• About
• Latest Posts

Последвайте:

Николай Марченко

Николай Марченко е зам.-главен редактор на "Биволъ" от ноември 2022 г. Той е журналист, специализиран в икономически и международни теми. Работил е във в.“Сега“, бизнес портала LiveBiz.bg. Бивш кореспондент в София е на авторитетния руски в.“Коммерсантъ“.

Последвайте:

Latest posts by Николай Марченко (see all)

• Данните на "Биволъ" - потвърдени при оперативно заснемане
  

  Забранената в Молдова партия “Шор” е плащала на гласуващите за ДПС

  - 4 септември 2023
• “Да запазим Корал” алармира за предрешено заседание по защитената територия
  

  Подарява ли властта Корал на испанския енергиен гигант Iberdrola?

  - 24 август 2023
• Владислав Панев отговаря в блиц интервю на "Биволъ"
  

  “При непреодолимо недоверие в Зелено движение, разделянето на партията е опция”

  - 22 август 2023

Докато ЕК е заета с пазарлъка за постовете, а кабинетът „Орешарски” е пред оставка, Явор Куюмджиев и Таско Ерменков „тунинговаха” Закона за енергетиката с още по-големи облаги за тръбата на „Газпром”

Дни преди оставката на правителството на Пламен Орешарски, продължават опитите на управляващите от БСП да прокарат лобистки поправки в българското законодателство, които да узаконят санкционирания от Брюксел проект за мегагазопровод „Южен поток”. Европейската комисия (ЕК) пък в свободното от пазарлъка за ключови постове време, очевидно все още „изучава” отговорите-клетви на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев, който обеща спазване на европейските правила от страна на България що касае тръбата на „Газпром”.

Управляващите обаче не само, че не планират да спазят Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз (ЕС), но и отново пренаписват Закона за енергетиката (ЗЕ) в полза на газопровода „Южен поток”. След като ЕК установи, че зам.-председателят на Комисията по енергетика във 42-ото Народно събрание (НС) Явор Куюмджиев, заедно с колегата си, също депутат от БСП и бивш шеф на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков, промениха ЗЕ преди първо четене с вкарване на термина „морски газопровод”, се разрази скандал.

Съответният текст в ЗЕ се появи след първо четене в Комисията и гласуване в Пленарната зала. Става дума за § 12. В глава дванадесета, раздел II се създава чл. 172Ж. Оказа се, че до 2-3 км на българската сухопътна територия, до приемния терминал Паша дере се планираше да е извън територията на Европейския съюз (ЕС), понеже участъкът щеше да се води „морски газопровод”. Какво ли няма да изтърпи местното население, след като са му обещани работни места, а на политиците и строителния бизнес – „усвояването” на около 4 млрд. евро.

„Виражите” в Закона за енергетиката

След като темата отшумя и „Газпром” обеща да проведе нов търг, при който проектът ще се забави, но санкционираният от САЩ спаринг-партньор на руския президент Владимир Путин – олигархът Генадий Тимченко бъде елиминиран. Неговата „Стройтрансгаз”, която заедно с доминирания от тандема Делян Пеевски – Цветан Василев „Газпроект юг” бе избрана за изпълнител е на път да бъде сменена от дъщерното дружество на „Газпром” – „Центргаз” и ако това не се признае от ЕК за „законна” рокада, то ще последва и нова тръжна процедура.

Законодателите обаче не спят, след като „приспаха” общественото мнение и дори офиса на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Сега в Закона за изменение и допълнение (ЗИД) към ЗЕ от 3 юли 2014 г. (доклад, с който „Биволъ” разполага – бел. ред.) в Комисията по енергетика на НС се появи редакция, която типично за лобистките поправки е изразена в две-три думи, забележими само за специалисти. „Чл. 172ж. (1) При разширение на съществуващи и/или изграждане на нови и/или експлоатацията на морски газопроводи за транспортиране на природен газ от трети държави, разпоредбите на раздел IV от глава трета, глава четвърта, глава осма „а”, чл. 170, чл. 172 – 172е и чл. 197 не се прилагат до точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.

Въпреки че, в Доклада пише, че е било гласувано предложението на народните представители от ГЕРБ Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова този текст да отпадне, той е „по принцип” подкрепен от Комисията. „Комисията не подкрепя предложението” що касае искането на опозицията за заличаването му. Това означава, че се очаква да бъде гласуван с мнозинството на БСП, Атака и ДПС.

