„Глобален финансов интегритет“ (Global Financial Integrity), неправителствена организация за изследване и консултации, базирана във Вашингтон, която периодично изготвя изключително добри доклади за незаконни финансови потоци от развиващите се страни, през 2015 г. съобщи, че през периода 2004-2013 г. 9,8 милиарда щатски долара са излезли незаконно от Армения.

Според националната статистическа служба на Армения, външният дълг на страната се е увеличил от 1,2 милиарда до 3,8 милиарда щатски долара за същия период и според официални прогнози тази сума ще достигне 5,4 милиарда до края на тази година.

Изнесените от Армения суми се появяват в други държави под формата на бизнес инвестиции, придобиване на недвижими имоти, банкови преводи и други схеми. Макар да не твърдим, че долупосочените факти са непременно примери за незаконни финансови потоци, все пак показваме, че арменски длъжностни лица и техни роднини са натрупали огромно богатство в различни страни. Тази статия се отнася само за България.

Редица арменски длъжностни лица и техни близки са придобили недвижими имоти в България през последните няколко години. Някои са влезли и в бизнеса, като не само заемат ръководни длъжности в компании, но стават и техни собственици.

България е член на Европейския съюз от 2007 г. насам и според законодателството й, лица, които не са български или европейски граждани, както и лица, които не живеят в страната, но придобиват недвижими имоти в България, трябва да се регистрират в БУЛСТАТ (единно звено за контакт т.е. единен национален административен регистър, който се поддържа от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието). Съществува и специален търговски регистър само за предприемачи.

Проучихме тези два регистъра и открихме много арменски имена. Намерихме и имена на арменски длъжностни лица и техни сътрудници. Тук ще ви разкажем за някои от тези длъжностни лица и техните роднини.

Преди да започнем разказа, трябва да отбележим, че от страните от бившия СССР, представителите на Русия, Украйна и Армения (както юридически, така и физически лица) са най-многобройни в гореспоменатите регистри.

Гагик Царукян, съпругата му и един приятел

Гагик Царукян, 60-годишен депутат в Народното събрание на Армения, е добре познат като бизнесмен още преди да влезе в политиката. През 1998 г. основава концерна „Мулти Груп“ (Multi Group Concern), който включва много компании. От 2003 г. е народен представител, а през 2004 г. основава партията „Просперираща Армения“. През 2011-2015 г. е член на Съвета за национална сигурност на Армения. Царукян е и спортист – състезател по канадска борба. Той е президент на Националния олимпийски комитет на Армения от 2004 г. насам.

Гагик Царукян и съпругата му.

В българските регистри могат да се видят имената на Гагик Царукян, съпругата му Джаваир Царукян и приятеля му Седрак Арустамян.

Арустамян е бил главен изпълнителен директор на „Мулти Груп“ от самото му създаване и ръководи редица други компании на Царукян.

Дъщерята на Арустамян, 26-годишната Нора Арустамян, която беше асистентка на депутата Царукян през 2014-2017 г., стана народен представител от блока на Царукян през 2017 г.. Този блок, представен главно от партията „Просперираща Армения“ (ПА) и ръководен от самия Гагик Царукян, е вторият по големина в парламента с 31 от общо 105 места. Управляващата „Републиканска партия на Армения“ (РПА), чийто лидер е Серж Саргсян, настоящият президент на Армения, има 58 места. Въпреки че групата на Царукян е в опозиция, депутатите й гласуват главно в подкрепа на правителствените проекти. В парламента са също така радикалният опозиционен алианс Йелк (Изход) (9 депутати) и Арменската революционна федерация (АРФ) – Дашнакцутюн, която подписа споразумение за политическа коалиция с РПА. Тя има само седем депутати, но трима министри и двама управители в правителството.

Новата компания на старите приятели на Царукян

Седрак Арустамян

50-годишният Седрак Арустамиан подписва споразумение с руските граждани Артур Варжапетян и Армен Шахазизян през август 2016 г. за да създаде „Лендмарк Ейджънси ООД“ (Landmark Agency LTD ) в Лондон. Ще отбележим, че дружеството е било вписано в държавния регистър през май 2017 г.. Основният капитал на дружеството е бил само 9 лева, които партньорите са разделили на три равни части. Дейностите включват маркетинг, продажби на алкохолен дестилат, продажба и ремонти на недвижими имоти в страната и чужбина, брокерска дейност, продажба и отдаване под наем на яхти, производство, преработка и продажба на хранителни, промишлени и битови стоки, ресторантьорски и хотелски услуги, представителство на български и чуждестранни фирми, туризъм, износ, внос и др.. Руският гражданин Роман Нараев е директор на компанията. Настощият адрес на „Лендмарк Ейджънси ООД“ е ул. „Апостол Карамитев“, номер 10, гр. Бургас. Нека да добавим, че компанията не е собственик на недвижими имоти.

