Фирма на иракския контрабандист Салам Кадер Фарадж е купила от България и изнесла за Обединените Арабски Емирства над 3,3 милиарда пакета цигари за периода 2009 – 2017. Износът за Близкия Изток продължава и в момента, въпреки промотираните декларации на производителя Булгартабак, че спира контрабандата. Тази мащабна нелегална дейност е организирана в стройна структура още от времето на социализма, чрез мрежата на бившата Държавна сигурност на режима. Днес тя е наследила всички канали на предишната система и генерира доход от поне милиард долара годишно. Тези „черни“ пари захранват престъпни мрежи от посредници, сред които и организации, считани за терористични.

Количествата и контрагентите са от официални данни предоставени от Агенция „Митници“. Информацията бе получена по „трудния“ начин, чрез завеждане на съдебно дело от страна на Биволъ. Първоначално от АМ отказаха информация по реда на ЗДОИ (виж тук). След това юристите на агенцията упорито обжалваха делата ни срещу отказа им. Митническите шефове се аргументираха, че с това разкритие щяла да се наруши търговската тайна и да се засегнат правата на износителите на цигари и на техните контрагенти. В крайна сметка съдът окончателно постанови, че информацията е от обществен интерес и трябва да стане публична.

Тази сага с делата с АМ, които трябва да бъдат всеки път съдени и са осъждани от нас, за да изпълняват закона е симптоматична. В случая тя продължи повече от 2 години и половина. Трябва да споменем, че предишният шеф на Агенцията Ваньо Танов вероятно щеше да предостави изисканата от нас информация, без да има нужда от безкрайни дела и ощетяване на държавния бюджет от митниците, но буквално на другия ден скоропостижно се спомина. Далеч сме от конспиративни теории, но тогава този инцидент определено изигра голяма роля в осуетяването на бързото разследване и разкритие на криминалната структура на търговията на Булгартабак.


Според данните в информационната система на Агенция „Митници“, износът към ОАЕ се осъществява само от една фирма – Andalus Al-Sharq General Trading LLC. Именно тя е стратегическия партньор на родния тютюнев холдинг в района на Близкия и Среден Изток. Andalus представлява Bulgartabac /BT/ в над 50% от износа за този основен регион. Тя е започнала да изнася малки количества цигари за емирството още през 2009 г. Но при първото правителство „Борисов“, през 2013 г., количествата скачат рязко – 50 пъти повече! Само за Емирствата процентът скача на рекордните 72% от цялата продукция. Това съвпада във времето с непрозрачната приватизация на Булгартабак.

Справка по ЗДОИ за количествата изнесени за Дубай до април 2016 г.

През 2014 при правителството „Орешарски“ износът за Дубай достига абсолютния си рекорд. Само през тази година са изнесени почти 20 милиарда къса или 1 милиард пакета/кутии цигари. През следващите години се наблюдава стабилизация на нивото от 2013: около 11 милиарда къса годишно.

Справка по ЗДОИ за изнесените количества цигари от България към ОАЕ от април 2016 г. до май 2018 г.

Единственият български износител на цигари за ОАЕ е Булгартабак, чиято собственост се свързва с депутата и медиен магнат Делян Пеевски. През пролетта на 2016 г. оттам обявиха, че спират износа към Близкия изток. Но данните от митниците сочат, че през 2016 и 2017 г са изнесени приблизително същите количества като през 2015. Износът продължава и до момента.

Фирма на контрабандиста “Молла Салам”

Основният контрагент на Булгартабак, фирмата Andalus Al-Sharq, е регистрирана в Дубай и съдружници в нея са двама иракски кюрди с общо 49%, както и един дубайски гражданин Essa Saeed Rashid Khalfan Al Shamsi с 51%. Мажоритарният собственик е представител на едно от най-големите племена в Емирствата и северен Оман. Присъствието на дубаеца се обяснява с бизнес порядките в емирството – без такъв “местен спонсор”, чужденците не могат да отворят фирма.

