В средата на миналата седмица Биволъ стана жертва на поредната атака на Задкулисието. Този път не сме атакувани физически, дадени под съд, или грозно клеветени във водещи статии на контролираните медии. Всичко това сме го преживявали и успешно се справяме с перманентните опити да бъдем накарани да замлъкнем. Ударът този път дойде от една фондация, която се е обявила за стожер на свободната, независима и смела разследваща журналистика. Създадена в памет на преждевременно напусналата ни скъпа колежка Радостина Константинова и носеща нейното светло име.

Всяка година фондация „Радостина Константинова“ събира номинации за журналистически разследвания с голям обществен принос и полза. Авторитетно жури с колеги от различни медии, определя Голямата награда за журналистическо разследване, както и други поощрителни награди. Тази година журито е взело решение да присъди Голямата награда за разследваща журналистика на  Биволъ. Разследванията, с които сме участвали са: поредицата за скритата собственост на едно от най-големите и структуроопределящи предприятия в България – „Булгартабак“ и окупирания от ДПС, чрез фирма от обръчите, морски бряг южно от Бургас, където е построена с пари от КТБ помпозна резиденция в ориенталски стил, наречена „Морският сарай на Доган“. И двете теми са приоритетни за Биволъ и ние сме ги представили с конкретни документи, доказателства, факти и сктити обвързаности на общественото внимание, защото считаме, че тези въпроси са знакови за разкриване на престъпната същност на зловещия „Модел #КОЙ“, унищожаващ България бавно и мъчително.

В посочените разследвания на Биволъ са замесени определящите през подследното десетилетие дневния ред  в държавата субекти като Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган и КТБ, чрез чийто фалит бяха ограбени над 6 млрд. лв публични средства и бяха преразпределени между мафиотско-политическите клики. Вероятно подобни са били и мотивите на журито, което е взело решение с вишегласие да присъди Голямата награда на Биволъ, зад който стоят имената на Асен Йорданов – журналист и Директор на сайта и неговия Главен редактор – Атанас Чобанов.

Това решение обаче се е видяло недопустимо еретично на ръководството на раздаващата наградите фондация. Ето защо, след като те са разбрали за него, е свикано извънредно събрание на УС с единствената точка за дискусия – Как да бъде предотвратено подобно награждаване. Явно управителите са били силно притеснени да не би тази награда да ги нареди пред очите на донорите им в една лодка заедно с Биволъ, който е така омразен на корпулентните фигури, които разследва. За да оправдаят скандално недопустимото си поведение за отнемането на една заслужена и законно присъдена награда, УС излезе с изявление, изградено върху една безцеремонна и откровена лъжа. Тя е, че Биволъ е анонимен и не е ясно кой точно стои зад публикациите с рогатия подпис. Ние вероятно нямаше да излем с коментар, ако не се беше нагигнала широка обществена и медийна дискусия по този повод.

Безпрецедентно до този момент Управителният съвет на Фондация Радостина Константинова се събрал и решил да отмени решението на журналистическо жури да даде Голямата награда за разследваща журналистика на Биволъ. Да се разграничи от нашата работа, да си измие ръцете пред силните на деня, нагазили дълбоко в разобличителните ни разкрития.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Не само ние тълкуваме подобно поведение като вулгарен акт на цензура, за да се омаловажи значението и да се ограничи разпространението на двете разследвания получили наградата:

„Булгартабак – контрабандната касичка на задкулисието“

„Догансарай – новата лятна резиденция на Ахмед Доган в Росенец“

Според публикации в медиите в Управителния съвет на фондацията са Петьо Блъсков, съпругата му Милена Попова, Емил Димитров, адвокатките Даниела Доковска и Ина Лулчева, както и бившият шеф на БНР Валерий Тодоров, а председател е майката на покойната Радостина – Мария Вангелова. Публични документи за това липсват, както в Търговския регистър, така и в регистъра на Министерството на правосъдието за НПО с нестопанска дейност.


Формална причина, че статиите на Биволъ били „анонимни“ е толкова абсурдна, че предизвиква презрение. Това абсолютно не е вярно. В специална информация изпратена до журито изрично са посочени съавторите: Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Мейлът, с който предварително уточняваме този въпрос е получен от техническия секретар на комисията по номинациите – Веселин Тошков и приемането на информацията е потвърдено от него и изричен мейл, завършващ с благодарност за участието ни. Йорданов и Чобанов са се афиширали и публично по презумпция, като разследващ екип от самото създаване на сайта. Във всичките си публични изявления те са стояли открито и категорично с имената си зад публикациите в Биволъ и като такива са подсъдими по заведени срещу медията дела за различни разследвания, като това от Моника Станишева за усвоените от нея европейски пари.

