Мотивирани от “чувството за дълг” Mind the horns!

Милен Велчев и Красимир Катев Снимка: Банкеръ онлайн

Бившите лондонски юпита Милен Велчев и Красимир Катев влязоха в ръководството на българския клон на ВТБ, руската държавна банка Внешторгбанк, създадена някога като инструмент за експанзията на Съветския съюз, а днес притежавана от руското правителство. “Мотивите са винаги чисто търговски. Щом една сделка е изгодна и може да донесе пари – тя представлява интерес” – коментира политиката на банката Милен Велчев, отричайки да е проводник на руско влияние у нас.

В далечната 2001 г. обаче мотивите на лондонските юпита се представят като патриотични. През юли 2001 г. финансистът Красимир Катев се връща в България от Лондон и става зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той решил да изостави финансовите пазари и да се върне в България, “мотивиран от чувството за дълг” – пише тогавашната българска преса (в. Сега). Мотивирали го също Милен Велчев и съученикът му от варненската английска гимназия Николай Василев.

“Чувството за дълг” на Красимир Катев има и съвсем конкретен паричен еквивалент. Именно Красимир Катев става мотора на прочутата сделка с българския външен дълг – брейди облигациите на стойност 1.3 млрд. долара.

Един милиард лева загуба

Последствията от тази сделка с превалутирането на дълг от долари в евро днес са ясни – 1 милиард лева загуби за българския бюджет, според доклад на “Индъстри Уоч” за Министерството на финансите. Предстоящият падеж през 2013 г трябва да се финансира с нов заем от 880 млн евро.

Финансовият министър Симеон Дянков дори разкри, че в Министерството на финансите мислели да сезират Прокуратурата заради сделката на Велчев, но се отказали, защото според юристите това едва ли би довело до положителен резултат. Милен Велчев и икономистите от НДСВ опонираха, че докладът е непълен и неточен и сделката е била полезна за България.

Inside job

От години в градския фолклор битува тезата, че Велчев и Катев са взели ретрокомисионни (kick-backs) от банките, които осъществяват сделката с дълга. Ретрокомисионните по принцип са изключително трудно доказуеми. Има обаче друга следа, за която ведомството на Симеон Дянков може много лесно да събере доказателства, ако пожелае.

Историята всъщност намирисва не на ретрокомисионни, а на класическа търговия с вътрешна информация, така наречения insider trading.

Лесно се проследява, че българските брейдита от типа FLIRB и DISC представляват пазар от 30-45 млн. USD на месец до изборите през лятото на 2001 г. Тогава се появяват купувачи, които започват да придобиват български облигации в големи обеми.

Тези транзакции не остават незабелязани от специализираната преса: “Oсновна част от дълга е била изкупена от лондонския клон на американската инвестиционна банка “Морган Стенли Дийн Уитър”, като за по-малки обеми участие се споменава и лондонския клон на друга американска инвестиционна банка “Шрьодер Саломон Смит Барни”, част от “Ситигруп”. Оборотите на “Морган Стенли” са били над 200 млн. долара номинал в посока купува на български инструменти през тази година, като е невъзможно да се каже дали това е изцяло по поръчка на българското финансово министерство, или включва оборотите на самата банка и нейни други клиенти.” – пише в. Капитал в края на октомври 2001 г.

Още тогава вестникът се интересува дали работата на брата на Милен Велчев в “Морган Стенли” не го поставя в позиция на конфликт на интереси. Георги Велчев отказва да отговори на въпроса на редакцията дали има участие в сделката по обратно изкупуване на дълг. От финансовото министерство също отказват коментар.

“В такива случаи на “покрито” обратно изкупуване е особено деликатен въпросът за конфликта на интереси и възможността на инвестиционните банки посредници при обратното изкупуване да се възползват от тази информация.” – пише Капитал.

Разследване на Биволъ показа, че въпросът е зададен правилно. В периода когато Велчев и Катев вече са във властта, но още няма официална информация, че ще се извърши сделка с дълга, ограничен брой инвеститори изкупуват българските облигации при цена от 0.54 до 0.63 цента на долар on margin 4:1. За кратък период те се сдобиват с 62% от облигациите (близо 800 милиона долара номинал).

Да припомним хронологията: Правителството Сакскобургготски беше сформирано през юли 2001. Първите необичайно големи сделки с дълг са забелязани от специализираната преса през септември-октомври 2001. Първата “пилотна” суапова сделка за 4% от брейдитата (218 милиона долара) се случи в края на 2001 г. След това парламентът гласува превалутирането на на два етапа: през март 2002 г и септември 2002 г.

Обратното изкупуване стана при курс долар за долар и така се оказва, че дружествата са направили отлична инвестиция. За половин година, при leverage 4:1 печалбата е главозамайваща – над 300 милиона долара.

Дружествата-късметлии, засечени в разследването на “Биволъ” са Thames Capital и Morgan Stanley AM. На по-късен етап се включва и хедж фонда North Asset Management.

От трите дружества най-интересно е Morgan Stanley Asset Management преименувана на Morgan Stanley Asset Investment. Това е хедж фонд на същата банка – Morgan Stanley, в чийто лондонски офис работи Георги Велчев. В Morgan Stanley в Лондон работи също и приятелката на Красимир Катев, Лилия Абдула, която по-късно става негова съпруга.

При изкупуването на българските облигации на приятна цена това дружество обаче се явява само фасада (street account) и отговорно лице (custodian) за клиентска сметка.

Кой е реалният клиент, в чиято полза работодателят на Георги Велчев и Лилия Катева изкупува масивно български брейдита, докато Милен Велчев и Красимир Катев, “с чувство за дълг”, подготвят тайно суаповите сделки? Ето въпрос за 300 милиона долара.

И чувство за безнаказаност…

Гореописаната схема може да се проследи в публичните регистри, но Министерството на финансите може да отиде по-далеч и да поиска от банката депозитар информация за това, кои са били собствениците на българските брейди облигации за периода юли 2001 – септември 2002 г. Такава справка би била едно добро начало, за да се задейства финансовото разузнаване в ДАНС, което Дянков така и не премести в неговото министерство.

Ако нещата протекат като в американски филм за разследване на inside trading, напълно възможно е да се стигне до скритите титуляри и дори да се проследи движението на печалбите им от сделката с дълга: дали с тези пари са правени инвестиции в България, в какъв бизнес и на чие име?

Отделен въпрос е доколко е компетентна в случая Прокуратурата, защото Законът за пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ), който забранява търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации, влезе в сила през 2007 г. Може би това са имали предвид скептичните юристи на МФ, когато са се отказали да сезират правоохранителните органи?

Но в българския филм обществото най-вероятно ще остане с чувство за безнаказаност. С чувството за дълг на безхаберните институциите към него, и със сметката от един милиард лева, която сега ще се плаща с нов заем, завещан на следващото поколение данъкоплатци.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.