Мрачни британски облаци над кандидатурата на Бокова за ООН* Mind the horns!

За първи път от 70 години насам кандидатите за най-важния в света дипломатически пост трябва да обяснят защо го заслужават

Кампанията за най-важния дипломат в света стартира официално тази седмица в централата на ООН, с девет кандидати за Генерален секретар подложени на безпрецедентно публично изслушване от чуждестранните делегати по всякакви въпроси – от политики по назначенията до планове за справяне с климатичните промени до сексуално насилие от страна на миротворци.

Но още първият тур въпроси наложи тон на противоречия с разкритията, че един от кандидатите, Ирина Бокова, бивш български политик, която в момента е Генерален директор на ЮНЕСКО, е назначила неправомерно бразилска гражданка на висок пост в базираната в Париж агенция, за който тя не е имала нужната квалификация.

В тридневната серия „въпроси и отговори“, която завършва четвъртък , претендентите за дипломатическия пост дебатираха за първи път в 70-годишната история на ООН пред Общото събрание на 193-те страни-членки. За чуждестранните делегати това беше рядка възможност да се опитат да разберат до най-малките подробности възгледите на деветте кандидати за това как биха вършили работата на Генерален секретар.

„Плаваме в непознати води,“ каза Могенс Люккетофт, Председател на 70-тата сесия на Генералната асамблея на ООН.

Освен Бокова, кандидатите включват четирима бивши премиери или президенти, двама бивши президенти на Общото събрание, както и двама външни министри. Четирима от тях са жени, което е отражение на все по-честите международни призиви към ООН да изберете първата жена Генерален секретар. Всеки кандидат имаше два часа за изявление и за отговори на въпроси от посланиците на ООН и няколко правозащитни организации.

Публичната сесия е резултат от натиска, който малките и средно големи държави и частни, правозащитни организации упражняват от 2014 г., включително кампанията „Един милиард за седем“, за отваряне на традиционно потайния изборен процес за обществен контрол. Този натиск е отражение на дългогодишното чувство на безсилие заради изключителната роля, която петте постоянни членки на Съвета за сигурност – Великобритания, Китай, Франция, Русия и Съединените щати – са играли в миналото при избора на лидер на ООН.

И все пак няма почти никакви признаци, че така наречената „Могъща петорка“ е готова да отстъпи дори и част от властта да избира главния дипломат на ООН.

Давайки знак за опасенията си Китай и Русия не отправиха никакви въпроси към кандидатите, очевидно предпочитайки да ги разследват по частни пътища или да изчакат докато Съветът за сигурност започне своето собствено проучване през юли. Междувременно САЩ, Великобритания и Франция притискаха всеки кандидат с въпроси свързани със собствения подход на всяка от тях към опазването на мира и към реформата. Съединените щати поискаха по-специална информация за това как миротворците на ООН биха използвали военна сила за да защитят цивилното население от грозяща го опасност и как ще бъдат държани отговорни в случаи на сексуална експлоатация като тези в Централно-африканската република, които разтърсиха Организацията на обединените нации през последната година.

Наблюдателите отдавна описват непрозрачния процес на избор на Генерален секретар като предназначен да гарантира, че най-стойностните кандидати никога няма да получат поста.

Браян Ургухарт, един от най-първите служители на ООН, пише в мемоара си „Живот в мир и война“, че този потаен процес на подбор води до избиране на „кандидат, който няма да покаже никаква тревожна степен на лидерство, ангажираност, оригиналност, или независимост“. Джон Болтън, бивш посланик на САЩ в ООН, пише в своя мемоар, че неговият шеф, тогава държавен секретар Кондолиза Райс, му е доверила, че САЩ предпочитат слаб лидер на ООН. „Не съм сигурна, че искаме силен генерален секретар,“ разказва той за частните й лични коментари.

В миналото на най-високия пост в ООН се редуваха кандидати от специфични региони – обикновено Западна Европа, Африка, Азия, или Латинска Америка и им биваха предоставени един или два петгодишни мандата. Източна Европа, която никога не е имала генерален секретар, се възприема от Русия и много други делегати като готова за реда си да поеме организацията.

Но САЩ и западните им съюзници разкритикуваха дългогодишната традиция, която не се изисква от Хартата на ООН, заявявайки, че световната организация трябва да избере своя лидер от възможно най-широк кръг таланти. Някои западни дипломати са загрижени, че тази година групата претенденти не е достатъчно силна, и прогнозираха, че следващия генерален секретар може и да не е между настоящите кандидати. „Мисля, че победителят все още не се е включил в надпреварата,“ каза наскоро един висш дипломат от Съвета.

Дори преди дебата от тази седмица дипломати от ООН заявиха, че не са впечатлени от първоначалната група кандидати и се надяват, че скоро ще се появят и други.

В дипломатическата общност на ООН се шуми доста по повод на това дали жени политици с голяма власт, включително германският канцлер Ангела Меркел и чилийският президент Мишел Бачелет, биха се прицелили в поста. Обаче нито едната, нито другата са изразили интерес до момента.