48-годишният Артур Варжапетян и Армен Шахазизян основават през 1993 г. групата „Лудинг“ (Luding), група от компании-дистрибутори на алкохолни напитки. Централата й е в Москва и разполага с широка мрежа от клонове в цяла Русия. Партньорите на Лудинг в Армения са пивоварна „Котяк“ и фабрика „Арарат Бренди-Вино-Водка“ в Ереван, известна като Ной, която е собственост на Гагик Царукян. Оказва се, че тримата приятели на бизнесмена са започнали ново начинание в България и, че Царукян подкрепя Арустамян.

Българският бизнес на Царукян се ръководи от Арустамян. По-конкретно, разполагаме с пълномощно, издадено от Джаваир Царукян на Арустамян през март 2016 г., според което Арустамян има право да извършва сделки с недвижими имоти и движими вещи в Армения и в чужбина, да управлява акциите й в различни компании, и да действа от нейно име в съда и в отношенията й с други лица и с държавни агенции по правни въпроси. Подобно пълномощно е издадено и от Гагик Царукян. И двата документа са ратифицирани от нотариус от Ереван, Анна Абрахамян, която е дъщеря на бившия премиер Ховик Абрахамян. Ховик Абрахамян и Царукян са сватове, тъй като Аргам Абрахамян, син на бившия премиер и в момента заместник-председател на блока на Царукян, е женен за Ема, една от дъщерите на бизнесмена.

Бутилираща компания (БК)-Горна Баня

Главният герой в тази история, Гагик Царукян, прави първата си и най-голяма инвестиция в България през октомври 2009 г., купувайки „Бутилираща компания Горна Баня“ ООД. Павлин Иванов, Евгени Горанов и Румен Цветков, бившите собственици на известната бутилираща фабрика, продават своите акции на Гагик и Джаваир Царукян. Гагик става притежател на 90% от акциите на компанията, а Джаваир – на 10%. Основният капитал на „БК-Горна Баня“ е 2,010,000 лева (при сегашния курс 1,23 милиона долара или 1,03 милиона евро). Делът на Царукян е 1,809,000 лева, а делът на съпругата му е 201,000 лева.

Според българския Търговски регистър, цената на сделката е около 25 милиона евро. Бившият главен изпълнителен директор и съсобственик Евгени Горанов, потвърждавайки сделката по продажбата в интервю за българската преса заявява, че около 20 милиона щатски долара ще бъдат използвани за изплащане на задълженията на компанията. Според сайта Дневник, оборотът на „БК-Горна Баня“ през 2008 г. е над 36 милиона лева. Според същия източник, по време на сделката дружеството е имало право да експлоатира три минерални извора в квартал Горна баня в София за 25 години, като се е очаквало този срок да бъде удължен на 35 години.

Въпреки, че „БК-Горна Баня“ ООД е основана през 1997 г., фабриката има много по-стара история и според официалния сайт на компанията, притежава повече от 30% от пазара. Компанията има 20 търговски представителства в София и 75 в цялата страна. Продуктите й се изнасят в Европа, Азия, Северна Америка.

Да отбележим, че бившите собственици Евгени Горанов и Румен Цветков са имали директни контакти с Илия Павлов, който беше добре позната и влиятелна фигура в България. Той е бивш състезател по борба, но става по-известен като богат бизнесмен, смятан навремето за един от най-богатите хора в Централна и Източна Европа. Павлов и неговата компания „Мултигруп“ бяха считани за основни фигури в средите на българската организирана престъпност, особено през 90-те години. Илия Павлов умира през 2003 г. след като е прострелян от снайперист. Преди това е имало още един неуспешен опит да бъде убит. Горанов е бил член на борда на директорите в „Мултигруп“, като е основал и няколко други компании заедно с Павлов, а Цветков е имал общ бизнес с „Мултигруп“.

Но, да се върнем при „БК-Горна Баня“ и да споменем, че предлага на пазара минерална, газирана и трапезна вода. През юни 2012 г. BBB („Bulgarian Best Beverage“ – „Най-добрата българска напитка), известна с производството на сокове, нектари и студен чай, става част от портфейла на „БК-Горна Баня“.