И най-накрая, но не на последно място – някак си безумно звучи именно най-откритата медия, като Биволъ, зад която стоят личности с имената, делата и биографиите си, да бъде обвинена в непрозрачност не от #КОЙ да е, а именно от еманацията на безпринципната жълта анонимност – Калоян Стоев!

По информация на Mediapool срещу решението да не бъде връчена голямата награда на „Биволъ“ се е обявила майката на покойната Радостина Константинова – госпожа Вангелова, както и юристите Даниела Доковска и Ина Лулчева. Въпреки това групата на Блъсков с един глас повече е надделяла.

Припомняме, че вестник „Труд“, който е собственост на Петьо Блъсков играе от доста време ролята на медийна бухалка на Пеевски и стана трибуна за изключително мерзки неподписани клеветнически материали срещу журналистите на Биволъ в стил най-долнопробна „кафяво-жълта журналистика“. Финансирането на това издание от корпулентния депутат на ДПС, забъркан в приватизацията на Булгартабак и пряко засегнат от разследванията ни е публично известна. Придобиването на „Труд“ от Блъсков става с кредит от Първа инвестиционна банка. Основните акционери на банката Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев са обект на наши разследвания за източване на банката и съучастие в организирана престъпна група за кражба на еврофондове. Именно в тази банка се прекредитираха фирмите свързани с Делян Пеевски малко преди краха на КТБ. Идейната близост между Пеевски и Блъсков обаче датира от по-рано, когато двамата основаха алтернативно медийно сдружение (на снимката).

Основаване на алтернативно медийно сдружение: Снимка Булфото.

Основаване на алтернативно медийно сдружение: Снимка Булфото.

След решението на УС да отнеме наградата на Биволъ, седем от деветте члена на журито изпратиха своя позиция до медиите. В нея се казва следното:

Уважаеми колеги,
В качеството ни на членове на журито на годишните награди на фондация „Радостина Константинова“ за разследваща журналистика за 2015 г. изразяваме недоумение, разочарование и несъгласие с взетото от Управителния съвет на фондацията решение да не връчва първа награда в тазгодишното издание на конкурса.
От изпратено ден преди наградите писмо от УС на фондацията до членовете на журито, което е останало неполучено от повечето от нас, става ясно, че голяма награда няма да има заради проблем с авторството на номинираните за нея материали.
С 5 от 9 гласа на 4 май т.г. журито реши да предложи за голямата награда две поредици от публикации на сайта „Бивол“, обединени под темата „Булгартабак – контрабандната касичка на задкулисието“ и разработката „Догансарай – новата лятна резиденция на Ахмед Доган в Росенец“.
Като аргумент да не връчи наградата УС на фондацията изтъква, че „отличените материали трябва да носят и смелостта на журналиста да ги подпише с името си“. В писмото на УС класирането на материалите на bivol.bg e определено като грешка, предизвикана от създадено невярно впечатление, че текстовете са подписани с конкретни имена.
Тези твърдения се разминават с обстоятелствата около гласуването.
Като журналисти винаги сме отстоявали позиция, че авторът трябва да има доблестта да застане с името си зад това, което твърди. Такава е и практиката на медията, в която работим – държим материалите да са подписани и смятаме това за професионален стандарт. Практиката на номинирания за първа награда сайт bivol.bg се отколнява от този стандарт и това е в негов ущърб.
Не може обаче да се твърди, че членовете на журито са били подведени за авторството на номинираните за наградата материали на bivol.bg .
Журито бе предварително запознато с липсата на посочени автори на разработките. Изпратените от bivol.bg материали за конкурса обаче бяха придружени с писмено уверение от сайта, че двете теми са изготвени в съавторство от Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Това означава, че двамата автори застават с имената си зад текстовете, било то със закъснение. Проблемът с авторството бе детайлно коментиран при обсъждането, като сред мнозинството от членовете на журито надделя мнението, че достойнствата на двете разработки в случая натежават. Избраните материали бяха определени като най-значими сред номинираните, с най-голямо обществено въздействие.
При тези обстоятелства считаме за нередно и некоректно Управителният съвет на фондацията да подмени решението на журито, без да е проведен разговор с членовете му. Ако фондацията приема наличието на посочени автори като изрично изискване за връчване на наградите, това следваше да фигурира официално като критерий и материали без автор изобщо не трябва да се допускат до класиране. Приемането на подобно решение в последния момент хвърля сянка върху конкурса – нещо, което никой от нас не желае.
Оставаме с цялото си уважение към една светла идея и светлата личност зад нея.
Надя Обретенова – БНТ
Марин Николов – Нова ТВ
Петя Владимирова – Dnevnik.bg
Росен Цветков – БТВ
Силвия Великова – БНР
Таня Петрова – в. „Сега“
Татяна Василева – управител на „Мега Комюникейшън“ ЕООД

