PETITION TO UNESCO AGAINST THE APPROPRIATION

OF BULGARIAN LANGUAGE,

HISTORY AND CULTURE BY  REPUBLIC OF

MACEDONIA

Dear Mrs Bokova, Director-General of UNESCO

We, the undersigned bulgarians from Bulgaria, Republic of Macedonia and  other parts of the world, also people with different ethnic  backgrounds are appealing to you with the request…  the appropriation of Bulgarian language, history, culture and  their desecration to be stopped.

We insist the Bulgarian language in Republic of Macedonia not to be proclaimed for „Macedonian“!

We turn to you as the highest authority responsible for the protection of culture and cultural heritage in the world, where language takes an important place as the spiritual heritage of a nation.

Therefore we are asking you to take a stand in resolving the injustice which the bulgarian nation has endured for 65 years now. We stipulate for the protection and preservation of Bulgarian language, historical and cultural identity as part of the world’s cultural heritage as a whole.

In support of this are the numerous international documents such as Universal Declaration of Human Rights of the UN (Article 27), the International Covenant on Economic, Social and Cultural Rights of UN (Article 13 and 15), and the Universal Declaration of Cultural Diversity of UNESCO since 2001. According to these documents everyone has the right to express, create and disclose his own  works in his native language. These rights are an inseparable part of all  human rights which are universal and indivisible.

We are supplementing our requirements and expectations towards UNESCO with solid and concrete facts and examples showing the systematic abuse and encroachment of Bulgarian language, history and culture which are of paramount importance to the cultural and historical identity of the bulgarian nation. It’s been 65 years since the lie about separate Macedonian language, history and culture has been spread all over the world.  In the book „Anthology of Classical Poetry“ issued in Republic of Macedonia and presented in the EU the Bulgarian poet N.Vapcarov is described as „the founder of Macedonian literature“!? The citizens of Republic of Macedonia and Bulgaria were people with joint language, history and culture- Bulgarian!

We are adamant that the truth be told for the whole world to hear. Vardar Macedonia (where Republic of Macedonia occupies today) has always been a geographical term-inseparable part of Bulgaria historically and culturally. The existence of numerous historical facts prove that statement!

During the last census in Republic of Macedonia the column „Bulgarian“ was absent. For 65 years people who openly announce their bulgarian identity have been persecuted, arrested, terrorized  and  imprisoned. The same is happening today! Is it appropriate for a country claiming to be democratic to subject its citizens to harassment and persecution just because of their different ethnic identity? Here are some appaling examples to your attention:

Miroslav Rezinski. Incarcerated for a third year in Macedonian prison because he had the courage to call himself Bulgarian.

Zdravko Zdraveski. Captain of the elite Macedonian military units who fought against the Albanian terrorists. In consequence of his Bulgarian cosciousness he was dishonourably discharged, dismissed and thrown into prison. Tortured with medieval technics he miraculously survived. Still keeps his broken teeth. Meanwhile his brother and his brother in-law are killed.

In his Christmas interview the head of the illegitimate „Macedonian Orthodox Church“-Metropolitan Stefan who unlawfully confiscated the Bulgarian Ohrid Patriarchate, the Holy Archbishopric of Ohrid and the titles of the Ohrid archbishops calls Spaska Mitrova a self-proclaimed Bulgarian living in Macedonia for which she spent time in prison and was split up with her child: garbage, traitor and freak!? Since the times of the Inquisition such malignant and unchristian words have hardly been uttered from the mouth of an operating priest!

The last proof of the antibulgarian propaganda in Macedonia was the political-journalistic tragicomedy in which even the prime minister Vlado Buchkovski was prohibited from celebrating The Ilinden-Preobrajen Uprising together with Bulgaria. All bulgarians realize that the hostile macedonian policy towards Bulgaria tapers the tension on the Balkans furthermore and we are against it. That is the reason we are involving UNESCO, the most prestigious institution in the area of world cultural heritage to take the necessary measures for preserving the Bulgarian history, culture and language which in Republic of Macedonia are proclaimed for „Macedonian“!

