Ядрен експерт пише на HSBC за авантюрата “Белене”

BGmapBelene

На 18.07.2011 г., Eurochicago.com научи, че още в началото на месец юни известният български ядрен експерт Георги Касчиев* е изпратил писмо до ръководството на банката HSBC**, която бе избрана от правителството да разработи нова концепция за развитието на проекта „Белене”, да осъвремени икономическия му модел (т.е. дали при предложената цена АЕЦ-ът има смисъл) и в същото време да започне процедури по намиране на инвеститор.

Ето част от съдържащото се в писмото на Георги Касчиев до председателя на борда на HSBC Holdings Дъглас Флинт.

Пиша ви, като ядрен експерт по безопасността и риска, който следи проекта на АЕЦ „Белене” в продължение на много години, за да изразя дълбоката си загриженост във връзка с участието на HSBC в него. Чувствам задължен да ви предупредя, че този многомилиарден атомен проект поставя високи рискове пред безопасността и е сред най-спорните ядрени инвестиции. Като банка с високо уважавана екологична репутация, HSBC може да загуби много повече, отколкото да спечели от участието си в строежа на тази АЕЦ.

По нататък в писмото си Г.Касчиев информира банката за големите проблемите и справедливите критики във връзка с АЕЦ „Белене”:

1. Основни характеристики на „проекта”:

– рестартира като политически проект, без всякакви разследвания и проучвания;

– технико-икономическото проучване за осъществимостта на проекта е фалшифицирано;

– ОВОС не е нито изчерпателен, нито е правилен;

– правният статут на проекта е съмнителен;

– манипулирани са резултатите за избор на площадката, в Белене има значителна сеизмична опасност;

– политически манипулиран търг със съмнителни и/или незаконни решения;

– проектът на реактора не е изпитан и все още не е лицензиран;

– за проекта липсват частни и стратегически инвеститори;

– повече от дузина международни банки са отказали да финансират проекта и все още не е известно дали ще се намерят сериозни банки, които са готови да го финансират;

– няма решение за управление на отработено гориво, радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация;

– няма планове за изграждане на заместващи мощности и по този начин новата централа би представлявала сериозна заплаха за стабилността на мрежата;

– проектът се счита за един от основните генератори на корупция в България;

– новата атомна централа ще увеличи енергийната зависимост на България от Русия;

2. Сеизмичният риск на площадката в Белене

Още от самото начало планът за изграждане на АЕЦ на площадката край Белене се сблъсква с противоречия, поради сеизмичните рискове. В официално писмо от 1983 г., дори съветските учени предупредждават, че площадката в Белене трябва да бъде зачеркната от списъка на потенциални обекти на АЕЦ в България, поради тези рискове. По време на земетресението във Вранча Румъния (от 2 март 1977 г., на около 150 км от Белене) много сгради са разрушени и над 120 души са загинали в Свищов, който е само на 10,5 км от планираната площадката на АЕЦ. Има и други сеизмични източници, разположени недалеч от Белене. Площадката в Белене не може да бъде класифицирана като най-безопасното място в България и това ясно е демонстрирано на сеизмичната карта, изготвена от Европейската сеизмологична комисия. (Вж. подобна карта)

През последното десетилетие три сеизмични станции са изградени около Белене и са били в експлоатация от октомври 2006 г. Въпреки това, техните показания не са били използвани в процеса на разработване на техническия проект.

Последиците от подобно подценяване на сеизмичния риск бяха демонстрирани след последните земетресения в Япония и катастрофата във Фокушима.

3. Проект на базата на фалшифицирани прогнози

По време на обществените обсъждания по повод проекта на 7 януари 2006 г. министърът на енергетиката заяви: „Ако няма да има нова АЕЦ, през 2010 г. ще имаме липса на 2000 MW генериращи мощности”.

Но времето доказа точно обратното – през 2010 г. сме имали повече от 1500 MW над необходимите мощности и износът на електроенергия е около 7,5 милиарда киловатчаса, което е почти рекорд.

Последните прогнози на НЕК от 2010 г. посочват, че през 2020 г. без АЕЦ „Белене”, страната ще генерира повече от 5 млрд. киловатчаса допълнителна електроенергия. Независими експерти доказват още по-големи цифри – излишната енергия ще бъде най-малко два пъти повече. По този начин изграждането на АЕЦ „Белене” не е необходимо за вътрешно снабдяване с електрическа енергия в близкото бъдеще.

4. Оценка на въздействието върху околната среда

През осемдесетте години площадката в Белене не е била предмет на лицензиране и одобрение от независим ядрен регулатор. Не е правена и оценка на безопасност или ОВОС.

Докладът на ОВОС от 2006 г. съдържа редица недостатъци, включително:

– „нулевият вариант” не е истински развит. Не съществува сериозна дискусия за алтернативни източници като въглища, вятър, биомаса и ВЕЦ. Възможностите за спестяване на енергия не са анализирани. Докладът не обсъжда вариант за изграждане на нови реактори в съществуващата АЕЦ Козлодуй;

– докладът категорично отхвърля сеизмичните рискове на площадката в Белене. Отказва да разгледа възможните ефекти от тежки аварии и възможните неблагоприятни последици за България и съседните страни. Отработено гориво, радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация, не са описани.

– Съществува следната дилема – ОВОС влиза в сила след приключили съдебни дела през януари 2007 г. Ако по някакви причини ОВОС е бил валиден през 2005 г. (когато правителството реши да рестартира проекта за АЕЦ „Белене”), то сега вече не е валиден заради това, че са изтекли 5-те години срок на валидност. От друга страна, ако ОВОС не е бил в сила през 2005 г., то решенията на правителството и на НЕК за АЕЦ Белене са незаконни.

5. Проектът не е доказан от практиката

В Белене ще бъдат построени два реактора с руски дизайн (AES-92). Това е междинен дизайн на 1000 MW (е) реактор между ВВЕР-1000 и WWER-1200/MIR-1200, които ще бъдат изградени в Русия и в други страни.

Дизайн AES-92 е лицензиран само в Русия. Не е правена независима оценка на безопасността от други регулаторни институции или независими експерти. За AES-92 няма строителен или експлоатационен опит.

Практиката от други страни показа, че руската страна е доставила някои от компонентите на реакторите с недопустимо ниско качество. Основното оборудване за АЕЦ „Белене” е произведено без независим контрол на качеството.

Подробният технически дизайн на реакторите в Белене бе разработван до април 2009 г. След това два пъти бе върнат от българския ядрен регулатор с няколко стотици забележки и въпроси и все още не е одобрен.

6. Високи първоначални инвестиции и висока цена на електрическата енергия

Дълги години обществото бе заблуждавано по отношение на първоначалните разходи на проекта Белене. През април 2002 г. министърът на енергетиката обяви, че разходите за строителството ще са около 1 милиард щатски долара и заяви, че финансирането ще бъде от частни източници. През май 2004 г. следващият министър обяви, първоначална цена около 2 млрд. евро и че държавата ще гарантира между 51 и 80% от необходимите кредити. През април 2005 г. министърът вече твърди съответно – цена 2,5 – 2,6 милиарда евро, а цената на произведената електроенергия – 2,5 евроцента на киловатчас. През октомври 2006 г. НЕК сключи договор с руската страна в общ размер от 3,997 млрд. евро. Една година по-късно от Русия обявиха възможно 30% увеличение на разходите за Белене.

В края на 2009 г., новият министър на енергетиката заяви, че общата начална цена на АЕЦ „Белене” ще бъде повече от 10 милиарда евро. Независим екип от експерти през март 2011 г., заключи, че тя е още по-висока и би била повече от 11 милиарда евро, включително за изграждане на необходимата инфраструктура, далекопроводи, заместващи мощности, и т.н. Цената на електроенергията е оценена на 14 евроцента / кВтч.