Единият от двамата иракчани е добре известният Салам Кадер Фарадж. Според вестниците “Миллиет” и “Джумхюриет”, името му е цитирано в доклад на турската служба за борба с финансовите измами MOSSAK като организатор на мащабна мрежа за контрабанда на български цигари през Иракски Кюрдистан. Известен е също като “Молла Салам”.

В докладите на турските служби от последните години редовно се говори за контрабандни цигари от български производители, които заливат Турция през Иракски Кюрдистан. В миналогодишния доклад на службата за борба с организираната престъпност KOM се посочва и производителя “Булгартабак”. Според тези доклади от контрабандата на цигари настъпват огромни загуби за бюджета и също така се финансират терористични групировки.

Недоволството на турската страна от пасивността на българските власти по тази тема е едва прикрито в доклада от 2017 г., в който пише, че данните за продължаващата контрабанда са предоставени на международните правоохранителни организации SELEC и Интерпол.

Българската прокуратура и МВР дълго увъртаха и игнорираха този доклад, докато най-накрая Цацаров обяви, че в него нямало данни за незаконни действия на българския цигарен монополист. Не стана ясно обаче дали прокуратурата се е запознала с данните, изпратени до Интерпол, или единствено с публичната версия на сайта на KOM.

Информацията за фирмената собственост в Дубай не е трудна за получаване и доказателство за това са документите за Andalus Al-Sharq, с които Биволъ се сдоби и ги публикува още през 2016 г. (виж тук).

Факт е, че институциите и службите ни винаги са знаели, че фирмата е собственост на контрабандиста Салам. Въпреки това Andalus Al-Sharq е продължила да изнася огромни количества цигари на Булгартабак за Дубай. Изнася ги и до днес. Нито една българска институция не се е притеснила от публичния факт, че зад тази фирма стои лице, обвинено в контрабандистка дейност.

Налага изводът, че с това бездействие на българските власти е прикрит мащабен контрабанден канал, а българската държава е нарушавала съзнателно и за продължителен период от време редица международни споразумения за борба с контрабандата, прането на пари и финансирането на тероризма.

В Дубай влизат два пъти повече български цигари, отколкото изнасяме

Данните от Агенция „Митници“ съвпадат донякъде с декларираните от България количества изнесени цигари в сайта на ООН Comtrade (виж таблицата). Те са с декларирана стойност над 715 милиона долара, което прави средна себестойност от около 0,21 $ или 32 стотинки на пакет/кутия от 20 цигари.

Данни за износ на цигари от България към ОАЕ от различни източници

Тази смешна цена обаче се умножава десеторно и повече, след като цигарите достигнат до черния пазар в Турция. Незаконният бизнес генерира милиарди долари печалба за трафикантите и смазва мащабна корупционна машина. “Такса спокойствие” за безпрепятствено преминаване на стоката прибират както местни политически “спонсори”, така и военни организации, някои от които считани за терористични. За засегнатите от трафика държави остават огромни акцизни и данъчни загуби.

При това е засегната не само Турция, а и България, показват данните, предоставени от ОАЕ на Comtrade – официалната статистика за международна търговия на ООН. Според тях излиза, че в Дубай се внасят почти два пъти повече цигари с произход от България, отколкото България е декларирала, че изнася за тази държава.

Единственото законосъобразно обяснение за този феномен е, че е налице реекспорт, което означава, че огромни количества български цигари са били изнесени първо за други страни, а след това са пренасочени към ОАЕ, където са оформени от тамошната митница като стока с произход България.

От друга страна през рекордната 2014 г. общото количество цигари; произведено от Булгартабак, според собствените отчети на фирмата, е 25 милиона тона цигари. В същото време декларираният български внос в емирствата е 28 милиона тона или с три милиона тона повече от цялото официално производство на Булгартабак!

Дали става дума за недекларирани количества, които са изнесени под носа на властите, или за фалшиви български цигари произведени другаде? И в двата случая България е на загуба и би трябвало борбата с този трафик да бъде приоритет на службите.