Безспорно провалената демокрация и медийна свобода в България създаде още един прецедент за задушаване на свободата на словото. То може да се мачка явно не само с масирано овладяване на собствеността и пазарите на медиите, а и чрез строг контрол върху отличаването и оценяването на журналистическия труд. Като овладееш и наградите, фактически напълно затваряш цикъла на механизма за „тоягата и моркова“ за клетите родни журналисти. Освен, че ги насочваш къде и какво могат да разследват и къде не трябва и да си помислят, че могат да прекрачат бариерата, даваш и ясен пример за това какво се цени пред бъдещите поколения, които ще се посветят на тази обречена на слугинаж професия.

Част от реакциите по повод цензурираната награда:

Асоциация на европейските журналисти /АЕЖ/: Отказът да бъде връчена награда за разследваща журналистика на сайта Бивол.бг е изключително тревожен сигнал

Гласът на младите хора: Ако Радостина Константинова беше жива…

Разследвания за Пеевски и Доган не се награждават

Журналисти протестират за отменена награда

Разследване за Ахмед Доган не може да печели награда. Точка!

Как “Биволъ” спечели награда за журналистика, а после им я отнеха

Петьо Блъсков отмени награда за разследване за „Булгартабак“ и Доган

Жури на конкурс за разследваща журналистика протестира срещу отказ да се даде награда

#КОЙ дава и отнема журналистически награди в България?

„Това е един голям резил, който е възможен у нас, защото сайтът „Биволъ“ изпрати две разследвания, които са едни от най-важните. Едното е за „Булгартабак“, второто е за резиденциите на Доган. В продължение на пет години нито един от политиците и държавниците ни не може да каже на кого е продал  „Булгартабак“. В продължение на година сайтът „Биволъ“ в своето разследване в поредица от материали посочва мрежата, механизмите, начините, по които един стратегически отрасъл се срива, защото е продаден на банка най-съзнателно. Което означава, че най-съзнателно се прави това – за да се вземат комисионните, а много добре са знаели, че никой няма намерение да развива отрасъла, иначе би бил продаден на стратегически инвеститор, който ще го развива. Отменя се наградата в момент, в който работниците от фабриките на „Булгартабак“ са на улицата, когато машините се изнасят и никой, като започнете от шефовете на Агенцията за приватизация, Комисия за финансов надзор, Комисия за защита на конкуренцията, са си на постовете и днес, никой не им търси отговорност. Отрасълът се срива, както стана с 90 на сто от икономическите ресурси на държавата, без да се носи отговорност.  Не е вярно, че журито е разсъждавало върху анонимни материали. Този аргумент да го забравят, защото нито за миг не сме имали съмнения, независимо кой как е гласувал от нас, деветте души, че автори на материалите са Асен Йорданов и Атанас Чобанов, тъй като те изрично са го посочили, изпращайки материалите си до журито. „, заяви членът на журито Петя Владимирова по БНР.

БНР, Хоризонт – Петя Владимирова: 5 от 9 души искаха наградата да е за „Биволъ“, 7 се присъединиха към общата позиция

Фактическа хронология

Изнасяме точно и сбито фактическата хронология около кандидатурата на Биволъ, нейното изпращане и получаване, за да се разобличи недостойното откровено тиражиране на лъжи в публичното пространство. Целта е да се прикрие моралната немощ на организаторите претендиращи да бъдат коректив в журналистиката ни и да възпитават начинаещите млади хора в тази високоотговорна и болезнено важна за обществото ни професия.

На 30 април 2016 г. главният редактор на Биволъ Атанас Чобанов изпрати до журито за наградите Радостина Константинова следните две предложения за номинация:

„Уважаеми Колеги,
Имаме удоволствието да кандидатстваме за конкурса за разследваща журналистика на Фондация „Радостина Константинова” с две разследвания, проведени през последната година.
Моля да потвърдите получаването на текстовете и Ви желая светли Великденски празници.
С уважение,“

1. Булгартабак – контрабандната касичка на задкулисието

Комплексно документално разследване на Биволъ, разкрива на базата на документи от България, САЩ, Лихтенщайн и Дубай схема за мащабна контрабанда на цигари произведени от Булгартабак към Близкия Изток, от която се финансират и терористични организации. Разцветът на тази нелегална търговия съвпада с апогея на кариерата на Делян Пеевски, превърнал се в периода 2013-2015 г. в център на паралелна, задкулисна власт в държавата – т. нар. « Модел КОЙ”. Осветяването на тази схема доведе до прекратяване на контрабандата и оттеглянето на Пеевски от обществено-политическия и икономически живот в България (поне декларативно). Резултат, който е от огромен обществен интерес.

