petkov_velchev

Апокалиптична картина на състоянието на прокуратурата е описал пред американския посланик Байърли главният прокурор Борис Велчев малко след избирането му на поста, това става ясно от дипломатически доклад на Байърли изпратен на 7 февруари 2006 г и изтекъл през Wikileaks [06SOFIA198] (Превод на български)

Новият тогава главен прокурор сам е определил институцията, която ръководи, като „дълбоко нефукционална“. Той изразява готовност да промени порочната система, а посланикът приема думите му като „чиста монета“ и показва решителност да окаже съдействие с технически средства в нелеката задача, „според високите очаквания“ на българското общество и европейските наблюдатели.

При този първи контакт Борис Велчев е бил напълно откровен, като е признал съвсем чистосърдечно, че „ситуацията е дори по-лоша отколкото той е очаквал“. Прокуратурата на Филчев буквално е окачествена от Велчев като „вид терористична организация“, използвана за разчистване на политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност.

Празни досиета и враждебни заместници, които дори не искали да си говорят с него заварил Велчев в прокуратурата. Като свой приоритет той определил прочистването на институцията от корумпираните прокурори – „един вид война“. Заради тоталната изолация и липса на информация, в която е бил поставен прокурорът не е могъл да представи подробен първоначален 100 дневен план за развитие. Той е очертал 3 групи на „опозиция“ спрямо всякакви евентуални промени, които биха могли да се предприемат. На първо място това са самите престъпници, след това са заинтересованите политици и на трето място са самите прокурори.

Поставянето на тези три групи в един отбор и директното признание за съществуването на корупция в институцията, призована да следи за спазването на законите в страната, е достатъчно красноречив индикатор за американците да си направят изводите. Още повече, когато всичко това е изговорено директно от човека, който оглавява най-сериозното звено, свързващо правоохранителната с правораздавателната система, каквото е Върховна Прокуратура. Велчев е казал, че има нужда от 3-4 месечен период за „изчистване на къщата“, след което ще почне същинската работа, основно по борбата срещу организираната престъпност.

Интересна подробност от разговора е, че главният прокурор е информирал за намеренията Филчев да бъде изваден от страната като посланик, или в Беларус, или в Казахстан. Самият Филчев смятал беларуския президент Лукашенко за свой много близък познат, правил е многократни визити при него и безсрамно е лобирал за да бъде назначен в тази държава, споделя Велчев.

„Войната на Велчев“ обаче има и външно измерение, тя трябва да доведе до ефективни осъдителни присъди на криминални босове, което е едно от главните изисквания на ЕС, наблюдаващ съдебната система преди присъединяването. Той отчита досегашния неуспех за борбата с мафията, като директно нарича екипите, които са водили разработките „некомпетентни, страхливи, или корумпирани“.

Изправен пред скандалния провал на българските прокурори и правоохранителните органи да съберат надеждни доказателства срещу шефовете на ОПГ, главният прокурор обявил, според Байърли, за не по-малко скандалното си намерение да търси „договор със съдилищата“. „Въпреки уважението си към върховенството на закона“ Велчев твърдял, че заради слабостта на доказателствата е оправдано в някои случаи процедурата да се манипулира. Посланик Байърли разяснява, че това означава да се апелира към съдиите да осъдят криминалните босове на базата на недостатъчни доказателства. Едно от опасенията на Борис Велчев е, че дори информация за ОПГ подавана от американските институции на българските им партньори, вероятно е „филтрирана“, преди да стигне до неговото бюро.

Главният прокурор споделил също, че има подкрепа за разгръщане на тази стратегия от вътрешния министър Румен Петков, по-специално за наказателното преследване срещу братята Маргени, арестувани и обвинени в подготовка на убийства.

Според върховния шеф на институцията, която упражнява общ надзор по законност, този подход е оправдан спрямо 20-30 най-високопоставени криминални лица, в чиито случаи придържането към „стриктните правни принципи би било контрапродуктивно“ – цитира Байърли.

velchev_miniПред Биволъ главният прокурор Борис Велчев заяви следното: „Никога не бих си позволил да обсъждам публично разговори, водени на четири очи, още по-малко да коментирам преразказ на такива разговори, провели се преди повече от пет години. Със сигурност мога да кажа, че посоченият от Вас пасаж в телеграмата от 2006 година е израз на някакво неразбиране или недоразумение. Нямам спомен от конкретния разговор, но намирам идеята за някакво договаряне със съда за абсурдна. Тя напълно противоречи не само на практиката на прокуратурата, но и на начина ми на мислене. Убеден съм, че няма нито един съдия, който да потвърди, че от наша страна е била търсена някаква „договорка“ по дела.“

От друга грама, предшестваща посещението на Борис Велчев във Вашингтон [06SOFIA926] научаваме, че зад видимо добрите отношения на Велчев и Румен Петков, в частни разговори с посланик Байърли те са се обвинявали един друг за неуспехите в борбата с организираната престъпност и свързаната с нея политическа корупция. Велчев дори намекнал за връзките на Петков с фигури на организираната престъпност, оплакал се от корупция в МВР и от нежеланието на вътрешното министерство да споделя информация… 

Извън скритите конфликти с Велчев, министър Румен Петков също прилагаше стратегията за „договаряне“, но не със съда, а директно с „оперативно интересните лица“. Според една от версиите, на прословутата среща с братя Галеви на басейна Спартак било обсъждано временно примирие в престъпния свят, за да не се попречи на процеса на присъединяване на страната към ЕС. По същество тези действия на министъра, заради които той изгуби поста си, представляват отказ от „стриктните правни принципи“, които задължават органите да събират читави доказателства за престъпна дейност и да ги предават на прокуратурата.

Велчев – едно от добрите момчета

Борис Велчев определено се харесва на американците в началото на мандата си. Освен във вече цитираната грама за посещението на Велчев в САЩ през юли 2006, това личи и от доклад изпратен през 2007 г. [07SOFIA364], в който Байърли го хвали и отчита успехите на главния прокурор в неговата вътрешна „война“ : 12 уволнени и 10 разследвани прокурори от гвардията на Филчев.

На външния фронт тези успехи обаче са по-скромни. Само едно дело срещу политик е стигнало до съдебна фаза (за педофилия срещу Кузов). „Досиетата са празни“ – отново се е жалвал Велчев на посланик Байърли, който отново отбелязва, че без съмнение ги е изпразнил Филчев.

Впрочем, жалбите на Велчев от „корумпирания“ Филчев и многобройните намеци за престъпна дейност на бившия главен прокурор и „главен терорист“ Никола Филчев така и не се материализират като прокурорска преписка.

Година по-късно идва ред на посланик Макълдауни да поеме бюрото за оплаквания в посолството. Според грама, датирана от 18 септември 2008 г. [08SOFIA620], Велчев е разговарял с посланика на 12 септември и е изказал разочарование от Министерството на вътрешните работи, вече ръководено от Михаил Миков. Главният прокурор определя вътрешното ведомство като „развалено, корумпирано, неспособно на прогрес“ и казва на Макълдауни как с горчивина е научил, че МВР не може да го снабди с никакви данни за криминалната дейност на 14 най-известни престъпни фигури. Това го кара да се обърне към ДАНС и в перспектива да търси доказателства от… FBI и европейските партньори, на базата на които да стигне до обвинения срещу престъпните босове.

Нанси Макълдауни обаче не изглежда толкова ентусиазиран поддръжник на смелия на думи главен прокурор. Тя отбелязва, че „той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства“, но също така споделя, че в много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплати думите в дела.

Същото впечатление има и шефа на разследващото и оперативно бюро на ОЛАФ Тиери Кретен. В разговор с посланика [08SOFIA631] той изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите като раздробят делата на по-малки и да скрият между тях неизбежните доказателствени връзки. Този формалистичен подход е използван „единствено от тези, които искат да избегнат отговорност“ – обобщава Кретен.

Като основна мишена на ОЛАФ е посочен бизнесменът Васил Божков – Черепа, „изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици“. Кретен смята, че „ако България свали Божков, това ще бъде прогрес“.

За да бъде „свален Божков“ обаче е нужно най-малкото разследване и обвинение, внесено от прокуратурата. До момента срещу близкия до президента Първанов и до политици от НДСВ олигарх не е известно да е образувано дори следствено дело.

Шефът на ОЛАФ критикува Велчев и за назначението на „изключително слабо сътрудничещ“ прокурор за връзка с ОЛАФ. Прокурор Стефка Кръстанова била толкова некооперативна, че подчинените на Кретен я наричали „Змията“.

Главният прокурур явно е усетил, че доверието на европейците в него се руши, защото редовно се притеснявал как го възприемат в Брюксел, според грамата озаглавена „Как да ги накараме да се реформират, като не искат?“ публикувана по-рано в Гардиън испанския вестник „Ел Паис“ [09SOFIA325].

На въпроса дали прокарвано от него назначение няма да бъде отразено негативно в доклада на Европейската комисия, той получава елегантния отговор, че ако той самият има съмнения, това е „добър знак“, че те вероятно ще се потвърдят и от европейците.

Коментар на Биволъ

Прокуратурата при Велчев: от „терористична организация“ към „терариум“?

Макар че Велчев се е справил с „терористичната организация“·на Филчев на централно ниво, както отбелязват дипломатическите доклади, за широката публика прокуратурата си остава „змийско кълбо“ от зависимости и взаимни протекции, което се потвърждава и от многобройните скандали с прокурори през последните години.

Уви, прокурорските „змии“ не хапят достатъчно остро престъпността и това става ясно от големия брой знакови дела, които се провалят не толкова поради липса на доказателства, а най-вече поради нескопосно обвинение.

Мандатът на Борис Велчев вече е към края си, но българската прокуратура остава неефикасна, закостеняла, йерархична структура от съветски тип. Статистиката е красноречива: докато в България 1 600 прокурора представят годишно на съда около 52 хиляди дела, в Холандия при 16 милиона население и 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди. Но вина за това състояние на нещата не може да се търси само в главния прокурор, изправен срещу тройната опозиция на престъпници, политици и прокурори, а най-вече в законодателната власт, която упорито отказва да реформира съдебната система. Биволъ ще продължава да следи приоритетно в своите разследвания и публикации темата за съдебната система.

Всъщност, резултатът не би могъл да бъде различен, ако първоначалната нагласа на главния прокурор не е била за радикални реформи, които да направят системата по-ефикасна и независима от политически и икономически натиск, а както твърди посланик Байърли в грамата: за бързи резултати чрез договорки със съда и опортюнистично нарушаване на принципите на правото.

Днес е очевиден пълният провал на стратегията на Велчев. Знаковото дело срещу Маргените завърши с оправдателна присъда на две инстанции. Оправдани бяха на първа инстанция и братя Галеви. От всичките 20-30 криминални босове, педантично „хербаризирани“ от посланик Пардю в прословутата грамата за организираната престъпност от 2005 г., към днешна дата е осъден за пране на пари единствено Петър Петров – „Амигоса“, и то само на първа инстанция.

Осъдителните присъди за престъпни босове при липса на безспорни доказателства не се случиха, което е добре за правовата държава по принцип. Но българското общество стана свидетел на скандални оправдателни присъди срещу високопоставени политици и техни протежета при наличието на достатъчно доказателства за вина. Поради това дори сегашният американски посланик Джеймс Уорлик определи българското правосъдие като двулико: за обикновените хора е едно, а за „недосегаемите“ друго.

„Терористичната организация“ е жива по места

Успехът на битката на Велчев срещу кадрите на Филчев на централно ниво, отчетен от посланиците, е много по-спорен в регионалните прокуратури, които изглеждат като непревзимаеми бастиони за закрила на властимащите и престъпниците от буквата на закона.

В това нееднократно се увериха и журналистите от Биволъ, чиито документирани сигнали за престъпления на местната власт в Черноморските общини систематично потъват в „кръглата папка“ на Бургаската прокуратура, въпреки протестите до ВКП, Боркор и Комисията по корупцията в Народното Събрание.

Технологията на „смачкването“ работи по един и същ механизъм. След като се завърти в папките на ВКП, сигналът отива обратно в местната районна или окръжна прокуратура, където се прекратява (виж приложените документи). 

В случаите, които придобиват по-голяма публичност, като например опита на прокурорката Първолета Никова да спаси от мярка за неотклонение своя „другар в живота“, арестуван в дома и за тежки престъпления, се задейства „имунната система“ на съдебната власт в лицето на ВСС, който потулва скандала.

Друг знаков пример е прокуратурата във Варна, която брани самоотвержено от гражданските организации сделката за Морската градина, зад която стоят интересите на най-могъщия и опасен престъпен конгломерат, според посланик Пардю – групировката ТИМ.

В момента сме свидетели на тотален провал на заявените намерения за реформа в съдебната ни система. Това остава най-големият порок на българската държава, официално споменаван от чуждите наблюдатели. Структурата и кадровата политика на съдебната власт останаха непроменени през годините до днес и всички заявки и обещания за каквато и да е ревизия са кухи. Въпреки огромните скандали за корупция и дори криминалитет сред висши представители на съдебната власт, ВСС остава непокътнат, демонстриращ очевидно нежелание за обрат на Status Quo, създадено и утвърждавано през последните 20 г.

Print Friendly, PDF & Email