърто: слабостите в корпоративното управление и някои доста рискови кредитни експозиции. Вярваме им. Наскоро Биволъ публикува разследване, което показва как слабости в контрола на банката позволява на измамници да откраднат цял един милион лева от нищо неподозираща фирма.

Дали рейтингът на ПИБ ще бъде понижен зависи от готовността на държавата да и налее пари. Според агенцията тази готовност не била 100% и тепърва щяла да се изяснява.

Тук ни се струва, че анализаторите нещо бъркат. Защо пък да не им налее държавата парици? Нима вече няма такива прецеденти? Държавата скочи на амбразурата да брани интересите на друга собственост на акционерите на ПИБ – „Витоша ски“. За да им угодят, депутатите са на път да приемат закон, който ще погази европейските правила и ще бъде обявен рано или късно за непозволена държавна помощ.

Преди няколко месеца Биволъ публикува грама на американския посланик Байърли, в която ПИБ е характеризирана по следния начин: банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия „в най-тъмните сфери на престъпния свят“.

Нито една телевизия, нито едно радио, нито една печатна медия (без изключения) в България не информира за това и не публикува едно към едно имената на банките, които американците считат за „гнили ябълки“. Изключенията сред информационните сайтове се броят на пръстите на едната ръка: Livebiz, Novinite, E-vestnik…

Два дни по-късно информацията на Биволъ се появи на втора страница на вестник Le Monde. С имената на банките черно на бяло, както си му е редът: Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банката на Риск Инженеринг, Интернешънал Асет Банк (наречена „банката на СИК“), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена „банката на митрополити и генерали“), Софийска общинска банка и ЦКБ (наречена „банката на ТИМ“). 

В България политиката на щрауса стигна дотам, че авторът на тези редове беше цензуриран в онлайн форума на „Дневник“, защото цитира същия този дипломатически доклад под статия за шантажа на „Витоша ски“ за предстоящия зимен сезон.

Страхът на българските медии идва от следния текст от Закона за кредитните институции – чл. 152 ал. 2 и 3:

(2) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(3) Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

А смелостта на Биволъ да публикува идва от (все още действащата) българска Конституция, в която правото на информация не е ограничено специфично за кредитните институции:

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Кое пречи да се назоват бандитските банки? Националната сигурност ли, общественият ред ли? Или може би моралът? Не, най-вече срахът, защото на бандитска банка и методите са бандитски: може да ти спрат рекламата, може да те прецакат с проценти по кредити, може да кажат на някой мошеник как да източи парите от сметката ти, може да посегнат и на здравето ти чрез подопечните им мутри.

Аргументът, че „като изтеглим парите от банката и ще фалира“ е за невежите. Всичките банки под наблюдение вкупом имат скромен пазарен дял във финансовата ни система. Обаче точно те въртят едни пари с неясен произход, който едни хора в държавата не искат да стане ясен. И точно тези банки владеят вестници и телевизии, които осигуряват медиен комфорт на правителството. Кръгът се затваря.

Чете ли Фич Биволъ? А като стана дума за национална сигурност, ДАНС чете ли? Защото финансовото разузнаване май е там, ако все още го има. От нецензурирания оригинал на грамата на Байърли разбираме, че преди няколко години го е имало и е притискало „гнилите“ банки доста успешно. За което пък властта е притискала финансовото разузнаване. Дотам го е притиснала, че бившият му шеф, д-р Васил Киров, е вдигнал ръце и е заминал да работи в чужбина.

А нали работата на тази агенция и на финансовото разузнаване е да пази вложителите именно от „гнилите ябълки“ и да предотвратява появата на кредитни милионери? Защо данъкоплатците им плащат заплати, след като научават за това, което предстои от Уикилийкс и Фич?

Може би самите правоохранителните органи също научават нещата от Уикилийкс и Фич? Ако е така, нека четат догодина, когато Wikileaks пусне обещаните нови скандални информации за банките и за българите, укрили милиони от фиска в Швейцария. Не ни се свиди, ще им пратим разпечатки ако нямат интернет.

За ПИБ и за други български „прогнили“ банки, любимки на правителството на Борисов, очаквайте подробности след празниците. Новината от 22 декември може да има (и най-вероятно ще има) дългосрочен ефект.