#КОЙ е собственикът на Булгартабак

Собствеността на Булгартабак след приватизацията на държавния холдинг през 2011 г. се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски. Официално тя се води на лихтенщайнски офшорки, зад които стои физическо лице, но нито една държавна институция не желае да каже кое е то. В серия свои разследвания „Мафията Булгартабак“ Биволъ разкри скритите връзки и сложна мрежа от подставени лица и фирми, прикриващи истинския собственик на тютюневия гигант. /виж тук, тук, тук, и тук/

Според публични твърдения на бившия собственик на КТБ, банкер и финансист Цветан Василев в медиите, самият той се е явявал съсобственик на Булгартабак заедно с Делян Пеевски, майка му Ирена Кръстева и собствениците на Винпром “Пещера”. Василев разказа, че той е осигурявал всъщност основните пари за покупката на Булгартабак и показа кореспонденция с адвоката на Пеевски – Александър Ангелов, в която се определят дяловете на скритите собственици.

От самопризнанията на бившия шеф на КТБ става ясно, че впоследствие Пеевски изкупил силово дяловете на “Пещаците” и преметнал бившия си съдружник Василев, чрез адвокатите, които са оформяли фиктивните фирми, като изкупил зад гърба му и неговия дял на безценица.

Най-интересната част от структурата на собствеността на приватизираната компания са три офшорни фирми, на които се полагали по 10% комисионна за приватизацията. Според Василев зад “трите десетки” стояли интересите на Бойко Борисов, приятеля му Александър Сталийски и Ахмед Доган. Писмени доказателства за такава скрита собственост обаче няма, а офшорките отдавна са закрити, установи проверка на Биволъ. Цветан Василев така и не предостави никакви доказателства зад твърденията си.

В схемата със структурата на собствеността на приватизирания холдинг, която беше публикувана още през 2015 г., обаче се споменава директно и името на Салам, който е крайният купувач на продукцията, изнасяна за Дубай. Финансовите отношения със Салам се уреждат през регистрирана там дистрибуторска фирма на Булгартабак.

Юридическите лица, които контролират мажоритарния дял на тютюневия холдинг “Булгартабак”, са обявени в следния порядък пред КЗК:

BT Invest Gmbh (Австрия) -> Livero + Woodford (Лихтенщайн) -> TGI Middle East FZE (ОАЕ) -> Prest Trade.

Не е ясно къде е регистрирана последната фирма по веригата. Oт КЗК официално твърдят, че Prest Trade на свой ред принадлежи на физическо лице. Въпросното лице обаче нямало търговска дейност и поради това неговата самоличност не подлежи на разкриване, твърди Комисията в свое решение от 26 юни 2014 г. Prest Trade също е регистрирана в Дубай, където според думите на премиера Бойко Борисов от преди 2 г. трябваше да „си отиде“ Пеевски.

От публикуваните от Биволъ документи през годините се доказва, че представител и управляващ на основните фирми по веригата на собствеността на Булгартабак е бил Венцислав Чолаков. Именно той се явява мениджър и на BT Invest и директор на TGI Middle East. Самият Чолаков е известен като едно от най-доверените лица на Делян Пеевски, а връзката на последния с TGI Middle East бе разкрита по неопровержим начин от Биволъ в разследване от април 2017 г. свързано с действително обявените активи на TGI. /виж тук/ Преди 2 г. пък самият Пеевски прехвърли притежаваните от него официално 12% от акциите на Булгартабак именно на TGI.

Пазарът на Салам

Бизнесът на Пеевски и Салам с контрабандни цигари достига такива размери, че неизбежно попада на радара на национални и международни служби за борба с контрабандата. Ако българските правоохранителни органи бяха проявили минимален интерес към разкритията на техните турски и европейски колеги, които отлежават в SELEC и Интерпол, щяха вероятно да са наясно с изложеното по-долу.

Салам Кадер Фарадж (Salam Qader Faraj) е контрабандист на цигари от Сюлеймания, град в кюрдския регион на Ирак. Произходът му е скромен. До втората иракска война през 2003 г. Салам е съвсем дребен търговец. Той купувал цигари от Киркук и ги карал с личната си кола в Сюлеймания, където ги продавал на бензиностанции и кафенета.

Възходът на Салам от дребен дистрибутор до състоятелен контрабандист на цигари, спечелил си уважителното прозвище “Молла Салам”, започва след войната, когато е вербуван от двама едри кюрдски бизнесмени: Хива Рауф (Hiwa Rauf) и Фарук Мустафа (Faruk Moustafa).

Рауф и Мустафа са едни от най-богатите хора в региона, като Фарук Мустафа се счита за един от най-богатите в цял Ирак. Двамата са основателите на Asiacell, втория по големина телеком оператор в Ирак. Паралелно те въртят и бизнес с цигари. Докато се концентрират върху развитието на телекома, Рауф и Мустафа имат нужда от човек, който да управлява и страничния им бизнес. Изборът им пада върху Салам, който с времето доказва, че има качествата на успешен мениджър. По секретни данни Фарук е имал дългогодишни контакти по логистиката на контрабандните канали не само на цигари още от времето на социалистическата държава, когато България беше ориентирана по линия на Варшавския договор към приоритетна работа в района на Близкия Изток. Връзките на Фарук с кадрите на бившето Първо ГУ на тогавашната ДС са по линия на контактите на НРБ и просоциалистическия Ирак под ръководството на Садам Хюсеин. Въпреки политическите промени, те никога не се преустановяват, просто Фарук прехвърля тази сфера на своя верен шофьор и калфа Салам, след като прави голям възход в бизнес кариерата си в следвоенен Ирак и падането на режима на Хюсеин.

Благодарение на политическата, финансова и логистична подкрепа от спонсорите си, Салам Кадер Фарадж успешно продължава и доразвива бизнеса с контрабанда на цигари. Базата му е в източната част на Иракски Кюрдистан, откъдето тръгват каналите към Турция и Иран. Рауф и Мустафа му осигуряват финансиране, камиони и административна логистика. Основен доставчик на цигари за контрабандата традиционно си остава българският холдинг Булгартабак, но той не е единствен.

Важно е да се отбележи, че Хива Рауф е пряко свързан със службите на бившия диктатор Саддам Хюсеин, които бяха в дружески отношения с българската ДС и си партнираха за двупосочния трафик на наркотици и прекурсори по времето на комунизма. Познанствата и връзките на „патроните“ на Салам с високопоставени офицери от ПГУ се оказват решаващи и за сегашното му приоритетно положение като главен дистрибутор на легална и нелегална продукция на Булгартабак. Ако може да се резюмира с едно изречение – просто бившия контролиран от държавата НРБ тютюнев бизнес и контрабандата му бяха приватизирани от същите, които го контролираха по времето на соц-а. Днес го движат техните протежета, като Пеевски и Салам, но в сянката прозират фигурите на действителните им кукловоди и бащи.

От Делауеър до Дубай

Първоначално Салам започва да работи с посредника Caledon Invest, дистрибутор на Булгартабак, регистриран в американския щат Делауеър. Салам Фарадж дори става официален вносител на Каледон за Иракски Кюрдистан.

Официалното писмо, което потвърждава специалните права на Салам пред българските и иракски институции е подписано от бившия председател на Борда на директорите на „Булгартабак Холдинг“ АД – Александър Манолев. Зам.министър на икономиката днес от политическия кабинет и чиято кандидатура за Министър на транспорта и съобщенията се провали преди седмици.

Интересното в това писмо е, че то потвърждава дългогодишните „специални отношения“ на Булгартабак със Салам, с който холдингът работи още преди приватизацията си. Писмото е послужило на „Каледон“ и Салам, за да потвърдят правомощията си на контрагент за износ на цигари пред Агенция „Митници“.

Писмо от бившите шефове на Булгартабак, с което се дават права за дистрибуция на контрабандиста Салам Фарадж

Когато Биволъ отправи своето запитване по ЗДОИ за съществуването на такова писмо, вместо да кажат има ли или няма такова писмо в архивите на Агенцията, Митниците поискаха разрешение от…. „Булгартабак“, който естествено отказа.

Точно в този момент покойният ген. Ваньо Танов е бил на косъм да разкрие тази информация, но беше споходен от внезапен инфаркт.

Новият шеф на Митниците Розалия Димитрова обаче мотивира отказа си с… отказ на „Булгартабак“ да разкрие тази информация, което означава, че Митниците са дали на Булгартабак доказателствата предоставени от Биволъ, че контрабандната им схема е разкрита и едновременно прикриват факти от огромен обществен интерес!

В един момент посредникът Каледон става неудобен, заради разследване за контрабандна схема, свързана с тази фирма, което по молба на българската прокуратура се пренася и в САЩ (виж тук). Освен това в самия Кюрдистан лицензът на Фарадж е отнет през 2011 г. Това налага преформатиране на бизнеса през други посредници.

В систуацията на вакуум Булгартабак получава предложения за диструбуция от легални търговци на цигари, вместо да продължава контрабандата чрез Салам, но… от холдинга отказват всякакви други оферти. Вместо да разшири легалните си пазари не само в Азия, но и в Африка, тютюневият гигант не желае да промени търговската си политика, наследена от преди. /виж тук/ Важно е да се подчертае, че с въпроса за промяна на партньорите на Булгартабак през 2015 г. е било запознато и българското правителство, но оттам не е последвала никаква адекватна реакция. Булгартабак е оставен да се „развива“ като „държава в държавата“. Този факт дава сериозни основания да се разкрие чудовищната зависимост на предприятието от престъпната мрежа, която го е обхванала и нежеланието приходите да преминат „на светло“, а да продължат да генерират мръсни пари за захранване на сегашния модел на Задкулисието в България, който бе установен трайно през последните 30 г.

Разликата между производствената цена и цената на черно, която се реализира от престъпната схема надхвърля един милиард долара годишно. Организации, считани за терористични, които съдействат на тези канали и съответно участват в разпределението на тази печалба, отчисляват такса за всяка пратка.

Колизията, че турското финансово разузнаване MASAK идентифицира Салам Кадер Фарадж като организатор на контрабанден внос на цигари, който ощетява турската хазна, съвпадна и с официализирането на участието на Пеевски в собствеността на тютюневия холдинг чрез дяловете на оръжейния търговец Петър Мандужов. Дали продажбата на калашници и цигари вървят ръка за ръка?

Междувременно в Ирак Рауф, Мустафа и Фарадж са кооптирани от незаобиколимата групировка “Нокан груп” (Nokan Group). Нокан е голям бизнес конгломерат базиран в Сюлеймания и контролиран от партията Патриотичен съюз на Кюрдистан (PUK), която е на власт в областта на Сюлеймания. Фарадж, Рауф и Мустафа на практика нямат възможност да отхвърлят това “политическо спонсорство”.

“Нокан Груп” развива различни дейности, сред които и официална търговия с цигари. Но паралелно под нейния чадър се развиват и канали за незаконна контрабанда. Салам Фарадж не е единственият контрабандист под протекциите на Нокан. Освен него групировката работи с Кава Раш (Kawa Rash) и Самал Фарадж (Samal Faraj), като последният няма роднинска връзка със Салам. Раш контролира бизнеса с Иран, а Самал и неговите братя са активни в района на Персийския залив.

Под протекцията на “Нокан”, мрежата на Салам Фарадж се развива още по-мощно. Той разнообразява доставките и търговските пътища, както и контрабандираните марки, като не се ограничава с тези на Булгартабак, а включва и марки на световните производители. Почти цялата стока обаче транзитира през Иракски Кюрдистан.

Административният хъб на Фарадж се оформя в Дубай, Мустафа свързва Фарадж с ливанеца Тарик Амин, който е местният администратор. Ролята на Амин е да управлява операциите по доставките и да организира трансферите на стоката до логистичния хъб в Кюрдистан. Цялата логистика оттам-нататък се управлява от Фарадж.

Под чадъра на Партията

Мениджърските способности на Салам, заедно с финансовия и политически гръб, му позволяват да надделее над местната конкуренция и на практика да стане незаобиколим фактор на пазара.

Под партийния чадър Салам става “Молла Салам” – много богат търговец на цигари в Сюлеймания, който прави щедри дарения за благотворителност, включително за болницата Хива в Сюлеймания. Той се издига до статута на олигарх и дори спонсорира правителството на Кюрдистан през 2014 г., когато заради конфликт с централното правителство в Багдад трансферите на пари към Кюрдистан са спрени и държавните служители не могат да си получат заплатите.

Документ от иракското патентно ведомство, че Салам Кадер Фарадж е заявил права над марката цигари Prestige, произвеждана официално само от Булгартабак.

През 2015 г. Салам дори прави опити да официализира бизнеса, като подава документи за регистрация на марката Prestige в Ирак, но начинанието му не успява.

Контрабандните канали

Доставките на Салам Фарадж не идват само от България и Булгартабак. Предприятия от Украйна и Италия също са контрагенти на неговите фирми. Стоката пристига по море в Ирак и е превозвана с камиони до Сюлеймания през Киркук. От Сюлеймания цигарите поемат по два различни канала:

  • С камиони до Qandil, малко градче до иранската граница, след което се натоварват на мулета и влизат в Иран през Сардаш, за да захранят иранския контрабанден пазар.
  • С камиони до турската граница при ГКПП Ибрахим Халил, откъдето заминават за черния пазар в Турция и вероятно Сирия. Счита се, че този граничен пункт е контролиран от хората на Масуд Барзани, президентът на Кюрдистан. Таксите за преминаване, които той прибира, са го направили милиардер.
  • Освен това Andalus работи и активно чрез Бейрутското направление, като има данни, че осъществява силен транзит на всякакви стоки и чрез Beirut Shiping LLC, където мажоритарен собственик е същия Essa Al Shamsi.

Основните брендове цигари, контрабандирани от Фарадж са тези на Булгартабак – Prestige, MM и Victory. Но в неговото портфолио има също така и брендове на големите световни производители: Marlboro, L&M, Lark, Parliament от Philipp Moriss, Dunhill на BAT, Winston и Rothmans, Kent, Viceroy, Aspen и други.

Това означава, че веригата за доставки на Салам не се ограничава с Булгартабак, а вероятно използва и официалните канали за внос и дистрибуция, контролирани от “Нокан Груп”. Данъците върху цигарите и съответно цените са много ниски в Ирак и Кюрдистан. Дори при закупуване на белия пазар в Ирак, след контрабандирането в Турция може да се извади печалба, тъй като в Истанбул цената на кутия цигари на черния пазар достига 3 долара.

Дубайският хъб

Най-важната фирма в Дубай е Andalus Al-Sharq, в която Салам Кадер Фарадж е партньор с иракския кюрд Адел Абдула Фуад Мохамед Али. Двамата държат 49%, а останалите 51% от дяловете на компанията са за местния спонсор Есса Саид Рашид Халфан Ал Шамси.

Сред доставчиците на Andalus Al-Sharq са MacBeth Cigarettes и Dona Flor (Бразилия) и Marshal Appliances (Северна Корея). Булгартабак не фигурира като официален доставчик в регистрационните документи на фирмата, макар че най-големите количества цигари са закупени именно от българския холдинг.

Съдружникът на Салам е директор на местна фабрика за тютюн за наргилета, която се намира в свободната зона Rakia Free Trade Zone. Нейната продукция под марките Sama Infinity, Ajman и Moassel Ajman се продава онлайн и в Европа, например в Германия.

Други фирми свързани с Andalus Al-Sharq са Beirut Shipping LLC и Brothers Ship Chandlers LLC,
Адел Абдула Фуад Мохамед Али държи 49% в Beirut Shipping LLC, като останалите са на същия локален спонсор Есса Саид Рашид Халфан Ал Шамси.Директор и лице за контакт и на трите фирми се явява индиецът Нияс Тайкандатил (Niyas Thaikandathil).

С подкрепа от терористични организации

Твърди се, че контрабандната дейност на Фарадж има подкрепата на няколко военни и терористични групировки, контролиращи пътищата на доставките, сред които PKK (Работническата партия на Кюрдистан, считана за терористична организация в Турция).

Търговията с Иран не може да се осъществява без одобрението на PKK и PJAK (Кюрдска партия за свободен живот), както и KDP-I (Демократична партия на Ирански Кюрдистан). Последните две политически и военни организации се борят за независимостта на Ирански Кюрдистан. Контактите с тях са осигурени от PUK и най-вероятно трафикантът заплаща такси за преминаване на стоката през контролираните от тях територии.

За да търгува от другата страна на турската граница, Салам Фарадж се нуждае най-вече от протекциите на PKK (ПКК). Самият Фарадж обаче няма директни контакти с тях и минава през Хива Рауф за връзките с PKK. Последният е близък с лидерите на партията в Сюлеймания и Виена.

Пътят на цигарите към Турция минава през територии, контролирани от партията KDP на Масуд Барзани. Ето защо Салам Фарадж е установил добри контакти и е сключил взаимноизгодно споразумение със Сардар Барзани, член на президентския клан, който контролира търговията и контрабандата в района.

Няма данни за връзки на мрежата на Фарадж с Ислямска държава, макар че в миналото фирми на Фарук Мустафа са купували от райони контролирани от ИД петрол за рафинериите си. Тази търговия е спряла веднага след като Ислямска държава атакува Кюрдистан през август 2014 г.

Ударът от Турция

През месец май 2015 г. Бизнесът на Салам Фарадж е сериозно ударен при операция на турските служби, конфискували голяма пратка цигари на Булгартабак в турския порт Мерсин. Детайли за операцията веднага са подадени на пресата под формата на доклад на службата за разследване на финансови престъпления MASAK. Салам Кадер Фарадж е поименно споменат в доклада, в който се твърди още, че той е установил близки отношения с контрабандисти и разклонения на PKK в Европа.

Самият Фарадж е задържан по време на акцията, но тъй като не е бил разпознат веднага, успява да подкупи охраната и да избяга преди да бъде трансфериран в ареста.

След удара и публикациите започва силен дипломатическия натиск от Турция върху правителството на Иракски Кюрдистан да закрие контрабандните канали. В резултат на това е въведено ново изискване – всички цигари, внасяни в Кюрдистан, трябва да имат предупредителни надписи за вреда за здравето на арабски. Това позволява да се идентифицират по-лесно контрабандните цигари внесени от Кюрдистан в Турция. Освен това лицензионният режим се затяга и търговците трябва да внесат 2 милиона долара гаранция, за да получат лиценз.

Това силно ограничава бизнеса на Салам Фарадж, както и на другите контрабандисти. Ожесточава се и конфронтацията на турските власти с PKK, което допълнително затруднява трансферите на стоката. В рамките на месеци контрабандните канали към Турция пресъхват.

Но в самия Кюрдистан контрабандата продължава да процъфтява, до голяма степен в резултат на финансовата криза и липсата на кеш в региона. Продължават, макар и в по-малък обем, доставките за Иран, където PKK и KDP-I си оспорват контрола и таксуването на контрабандните канали. Заради по-оскъдните количества обаче се стига и до сблъсъци между враждуващите партии.

В резултат от осветяването на Салам Фарадж в медиите и пред кюрдските власти, протекцията от “Нокан Груп” е снета и всички лицензи за импорт на цигари в Кюрдистан на Салам Фарадж са отнети. Това беше потвърдено за Биволъ и от официалното представителство на Иракски Кюрдистан в Париж.

“Нокан Груп” успява да издейства на Фарадж да не бъде преследван съдебно, но той не може да си върне предишните позиции.

Въпреки че през 2016 г. отново са заловени малки количества ММ в Турция, изглежда, че Салам Фарадж се е оттеглил от бизнеса. Той е много по-видим в Сюлеймания, където строи вила за милиони долари и прекарва времето си между Багдад и родния си град.

Към днешна дата героите на контрабандния канал са добре проучени и каналът към Турция е запушен. Износът на Булгартабак към Близкия изток обаче продължава, което означава, че каналите за контрабанда са преформатирани, вероятно към размирната Сирия и Иран, както и към самия Иракски Кюрдистан.

Още по темата в Биволъ:

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци

This post is also available in: English