Игнориране на факти за тежки корупционни престъпления, протакане, забавяне на досъдебното производство, допускане на безвъзвратно унищожаване на доказателства – такава е равносметката от действията на МВР /в частност ГДБОП/ и Прокуратурата по скандала известен като „Джи Пи Гейт“. Независимо от промотираните „активности“ от страна на Цацаров по случая и повдигнатите обвинения, видимо не се работи по цялата дълбочина на разкритата от Биволъ зловеща с мащабите и измеренията си корупционна мрежа, свързана със злоуботреба с европейско финансиране. Нежеланието да се задейства машината на държавното разследване и да се разкрият всички детайли на аферата зад Джи Пи, издава единствено страх от евентуално осветяване на дълбоките нива на престъпната схема, в която има замесени и хора от властта. Така, с подчертано бездействие, правоохранителните институции, всъщност съдействат на нарушителите на закона и им осигуряват комфорта да прикрият доколкото е възможно всичко, което може да ги уличи в тежък криминалитет и корупция.

Биволъ се запозна с документи от европейски институции, които проучват действията на българските власти по разкриването на злоупотреби с еврофондове, включително и по „Джи Пи Гейт“. Сравнението с публично известните факти повдига много въпроси, които поставят под съмнение волята и капацитета на българските институции за борба с корупцията в тази област.

Нищожна част от еврофондовете се разследват за злоупотреби

Като цяло властта показва мизерни резултати в разследванията на кражби на еврофондове. Разследвания на българските власти по двете големи оперативни програми – „Транспорт“, „Конкурентоспособност“ и „Регионално развитие“, засягат нищожна част от сумите, става ясно от отчет за периода 2007 – 2013г.

Така например по Оперативна програма „Регионално развитие“ са получени 1 561 195 507.76 евро, от които обект на национално разследване са 600 955.07 евро или около…. 0,04% от цялата сума.

По Оперативна програма „Транспорт“ изобщо няма данни за прокурорски действия, но сертифициращият орган е открил нередности в един проект за 168 519,60 евро или  0,01% от 1 593 269 234.20 евро.

Малко по-добре е ситуацията с оперативна програма „Конкурентоспособност“, за която са дадени 955 912 449 евро, а българските власти са засекли нередности за 1 979 232,52 евро или 0,2%.

За сравнение само няколко проекта по ОП „Конкурентоспособност“ на скандалния Марио Николов, възлизат на 3,8 милиона евро. Уличен от ОЛАФ в измами по проекти за източване на евросредства, Марио Николов бе в крайна сметка оправдан от българския съд за злоупотреби по САПАРД, а за същите престъпления, неговите съучастници в Германия излежаха присъди за злоупотребите. Подобен двоен стандарт в правораздаването, разкрива, че въпросните проекти на скандалния бизнесмен изобщо не са били разследвани по същество в България, въпреки основателните съмнения, че са опорочени. Марио Николов стана популярен и с това, че беше един от големите дарители в предизборните кампании на Първанов като президент.

Засега няма данни каква част от проектите по Програмата за „Развитие на селските райони“ (ПРСР), управлявана от ДФЗ, се разследват за злоупотреби.

Прокуратурата игнорирала „ДжиПиГейт“ до скандала с арестуваните журналисти

Първата статия на Биволъ за скандала с кражби на еврофондове и подкупи за официални лица от фирми, свързани с Джи Пи Груп беше публикувана на 10 септември т.г. (виж тук). На 11 септември Биволъ изпрати сигнал до премиера, главния прокурор и МВР, че от сградата на Черни Връх 59А, където е седалището на Джи Пи Груп и на консултантските му фирми се изнасят и унищожават документи. Премиерът тутакси разпореди проверка на МВР, която бе поета от ГДБОП.

Сигнал до премиера, главния прокурор и МВР подаден към 15 ч. на 11 септември 2018 г.

 

Прокуратурата обаче се е направила, че не е получила такъв сигнал. Той е получил входящ номер едва на 14 септември, заедно със сигнал изпратен от вицепремиера Томислав Дончев. Двете писма са обединени в един случай, който е препратен по компетентност на Софийска градска прокуратура. Там преписката е образувана под номер 18677/2018.

Този и други факти излизат наяве от документи, събрани от Брюксел във връзка с разследванията на българските власти, с които Биволъ се запозна.

Но на 14 септември световните медии вече гърмяха, че в България са арестувани (на 13 септември вечерта) двама журналисти, докато разследват злоупотреби с еврофондове. Така излиза, че прокуратурата се е активизирала по-скоро заради обществения международен интерес, а не заради конкретните данни за престъпления в публикацията.

Закъснялата прокурорска реакция уличава в бездействие и МВР. Службата ГДБОП, която започна проверката по нареждане на премиера Борисов  и още на 12 септември разговаря с наши журналисти, получи достоверна информация за продължаващо изнасяне и унищожаване на документи от централата на „Джи Пи груп“. По какви причини антимафиотският департамент на МВР не предприе никакви действия по осуетяване унищожението на доказателствата и профилактиране на евентуалните извършители, можем да гадаем. Но фактът, че БОП не е информирала своевременно прокуратурата, вече навява сериозни съмнения за колаборация.