След като „БК-Горна Баня“ става собственост на Царукян, Завен Астадуров е назначен за нейн директор. Той е заменен от Седрак Арустамян през април 2010 г.. Централният офис на компанията се намира на ул. „Месечинка“ 8, в София.

Като голяма компания „БК-Горна Баня“ притежава и много имоти. Според официалния сайт, фирмата има производствени и складови бази в София и с. Трудовец. Разполагаме с редица документи от българския Имотен регистър, които показват, че през последните десет години дружеството е придобило правата на собственост на своите длъжници. Може да се приеме, че задълженията са възникнали поради неплащане за доставка на продукти. На картата могат да се видят градовете, в които длъжниците на „БК-Горна Баня“ притежават такова имущество. В същото време има градове с няколко имота.

Либамед (Libamed)

БК-Горна Баня“ притежава 100% от акциите на друга българска компания „Либамед“ ЕООД. Когато акциите на една компания принадлежат на едно лице или фирма, българските дружества се наричат ​​„ЕООД“, което е обичайна практика в България. „Либамед“ е основана през декември 2000 г.. Основният й капитал е 5000 лева и се занимава със здравеопазване, диагностика, лечение, консултации (урология, нефрология, двигателни нарушения, китайска медицина). Бившият й директор е Цветана Цветанова. В момента се ръководи от член на екипа на Царукян, Армен Мнацаканов (който е гражданин на Грузия и има статут на постоянно пребиваващ в България). Фирмата е регистрирана на ул. „Обзор“ 2, в София, където се намира базата на „БК – Горна Баня“. „Либамед“ не притежава имоти.

Екобулпак

Според официалния си уебсайт, това софийско акционерно дружество („Екобулпак“ АД) има 92 акционера, като „БК-Горна баня“ ООД е един от тях, но има само 45 акции. Армен Мнацаканов е един от членовете на Съвета на директорите на „Екобулпак“. Компанията се стреми да опазва околната среда чрез сортиране и рециклиране на отпадъци от опаковки. „Екобулпак“ предоставя договорни услуги в София и над 30 други общини в страната.

Мултигруп Европа

През април 2016 г., Гагик Царукян подписва споразумение чрез своя упълномощен представител Арустамян с германския гражданин Александър Бойц (постоянно пребиваващ в Чехия), за учредяването на „Мултигруп Европа“ ООД. Компанията е регистрирана през май. Основният й капитал е 2000 лева, разпределен поравно между партньорите. Бойц е назначен за директор. Фирмата се занимава с покупка и препродажба на стоки в суров или преработен вид, посреднически дейности, транспортни услуги, хотелиерство, екскурзии, реклама, информация, консултантска дейност, износ, внос и т.н.. „Мултигруп Европа“ е регистрирана на улица „Президент Линкълн“ 74, в София. Това също е имот на „БК-Горна Баня“.

През октомври 2016 г., отново чрез Арустамян, Царукян подписва споразумение с Ваган Арсенян (роден през 1993 г.), арменски гражданин, жител на арменския град Джермук, за учредяване на „Балкан ПЕТ Къмпани“ ООД. Младият партньор на Царукян е Изпълнителен директор на Джермук Груп и син на основателя й Ашот Арсенян. Логично е да се предположи, че последният е истинският партньор на Царукян.

„Мултигруп Европа“ и „Балкан ПЕТ Къмпани“ ООД  са фирми-близнаци. Дейностите им са едни и същи и имат един и същ адрес в София, на територията принадлежаща на „БК-Горна Баня“. Нито една от тях не притежава недвижими имоти. И двете имат един и същ основен капитал от 2000 лв., които партньорите разделят поравно. Всъщност компаниите, основани в рамките на няколко месеца една след друга, се различават само по директорите си. В този случай директорът е 41-годишният Арсен Оханджанян от Ереван, който е и директор за външната търговия на Джермук Груп.

Бизнес връзките на Царукян в България

Дивиденти от български бизнес

Изпратихме въпроси в писмен вид на Гагик Царукян. Отговори ни Седрак Арустамян, който твърди, че е делегиран управител и упълномощен представител за акциите във всички търговски организации на Царукян.

Интересувахме се кои са причините за инвестициите в България. Арустамян отбеляза: „Отговорът е ясен не само за вас, но и за всеки анализатор. Резултатите от дейността ни в чужбина са използвани от нас за разширяване на бизнеса и създаване на нови работни места в Армения, както и за благотворителност (нищо спечелено от акции в чужбина не е било изразходвано за инвестиции или други разходи в чужбина).“

В началото на тази година, преди парламентарните избори, Гагик Царукян предостави финансова декларация на Централната избирателна комисия (ЦИК), където споменава, че притежава 90% дял в „БК-Горна Баня“, от който е спечелил 2,9 милиона евро през 2016 г.. Докладва още, че притежава 50% дял в „Мултигруп Европа“ и „Балкан ПЕТ Къмпани“, но не декларира никакви дивиденти от тях. Арустамян коментира това така: „Данните за „Либамед“, „Мултигруп Европа“ и „Балкан ПЕТ Къмпани“ липсват в декларацията, защото те не развиват дейност.“ С други думи, според Арустамян, Царукян не получава никакви дивиденти от тези компании.

Тъй като е депутат, Царукян предоставя информация за имуществото и доходите си от 2011 г. до 2016 г. и на Комисията по етика на високопоставени длъжностни лица на Република Армения. Според тази информация, той има огромни приходи и притежава огромни имоти, парични средства, ценни книжа и инвестиции. Царукян декларира и дивидентите си от „БК-Горна Баня за периода 2014-2016 г.: 2,1 милиона евро през 2014 г., 2,5 милиона през 2015 г. и 2,9 милиона през 2016 г.

Тук просто представяме финансовите ресурси декларирани от бизнесмена в арменски драхми, щатски долари и евро.

Български апартаменти са собственост на депутата Хосров Арутюнян и сина му Роберт

Депутатът Хосров Арутюнян и синът му Роберт Арутюнян, заместник-министър на външните работи, притежават недвижими имоти в България.

Хосров Харутунян

69-годишният Хосров Арутюнян е бил почти без прекъсване част от управляващия елит на Армения след обявяването на независимостта й през 1991 г.. Още преди това, през 1987-1990 г., той е бил кмет на Чаренцаван. През 1990-1992 г. и 1993-1999 г., Арутюнян е член на парламента. В продължение на няколко месеца през 1992-1993 г. той е министър-председател на новосъздадената независима Армения. От 1998 до 1999 г. е председател на Народното събрание. Арутюнян е първият арменец, който заема ръководни позиции и в правителството и в парламента. През 1999-2000 г. е заместник министър-председател и министър на териториалната администрация. През 2000-2002 г. е съветник на президента на Република Армения. През 2003 г. основава партията Християндемократически съюз на Армения. През 2009-2012 г. е член на Обществения съвет при президента на Република Армения. През 2012 г. и 2017 г. Арутюнян отново е избран за депутат. За разлика от 90-те години на миналия век, когато е безпартиен, сега той влиза в Народното събрание от листата на Републиканската партия на Армения, като е и член на нейната парламентарна група.

През февруари 2017 г., преди парламентарните избори, Арутюнян представя финансова информация на Централната избирателна комисия (ЦИК) на Република Армения, в която се споменава и апартамент в България. Според декларацията, той приежава апартамент от 110 квадратни метра в хотелски комплекс „Bendita Mare “ (Бендита Маре) до курорта Златни пясъци във Варна.

Това е апарт-хотел, който предлага на своите гости хотелски апартаменти. Освен това има апартаменти за продан. Комплексът разполага с 243 апартамента, от които 41 са студия, 47 апартамента са с две спални, а 155 – с една спалня.

Съгласно българския Имотен регистър, правото на собственост на Арутюнян е регистрирано на 11 юли 2007 г.. Той е купил апартамента от „Холидей Турс“ ЕООД. Намира се на 4-тия етаж на 7-етажна сграда. За разлика от представените пред ЦИК данни, българските документи показват по-малка площ от 87.45 кв.м., а цената е 58 675 лв. (Около 30 000 евро). Това е доста ниска цена в сравнение с текущите цени на апартаментите в Бендита. Или недвижимите имоти са били по-евтини тогава, или в регистъра е записана цена по-ниска от действителната, което не противоречи на закона и е доста обичайно в България.

След като получи писмено искане от нас, Хосров Арутюнян предложи да се срещнем. По време на срещата той показа споразумението за покупко-продажба, в което се посочва, че освен площта от 87.45 кв.м., Арутюнян притежава и 14.98 кв.м. от общите площи. Парламентаристът каза, че комплексът е структуриран така, че да се разпределят на обитателите малки квадратури от общата етажна собственост, както е в неговия случай. По този начин общата площ на неговия имот е 102.43 кв.м., което той закръгля и представя на Централната избирателна комисия (ЦИК) като площ от 110 кв. М.. Що се отнася до цената, Хосров Арутюнян каза, че имотът е придобит, когато комплексът е бил все още в процес на изграждане, така че апартаментите са били на по-достъпни цени. На въпроса защо е закупил имот в България, той отговаря, че плажът и условията са добри. От друга страна, казва, че не е посещавал Варна напоследък, въпреки че преди това редовно е почивал там. Добави, че не е бил правителствен служил по време на покупката на апартамента.

