anonymous

Противно на тиражираните информации, Anonymous или Анонимните не са някаква хакерска група. Те са толкова хакерска група, колкото са хакери шофьорите на таксита.

Шофьорите на таксита много бързо могат да блокират трафика в някой сектор на града когато са мотивирани. Това не е много законно съгласно Закона за движение по пътищата. Но има и други начини. Помните ли как еколозите протестираха срещу ликвидирането на парк Странджа? Пресичаха на зебра. Което е правилно и законно. Може също в определен час много хора да започнат да пляскат с ръце. Или да дойдат хиляди пред някоя институция, за да се запишат за приемния час на шефа. Ченгеджийското въобръжение просто не може да предвиди всички форми на умни, ефектни и законосъобразни протести, и да разпише забрани в закона.

Какво правят Aнонимните когато блокират някакъв сайт? Те не повреждат сайта, а запълват подхода към него, задръстват комуникационния канал и така възпират други желаещи да отворят сайта.

Анонимен може да стане всеки, който в уречен час се включи на някакъв сайт и започне да го презарежда. Ако много хора посещават едновременно даден сайт, става задръстане и той спира да предава. Медиите неправилно пишат, че „хакери са ударили“ еди кой си сайт, но посланието намира обществен отзвук.

За да не се натиска ръчно за всяко презареждане има едно просто техническо средство. Анонимният отваря една страница, вписва името на сайта, който иска да посети и натиска на един бутон, за да започне да го посещава автоматично десетки или стотици пъти в секунда. Посещенията са персонализирани. Те идват от неговия IP адрес, освен ако не е взел мерки да се скрие като използва VPN или Tor.

За отбелязване е, че техническото средство не въвежда никакъв код в сървъра, а просто отправя запитвания. Това е важна забележка, защото на някое ченге може да му хрумне да се позове на Чл.319 от НК.

Чл. 319г. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Анонимните не рискуват нищо, защото в закона няма предвидена санкция за посещаване на сайтове. Не е забранено да посещаваш често даден сайт.

Няма начин да бъде дефинирана такава санкция, защото не може да се сложи определение за това колко често даден човек и колко души едновременно могат да посещават някакъв сайт. Представете си колко абсурно е да се запише в закон или наредба: „имате право да посетите сайта на МВР не повече от 1 път в секунда“. Ами ако сайтът не се отваря и вие ядосано цъкнете с мишката три пъти в секунда? Прави ли ви това терорист? Работа на системния администратор е да изгради защити срещу честите посещения.

Освен това, даже при ограничение от един път в секунда, в акция на Анонимните може да се включат един милион или повече потребители, които все пак да блокират въпросния сайт. Това зависи от мотивацията и значимостта на протеста, а не от техническите средства.

Властите имат само два начина да противодействат. Най-напред те преследват и свалят от сървърите страниците, улесняващи честите посещения. Правното основание е, че е афиширана войствена терминология. На бутона за стартиране на посещенията в такава страница най-често пише „Атака“ или „Огън“, а съзнателната атака срещу компютърна система е наказуемо деяние.

Другият начин е да се гонят вестоносците, чрез които се разпространява информацията за точното време на дружното посещение. Така от време на време мощни служби, финансирани с милиарди от данъкоплатците, хващат някои тийнейджър, който е имал неблагоразумието да пусне в Twitter или Facebook линк към информацията за дадена акция и го обявяват за тартор на Анонимните. Много трудно, дори невъзможно е да се докаже, че именно този човек е инициатор, затова се разчита на ефекта на сплашването.

По подобен начин, без правно основание, действат и нашите антимафиоти. Добър исторически пример е конфискуването на машините на един известен компютърен клуб. Те бяха върнати след месец, тъй като престъпление не бе установено. Собственикът на клуба накрая успя да осъди полицията за неправомерни действия, но обществото запомни, че той е престъпник.

Този рекетьорски модел службата ГДБОП повтаря и срещу днешните „пирати“, като злоупотребява с правото си да действа превантивно по изключение. Разчита се единствено на ефекта от сплашването на публиката след медийния анонс, а не на събирането на качествени доказателства, които да доведат до присъда. Ето защо осъдени за „пиратство“ в България почти няма. Впрочем, този рекетьорски модел на сплашване се прилага по принцип от МВР за всякакви, а не само за компютърните престъпления.

Няма да е странно ако подгонят и моя милост за огласяване на информацията, че властите нямат правно основание да преследват Анонимните и за това, което следва.

Най-строго пазената тайна е, че всеки може напълно законно да стане Анонимен и, че всичко е въпрос на терминология.

За да не попадне под ударите на закона на Анонимния му е достатъчно да не „атакува“ и да не „стреля“ по сайта, а примерно да праща благодарности или честитки. Нима е незаконно да се засвидетелства внимание и признание на съответната институция?

Лошо ли е примерно да се благодари на нашата полиция за това, че ни пази? Щом един министър може да окупира цял ден медийното пространство с абсурдна благодарност към полицаи, които са го глобили, защо всеки данъкоплатец да не може да благодари, че още не са го глобили или още не са го пребили? Освен това е лесно. И баба знае да напише www.mvr.bg и да натисне на „Тенкю!“

Отделен въпрос е какъв е смисълът от всичко това и не е ли по-полезно обществената енергия да се излива в присъствени протести с конкретни искания за спазване на конституционно гарантирани права и свободи на анонимния гражданин и данъкоплатец.

Print Friendly, PDF & Email