България отново отстъпва позиции в класацията за свободата на пресата на „Фрийдъм Хаус“, публикувана в навечерието на Световния ден за свободата на пресата 3-ти май. Макар, че страната е само с едно място по-надолу от миналата година, потвърждава се тенденцията започнала от 2005 г..Тенденция, която се проследява и в класациите на другата голяма правозащитна организация „Репортери без граници“. 

Причините за това са комплексни и са анализирани подробно в доклада на „Репортери без граници“ за България публикуван през февруари 2009 г. В него са посочени властовите рефлекси от тоталитарното минало, икономическият натиск над журналистите, съмнителната собственост на големите медии и ролята на сенчестите групировки, всяващи страх от физическа разправа с неудобните.

Няколко месеца по-късно, в навечерието на парламентарните избори, американският посланик Нанси Макелдауни изпраща поверителен доклад за българските медии до Държавния департамент [09SOFIA304] [превод на български], в който диагнозата е казана на по-малко дипломатичен език: продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор.

Основен корумпиращ фактор са политическите партии, които „заплащат на черно журналисти, издатели и ТВ продуценти за интервюта и новинарско отразяване“ – споделят журналисти с посланика. Шампиони в този спорт са ДПС, следвани от БСП и НДСВ, които имат утвърдени традиции в заплащането за медийно покритие, смята Макелдауни. Според нея ДСБ и СДС в миналото са плащали само за реклама. Също така в миналото ГЕРБ са разчитали на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обажда и праща СМС-и на журналисти. В грамата не е казано повече за актуалните отношения на ГЕРБ и пресата.

Това, което е убягнало на посланик Макелдауни е официалното „купуване“ на медии от властта, чрез договори за „информационно медийно обслужване“. Както показва анализ на Сметната палата, цитиран от радио Deutsche Welle, в периода 2008-2009 г. само от социалното министерство 16 медии са получили 603 272 хиляди лева от парите на данъкоплатците. При десетките министерства и агенции захранвани от бюджета, към които трябва да се добавят и общините (виж приложените договори) това прави един многомилионен сив информационен пазар.

При такава финансова зависимост от политиците и институциите, медиите размиват до неузнаваемост границите между платения пиар и автентичната информация и публицистика.

Друг фактор на зависимост, пропуснат от Н.П. Нанси Макелдауни е силното присъствие на бивши сътрудници на комунистическата политическа полиция сред собствениците и редакторите в големите национални електронни и печатни медии.

Резултатът от всичко това е, че разследващата журналистика и медийният плурализъм са в упадък, притискани от интересите на сивия сектор и медийните собственици, оплетени в политически сделки, в бизнес взаимоотношения помежду си и с държавата, и със сенчестите властови кръгове формирани по времето на прехода от кадрите на ДС.

Анализът на информацията от дипломатическите грами за България, Сърбия, Косово и Македония, с които Биволъ разполага показва, че нивото на медийната свобода е по-специфичен проблем за България, отколкото за по-малко „европеизираните“ и съседи. Така например думата „цензура“ (censorship) се открива няколко пъти, но само един път в контекста на автоцензура на медиите, във вече цитираната грама от София [09SOFIA304].

Друга база за сравнение в регионален мащаб е реакцията на гражданското общество на опитите на властта да ограничи чрез закони медийната свобода. Докато в България последната законодателна поправка, която налага строги наказания за смътно дефинирани „дискриминационни“ публикации не предизвика твърд и гласовит обществен отпор, в съседна Сърбия подобен закон почти е свалил управляващата коалиция, както става ясно от грама от Белград, датирана от април миналата година [09BELGRADE791].

Преплитане на бизнес, политика и медии се наблюдава обаче в съседна Гърция, дългогодишен член на европейското семейство. В грама от 2006 г. огласена от партньора на Wikleaks, в-к „Катемерини“ американският посланик в Атина Чарлз Рис дава цветисто сравнение за·връзките между собствениците на гръцките медии, политиците и правителството: „Кръвосмесителни·като връзките на древногръцките богове”.

Без да познават в детайли взаимоотношенията на Олимп, българските читатели явно разпознават „кръвосмесителните“ събития предшествали публикациите на „сериозната преса“ и дезертират към булевардните издания,което нивелира надолу качеството на журналистиката като цяло.

