На 11 юни Биволъ публикува за пръв път обосновка за законопроект с гриф Поверително относно промени в законодателството в полза на проекта „Южен Поток“. Документът е класифициран от БЕХ, но е изготвен от фирмите, представляващи „Южен Поток“, разбирай от Русия. Текстът съдържа конкретни предложения как да се заобиколи европейското законодателство за българската част от Южен Поток.

Публикуваната преписка съдържа всички изходящи реквизити на БЕХ и входящи реквизити и резолюции от МИЕ. Държавната агенция за класифицирана информация индиректно потвърди автентичността на документа като сезира ДАНС за проверка как е изтекъл. До момента няма отговор от ДАНС.

Capture_2014-07-07_a_11.23.37

Германската информационна агенция ДПА обърна специално внимание на поверителните страници в подробен анализ за конфликта около Южен Поток. DPA Insight e eмисия предназначена за абонати на агенцията, специализирана в теми за Европейския съюз. Биволъ получи текста от свой източник в Европейския парламент и предоставя пълния превод на статията от английски.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



ЕС, Русия в конфликт заради проекта за тръбопровода Южен поток

(Insight-EU-Dossier – Актуализация за изтеклите руски предложения за български законови поправки, 23 юни 2014 г.)

Южен поток, руският проект за газопровод, който имаше за цел да заобиколи Украйна и да доставя 63 милиарда кубически метра газ годишно на Балканите и Централна Европа, се очертава като нова ябълка на раздора между Брюксел и Москва.

Брюксел, ДПА

Европейският съюз и Русия са в сериозен конфликт заради скъп руски проект за газопровод, целящ да заобиколи Украйна и доставя газ по дъното на Черно море до Балканите и Централна Европа.

Европейската комисия призова шестте правителства на държавите членки на ЕС, участващи в Южен поток, да спрат проекта докато Русия не се съгласи да го съобрази с правилата на енергийния пазар на ЕС.

Русия се дърпа, позовавайки се на други външни газопроводи, които достигат до ЕС, но не са били подложени на тези изисквания.

Спорът се разгръща на фона на все по-голямо вгорчаване на отношенията между ЕС и Русия заради кризата в Украйна и руската заплаха, че може да спре доставките до последната, което би могло да застраши транзита на газ към Европа.

Съществото на проблема

Русия е подписала двустранни споразумения с Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария и Словения за строежа на тръбопровод, дълъг 2446 км, за 16 милиарда евро. Планирано е да преминава по дъното на Черно море и да доставя 63 милиарда кубически метра руски газ годишно на Балканите и Централна Европа.

Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че се очаква газопроводът да достигне пълен капацитет три години след откриването му, насрочено за 2019 г.

На 28 май 2014 г. Комисията публикува документ за бъдещата Европейска стратегия за енергийна сигурност, която призова за прекратяване на проекта.

„Новите инфраструктурни инвестиции, насърчавани от доминиращите доставчици, трябва да се придържат към всички правила за вътрешния пазар и за конкуренцията“, пише в него. „По-специално, проектът Южен поток трябва да бъде спрян докато не се гарантира пълното му съответствие със законодателството на ЕС и не се направи преоценка в светлината на приоритетите на ЕС за енергийна сигурност“.

Очаква се държавните и правителствени ръководители в ЕС да обсъдят стратегията на редовно си заседание през юни 2014 г..

Комисията иска от шестте държави-членки, участващи в проекта, да го приведат в съответствие със законодателството на ЕС, което изисква отделяне на производството и преноса на енергия, равен достъп на всички доставчици до газопреносни мрежи и независимо управление на тези мрежи.

Русия не е склонна да приеме тези условия, тъй като те засягат монопола на доставчика й на газ Газпром. Тя поиска преговори с ЕС по въпроса като първа стъпка към евентуална съдебна процедура чрез Световната търговска организация.

Специалният пратеник на Русия в ЕС Владимир Чижов каза пред журналисти в Брюксел на 13 януари 2014 г., че страната му по-скоро предпочита да се адаптира енергийното законодателство на ЕС към двустранните споразумения за Южен Поток, отколкото обратното.

България – на точката на възпламеняване

България е първата страна от ЕС по пътя на бъдещото трасе на газопровода и се очерта като основната точка на възпламеняване на конфликта. Парламентът й прие на първо четене промени в енергийния закон, които позволяват 2-километровата сухоземна отсечка на тръбата да бъде освободена от закона за енергетиката на ЕС, така нареченият Трети енергиен пакет.