The assimilation policy of former Yugoslavia, looking to eradicate the ethnic consciousness and its mandatory inclusion under the common patronage of „Yugoslavianism“ had its primary aims at the implemented macedonian lands, which suffered prolonged oppression. Falsification of historical facts, destruction of archaeological monuments and the forceful secessionism from the bulgarian ethnic affiliation are some of the totalitarian methods from the past century, that continue to this day in Republic of Macedonia, only now masked behind the propaganda of Macedonism.

The bulgarian nation has always been a tolerant one and we accept and understand that the macedonians embarked on a different path than ours but not with the expense of our own dignity and integrity as a nation through falsification and distortion of historical facts and fabrications.

In 1992 Bulgaria was the first country in the world to recognize Republic of Macedonia under its constitutional name, hoping that two countries with joint history, culture and language- Bulgarian will together take the new and unknown path to democracy. Let’s take for example other countries with joint history, language and culture like Romania and Moldova, Germany and Austria. To our disappointment Macedonia continued the antibulgarian propaganda announcing the Bulgarian dialect spoken there for „Macedonian language“, the Bulgarian history for „Macedonian“ and the Bulgarian culture for „Macedonian“.

Every day in Republic of Macedonia are being destroyed historical monuments, military cemeteries, churches, icons, archaеological inscriptions and artifacts connected with Bulgarian history and heritage. The ones that are not destroyed are proclaimed for „Macedonian“.    Bulgarian folklore from the region of Macedonia becomes“Macedonian folklore“, etc. Bulgarian historical events, battles, kings, writers, revolutionaries and national heroes become „Macedonian“.

We appeal  before you to stop the distribution of those lies by refusing to recognize „Macedonian language“, culture and history separate from Bulgarian and restore the historical truth for which thousands of bulgarians have lost their lives and for which Bulgaria suffers two national catastrophes. God rest their souls!

Here are some facts to your attention

1. Macedonian languague, or macedonian written norm to define it, belongs to the southern slavic group of languages and is one of the three literary standards of the Bulgarian language. The codifiied norm of the macedonian dialects in Vardar Macedonia, or the so called macedonian literary language, is seen by most of the bulgarian linguists as a third literary norm of Bulgarian, parallel to standard Bulgarian and the written norm of Banat Bulgarian dialects. As a basis for this codified norm has been used the South-West Bulgarian dialect group. A large number of experts consider the Slavic dialects in Macedonia and the contemporary Macedonian standard as part of the Bulgarian languague, since they share quite distinct features such as: lack of case declension, expression of definiteness by postfixed articles to the nouns; the comparative form of the adjectives is made using the article „пo“, which is written merged in the macedonian orthography: подобар (по-добър), поголем (по-голям)); in means of verbs, unlike most other slavic languages and only in Bulgarian, there is a high-developed system of verb tenses and presence of inferential (renarrative) mood to describe unwitnessed events. In linguistics, there is no universal criterion by which to decide whether two dialects belong to one language or not. It is usually assumed that two dialects belong to one language, if the people who use them can understand each other.

In strictly linguistic terms Macedonain language does not exist. In their primarily features the slavic dialects from the geographical area of Macedonia are considered to be part of the Bulgarian speaking family. Their structures and systems are mainly attributable to the Bulgarian-Macedonian talks found also in other Bulgarian dialects. In fact we are talking about two territorial administrative adapted forms of the Bulgarian language. „Macedonian standard language“ is still in the process of  „desk“ construction and remodeling with the sole purpose to be separated and distinguished from Bulgarian.

The opinion almost unanimous among the Bulgarian and global researchers is, that Macedonian language should not be considered a language separate from Bulgarian.