Ето защо парадоксът, че борците срещу организираната престъпност отказаха да съдействат на журналистическия сигнал за терминирането на доказателства, намира своето обяснение. Още повече, че вместо да хванат на место извършителите на евентуално престъпление, свързано с чудовищни кражби, въпросните „антимафиоти“ арестуваха и държаха цяла нощ, като закопчаха с белезници на полето репортера на Биволъ Димитър Стоянов и румънския ни колега Атила Биро. Това стана на терена на местопрестъплението, където журналистите отидоха да валидират фактите. Вместо да помогнат на екипа ни, от БОП направиха всичко възможно да попречат на журналистите да си свършат работата качествено и в срок. След като информацията им е подадена от нас съвсем целево и официално. Шефът им Ивайло Спиридонов има наглостта дори да откаже да се извини на медията ни пред аудиторията в национален ТВ ефир.

Но да се върнем към прокуратурата. След като сигналът все пак е „входиран“ на 14 септември, ведомството на Цацаров благоволи да съобщи на протестиращите под прозорците му граждани три дни по-късно, на 17 септември, че е образувана преписка и е възложена проверка на ДАНС. А гражданите протестираха именно заради безобразията на ГДБОП и ареста на журналистите.

Проверките на прокуратурата текат без да бързат и след публикацията на втората статия за „Джи Пи Гейт“ (виж тук), в която се посочват имената на държавни служители и политици, получили „комисионни“. Припомняме, че премиерът Борисов нареди те да бъдат отстранени от работа докато тече прокурорската проверка.

Чак на 8 октомври, във вихъра на общественото напрежение след убийството на Виктория Маринова, Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за следните престъпления: 

  • по член 304а от НК за факта, че в периода от 01.01.2014 до октомври 2018 г. е предложен и получен подкуп от официално лице на отговорна позиция в София;
  • по член 253 ал. 5 във връзка с ал. 1 от НК за пране на пари в особено големи размери

В същия ден „паралелно“ се е възбудила и Специализираната прокуратура „по подобен сигнал“. Там също започнало досъдебно производство по член 321 ал. 3 за създаване на Организирана престъпна група (ОПГ) с участието на длъжностно лице, но за по-лека форма на пране на пари (чл. 253 ал.1).

Не е ясно защо това се случва чак на 8 октомври след като в публикациите ни още от самото начало има категорични данни, че е налице Организирана престъпна група (ОПГ) от повече от трима души. Не е ясно и какъв е този „подобен сигнал“, кой го е подал и защо това е станало толкова късно, след като повечето доказателства са унищожени в полето край Радомир.

Ясно е, обаче, че само шумната обществена реакция и размахването на пръст от Брюксел и ООН, са принудили Цацаров да надмогне нежеланието си и да задвижи реално работата по разследването, което дотогава се е точило на етап проверка.

В крайна сметка прокуратурата се присеща, че досъдебните производства в Софийска градска прокуратура и в Специализираната прокуратура са за едно и също нещо и ги обединява в едно дело под номер 1501/2018 по описа на Специализираната прокуратура. Случаят се води с „особена фактическа и правна сложност“.

Но дори и след образуването на досъдебното производство никой не проявява интерес към полуобгорелите документални доказателства, които са прибрани в чували в… РПУ-Перник. Част от тях продължават да се намират в дупката на полето край Егълница, факт, който нашите журналисти можаха да демонстрират на западни медии, дошли да отразят скандала (виж тук). Откритите и прибрани от екипа ни полуобгорели документи, които се намират в Букурещ и в София, доказват по категоричен начин, че са свързани пряко с публикациите на Биволъ за корупционната мрежа около „Джи Пи груп“ и проектите, които тези лица и фирми движат.

Обиски и запори на 14 милиона евро, но няма достатъчно данни за престъпление

В хода на предварителната проверка Софийска градска прокуратура все пак е успяла (без да има образувано досъдебно производство) да вдигне банковата тайна върху банковите сметки на директорите на „Джи Пи Груп“ и на самата фирма и да получи от Софийски градски съд на 26.09.2018 разрешение за превантивна мярка – блокиране на финансови операции, на основание чл. 12 ал. 3 от Закона за мерките против изпирането на пари.

Става ясно също, че преводът на 14 милиона евро към сметка в чужбина, за който прокуратурата се похвали, че е спрян, е нареден на 21 септември, петък. Тъй като съдът е одобрил превантивната мярка чак на 26 септември сряда, очевидно е имало намеса на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, който е блокирал превода за три работни дни с писмена заповед на основание Чл. 12 от ЗМСИП.

Освен това са обискирани и конфискувани „вещи“ от банкови сейфове на лица свързани с Джи Пи Груп и е изискана информация за осигурителните и данъчни данни на лицата, цитирани в нашите публикации.

Всичко това се случва без прокуратурата да образува досъдебно производство. Такова трябва да се образува при наличието на законен повод и достатъчно данни за престъпление. Данни има предостатъчно, но кой знае защо ДП няма чак до 8 октомври. Неофициалният отговор е ясен и той е, че производството бе образувано, за да се демонстрира все пак някаква дейност на прокуратурата по придобилия световна известност скандал „GPgate“

На 29.10.2018 се стига до обвинения срещу двама български граждани, за които прокуратурата съобщи по-късно, че са свързани с „Джи Пи Груп“, а единият от тях е акционер във фирмата. Те са по чл. 321 ал. 6 – престъпен сговор от две или повече лица за набавяне на имотна облага.

В продължение на 4 години и половина (от началото на 2014 до 07.10.2018) в София, заговорниците са извършвали престъпления в страната и в чужбина наказуеми със затвор от повече от 3 години, а именно:

  • избягване на данъчни задължения в големи размери с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор (Чл. 255 ал. 2 от НК)
  • подаване на неверни декларации, за да бъдат получени средства от еврофондове (Чл. 248а от НК)
  • пране на пари от престъпна дейност по Чл. 253 алинея 5 в особено големи размери, като наказанието за това е  лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

Официалното съобщение на прокуратурата гласи следното:

„Досъдебното производство бе образувано след пресичането на опит на съдружник във фирмата да нареди 14 млн. евро по банкова сметка в чужбина. Сумата бе запорирана от прокуратурата. Парите са акумулирани от различни банкови сметки в лична сметка на единия от обвинените – съдружник в „Джи пи груп“, който наредил превеждането им в друга негова лична сметка в чужбина.“

Въпреки тежките престъпления, в които са обвинени, шефовете от „Джи Пи Груп“ са на свобода срещу скромна за възможностите им сума от 30 000 лв. Така те могат да упражнят натиск над свидетели, да унищожават доказателства и в крайна сметка да обезмислят услията на разследващите да доведат нещата до присъди, ако изобщо се полагат такива.

Дали фактът, че разследващите досега не са поискали никаква информация от екипа на Биволъ как и по какъв начин сме се снабдили с уличаващата информация за чудовищната корупция по европроекти, не цели да запази някого от ръководното тяло на „Джи Пи груп“, който неволно би могъл да бъде осветен!?

Тежки въпроси към прокуратурата и МВР

От всичко изнесено дотук става ясно, че прокуратурата и МВР не са работили сериозно и бързо за пресичането и разкриването на тежките престъпления изнесени в публикациите „Джи Пи Гейт“, а по-скоро са отбивали номера и са били принуждавани към действия от обществения натиск или пришпорване от авторитетни Европейски и световни институции.

Днес главният прокурор Сотир Цацаров и Министърът на вътрешните работи Младен Маринов дължат отговори на следните въпроси:

  1. Защо сигналът на Биволъ от 11 септември е заведен чак на 14 септември, след избухването на скандала със задържаните журналисти и е пришит към друг сигнал от Томислав Дончев?
  2. Защо след като е сезирана от премиера на 11 септември, ГДБОП не уведомява прокуратурата и не е образувано прокурорско дело за унищожаването на документите?
  3. Защо сигналът, заведен чак на 14 септември, не е препратен и на Специализираната прокуратура, след като в него се съдържат очевидни данни за ОПГ, а е пратен само в Софийска градска прокуратура, където е отделът за разследване на злоупотреби с европейски фондове?
  4. Защо нито една от разследващите прокуратури не е проявила и до момента интерес към документите, спасени от изгаряне край Радомир, които са събрани в чували и стоят в районното в Перник, или гният в дупката, в която бяха изгорени?
  5. Защо досъдебното производство е образувано чак на 8 октомври, след убийството на Виктория Маринова и размахване на пръст от Брюксел, след като още на 21 септември е имало данни за престъпния произход на огромна по размер сума от 14 милиона евро?
  6. Защо не са разпитани и до момента консултантите Татяна Делибашев, Петър Елен Петров и Лиляна Зортева, както и НИКОЙ от замесените лица описани в публикациите на Биволъ, които според публикуваните документи са раздавали подкупи на официални служители?
  7. Какво става с разследването за подкуп в особено големи размери (Чл. 304а)  и за ОПГ с участието на официално лице (Чл. 321 ал. 3)?
  8. Защо за обвинението от 29 откомври 2018 срещу лицата от Джи Пи Груп стана известно чак на 14 ноември и не се съобщават имената им?
  9. Защо въпреки тежките престъпления, наказуеми със затвор до 15 години, прокуратурата е поискала от лицата от „Джи Пи Груп“ скромната мярка за неотклонение „Подписка“ за съответно 15 000 лв. и 30 000 лв., която обвиняемите не са протестирали и са платили?
  10. Защо властта не разследва и други големи строителни фирми, изрично споменати в разследването, а именно Главболгарстрой и ИСА-2000?

Всички статии по темата „Джи Пи Гейт“ могат да бъдат прочетени тук.

Разследването е част от проекта “Exposing fraud in EU-funded projects in Romania and Bulgaria” на Биволъ и Rise Romania финансиран от фонда IJ4EU на Европейската комисия и Европейския център за медийна свобода European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF).

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци

This post is also available in: English