Също така се гарантира спазването на националното и европейското законодателство, което пък противоречи на алинея 1: „(2) При експлоатацията на газопроводи по ал. 1 се осигурява тяхното надеждно и безопасно функциониране, отчитане на транспортирания газ и оперативна съвместимост с газотранспортната система. “

Тоест, по този начин, се планира „морският газопровод” да продължи от километрите 2 до 61 на тръбата – до центъра за разпределяне на газа (ЦРГ) и компресорната станция „Провадия”. Точно там е планираната газопроводна връзка с газопреносната система на България, която се споменава в лобистката поправка.

Спор между БСП и ГЕРБ очевидно се е разразил и заради наименованието на тази част от ЗЕ.

Глава дванадесета „ГАЗОСНАБДЯВАНЕ”, Раздел II. „Пренос, съхранение и разпределение на природен газ, втечнен природен газ (Загл. изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)” също е планирано да бъде преименуван.

Това гласи съответният текст в Доклада към ЗИД на ЗЕ: „§ 8. В глава дванадесета наименованието на раздел II се изменя така: „Транспортиране през морски газопровод, пренос, съхранение и разпределение на природен газ, втечнен природен газ”. Предложението от н.п. Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова „Параграф 8 да отпадне” също не е прието от Комисията, която се ръководи от депутата на ДПС Рамадан Аталай.

Измисленият термин „морски газопровод”

В ЗЕ се създава текстът, който обяснява какво представлява морският газопровод, измислен от „червения дует” Куюмджиев- Ерменков. Формулировката обаче представлява едно изречение от 8 реда с доста витиевато и сложно обяснение като за една „тръба”.

„32в. „Морски газопровод” е линеен енергиен обект на техническата инфраструктура, разположен върху дъното на водния басейн или в недрата му в границите на вътрешните морски води и/или териториалното море, както и на част от сушата и включва газопровод или газопроводи и съоръжения и инсталации към тях за транспортиране на природен газ до последното изолационно съединение след последния спирателен вентил по посока на движение на газа, което представлява точката на свързване с друга газова инфраструктура в сухоземните граници на страната.”

След като по „предложение” на „Южен поток” е създаден текстът за „морския газопровод”, вече през юли на 2014 г. в §12 на ЗЕ, в чл. 200 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „безопасната експлоатация” се добавя „на морските газопроводи за транспортиране на природен газ” и се поставя запетая. 2. В ал. 2 след думите „съоръженията за” се добавя „транспортиране през морски газопровод” и се поставя запетая.

В интерес на истината и тук се появява предложението от н.п. Делян Добрев, Ивайло Московски, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Петя Аврамова Параграф 12 да отпадне. Вън от всякакви съмнения е, че по старата традиция Комисията с мнозинството на БСП и ДПС „не подкрепя предложението”.

В сайта на „Южен поток България” Б.В. се твърди, че газопроводът преминава през 230 км през българските териториални води. „При излизането му на българския бряг, той ще се свърже със сухоземния участък на газопровода “Южен поток”, по който ще се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България”.

Ето и неизпълнимите обещания, които се ограничиха до ангажимента газопроводът да излиза на девствения плаж „Паша дере” и да продължава под земята. „Ангажираме се с екологично и социално отговорно изграждане на Проекта по цялото му трасе, в съответствие с националното, международно и Европейско законодателства”, се казва в обяснението за трасето в сайта на проекта.

Твърди се, че „проектът ще се осъществява в съответствие със законодателството по околна среда, както и с останалото приложимо законодателство и с всички стандарти, предвидени в националното и Европейско законодателство, международни конвенции, протоколи и стандарти, например Конвенцията от Еспо (Конвенция на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст)”. „В допълнение Морският газопровод “Южен поток” ще бъде изграден в съответствие с изискванията на Конвенцията от Букурещ за опазване на Черно море от замърсяване”, твърдят от „Южен поток България”.

Неспазването на тези закони започват с НАТУРА–2000, който е обвързващ за България като страна членка на ЕС. За Третия енергиен пакет на ЕС пък „Газпром” не крие, че не го признава за действащо законодателство, понеже е приет след 2008 г., когато голяма делегация на руския президент Владимир Путин посети България и подписа съответните споразумения в енергетиката, наречени от българския му колега Георги Първанов „голям шлем”. Газовата криза от 2009 г. „отключи” необходимостта от свързване на енергийните системи на ЕС, но само „Южен поток” интересува партийните централи, понеже 4 млрд. евро все още са твърде голяма сума за българския политически елит.