Правителство на Орешарски е възложило обществена поръчка за изграждане на българската отсечка от Южен поток на консорциум включващ Стройтрансгаз, руска компания контролирана от Генадий Тимченко, олигарх приближен на руския президент Владимир Путин.

Тимченко е един от десетките заможни руснаци на които САЩ наложи замразяване на активи и забрана за пътуване след като Русия анексира Крим.

Комисията казва, че Тимченко е спечелил договора без прозрачна тръжна процедура. Властите в София твърдят, че договорът е бил предоставен в пълно съответствие с националното законодателство. Комисията многократно е критикувала България за липсата на ясно законодателството за обществените поръчки.

На 2-ри юни 2014 г. Европейската Комисия започна наказателна процедура срещу България позовавайки се на неспазване енергийните правила на ЕС и на правилата за обществените поръчки.

„За нас основният проблем е, че на Южен поток България е предоставен договор за проектиране, финансиране, изграждане и експлоатация на газопровод без прозрачна конкурентна процедура, каквато се очаква в такива случаи“, заяви говорителката на Комисията за вътрешен пазар и услуги Шантал Хюс. „Според Лисабонския договор трябва да се спазват принципите за прозрачност, недискриминация и равно третиране“.

„Вторият ни проблем е, че изглежда, че междуправителственото споразумение предвижда възможността за сключване на договори по веригата (т.е. Южен поток България с подизпълнители по проекта), които ще бъдат включени като се дава предпочитание на руски и български участници в търга и без публикуването им в Официалния вестник“, добави тя. „Това не е в съответствие с принципите за недискриминация и равно третиране“.

Друг източник от ЕС, запознат със случая, каза че Комисията ще проведе ускорена процедура срещу България. „Тъй като нещата са много спешни, трябва да се намесим преди да се извърши каквото и да е строителство“, каза източникът.

На 8 юни 2014 г.. Орешарски обяви, че България спира работа па проекта докато не се разрешат различията с Брюксел. Решението му дойде само часове след като прие в София делегация на сенатори от САЩ, включително Джон Маккейн (републиканец, Аризона), Рон Джонсън (Републиканец, Уисконсин) и Кристофър Мърфи (демократ, Кънектикът).

Посланикът на САЩ в София Марси Рийс разкритикува решението на България да възложи договора за строителство на Южен поток на Тимченко.

Енергийният министър Драгомир Стойнев каза в друго изявление, че спирането не означава, че това е краят на Южен поток.

„Ако погледнем ситуацията стратегически и без емоции, проектът Южен поток изглежда по-скоро необратим“, пише на Стойнев на уебсайта на министерството си. „Споровете за момента са фокусирани върху това как да се реализира този европейски проект. Убеден съм, че ще се намери решение, включително и в по-широк политически контекст“.

По-рано Стойнев каза пред репортери в Брюксел, че по технически причини първоначалният сухоземен участък от Южен поток на българска територия следва да бъде законово третиран като офшорна зона. Офшорните тръбопроводи и междусистемни връзки не подлежат на изискванията на Третия енергиен пакет

На 30 май 2014 г.. офшорката на проекта Южен поток реагира в същия дух на призивите на Комисията за спиране на проекта. В прессъобщение компанията каза, че има различно отношение към Южен поток в сравнение с подобни офшорни газопроводи от Северна Африка към Италия и Испания

Руско лобиране

Българският партньор на Уикилийкс, сайтът bivol.bg (Бивол), наскоро публикува поверително предложение за законодателни промени, което компанията Южен поток е изпратила до правителството на Орешарски за да ги внесе в парламента. Действителните законови поправки, някои от които бяха приети на първо четене, съвпадат с това предложение (виж раздела Линкове).

То предвижда промени в девет български закона и два подзаконови нормативни актове, които ще улеснят заобикаляне от страна на Южен поток на редица разпоредби свързани с околната среда, селското стопанство, развитието на градските райони и опазване на културното наследство.

Най-важните промени в българския енергиен закон ще предоставят на Русия еднолично използване на капацитета на тръбата на Южен поток на българска територия в продължение на 50 години. Те ще освободят тръбопровода от изискванията на законодателството на ЕС, включително първите два сухоземни километъра до първия терминал в България.

Мотивите за това се основават на подобни изключения, за които се твърди, че са били предоставени на подводни тръбопроводи влизащи в Испания и Италия и идващи от Африка.

Опозиционният Реформаторски блок, малка дясноцентристка партия, беше първият, който атакува Русия като разтръби, че чрез кабинета Орешарски тя се опитва да промъкне правни разпоредби през задния вход.