During the Renaissance almost all of the scholars from Macedonia openly demonstrate their Bulgarian national consciousness through their writings:

2. Paisii Hilendarski (Paisius of Hilendar) from Bansko, Macedonia, names his works on the History of Slavs and Bulgarians „Istoriya Slavyanobolgarskaya“ („История славяноболгарская“). In it he clearly and undoubtedly makes the connection between the concepts of origin and nationality, fatherland and teachings, tradition and language „Oh you, imprudent fool! Why are you ashamed to call yourself Bulgarian? Haven’t the Bulgarians had kingdoms and power? Do not wile yourself, know your origin and tongue.“ (“ О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?… Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“)

3. Joachim Krcovski, from Kichevo, Macedonia, writes in 1814 „A narration about the formidable and second advent of Christ“ (“Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова „), adding to the subtitle: „composed from various Holy Scriptures and translated into plainest Bulgarian language“ (“ собранная от различних светих писаниях и преведена на простейши язик Болгарски“).

4. Kiril Peychinovich, a prominent cleric from Tetovo, Macedonia, writes in 1816 „Mirror“ („Книга сия зовомая Огледало“), saying in its subtitle: „description of the manner and usage of the plainest Bulgarian language, spoken in Lower Moesia“ („описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским Долняя Миссии“).

5. Neofit Rilski (Neophyte of Rila) from Bansko, Macedonia, writes in 1835 the book „Bulgarian grammar“ („Болгарска грамматіка“), and „The new testaments translated from slavic to bulgarian“ („Новый завет, новопреведенный от славянскаго на Болгарскiй Азыкъ “).

6. Metropolitan Nathanael of Ohrid (Nathanael Zografski) from Skopje, Macedonia, translates in 1847 “Зерцало или огледало християнское „, in which he says  „Wholeheartedly I longed for the Bulgarian enlightenment, but time was needed to complete the translation of those three books from the slavic Russian to Bulgarian language…“ (“ Сердечно желая Бѫлгарско то просвѣщеніе, ніе изискахме времи при прочійте свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ…“) In 1835 he translates „in the manner of the simple and plain bulgarian tongue“ („во простий и краткий язик болгарский “) the anti-Semitic lampoon „Jewish ceremony and all of the harms, they’ve done“ („Служение еврейско и все злотворение нихно“), and in 1865 he publishes „Slav-Bulgarian primer“ („Буквар славено-българскій “).

7. Stefan Verkovic, a notable ethnographer and folklorist from Bosnia, publishes after a long study of the geographical area of Macedonia „Folk songs of the Macedonian Bulgarians“ (“ Народне песме македонски бугара “) in 1860, and „Description of the Customs of the Macedonian Bulgarians“ (“Описание быта болгар, населяющих Македонии“) as well in 1867.

8. The Miladinovi Brothers Dimitar and Konstantin from Struga, Macedonia publish their collection of „Bulgarian folk songs“ („Български народни песни“) in 1861, after continuous trips of assembling the folklore in the region of Macedonia.

9. Kuzman Shapkarev  from Ohrid, Macedonia writes „Bulgarian ABC book“ (1868), „A big Bulgarian reader book“ („Голяма българска читанка“) (1868), „Collection of Bulgarian Folklore“ („Сборник от български народни умотворения“) (1891-1894), as in „Bulgarian ABC book“ („Български буквар „) in the chapter „Faith and nationality“ (“ Вера и народност“) he writes: „Question: What is the most sacred to a man? Answer: The faith and nationality. Question: What does your faith make you? Answer: Christian. Question: What does your nationality make you? Answer: Bulgarian. Question: Why? Answer:  Because bulgarians are my father and mother and bulgarian I speak.“ (“Питание: Що е най-свето человеку? Отговор: Верата и народността. Питание: Спроти верътъ какъв си? Отговор: Християнин. Питание: А по народност що си? Отговор: По народност съм българин. Питание: Защо? Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.“)

10. The great Bulgarian revolutionary and ideologist Gotse Delchev from Kukush, who has given away his life in the struggle for free Macedonia, has written all of his letters in Bulgarian mother language in one of them stating: „All the letters sent from you and through you I have received. The secession and division should not scare us at all. Indeed, it’s a pity but what are we to do when in true we are all bulgarians and suffer the same illness! If that illness  did not exist in our forefathers from whom inherited and in us we wouldn’t have fallen under the ugly scepter of the turkish sultans . Ours certainly is the obligation not to succumb to that illness but what shall we do with the others?…“ (“ Всичкитѣ ти писма досега изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? …“)

Dear Mrs Bokova, we the Bulgarians from Bulgaria, Republic of Macedonia and all over the world, as worthy sons of our ideologist Gotse Delchev, consider it our duty not to withhold any more the behest of our fathers! We insist UNESCO to protect the unique bulgarian language, history and culture from abrogation and to not recognize their fraudulent falsifications under the name “macedonian”.

Sincerely:

Initiative Committee in defense of Bulgarian language, culture and history

http://www.facebook.com/pages/INICIATIVEN-KOMITET-V-ZASITA-NA-BLGARSKIA-EZIKKULTURA-I-ISTORIA/181525111868230

ПЕТИЦИЯ ДО ЮНЕСКО ПРОТИВ ПРИСВОЯВАНЕТО

НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ИСТОРИЯ И КУЛТУРА

ОТ СТРАНА

НА

РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Уважаема г-жо Бокова,

Ние, долуподписаните българи от България, Република Македония и всички краища на света, както и хора от други НАЦИОНАЛНОСТИ, се обръщаме към Вас с настояване да се спре присвояването на българските език, история и култура. Настояваме да бъде сложена точка на тяхното поругаване. Настояваме българският език в Република Македония да не бъде обявяван за „македонски“!

Обръщаме се към Вас, като най-висша институция, отговаряща за грижата за културата и културното наследство в света, където специално място заема езикът като духовно и културно наследство. Поради това се обръщаме към Вас в очакване да се ангажирате с остраняването на неправдата, която вече 65 години се нанася на българския народ.

Ние настояваме да се осигури трайна защита на българския език, на историческата и културната идентичност на България като част от световното културно наследство. Към това ни насочват и ни задължават многобройните международни документи в тази област като се започне от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН ( член 27 ), през Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН (чл.13 и 15), до Всеобщата декларация за културно многобразие на ЮНЕСКО от 2001 год. Всички те се отнасят към културните права, включително правото на всеки да се изразява, да създава и да разпространява своите творби на родния си език. Тези права са неразделна част от човешките права, които са универсални и неделими.

Г-жо Бокова, нашите изисквания и очаквания от ЮНЕСКО са подкрепени от множество конкретни данни и примери, доказващи посегателството над българските език, култура и история, като изключително важна част от културните права, езиковата и историческа идентичност на българите. Вече 65 години по света се разпространява лъжата за съществуването на отделни македонски история, култура и език. В  ЕС  беше  представена издадената  в  Р.Македония книга „Антология на класическата поезия“. В нея българският поет Н. Вапцаров е представен като „основоположник на македонската литература“!? Жителите на Република Македония и България бяха народ с един език, обща история и еднаква култура – български. Настояваме открито да се признае истината пред целия свят!

Вардарска Македония (където се намира днешната Република Македония) е била географско понятие – неразделна част от България (историческа,културна и езикова ). Съществуват безброй исторически факти, които потвърждават казаното! При последното преброяване в Република Македония нямаше графа „българин“. През последните 65 години хората са арестувани, подлагани на терор и хвърляни да гният по затворите само защото са обявили, че са българи. Така е и до днес. Нормално ли е в държава, която претендира да бъде демократична, човек да няма право на самоопределение и мнение, които да изразява публично, а, ако се осмели да го направи, да бъде преследван и унижаван. Предлагаме на Вашето внимание няколко фрапиращи примери:

Мирослав Резински. Лежи вече трета година в македонски затвор, защото е имал смелостта да се нарече българин.

Здравко Здравески. Капитан от елитните части на Македония, борил се срещу албанските терористи. Заради българското си самосъзнание е разжалван, уволнен и хвърлен в затвора. Измъчван по средновековни начини, той случайно уцелява. Все още пази избитите си зъби. Междувременно са убити брат му и братът на съпругата му.

В коледното си интервю, главата на нелигитимната „Македонска православна църква“ – Митрополит Стефан, присвоил си незаконнно българската Охридска патрияршия, архиепископия и Светите титли на охридските архиепископи, назовава Спаска Митрова,  живееща в Македония и определила се за българка,заради което лежа в затвор и и беше отнето детето: отпадък, предател и изрод !? От времената на средновековната Инквизиция, такива злобни, нехристиянски слова, рядко са били произнасяни от устата на действащ свещеник !

Последното доказателство за това беше политическо-журналистическата трагикомедия, в която дори на министър-председателя Владо Бучковски му бе наложено да се откаже от изразеното желание да се празнува Илинден заедно с България. Но все пак живеем в ХХІ век !? Ние българите осъзнаваме, че тази антибългарска политика на Република Македония внася допълнително напрежение в и без това размирните Балкани. А ние не желаем това. Затова се обръщаме към престижна световна институция като ЮНЕСКО, за да бъдат взети мерки за запазване на българските история, култура и език, които в Република Македония са обявени за „македонски“!

Асимилационната политика на бивша Югославия, имаща за цел заличаване на етническото самосъзнание и задължителното му приобщаване под егидата на „югославизма“, беше насочена основно към Македония. Имайки предвид историческата, културната и езиковата й близост с България, там най- силно се приложи методът на асимилация. Фалшифициране на исторически факти, унищожаване на археологически паметници и преди всичко – насилствено отродяване, бяха средствата на „югославизма“. Тези наследени методи, нашата югозападна съседка, вече самостоятелна държава  под  името  Р.Македония, продължава да прилага и до днес.

Ние, българите винаги сме били толерантен народ и приехме демократично решението на хората там да поемат по свой път. Но не и с цената на присвояване, поругаване на език, история и култура. През 1992 г. България първа в света призна Република Македония под конституционното й име, надявайки се две държави с обща история, култура и език – българския, да поемат заедно по новия и непознат път на демокрацията. Да вземем за пример Молдова и Румъния или Германия и Австрия (две държави, но с един език, общи история и култура). Но Република Македония продължи антибългарската политика, обявявайки българския диалект там за „македонски език“, историята на България за „македонска“ и българската култура за „македонска“. Ежедневно там се унищожават исторически паметници, военни гробища, икони, църкви, археологически надписи и плочи и мн. други, свързани с българската история. Тези, които не са унищожени, се обявяват за „македонски“. Българският фолклор от македонския край е обявен за „македонски“. За „македонски“ са обявени битки, български царе, български писатели, български възрожденци, български революционери и национални герои.

Обръщаме се към вас с настояване да прекратим тази лъжа. Да не се признават македонски език, история и култура и да възстановим истината, за която са загинали стотици хиляди българи и заради която България претърпява две национални катастрофи. Поклон пред паметта им! Ето и някои факти, които предоставяме на Вашето внимание :

1 . Македонската езикова норма е южнославянски език и е една от трите книжовни норми на българския език, т.нар. македонска писмена норма. Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди, като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български говор. Редица учени смятат славянските диалекти в Македония и езиковата норма в Република Македония за част от българския език, тъй като при имената липсват падежи, категорията определеност се изразява чрез задпоставен член; при прилагателните имена сравнителна степен се образува с помощта на частицата „по“, която според македонския правопис се пише слято: подобар (по-добър), поголем (по-голям); при глаголите, за разлика от повечето славянски езици и както в българския език, има развита система от глаголни времена и наличие на несвидетелски (преизказни) форми.

