На 14 април в края на работния ден на сървъра на Агенцията по кадастъра се появиха картите на дюните на къмпинг „Корал“ и къмпинг „Юг“, съобщи сдружението „Да запазим Корал“. До този момент се стигна след силен обществен натиск, предизвикан от поредното бетониране на плажа на къмпинг „Юг“.

Картите бяха готови още през ноември миналата година, но недостъпни онлайн. Работата по тях се ускори след скандала „Дюнигейт“ през януари 2013. Тогава след опит на бизнесмените от СЛЕ Груп да строят върху дюните в Несебър Биволъ разкри, че приближени на властта са получили апетитни земи от горския фонд до морето на много изгодни цени. Оказа се, че като горски фонд са продадени и дюни, за които министър Мирослав Найденов се чудеше пред камерите дали са такива. Под обществен натиск беше взето решено да се изготвят специализирани карти на дюните, които да станат изключителна държавна собственост със забрана да се строи.

Работата по картите на последните незастроени плажове обаче се проточи заради съпротивата на местните власти. Там където дюните се намираха на „частни“ терени с инвестиционни проекти представителите на общините в комисиите отказваха да подписват протоколите от страх или с друга мотивация.

Слагаме частни в кавички, защото схемата за придобиването на земите на „Корал“  е христоматиен пример за политическа корупция. През 2002 г. тогавашният кмет Петко Арнаудов продава 130 декара по 7 долара на кв.м. на сенчести бизнесмени, ортаци със сегашния кмет на Бургас Димитър Николов и телевизионния специалист по всичко Владимир Каролев (агент „Камен“ от ДС). Цената е ниска, защото бизнесмените обещават на общината мощни инвестиции. Вместо инвестиции обаче следва най-обикновена спекула със земя: след три години т.нар. инвеститори препродават терените взети за жълти стотинки по 200-300 евро на квадрат и печелят десетки милиони в евро. Пътьом с подписа на съпартиец на Каролев изчезва един резерват за блатно кокиче, който пречи земята да се продаде на добра цена. Земите бяха изкупени от испанската „Ибердрола“, която обяви грандомански проект за ваканционно селище „Корал Бийч Елит“ за 5000 души. Но обществената съпротива и най-вече ефектът от „Дюнигейт“ с картирането на дюните осуети тези планове.

Битката за „Корал“ продължи 7 години. От първите публикации на Асен Йорданов за корупционната сделка до днес. „Корал“ попадна и в европейските медии, в документален филм за България по френската телевизия М6 и репортаж на Евронюз, от миналата пролет.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



От публикуваната сега карта се вижда, че

поне 70% от дюните са върху такива „частни“ терени и така на практика се спират всякакви мераци за строителство на огромен ваканционен комплекс за 5000 души. Дюните стават държавни, държавата трябва да ги изкупи и дългогодишната битка за спасяването на плажа приключва успешно. Точка.

Този сценарий явно е бил предвиден от собствениците, защото миналото лято беше направен последен отчаян опит да се започне строителство със стари строителни разрешителни и изтекъл ОВОС. Последва силна обществена реакция, след която служебният министър и вицепремиер Екатерина Захариева спря строителните разрешителни за Корал, даде ги на прокуратурата и се ангажира картите да бъдат приети до края на нейния мандат, което и стана.

Битката продължава за плажа на къмпинг „Юг“ и други места по крайбрежието

Достъпът до картите на дюните  не беше възможен онлайн до вчера, след като гръмна скандала с бетона на пясъка в съседния на „Корал“ бивш къмпинг – „Юг“. Става дума за същия залив, разделен от спускащи се в морето скали на по-голям плаж – „Корал“ и по-малък – „Юг“.

Днес картата на къмпинг „Юг“ също е публикувана, за да покрепи тезата на властта за липса на дюни. Само че е публикувана старата, а не актуалната карта. Ефектът е обратен: разобличава се една опашата лъжа на министър Лиляна Павлова, която впрегна целия ресурс на държавата да доказва, че дюните залети с бетон не били дюни.

„Картата е стара, от 2012 г., преди скандала Дюнигейт, преди, преди промяната на ЗУЧК, преди в екипа на геодезическите фирми да се включат експертите ботаници от ИБЕИ и Ботаническата градина на БАН“ – коментира картата екологът Тома Белев, който беше инициатор на промяната в закона за дюните.

Дори и на старата грешна карта се вижда, че теренът с бетона е на самите дюни, но линията с границата им е прекарана грешно. Грешка в изгода на собственика – вносителят на Шкода Иван Тодоров. Kакто показа разследване на Биволъ той е приватизирал земите в близост с няколко южни плажа – „Китен“, „Юг“, „Корал“, „Оазис“ и „Нестинарка“ и ги е разпродал на едни добри хора, сред които и наркотрафиканта Брендо, за да ги застроят плътно. А и сам е строил хотели на самия пясък. Факт е, че общественият натиск за къмпинг „Юг“, където вече има изграден хотел не беше толкова силен като за „Корал“, където няма никакво строителство. Това явно се е отразило и на границите на дюните на хартия.

Вчера министър Лиляна Павлова обеща с половин уста, че ще бъде предоставен достъп до картите на дюните. И този достъп наистина е половинчат, защото липсват актуалните цифрови данни, с които веднага могат да се очертаят границите на дюните в съвременна ГИС система, примерно на базата на Google Maps. В този смисъл е и апела на коалицията „За да остане природа в България“ да се даде достъп до първичните данни на картите, за които данъкоплатците са платили след законовата поправка „Дюнигейт“ и имат правото да ги ползват.

Ако тези данни бъдат предоставени от „Да запазим Корал “ обещават, че бързо ще ги оформят в съвременна ГИС система и уеб-базирана ГИС платформа, предоставена безплатно за ползване от страна на гражданите. Идеята е всеки, който констатира съмнително строителство близо до морския бряг, да може да свери точната му позиция с картите и ако става дума за дюни да подаде сигнал.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly