Публикуваме анализ на публициста Едвин Сугарев от сайта svobodata.com с едно важно допълнение. ТИМ е не само любима групировка на българската държава, която сега е управлявана от техен бивш съдружник във фабрика за незаконно производство на цигари. ТИМ е също така любимата групировка на управляващите в Русия, както показа съвместно разследване на Биволъ и LiveBiz. Както вече писахме, има оперативна информация, че варненската трибуквена групировка е „избраницата“ на Путин у нас. Личности от най-близкото му обкръжение не пропускат да се срещат с шефовете на ТИМ, или да преспят в хотелите им, когато са на българска територия. Това обаче е от компетенциите на ДАНС и специалните ни служби, ако изобщо защитават националния ни интерес. Формулата на Едвин за „преотстъпената държава“ придобива ново, международно значение, ако се отчетат тези връзки и зависимости. 


На снимката: 
Министърът на природните ресурси на Русия Юрий Трутнев (в центъра със синя вратовръзка) и Иво Каменов от ТИМ (в центъра с черно сако и поло)

Биволъ

От няколко дни из медиите и интернет пространството броди един умопомрачителен документ, който бих определил като беазпрецедентен дори в не по-малко умопомрачителния само по себе си български преход. Става дума за пълномощното, с което Данчо Симеонов, областен управител на Варненска област, упълномощава изпълнителните директори на „Холдинг Варна“ АД Ивелина Кънчева – Шабан и Милчо Петков Близнаков да…

Не е за вярване това, за което ги упълномощава. Упълномощава ги да извършват от негово име и за сметка на държавата определени действия, изброени в списък от шест точки. Упълномощава ги да представляват държавата. Преотстъпва им я. Дословно – както е написано в точка първа: „Да представляват държавата и областния управител пред община Варна, РЗИ „Варна“, ВиК ЕООД „Варна“, Е.ОН България мрежи, Български пощи ЕАД, РЗПАБ Варна, както и всички други ведомства, предприятия и дружества във връзка с изпълнението на частта от инвестиционния проект „Алея първа – гр. Варна“, свързана с изпълнение и осъществяване на укрепителни мероприятия.“

Холдинг „Варна“ е част от една трибуквена групировка, за която медиите напоследък не смеят да гъкнат, а премиерът и вътрешният му министър моментално губят настроение, ако някой запита за тях. Става дума за ТИМ, разбира се. Тези достойни честни частници се радват и на завидна международна популярност – разследващи журналисти пишат книги за тях, а американските посланици в София ги класифицират в секретни грами като най-голямата заплаха за българската икономика.

Тези оценки показват (но само приблизително) до какво дередже я е докарала българската държавност. Ако кметът на Палермо би упълномощил босовете на Коза Ностра да го представляват в мащабни инвестиционни проекти, то неговият жест би бил приблизително равностоен на стореното от Данчо Симеонов.

Проблемът обаче не е само там. Проблемът е мащабен като плещите на Бойко Борисов. Областният управител е държавен служител от много високо управленско равнище. Преотстъпвайки своите правомощия на една частна корпорация с не особено чист имидж – и то по проект, който е станал повод за напълно обосновани обвинения в корупция и за яростен сблъсък между обществени и корпоративни интереси, този областен управител на практика дезертира от задълженията си и саботира собствените си отговорности.

Държава, която преотстъпва по подобен начин прерогативите си, просто няма как да бъде уважавана от когото и да било – както от бизнесмените с бели якички, които се гоят за нейна сметка, така и от „редовите“ граждани, които вече ще се чувстват в правото си да я ментят всеки път, когато имат сгоден шанс.

Именно затова „пълномощното“ на Данчо Симеонов е безпрецедентно. То е престъпен акт, който взривява и последното останало доверие в държавната власт. И е акт, който не може да бъде премълчаван. Този човек не би трябвало да продължи още и секунда да бъде областен управител. И ако не бъде незабавно уволнен, то това би било ясен сигнал, че и самото правителство не е далеч от мисълта да подписва подобни пълномощни. Че ТИМ е групировката на властта – и че всичко всъщност е започнало в „Тео Интернешънъл“ през 1994 г. – и продължава със същия замах и манталитет.

[nggallery id=30]