Азербайджан вероятно не означава много за вас. На запад може би е най-известен като храбър победител в конкурса за песен на Евровизия или като лесен противник в квалификациите за някой международен футболен турнир. Има петрол, крайбрежие на Каспийско море и 10 милиона души население.

Но има и друга страна.

В моята родина журналистиката е престъпление – числата казват всичко: десет от 158-те политически затворници в Азербайджан са журналисти. Последната останала независима информационна агенция, Туран, спря работа миналата седмица.

Неподчинението има висока цена. Бях изнудвана чрез интимни клипове, заснети в моя частен дом от тайните служби. Бях вкарана в затвора с поредица скалъпени обвинения. Не бях сама.

Азербайджанският режим има солидна и обоснована причина за това потисничество. Липсата на независими медии и на гражданско общество гарантира абсолютна безнаказаност за корупционни практики – елитът може свободно да строи хотелите си и да развива печеливша дейност в добива на полезни изкопаеми. Той не иска да бъде разпитван за произхода на богатството му и защо обществените пари не служат на обществените интереси.

Корупцията парализира образованието и здравеопазването, докато управляващото семейство и неговият антураж се обогатяват за сметка на обикновените хора.

Междувременно тези, които хвърлят активисти в затвора, потискат народа и парализират гражданското общество се радват на безнаказаност за ограбването на възможностите и свободите на хората. И остават на свобода и са достатъчно могъщи за да продължат репресиите.  Инвестират парите си в демократични страни, които, за разлика от Азербайджан, зачитат правото на собственост. Отиват в западните страни и получават качествена медицинска помощ – качество от което хората на Азербайджан са лишени. Децата им получават образование в чужбина и се радват и на други продукти на демокрацията – същите права, които отричат ​​на обикновените азербайджанци.

Азербайджанската перачница ни позволява да надзърнем с изумление в начина на действие на тази клептокрация.

Нито едно мое, или на мои колеги разследване на корупцията, не доведе до разследвания от страна на правителството на Азербайджан. Вместо това бяха наказвани журналистите – убити, като Елмар Хюсейнов, арестувани като мен. Отвличането и побоят на журналисти станаха нещо обичайно в Азербайджан.

И въпреки това, тези хора, които наказват журналисти за разкриване на истини и ги лишават от основни свободи са добре дошли в демократичните държави, могат да пътуват свободно, да инвестират, да имат банкови сметки и да прехвърлят парични суми, откраднати от държавния бюджет. Лидери на страни, чиито организации и партньори са нарочени и тормозени в Азербайджан им стискат ръцете.

Тогава какъв е смисълът да казваш истината?  Този въпрос ми беше задаван многократно в деня, в който бях осъдена на седем и половина години затвор. Какъв е смисълът на това, което правите и заради което страдате, попита съдебният служител. „Независимо какво пишеш, не можеш да промениш нищо,“ каза охранителят в затвора. „Всичко, което правиш, е правилно, но всичко е напразно,“ повтаряше съкилийникът ми, когато търсех начини да изпращам тайно истории от затвора въпреки рисковете. Да, затворът определено не е място за среща на оптимисти.

Хората на Азербайджан, чиито гласове са откраднати на изборите, не виждат възможност за промяна и не смятат подкрепата от международни институции за ефективна. Управлението на несменяемата династия им изглежда като неизбежна реалност от техния живот. С този президент, който наследи властта от баща си и назначи жена си за вицепрезидент, като й позволи да го замества в негово отсъствие, мнозинството азербайджанци виждат малка възможност за промяна в идващите през 2018 г. избори.

Изборите в Азербайджан никога не са отговаряли на международните стандарти. Мисиите за наблюдение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съобщиха за големи фалшификации при преброяване на гласовете в предишни президентски и парламентарни избори. Въпреки това азербайджанските телевизии, които служат като високоговорители на режима, показват чуждестранни политици и членове на западни парламенти възхваляващи нивото на демокрация в Азербайджан.

Както показват разкритията на „Перачницата“, дори и сега, когато падат цените на петрола, основното богатство на Азербайджан, правителството продължава да харчи огромни суми за корумпиране на европейските институции и за оказване на влияние върху политици,. Режимът се опитва да смекчи критиките заради нарушаването на човешките правата за да осигури милиарди международни заеми за своите мегапроекти, които ще послужат само за удължаване на собствения му живот.

Азербайджанците не са наивни. Те разбират, че поставянето на западните политици в услуга на режима струва пари. Те също така разбират защо азербайджанският режим се опитва да блокира истината вътре в страната и извън нея.

Но правителството ще се провали в тези опити за заглушаване на всеки и всичко тъй като във всеки дом има една машина, която казва истината – празен хладилник. Азербайджанците разбират твърде добре, че богатството на олигарсите, които изобличаваме е натрупано за сметка на празните им хладилници и ще дойде време, когато гневът от бедността ще избухне.

  Хадиджа Исмаилова е азербайджански разследващ журналист и член на проекта за журналистически разследвания на корупцията и организираната престъпност, the Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).

Статията е публикувана във в. Гардиън

image_pdfimage_print