В строго лингвистичен план македонски език – няма. В главните си черти славянските диалекти в географската област Македония са от българската езикова общност. Структурите и системите им са изцяло присъщи на българо-македонските говори, откривани и в други български диалекти. По- скоро трябва да се говори за две териториално-административно пригодени форми на употреба на българския език. „Македонският стандартен език“ е все още в процес на „кабинетно“ изграждане и моделиране с главна насока – разграничаване от българския. Но в строго лингвистичен план той не може да се противопостави като отделен, самостоятелен език спрямо българския. Това е почти единодушното мнение на много български и чужди специалисти в областта на езикознанието.

През Възраждането почти всички книжовници от Македония открито демонстрират българското си езиково самосъзнание.

2. Паисий Хилендарски от Банско – Македония, назовава своята история –“История славяноболгарская“. В нея той ясно и определено свързва понятията род – народ , отечество – учение – обичаи с език. „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?… Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“

3. Йоаким Кърчовски от Кичево – Македония, написва през 1814 г. „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ и като подзаглавие допълва „собранная от различних светих писаниях и преведена на простейши язик Болгарски“

4. Кирил Пейчинович, монах от Тетово – Македония, през 1816 г. Написва „Книга сия зовомая Огледало“ и като под заглавие добавя „описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским Долняя Миссии“ .

5. Неофит Рилски от Банско – Македония, през 1835 год. написва книгата „Болгарска грамматіка“ и „Новый завет, новопреведенный от славянскаго на Болгарскiй Азыкъ“.

6. Охридският митрополит Натанаил 3ографски от Скопие – Македония, превежда през 1847 г. „Зерцало или огледало християнское“, в което казва: „Сердечно желая Бѫлгарско то просвѣщеніе, ніе изискахме времи при прочій те свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ…“. През 1835 г. превежда „во простий и краткий язик болгарский“ антисемитския трактат „Служение еврейско и все злотворение нихно“, а през 1865 г. издава „Буквар славено-българскій“.

7. Стефан Веркович – Босна. След дългогодишно проучване на етнографския район Македония издава през 1860 г. „Народне песме македонски бугара“, а през 1867 г. „Описание быта болгар, населяющих Македонии“.

8. Братята Д. и К. Миладинови от Струга – Македония. След продължително обикаляне и събиране на народно творчество в област Македония издават през 1861г. „Български народни песни „

9. Кузман Шапкарев от Охрид – Македония, написва „Български буквар…“(1868г.), „Голяма българска читанка“ (1868 г.), „Сборник от български народни умотворения“ (1891-1894 г.), като в „Български буквар “ в главата “ Вера и народност“ пише :

“Питание: Що е най-свето человеку? Отговор: Верата и народността.

Питание: Спроти верътъ какъв си? Отговор: Християнин

Питание: А по народност що си? Отговор: По народност съм българин.

Питание: Защо? Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.“

10. Големият български революционер и идеолог, борил се и загинал за свободата на Македония, Гоце Делчев от Кукуш пише всичките си писма на майчин български език, като в едно от тях казва: „Всичкитѣ ти писма досега, изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? …“

Уважаема г-жо Бокова, българите от България, Република Македония и всички краища на света, като достойни синове на идеолога ни Гоце Делчев, считаме за свой дълг да не се поддаваме на болестта разцепление. Настояваме ЮНЕСКО да защити уникалните български език, култура и история и да не бъдат признавани техните фалшификати под името „македонски „.

С уважение :

Инициативен комитет в защита на българския език, култура и история

http://www.facebook.com/pages/INICIATIVEN-KOMITET-V-ZASITA-NA-BLGARSKIA-EZIKKULTURA-I-ISTORIA/181525111868230