Българските медии остро разкритикуваха правителството за отстъплението му пред лобирането на Газпром след като детайлите от предложението станаха публично достояние. Предложенията са били официално представени на правителството чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ), държавната институция за надзор на енергийните предприятия в страната.

Политически чувствителен въпрос

След като отношенията между ЕС и Русия достигнаха ниска точка заради Украйна, позицията на ЕС за Южен поток еволюира от неутрална до недружелюбна.

Комисията многократно заяви, че не се противопоставя на Южен поток дотолкова доколкото той съответства на правилата на ЕС. Брюксел обаче даде подкрепа за конкурентен тръбопровод, така нареченият Южен газов коридор, който до 2019 г. би трябвало да започне да транспортира 10 милиарда кубически метра азербайджански газ през Турция и Гърция до Италия.

„Това е нов маршрут, но не е нов източник“, каза Йотингер за Южен поток при представянето на проекта за стратегията на ЕС за енергийна сигурност на 28 май 2014 г.

Представител на Европейската служба за външна дейност, пожелал анонимност, беше по-прям. Той нарече Южен поток „политически проект“, чиято основна цел е да „заобиколи Украйна“.

„Не трябва да си правим никакви илюзии“, каза той. „След като руският газ навлезе на територията на ЕС, той става европейски газ и е обект на правилата на ЕС“.

На 17 Април 2014 г. Европейският парламент прие резолюция, която призовава държавите-членки да сложат край на Южен поток.

През декември 2013 г. Комисията предупреди всички държави-членки участващи в проекта Южен поток да приведат двустранните си споразумения с Русия относно газопровода в съответствие с европейското право, иначе ще бъдат застрашени от съдебни санкции.

На 27-ми май 2014 г. Барозу обсъди въпроса на закрито заседание в Брюксел с министър-председателя на България Пламен Орешарски. Орешарски е помолил за среща за изясняване на позицията на неговото правителство, каза източник от Комисията.

„Информирах премиера за намеренията на Европейската комисия“, каза Барозу. „Трябва да сме сигурни, че се спазват правилата на вътрешния пазар, не само защото това е наш дълг като пазител на договорите, но също така и защото вярваме, че в този случай се излагат на риск сигурността на енергийните доставки за България и европейската енергийна сигурност“.

Орешарски заяви пред журналисти, че освен оспорваните законови изключения за Южен поток, Комисията е загрижена и за процедурите за избор на изпълнители за изграждане на газопровода. „София очаква да получи конкретни възражения от службите на Комисията“, каза Орешарски.

Прозападната опозиция в България декларира, че законовите изключения за Южен поток са равни на отстъпване на национална и европейска територия на руски интереси. Тя призова за вот на недоверие по този повод, в който правителството лесно оцеля на 30 май 2014 г..

Но социалистите, бивши комунисти, се представиха зле на европейските избори на 25 май 2014 г.. Някои наблюдатели приписват резултата на приятелската им политика спрямо Русия, която мнозинството от избирателите смятат за анти-европейска.

Турската етническа партия, която е коалиционен партньор на социалистите, заяви че може да се оттегли от правителството, като се позова на общественото неодобрение, намерило отражение във вота.

Хронология

2 юни 2014 г. – Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България за предполагаеми нарушения на енергийните правила и правилата на вътрешния пазар на ЕС при изпълнението й на проекта Южен поток

28 Май, 2014 г. – Комисията представи проектна Стратегия за енергийна сигурност на ЕС, която призовава за спиране на проекта Южен поток, докато не отговори напълно на европейското законодателство за енергетика и вътрешен пазар

27-ми май, 2014 г. – България възлага договор за изграждане на своята част от Южен поток на консорциум доминиран от руския Стройтрансгаз. Компанията е собственост на Генадий Тимченко, олигарх приближен на руския президент Владимир Путин.

17-ти април 2014 г. – Европейският парламент одобрява незаконодателна резолюция, призоваваща държавите-членки да спрат проекта за газопровода Южен поток.

12 Декември 2013 г. – Европейската комисия се съгласява да представлява шестте държави-членки, участващи в Южен поток, в преговорите с Русия за предоговаряне на двустранните им споразумения за проекта в съответствие с Третия енергиен пакет. Преговорите са спрени по-късно, когато отношенията между ЕС и Русия достигат ниска точка заради кризата в Украйна.

6 дек 2013 г. – Европейската комисия предупреждава, Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария и Словения да предоговорят междуправителствените си споразумения за Южен поток с Русия, иначе ще бъдат заплашени от съдебни мерки.