7. Липса на финансиране на проекта

През 2006 г. 13 международни банки, включително UniCredit, Commerzbank и Deutsche Bank отказаха финансиране за „Белене”, потвърждавайки икономическата му безпочвеност. И въпреки продължаващите усилия, няма други финансови институции или частни инвеститори да са готови да финансират този проект. Преговорите за малък Евратом заем са в много предварителен етап и е спорно, че те ще доведат до успех.

През октомври 2006 г. „Стандарт & Пуърс” намали оценката на българския НЕК до „негативна”, тъй като бе обявен 51% дял в АЕЦ „Белене”. Поради същата причина през януари 2008 г. „Fitch Ratings” понижи кредитния рейтинг на България от „стабилна” на „негативна». През 2009 г., банката Paribas, която беше избрана да структурира „проекта” и да намери инвеститори също напусна. В края на май 2011 г., единственият реален кандидат за финансиране е Русия, като финансовата схема все още е неясна.

8. Липса на частни и стратегически инвеститори

Въпреки интензивната пропаганда, до сега няма частни инвеститори готови да инвестират парите си в тази АЕЦ. Съседните страни, които са нетни вносители на електроенергия, също не искат да участват в нея, и това ясно показва, че няма регионален пазар за електроенергия от АЕЦ „Белене”.

През юли 2007 г., НЕК покани пет западни компании да наддават за позицията на външен инвеститор от 49% в „Белене”. През 2008 г. германската енергийна компания RWE бе избрана. По-късно RWE се разкаяха за участието си и някои експерти заявиха, че RWE е държана „на тъмно” по повечето от проблемите и техническите въпроси. Те изпитваха притеснения за липсата на прозрачност на проекта и от необходимостта да се работи с „Атомстройекспорт». През октомври 2009 г. RWE напусна „Белене” и до момента няма други кандидати за стратегически инвеститор.

9. Проект АЕЦ «Белене» – един от основните генератори на корупция

От самото начало на развитието на АЕЦ „Белене” проектът се свързва с далавери. През април 2004г., канадската фирмата AECL се обърна към полицията и нейните вътрешни одитори, с писмо за корупция с участието на български държавни служители. Държавни представители от високо ниво са поискали подкуп от 40 – 80 милиони щатски долара, за да подкрепи офертата на AECL за изграждане CANDU реактори на площадката в Белене.

По-голямата част от българските политици и експерти са убедени, че проектът АЕЦ „Белене” е сред основните генератори на корупция в България. Г-н Георги Ганев, един от водещите икономисти в страната, заяви, че вероятно една трета от парите ще се влеят в „тъмни сделки”.

В своите доклади от 2009 г. и 2011 г. Центърът за изследване на демокрацията също посочи, че проектът АЕЦ „Белене” е шокиращ пример на корупция.

Чуждестранни експерти и дипломати споделят тези опасения. Според изтеклите чрез Wikileaks информация и грамми на US-посолството от февруари 2009 г., Проектът АЕЦ „Белене” е застрашен от направените твърде големи разходи, от финансови проблеми, отлагането на строителството и има сериозни опасения за сигурността и качеството, а RWE осъзнава, че да се работи с руски и българските компании в енергийния сектор е „отровна комбинация” за европейските инвестиции.

Преди няколко дни в парламента бе обявено, че 117 милиона евро са били откраднати от проекта за „Белене”. Според г-н Тенчо Попов (бивш началник на БЕХ) сумата на откраднатите пари е в порядъка на стотици милиони евро.

Писмото на г-н Касчиев продължава с още доводи за нецелесъобразността на проекта Белене и завършва с думите:

Г-н Дъглас Флинт, аз ви призовавам, като председател на HSBC да защитите репутацията на вашата банка. Последвайте примера на всички останали банки. „Белене” е не само символ на корупция, на корпоративни интереси и на лошо планиране, той е един от най-опасните и безотговорно ядрени проекти в света.