Като цяло, кампанията е само лустро върху процеса на избора, който традиционно се прави зад затворени врати от големите сили, особено САЩ, Русия и Китай. Но някои дипломати отбелязват, че тя подлага кандидатите на тест правещ по-трудно назначението на лидер, който би се провалил под светлината на прожекторите на публичното изслушване.

Сесията започна във вторник и изслушването бързо показа някои пристрастни възгледи на държавите-членки.

Посланикът на Алжир в ООН, който говори от името на Движението на необвързаните, защити отпускането на повече работни места от ООН за хора от развиващите се страни. Специалният пратеник на Тайланд, който говори от името на групата на 77 развиващи се страни, изказа загриженост за неформалната практика на даване на монопол на големите сили – особено САЩ, Великобритания и Франция – върху най-високите постове, които се занимават с политически въпроси, опазване на мира, и хуманитарна помощ.

И все пак дебатът беше изненадващо откровен и кандидатите бяха питани настойчиво за всички техни виждания – от използване на сила до колко независими ще бъдат като генерален секретар.

Той започна с изявление на министъра на външните работи на Черна гора Игор Лукшич, на 39 години, който подчерта необходимостта от справяне с отчуждението на младежта и обеща да издига жени на ръководни постове, включително за Заместник-генерален секретар. Той обеща и да публикува бюджета на кампанията си.

Няколко кандидати се опитаха да подчертаят колко независими ще бъдат като Генерален секретар, както и готовността си да се позоват на член 99 от Хартата на Обединените нации, който позволява на началника на ООН да внесе всеки въпрос свързан с мира и сигурността пред Съвета за сигурност. Настоящият Генерален секретар на ООН Бан Ки Мун никога не го е използвал през почти десетте години начело на ООН.

Тези кандидати включват Данило Тюрк, който е бивш служител на ООН и е бил президент на Словения, и Антонио Гутериш, бивш португалски премиер, който е бил в продължение на десетилетие комисар на ООН за бежанците и който каза, че ще упражнява властта дадена му от член 99 „когато е уместно“. Гутериш настоя и за по-широка програма за презаселване на бежанци, като предупреди европейските си колеги, че техните народи не биха оцелели без миграция на населението.

И Тюрк и Гутериш критикуваха остро затлаченото темпо на дипломацията на ООН. „Твърде много срещи с твърде много хора с твърде малко резултати,“ отбеляза Гутериш. Tюрк каза, че дискусиите в ООН често са направо „скучни“, добавяйки: „Нашият език се харесва само на самите нас“.

Други кандидати, които говориха пред световната организация включват хърватския външен министър Весна Пусич и високопоставената представителка на Молдова Наталия Герман. В четвъртък ще говори бившата Министър-председателка на Нова Зеландия Хелън Кларк, която в момента е Изпълнителен директор на Програмата за развитие на ООН и бившите председатели Общото събрание на ООН Вук Йеремич от Сърбия и Сърджан Керим от Бившата югославска република Македония.

Бокова подчерта ролята на Генералния секретар като служител на страните-членки на ООН. Тя подчерта и важността на насърчаването на „равенство на половете“.

Само няколко часа след изслушването й във вторник, британският Дейли мейл (Daily Mail) съобщи в сряда, че британският посланик в ЮНЕСКО Матю Съдърс е започнал разследване за предполагаемо закононарушение от страна на Бокова. Според Дейли мейл в закрита среща на борда на ЮНЕСКО миналия април Съдърс е заявил, че Бокова е назначила „недостатъчно квалифициран“ бразилски държавен служител за свой помощник-генерален директор за стратегическо планиране. Според изтеклите минути от срещата получени от британския вестник Съдърс е казал, че бразилката дори „не криела факта, че не разбира бюджети“, и че „няма регистриран опит“ в стратегическото планиране.

Дипломат от Съвета за сигурност, който е запознат с разследването, потвърди ключовите детайли от статията на Форейн полиси (Foreign Policy е престижно американско списание и означава „Външна политика“ – бел. ред.), и заяви, че разследването е „открило някои нарушения, както и небрежно прилагане на правилата“. Бразилската представителка е преместена на друга работа в ЮНЕСКО, каза служителят, който няма разрешение да обсъжда публично разследването и говори при условие за анонимност.

Пресслужбата на ЮНЕСКО и на българската мисия към ООН не бяха в състояние веднага да направят коментар.

Остава неясно дали Бокова може да оцелее в кампанията за най-високия пост в ООН предвид опасенията на Лондон за способността й за правилна преценка. Като постоянен член на Съвета за сигурност, Великобритания има право на вето, което придава на мнението й по-голяма тежест отколкото повечето други членки на ООН участващи в кампанията през тази седмица.

Foreign Policy 13.04.2016 г. Превод Биволъ. *Заглавието е на редакцията.

Бележка на редакцията: Документите, които уличават Бокова в закононарушение бяха публикувани първо в Биволъ през януари. Източниците на Дейли Мейл и Форейн Полиси потвърждават колко сериозен е бил проблемът с назначението на бразилския представител Томсън-Флорес, която не е имала нужната диплома и е кандидатствала в условия на тежък конфликт на интереси.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.