Още по темата: Известната телевизионна журналистка Светла Петрова, която наскоро напусна bTV, където водеше предаването „Сеизмограф“, коментира за Биволъ грамата за състоянието на медиите в България: „Колкото до тази грама на американското посолство мога да кажа, че това е едно покъртително четиво и че е един хирургически точен анализ на състоянието на българските медии и в частност на българската журналистика. >>>

Информация за медиите: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в „Биволъ“ са защитени съгласно·Закона за авторското право и сродните му права.·Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл:  [email protected]

Bulgarian Media: Lacking Money and Morals

May 3, Global Press Freedom Day

Bulgaria’s ranking in freedom of press, published by Freedom House on the eve of May 3, the global press freedom day, is slipping down once again. Even though the country went down by just one spot, compared to last year, the trend that began in 2005 is continuing. A trend which can be noticed in the rankings of another large human rights organization “Reporters without Borders.”

The reasons for this trend are complex and have been analyzed in detail in the report on Bulgaria of Reporters without Borders, published in February 2009. It stresses on “power reflexes,” inherited by the totalitarian pass; economic pressure on journalists; murky ownership of large media and the role of the shady groups, striking terror of physical retribution with the non-conformists.

Several months later, in the eve of the general elections, American Ambassador Nancy McEldowney sends a classified report to the State Department, focused on Bulgarian media [09SOFIA304], where the diagnosis is harsh and the language far away from diplomatic: venality, corruption, political servitude, paid for with dirty money from the gray economy.

Political parties, paying journalists, publishers and TV producers under the table for interviews and news stories, are the main corrupting factors, journalists have shared with the Ambassador. The champions here are the ethnic Turkish Movement for Rights and Freedoms, DPS, followed by the Bulgarian Socialist Party, BSP, and the party of former King and Prime Minister, Simeon Saxe-Coburg – National Movement for Stability and Prosperity, NDSV, who have a well-established history of paying for press coverage, McEldowney believes. According to the Ambassador, the center-right parties (Democrats for Strong Bulgaria, DSB, and Union of Democratic Forces, UDF) previously paid only for advertisements. Also in the past, the now-ruling Citizens for European Development of Bulgaria, GERB, relied mainly on the charisma of the party’s informal leader Boiko Borissov for coverage, who often called or texted journalists directly. The cable does not say more about the actual relations between GERB and the press.

Popular TV journalist Svetla Petrova, who recently left Bulgaria’s largest private TV channel bTV, where she hosted the political show Seismograph, commented for Bivol on McEldowney’s cable on Bulgarian media the following way:

“I can say that it is a deeply moving read and a surgically precise analysis of the state of Bulgarian media in general and of Bulgarian journalism in particular… „

According to Petrova in popular TV emissions where politicians are interviewed „everything is arranged, even the critical questions.”

What Ambassador McEldowney had missed is the official purchase of media by those in power, through the so-called contracts for “media information services.” A report of the Bulgarian National Audit Office, cited by Deutsche Welle, shows that during the 2008-2009 period just the Ministry of Labor and Social Policy gave 16 media outlets 603 272 leva from taxpayers’ money. With scores of ministries and agencies, feeding from the State budget and with local municipalities added – we have a multimillion gray information market.

When we have such financial dependency from politicians and institutions, media wash away, beyond recognition, the boundaries between paid PR and authentic information and journalism.

Another factor for dependence, missed by Nancy McEldowney, is the strong presence of former collaborators of the Communist Political Police – State Security, DS, among owners and editors from the country’s largest electronic and print media.

The result from all this is the decline of investigative journalism and of media pluralism, pressured by gray economy interests and media owners, tangled in political and business deals among each other and the State, and with those shady circles of power, created by DS employees during the Transition Period.

Analysis of information from diplomatic cables in Bulgaria, Serbia, Kosovo and Macedonia, which have been made available to Bivol, shows the level of press freedom is a more specific problem for Bulgaria than for neighboring “less European countries.” For example the word censorship can be found several times, but just once in the context of self-censorship in the already quoted cable from Sofia [09SOFIA304].

Other grounds for regional comparison are reactions of the civil society to attempts of those in power to restrict media freedom. While in Bulgaria the last legal amendment, imposing strict penalties for vaguely defined “discriminating” publications did not generate firm and loud public opposition, in Serbia a similar Act almost toppled the ruling coalition, a cable, sent from Belgrade and dated April, 2010, reveals [09BELGRADE791].

However, intertwining of business, politics and media is observed in neighboring Greece, a long-time member of the European family. In a cable from 2006, released by Wikileaks’ partner, the daily Kathimerini, former U.S. Ambassador to Athens, Charles Rhys, offers a colorful comparison for the ties between owners of Greek media, politicians and the government: “relationships more complicated and incestuous than those among the gods, the demigods, and the human beings of Greek myth.”

Without knowing in details relationships at Mount Olympus, Bulgarian readers obviously recognize the “incestuous” events, preceding publications in “serious” press, because they defect to tabloids more and more – a fact, which, as a whole, lowers the quality of journalism.

wl_information_free

Print Friendly, PDF & Email