Позиции

Европейска комисия

„Европейската комисия ще действа винаги когато сметне, че правилата за вътрешния пазар, а именно правилата в областта на енергетиката, не са спазвани и от наша гледна точка такъв е случаят при постигнатите или сключени от България споразумения“, казва Барозу на късна пресконференция след неформална вечеря с 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС в Брюксел.

„Някои от споразуменията за Южен поток, които са в процес на договаряне са в противоречие с правилата на Европейския съюз“, каза той. „Така че, ние ще действаме, разбира се, в това отношение … От критично значение е Европейският съюз да остане единен по въпроса за енергийната сигурност“.

„Разбираме, че българското правителство е решило да започне строителството на газопровода Южен поток като приоритет,“ каза на 2 юни 2014 г. Шантал Хюз, говорителка на Комисията за вътрешен пазар и услуги.

„Вече изразихме опасения от неспазването на енергийните правила на ЕС“, добави тя. „Но имаме и основания да смятаме, че са нарушени и правилата на вътрешния пазар, по-специално тези свързани с възлагането на обществени поръчки“.

„Опасенията на Комисията по отношение на предложението за изменение на българския енергиен закон се отнасят до изричното изключване от ключови разпоредби на Третия енергиен пакет на това, което сега се нарича „морски газопровод“, заяви говорителката на Комисията по въпросите на енергетиката Сабине Бергер на 24 април, 2014 г.. „Един подводен газопровод (SESA) стига до офшорна тръба с няколко секции и инсталации на брега“.

„Правото на ЕС се прилага за инфраструктура в рамките на юрисдикцията на ЕС, и тя включва българските териториални води и ексклузивните български икономически зони“, добави тя. „Дължината на сухоземната част на „морския газопровод“ е без значение за оценката на Комисията на предложените изменения по отношение на тяхната съвместимост с газовата директива“.

„Ако газопроводът Южен поток бъде построен в нарушение на законите на ЕС (като например за обществените поръчки), или се експлоатира в нарушение на законите на ЕС (като например Третия енергиен пакет), Комисията ще предприеме всички необходими мерки за да гарантира прилагането на законодателството на ЕС“, каза Бергер.

South Stream Transport (компания Южен поток транспорт)

В прессъобщение на компанията от 30 май 2014 г. се казва, че Комисията „инсинуира“, че проектът няма да бъде съобразен със законодателството на ЕС.

„От името на South Stream Transport бихме искали да подчертаем, че офшорни тръбопроводи, които внасят газ в ЕС от трети страни, без да са част от вътрешния газов пазар на ЕС, не попадат в обхвата на Третия енергиен пакет“, гласи прессъобщението. „Следователно това означава, че за този газопровод не са нужни никакви изключения от тези правила, например що се отнася до „отделяне на собствеността“ или „достъп на трети страни“.

В него се заявява, че Европейската комисия вече е „потвърдила настоящия подход за редица офшорни газопроводи, включително за Зелен поток (Green Stream), който свързва Либия с Италия, за газопровода Магреб, който свързва Алжир през Мароко с Испания, за газопровода Трансмед, който носи газ от Алжир през Тунис до Италия и за планирания газопровод Галси, който ще свързва Алжир с Италия“

От компанията заявиха още, че измененията на българския енергиен закон само са потвърдили, че офшорни тръбопроводи, които не са част от газопреносната система на ЕС, попадат извън обхвата на Третия енергиен пакет.

„Оказва се, че избирателно прилагане на Европейската газовата директива би нарушило принципа на ЕС за равно третиране“, заяви компанията.

Засега няма коментар от страна на Комисията.

България

„Готови сме да вземем предвид всички забележки на Комисията по въпроса, така че да имаме пълно съответствие на българското законодателство с европейското“, заяви премиерът на България Пламен Орешарски след срещата му с председателя на ЕК Жозе Барозу на 27-ми май 2014 в Брюксел.

На 24-ти април 2014 г. българският енергиен министър Драгомир Стойнев отхвърли предизвикателно исканията на Комисията. „България повече няма да бъде държава-членка, която казва „да“ на всичко“, каза той пред журналисти след среща с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в Брюксел. „Имаме национални политики, имаме национални интереси, имаме национални решения и стоим за тях“.

„Ако след 9 юни, 2014 г. Украйна и Русия не успеят да постигнат съгласие и газовите доставки спрат, тогава ние най-вероятно ще трябва да питаме Европейската комисия какво да правим“, каза Стойнев пред репортери в София на 3 юни, 2014 г.. „Разчитам на диалог с Европейската комисия за да намерим най-доброто решение“.

„Този проект не е български. Той е европейски“, каза министърът за Южен поток.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly