С писмо до редакцията на Биволъ от 10 ноември 2015 председателят на етичната комисия във ВСС Ясен Тодоров поиска предоставянето на всички записи между магистрати, с които медията ни разполага, информация относно източника и гаранция за тяхната автентичност.

В отговор с писмо изх. номер 1/ПРАС-ВСС/2015 Биволъ предостави линк за сваляне на публикуваните до момента записи (виж тук, тук и тук).

Позовавайки се на решение на ЕСПЧ относно тайната на източниците по делото Sanoma Uitgevers BV vs Netherlands, отказахме да предоставим информация за източника. С такава информация така или иначе не разполагаме, тъй като записите са получени в платформата за анонимно споделяне Болканлийкс, която прави невъзможно обратното проследяване на подателя.

Също така ВСС е информиран, че оригиналните записи са добросъвестно анализирани с акустичен софтуер за следи от монтаж, добавяния или отстранявания, но такива не са открити.

Трябва да се отбележи, че при прослушване на записите не се откриват следи от специалните маркери, характерни за официалните СРС, за които Биволъ писа още при изтичането на записите от аферата „Ало, Ваньо“ (виж тук)

Периодичните бипове в диапазона около 3250 Hz. със средна честота 2,56 секунди, които се наблюдават в официалните СРС от случая Мишо Бирата липсват в записите на Янева и Ченалова

През последната година институциите направиха няколко опита да искат от медии информация за източници на документи и твърдения. Тази недопустима практика беше многократно осъждана както от международни правозащитни организации, така и от журналистическата гилдия в България.

България продължава да заема незавидно място в световните класации за свободата на словото и е на дъното по този показател сред страните от ЕС.

This post is also available in: English