Твърденията за мистериозното забогатяване на председателя на КФН са силно преувеличени Mind the horns!

Право на отговор на Стоян Мавродиев по повод публикация в сайта „Биволъ”, озаглавена „Шефът на КФН мистериозно забогатял с близо 100 000 евро за година”

Уважаеми г-н Йорданов,

Уважаеми г-н Чобанов,

Изпращам Ви това писмо-право на отговор по повод Ваша публикация от 9 юни 2013 г., за да изясним едно голямо недоразумение. Във Вашия сайт бе публикувана статия със заглавие „Шефът на КФН мистериозно забогатял с близо 100 000 евро за година”, която съдържа твърдения, които са абсолютно неверни и не просто накърняват моето име, но и името и авторитета на институцията, която представлявам.

Като човек, заемащ висок публичен пост и юрист с дългогодишен опит, смятам, че трябва да направя няколко съществени уточнения във връзка с изнесените данни. Това се налага поради увереността ми, че общата ни цел е читателите Ви да бъдат обективно и точно информирани и с тревогата, че този материал не спомага за изпълнението й.

Статията, публикувана от сайта „Биволъ”, се основава на данни от подадените от мен, Стоян Мавродиев, декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор като се сравняват данните от две поредни години – 2010 и 2011 г. От авторите на материала се прави необоснованото предположение, че ипотечният ми кредит е погасен в рамките на една година, тъй като не фигурира в декларацията за 2011 г. Те обаче пропускат факта, че в указанията на Сметната палата за попълване на тази декларация, ясно е посочено, че „При изтеглен кредит над 5000 лв. задължението се декларира пред Публичния регистър за съответната година, през която е изтеглен кредитът. Всяка следваща година не е необходимо да се декларира остатъка по кредита, защото поетото задължение е едно, вече е било първоначално декларирано и през следващите години намалява с направените вноски.” (източник на информацията: http://www.bulnao.government.bg/?p=2587&lang=bg)

Както е записано в тези указания, съм декларирал надлежно изтеглянето на кредит в първата година, в която съм подал документа и не съм декларирал остатъка от него през 2011 г. (отново базирайки се на изискванията), което обаче не означава, че съм го изплатил. Напротив. Остатъкът от него се погасяват с месечни вноски според предварително уговорен план с Банка Пиреос (факт, който е виден и от кредитния регистър на БНБ). Още повече Сметната палата прави проверка за съответствие на данните в декларацията и реагира своевременно, ако види подобно разминаване между приходите и разходите в нея.

Посочените от мен факти можеха лесно да бъдат проверени от Вас, ако ме бяхте потърсили за коментар преди публикуването му. Доколкото ми е известно, това изисква журналистическата етика. Освен това, такива са и световните журналистически стандарти – да се потърси мнението на човека, за когото се изнасят определени данни и обстоятелства. Така щяхте да предоставите на читателите си информация, която борави с факти и истини, а не текст, базиран на предположения и неверни внушения.

Същевременно материалът препраща към делото срещу Евелин Банев – Брендо. И отново – по един напълно некоректен начин. Като професионалисти би следвало да сте проверили данните от хода на това дело, което вече е приключило и то с присъда за обвиняемия, и в този смисъл всичко по него е напълно ясно. В рамките на процеса, прокуратурата, съдът и защитата единодушно стигнаха до извода, че нямам и не бих могъл да имам нищо общо с това дело и в открито съдебно заседание ме заличиха като свидетел. Мотивите за това са описани в протокол на съда, който е публичен. В тях е посочено, че призоваването ми по този случай е несъотносимо по предмета на доказване на това дело. Това е теза, консенусно възприета от всички страни в процеса, т.е. това е обективната истина, която е логично да намери отражение в материала. Връщането към този случай и то в този преднамерен контекст ме навежда на мисълта за търсене на сензации за сметка на обективната истина, която при това вече е публично известна. Замислям се и дали това не е целенасочен опит да бъда злепоставен на всяка цена. За мотивите и заинтересованите само мога да гадая.

Друго тенденциозно поднесено твърдение в материала е, че със съпругата ми сме купили апартамент от шефа на СИК Румен Николов – Пашата. Държа да подчертая, че имотът е купен през август 2006 година, преди влизането ми в политиката. Той ни е предложен от агенция за недвижими имоти, заедно с други имоти, и е бил предпочетен, тъй като в най-пълна степен отговаряше на изискванията ни. Апартаментът е купен на пазарна стойност и при напълно прозрачен произход на средствата за закупуването му, а именно – дългосрочен ипотечен кредит от банка със срок на изплащане повече от 20 години. Не познавам лично Румен Николов – Пашата. Никога не съм се срещал с него – нито през 2006 г., когато съм купил апартамента, нито след това. Продавачът на апартамента, чието име явно съвпада с това, не е участвал в нито един етап от процеса на покупко-продажбата на апартамента. В рамките на преговорите сме контактували единствено с представители на агенцията, а по-късно и с пълномощник на собственика, който се яви и на изповядването на сделката и представи всички необходими документи – факт, който също е публичен. Като купувач няма как да знам, да направя предположение или да проверя кое е лицето-продавач и дали това е или не е чисто формално съвпадение с имената на човека, цитиран по-горе, защото не съм част от службите за сигурност или разследващ орган. Като всеки български гражданин съм се интересувал от правната издържаност на собствеността на жилището, което искам да закупя. В България има свободен пазар на недвижими имоти и гарантирано право на собственост и упражняването му. От правна гледна точка е важното е лицата – продавачи да имат легитимен титул на правото на собственост, а за купувачите – да имат средства с доказан произход – условия, които са 100% изпълнени по въпросната сделка. В конкретния случай има право валидна и издържана сделка, извършена на пазарна стойност, с изпратени в пълен размер дължими данъци и с прозрачен произход на средствата, набавени чрез дългосрочен ипотечен заем, какъвто имат огромната част от българските граждани. Всички тези обстоятелства са прозрачно и публично оповестени в декларацията ми за 2009 г., подадена пред Сметната палата, когато съм избран за народен представител в 41-вото Народно събрание. Оттогава няма промяна в тези декларирани факти и обстоятелства.

Уважавам стремежа на сайта „Биволъ” да търси и разпространява интересна и обществено полезна информация. Ценя повече от всичко свободата на словото. Но ми се струва, че истината трябва да е над всичко и всички ни. Именно затова разчитам, че след направените от мен уточнения, базирани на документи и публична информация, правото ми на отговор ще бъде публикувано на сайта в пълния му размер, както повелява етиката и отговорността на всяка една медия.

С готовност за сътрудничество и с уважение:

Стоян Мавродиев

Коментар на Биволъ:

Проверихме декларациите на Г-н Мавродиев за три поредни години: 2010, 2011, 2012 г. От тях е видно, че през 2010 г. той е декларирал ипотечен кредит в размер на 219 000 евро. През 2011 г. е декларирал 197 100 евро, като не се е възползвал от посоченото тълкуване на Сметната палата, че веднъж деклариран кредит не се декларира повторно. През 2012 г. обаче г-н Мавродиев е решил да се възползва именно от това тълкуване. А колко по-просто и прозрачно би било да декларира остатъка от кредита.

Приемаме обяснението на г-н Мавродиев, както и правото му да похарчи за 1 година 100 000 евро налични от “продажба на имот и консултантска дейност”, които е декларирал през 2011, но не е декларирал за 2012 г. Както става ясно от декларациите и правото на отговор на шефа на КФН, тези пари не са използвани за погасяване на кредит, покупка на имот, на превозно средство, на акции, и не са дадени назаем. Любопитно ни е за какво може да се похарчи в рамките на 1 година такава сума, която се равнява на 40 годишна минимална българска заплата и се надяваме г-н Мавродиев да ни отговори на този аксесоарен въпрос.

Обновено: Отговорът на г-н Мавродиев е, че тези 100 000 евро не са похарчени, но не ги е декларирал по същите причини както и кредита – тъй като вече са били декларирани за предишната година. Той се позова на “логиката” на разясненията налични на сайта на Сметната палата, че след като няма нарастване на придобитите средства не е нужно те да се декларират. Въпросните разяснения обаче се отнасят за пари, които са във влог, на депозит, а не за наличните средства, които г-н Мавродиев държи кеш в “бурканбанк”.

Г-н Мавродиев се е постарал да ни даде урок по журналистическа етика, на което отговаряме също с урок: за задължителната прозрачност и прецизност, които един човек на държавна позиция трябва да спазва в декларациите си, така че да не се налага да му се търсят лични обяснения за странни несъответствия. Още повече, че става дума за шефа на финансовия надзор.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.