Москва не вярва на сълзи, но вярва на БСП?

По-рано Биволъ публикува поверителен документ с обосновка за законодателните промени в полза на “Южен Поток” писани явно в Русия и спуснати на БЕХ, който ги препраща на МИЕ за внасяне на законопроект. ДКСИ индиректно потвърди автентичността на грифа на документа, заявявайки, че изтичането му се проверява от ДАНС. Този поверителен документ не беше широко коментиран в българската преса, но влезе в аналитичните материали на световните агенции.

Тъй като до второто четене на ЗИД-а в Комисията, както и в пленарната зала, все още има време, Биволъ призовава за намеса от страна на политическите сили от опозицията, наред с парламентарно-представената ГЕРБ, с „Реформаторския блок”, „Зелените” и др. Тъй като с текста на Доклада вече не разполагат само народни представители от ресорната комисия, то все още „тунингованите” лобистки поправки е възможно да бъдат спряни.

Всъщност, Народното събрание може просто да не успее да разгледа промените в ЗЕ на второ четене в Комисията, за да го вкара в Пленарната зала. Енергийният експерт на Реформаторите и ДСБ, който бе дългогодишен зам.-председател на Комисията по икономика и енергетика към НС Иван Иванов коментира за Биволъ, че най-вероятно лобитските поправки просто да не бъдат вкарани за гласуване: „Защото няма време – остават само две седмици за този състав на Народното събрание”.

Според него за целта БСП и ДПС могат да не съберат мнозинство, ако не ги подкрепи Атака, докато ГЕРБ ще е против. Според Иван Иванов всичко, по което няма съгласие между различните парламентарни сили най-вероятно изобщо „няма да влезе в залата”. Запитан за какво тогава е драстичната и дори още по-скандалната промяна в ЗЕ, опитният парламентарит смята, че е отбиване на номера за пред Москва. „Тъй като тези промени бяха предложени от „Газпром”, БСП просто искат да покажат на руснаците, че са направили всичко по силите си, всичко, което зависи от тях по въпроса”, обяснява Иван Иванов. Отделно, той припомни, че ресорният министър на енергетиката Драгомир Стойнев има уговорка с Гюнтер Йотингер да се яви в Брюксел преди второто четене на ЗИД-а за ЗЕ в Пленарната зала. „Като че ли аз не виждам нагласа Стойнев да бърза да ходи – очевидно разбира, че ЕК няма да позволи текстът да се приеме в този му вид”, констатира Иван Иванов по темата.

Геополитика в стила „И ловец съм, и рибар съм…”

По време на създаването на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в последните месеци на кабинета „Станишев” на власт, журналистите на купона поздравиха тогавашните му първи шефове с „химн” – чалга-шлагера „Евала на холдинга”. За проектната компания „Южен поток България” Б.В. би било добре да им предложим за неофициален, но доста по-подходящ химн от „класиката на чалгата” – „И ловец съм, и рибар съм” със съответния нецензурен припев.

Той най-дълбоко отразява отношението към закона от страна на монополиста в лицето на държавния руски концерн „Газпром” и на българо-руските му подизпълнители като „Стройтрансгаз консорциум” на Генадий Тимченко.

Доскоро „Газпром” се смяташе за „новото оръжие на Кремъл” срещу Запада, което Путин не пропуска да изпозлва. Поне до миналата седмица то беше първо на въоръжението, когато пускането в ход на ЗРК „БУК”, свалил граждански самолет с 298 пътници на борда. Дотогава това тръбопроводно „оръдие” на Кремъл бе използвано като основен лост за натиск върху Киев. Сега в проекта „Южен поток” се влагат общо 70 млрд. долара – от толкова пари се нуждае „Газпром”, за да го реализира заедно с мащабното разширяване на руската ГТС за реализацията му. Това ще удари по Украйна, която няма да може да печели от транзита на газ, а ЕС и американските енергийни гиганти като Exxon-Mobil ще трябва да помислят, преди да вложат между 5 и 6 млрд. евро в модернизирането на украинската ГТС. Всъщност, по този начин България изведнъж стана държавата на кръстопът, от която зависи газовият отрасъл и енергийната сигурност на Европа в следващите десетилетия.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: English