Позвънихме в Института по изследване на безопасността и риска във Виена, за да разберем повече подробности от г-н Касчиев и какъв отговор е получил от банката. След телефонния ни разговор, който записахме, но поради технически причини ще ви го представим утре, у нас възникнаха редица нови въпроси свързани с бъдещето на проекта:

Дали участието на банката HSBC в сагата около АЕЦ “Белене” е точно такова, каквото ни го представят от управляващите? Защо стратегически инвеститори се отказаха от проекта на атомната централа в Румъния, на която банката бе също такъв консултант? Рискува ли репутацията си огромната финансова корпорация или рискът остава за нас? Възможно ли е да бъде упражнен натиск над финансовия гигант от влиятелни световни личности и организации? Какво е бъдещето на ядрените мощности в световен мащаб? Какви резултати биха имали стрес-тестовете в АЕЦ-Козлодуй?

Това са теми, които ще обсъдим в следващите ни разговори с г-н Касчиев и с други специалисти, които пожелаят да вземат думата по важните проблеми. Очакваме и вашите читателски въпроси и коментари тук или на редакционния ни имейл.

———————

*Георги Касчиев е роден на 24 юли 1949 г. в Шумен. Професия – атомен физик. Има над 37 годишен професионален опит. В момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет.

Предишен професионален опит:

– професор по ядрени реактори в Токийски технологичен институт – 2001-2002 г.;

– председател на КИАЕМЦ – от 16 юни 1997 до 1 март 2001 г.;

– Уестингхаус;

– Института във Виена;

– преподавател към Техническия университет и полувисшия институт в Козлодуй

– 1972-1989 г. – АЕЦ Козлодуй, научен ръководител на пуска на Пети блок.

** Банката HSBC е една от най-големите корпорации в света. Hongkong and Shanghai Banking Corporation (HSBC) е създадена през 1865 г. в Хонг Конг от шотландеца Томас Съдърленд, за да финансира британските търговски операции в Далечния Изток. Има забележителния девиз „Локалната банка на света” (The Worlds local bank). През годините преди последната финансова криза приходите на HSBC се увеличават средно с ¼ годишно годишно, а чистата печалба – с около 1/3. Сега темповете на развитие също са много високи. Банката има огромна мрежа на всички континенти – над 10 хил. офиса в над 100 страни и територии. Централата й е в Лондон.

***Еврочикаго напомня, че подизпълнител на HSBC в България е г-н Владимир Каролев, който би трябвало да се предоставя обективна информация на банката. В същото време той е в тежък конфликт на интереси:

– Като член от управлението на политическа партия НДСВ, той е сред тези, които стартираха отново през април 2002 г. проекта „Белене” – г-н Каролев винаги е действал като силен поддръжник на новата АЕЦ;

– Според оповестена информация на 17.12.2007г. от Комисията по досиетата, в миналото г-н Каролев е действал като агент на бившите служби за сигурност на комунистическия режим. Добре е известно, че сега почти всички тези лица се активират, за да защитава проекта АЕЦ „Белене”. Не случайно от СДС настояха шефовете в Българския енергиен холдинг и НЕК да бъдат проверени за принадлежност към Държавна сигурност. Но предложението им все още не е прието и изпълнено.

Karolev-580x409

На снимката: Оповестените данни за икономиста и столичен общински съветник, а сега подизпълнител на HSBC Владимир Каролев, който е бил сътрудник на Трето главно управление на Държавна сигурност от 1979 до 1982 г. под псевдоним „Камен”.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ или Годишен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Избрахте да дарите 10.00€ Годишно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Годишно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Вижте как да подкрепите Биволъ със SMS на кратък номер или с криптовалута тук

.

Вижте също / Read Also