Друг безспорен резултат от това разследването е разкриването на факта, че държавата е била излъгана при приватизацията на Булгартабак. Официално сделката е с руската банка ВТБ, но всъщност банката предварително е договорила плащанията да дойдат от регистрирани в Лихтенщайн офшорки, чиито пари са с неясен произход и има съмнения, че в тази операция са изпрани средства от контрабандата. Тези данни дават повод за преразглеждане и разваляне на приватизационната сделка, след внезапния колапс на производството и масовите уволнения в Булгартабак.

Разследването на задкулисната собственост на Булгартабак продължава и е първостепенна задача за екипа на Биволъ заради данните, че освен Пеевски, съсобственост в Булгартабак е придобил и известен иракски контрабандист, но също така Ахмед Доган и премиерът Бойко Борисов, които са получили под тази форма комисионна заради приватизацията през 2011 г.

Публикациите по темата започват от юли 2015 г., като последната публикация е от 20 април 2016 г.

Всичко по темата Булгартабак в Биволъ:

https://bivol.bg/category/b-files/bulgartabac-bg

По-значими публикации:

Мафията Булгартабак I : Приватизация „под прикритие“ – уникален документ разкрива тъмната страна на сделката за тютюневия холдинг

https://bivol.bg/bulgartabak-mafia-1.html

Мафията Булгартабак II : Пътят на „черните пари“: От Виена до Персийския залив

https://bivol.bg/bulgartabak-mafia-2.html

Дистрибуторите на „Булгартабак“ в Близкия изток са извън закона

https://bivol.bg/bulgartabak-mafia-3.html

Пеевски си отива, Булгартабак си отива… съдружието с Буда остава

https://bivol.bg/bulgartabak-mafia-5.html

2. Догансарай –  новата лятна резиденция на Ахмед Доган в Росенец

Историята на сарая е разследвана подробно в няколко текста на Биволъ. Първият от тях е от септември 2014 г., а последната публикация е от 14 април т.г.. Разследването разкрива пълният синхрон на институциите, за да угодят, погазвайки законите, на прищявката на Ахмед Доган да има нова частна резиденция на знаково място – нос Чукалята в Бургаския залив. Строежът, проект на скандалния архитект Калин Тихолов, е финансиран с кредит от КТБ за 18 милиона лв., който е необслужван и категоризиран като „лош кредит“ от синдиците на банката. Де факто имаме операция на пране на пари. Местната власт в Бургас съдейства с одобряване на ПУП за „Водна спортна база“ и го прокарва по процедура за обществено значими обекти, макар че очевидно водни спортове ще практикуват единствено обитателите на двореца. След това кметството издава за отрицателни срокове  разрешителни за строеж и дори се отказва от собственост върху улицата, която води към сарая, за да отреже достъпа до него по суша. РИОСВ дава становище, че за масивния строеж не е необходима еко-оценка при положение, че новият огромен палат попада в Защитена зона „Бакърлъка“ по европейската директива за опазване на птиците и в нея е забранено изрично да се строи. След изникването на сарая, който надвишава с повече от 6 метра над допустимите по ПУП 11,25 м., ДНСК не видя нищо нередно и декларира, че стърчащата кула в  се явява „архитектурно художестевен елемент“.

Всичко по темата Догансарай:

https://bivol.bg/category/b-files/dogansarai

Фирма на ДПС ударно строи сарай на морето с просрочен кредит от КТБ

https://bivol.bg/dogansarai-1.html

Архитектът на ДПС Калин Тихолов строи скандалния сарай в Росенец

https://bivol.bg/dogansarai-2.html

ДНСК не видя нищо нередно в сарая на Росенец

https://bivol.bg/dogansarai-3.html

Сарай до пристанището на ЛукОЙЛ – маркира оста: Борисов – Пеевски – Доган

https://bivol.bg/dogansarai-4.html

Веднага след потвърждението, че мейлът е получен Чобанов изпраща и пояснението, че зад приложените разследвания стоят Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Пояснението е прието безспорно от Веселин Тошков!

Председателят на фондацията Веселин Тошков приема сведението, че имената на журналистите са: Асен Йорданов и Атанас Чобанов

Техническият секретар на фондацията Веселин Тошков приема сведението, че имената на журналистите са: Асен Йорданов и Атанас Чобанов

Както се вижда всичко е ясно. Тези, които претендират да бъдат трубадурите на Истината, лъжат безсрамно. Въпросът в името на какво или по-точно в името на #КОЙ е излишен. Срамът остава за останалите.

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly