pari

Финансовият министър Симеон Дянков отрече информацията на Биволъ, получена от европейските банкови среди, че България търси заем от 4,5 млрд евро, с който да участва и в Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Пред журналисти той определи твърдението като „абсолютна измишльотина.“

Времето ще покаже кой си измисля. Предлагаме на нашите читатели анализ на Биволъ за ситуацията с (не)участието на България в европейския пакт за финансова стабилност.

Още в началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г. беше ясно, че валутният резерв на страната предстои да бъде изчерпан поради започналата стагнация и финансова криза. Тогава още стоеше на дневен ред да се договори нисколихвен кредит от МВФ, който да гарантира стабилността на държавата. Това не беше направено поради причината, че МВФ би отпуснало кредит единствено при определени условия. Условията са неизменно свързани с довършването на започнатата от правителството на Костов структурна реформа в страната. На практика това означава драстично съкращение на огромния държавен административен бюрократичен апарат. Това обаче не бе изгодно за популистката политика на ГЕРБ, защото залогът беше спечелването на изборите за местна и президентска власт през 2011 г. Примерът за това какво се случи с Костов и неговата политическа партия бе налице. Помпането на изкуствено самочувствие, че България може да си позволи фискална независимост, извън световната и европейска система е гибелно.

Бай Ганьо на самотен остров

Ситуацията в момента напомня на един виц за бай Ганьо, който попаднал на остров с канибали. Поставили му 3 условия: Да изяде една кофа с мръсотии, да бъде сексуално насилен от племето, или да бъде изяден. Той ял, ял, не можал да изяде всичко, тогава се съгласил да бъде насилен, обаче не издържал и накрая се провикнал: „Не мога повече – яжте ме, ако ще ме ядете!“ Според Биволъ, скорошните изявления на Премиера, че България няма да приеме единна фискална политика на ЕС и няма да се присъедини към ЕФФС са, меко казано, безотговорни. Те приличат на изявлението на Папандреу преди няколко месеца, че Гърция ще приеме прилагане на европейска оздравителна програма, но след провеждане на референдум. Това предизвика прогресивен срив на доверието в Гърция и срив на цялата европейска финансова система. Вследствие положението на Гърция се влоши рязко, а Папандреу бе принуден да си подаде оставката предсрочно.

До какво ще доведе „тропането на масата“ пред ЕС?

Отказът на България да се присъедини към Европейския фонд, води автоматично до спиране на наливане на ликвидност в българските банки от страна на Европейската банка. Резултатът би бил скорошен фалит на банки и верижна реакция на системен риск. Рискът от разпространение на обхваналата тежка финансова криза редица страни, като Италия, Ирландия, Португалия, Испания и Гърция у нас става все по-очевиден. Понижаването на кредитния рейтинг, дори на един от моторите на ЕС, като Франция вече е налице. Елементарно и наивно е да се говори и да се мисли, че нищожната по икономически параметри България може да разчита сама на себе си за своята стабилност, когато едно от основните пера за приходи в момента са именно еврофондовете. Тяхното крайно неефективно усвояване е отделен проблем. Не случайно ръководителят на ЕФФС Клаус Редлинг отиде на среща миналата седмица именно в Германския парламент, за да договаря условията за обща инвестиционна политика за еврозоната. И без това, средствата на фонда са крайно недостатъчни, призна Редлинг. На този фон „озъбването“ на Бойко Борисов срещу съюзническите правила, изглежда крайно недопустимо и не може да бъда оставено без последствия от „големите“ държави, защото води до дезинтеграция, която може да се окаже заразна.

В Щенген, но без „членски“ внос не може

Абсурдно е правителството едновременно да твърди, че основен приоритет е присъединяването ни към Шенгенското пространство и еврозоната, а същевременно да се дистанцира от обща европейска данъчна политика. Изявленията, че България има голяма полза от плоския данък не са никак еднозначни. От запазването на този данък печелят единствено най-вече олигархичните кръгове, тъй като от 2-3 г. реални външни инвестиции няма. В същото време имаме една изключително утежнена акцизна и ДДС ставка, която пряко удря доходите на гражданите. Заедно с непосилната социална и здравна осигуровка, остава открит въпроса, дали уеднаквяването ни с европейската данъчна система на развитите страни, не би свалило като цяло данъчното бреме както върху работещите, така и върху работодателите. Сегашното статукво облагодетелства едва една шепа определени личности и групировки, но е пагубно за огромното мнозинство от българите. Заедно с отказ от структурна реформа, огромната тежест на социалните и здравни отчисления няма никога да напълнят съответните фондове, от които се поемат осигуровките на излишните административни държавни и общински служители, заедно с увеличаващия се процент безработни.

Не се изключва въпросният заем не да е поискан, а да е изискан,

от страна на европейските институции и иманно това да е една от основните причини за посещението на Бойко Борисов в Германия. Едва ли подобно посещение е единствено за обсъждане на плащането на ЖП мотрисите „Сименс“, а фундаментални въпроси, като европолитиката на България по отношение на финансовите европейски инструменти да останат без внимание. За това обаче официалният правителствен ПР мълчи. Реално държавата няма никаква възможност да плати вноската си към ЕФФС без заем. Остава настрана въпросът, ако това се осъществи, какви ще бъдат лихвите и условията, които ще ни бъдат поставени. Присъединяването ни към фонда ще повиши кредитния ни рейтинг и ще стабилизира банковата ни система. Внесените пари, така или иначе ще се върнат като ликвидни траншове. От друга страна обаче, при сегашния начин на хвърляне на пари безотговорно за популистични проекти и отказ от структурна реформа, би довело до бързо и неефиктивно изхарчване на получени чрез кредит пари, което неминуемо ще усложни в бъдеще икономическото ни положение. Едва ли получени пари по този начин биха били използвани за стимулиране на вътрешното икономическо производство. Те по-скоро ще запълнят бюджетни дефицитни дупки, съдейки по досегашните действия на правителството на ГЕРБ. Изтичането на огромни средства в неефективно образование и лошо здравеопазване, заедно с подхранването на добре смазаната и работеща от десетилетия корупционна машина на управление, обрича България на предсказуема бедност и влошаване на качеството на живот.

Print Friendly, PDF & Email