Както вече беше споменато по-горе, лица, които не са граждани на Европейския съюз могат да закупят недвижими имоти в България чрез юридическо лице. Най-удобният и достъпен вариант е регистрация като частен предприемач, подобно на Хосров Арутюнян. Неговият син, Робърт Арутюнян, е направил същото.

И 42-годишният Роберт Арутюнян, заместник-министър на външните работи от март 2016 г. (любопитно е, че зетят на Робърт, Армен Папикян също е заместник-министър от юни) има апартамент в България. През 2015-2016 г. той е бил член на Евразийската икономическа комисия (министър). Преди това е работил в Арменската агенция за развитие, в Министерството на икономиката и финансите и в Централната банка.

На 26 юни 2008 г., един от апартаментите в комплекса „Сън Санд Приморско“ в България е записан на името на Роберт Арутюнян (тогава той е генерален директор на Арменската агенция за развитие). Това е жилищен и хотелски комплекс, разположен в морския град Приморско, сега наричан Приморско дел Сол.

В 5-звездния хотел могат да бъдат настанени 390 души, а в 8-те жилищни сгради има 208 апартамента – студиа, двустайни апартаменти, двуетажни къщи. Апартаментът на Арутюнян се намира на третия етаж на сграда B, с площ от 86,2 кв. м., плюс 8,17 кв. м. от общите площи, което прави 94,37 кв. м..

Роберт е купил имота от собственика на комплекса, „Евро холидейс“. Цената на сделката е 50 000 лв. (около 25 600 евро), което също е доста ниска цена.

В отговор на нашия въпрос защо е решил да купи апартамент в България, заместник-министърът на външните работи отговори: „Купих си апартамент в България, защото сметнах, че това е логистично и финансово изгодно решение.“ Беше повдигната и темата за ниската цена: „По отношение на цената, стойността посочена в документите по регистрацията съответства на реалността, тъй като Приморско не е водещ курорт в България, така че имотът е с несравнимо по-достъпна цена, а и сградата все още не беше довършена, когато купих апартамента.“

Не можем да се съгласим, че Приморско не е водещ курорт, тъй като поради своите климатични особености, природа и културно-исторически паметници това е любимо място за туристи, което означава още, че има хотели и къщи за почивка на всеки ъгъл.

След като става заместник-министър на външните работи през 2016 г., Роберт Арутюнян декларира два апартамента, един парцел и една сграда. Адресите не се виждат на уебсайта на Етичната комисия, но може да се твърди, че един от апартаментите се намира в Приморско, а другият е може би апартамента, в който държавният служител живее със съпругата и децата си. Той се намира в същата сграда на Северното авеню в Ереван, където живеят и родителите на Роберт. В декларацията си от 2016 г. държавният служителят споменава, че е амортизирал сграда с множество апартаменти за 300 000 щатски долара.

Синът на Арташес Гегамян: Директор на българска компания

„В и В Консултинг“ ООД (V & V Consulting LTD), която се ръководи от българския гражданин Вахан Варданян, основава „Рено България“ ЕООД през септември 2006 г., като и двете компании са регистрирани в София. Основният капитал на „Рено България“ е 200 000 лева, или около 100 000 евро. Дейностите й включват вътрешна и външна търговия, продажба на обувки и аксесоари, производство и преработка на стоки за продажба, маркетинг, лизинг, посреднически дейности.

Гражданинът на Република Армения, Армен Гегамян (роден на 29.06.1981 г.) е назначен за директор на „Рено България“. Бащата на Армен е политикът Арташес Гегамян, който понастоящем е депутат. По-рано, през 1989-1990 г., когато Армения все още е в Съветския съюз, Арташес Гегамян е кмет на Ереван, а през 1998 г., 2003 г., 2008 г. кандидат за президент. Гегамян е народен представител през 1995-2007 г. и от 2012 г. насам. Въпреки, че е основава Партия на националното единство през 1997 г., и е начело на партията и до сега, през 2012 г. и 2017 г. влиза в Народното събрание от листата на управляващата Републиканска партия. Гегамян, който в миналото сериозно критикуваше арменския президент Серж Саргсян, днес е един от лоялните му поддръжници.

Интересното е, че след неуспеха на парламентарните избори през 2007 г., Арташес Гегамян отива в България за известно време, заявявайки, че е там само с цел почивка. Да отбележим, че според българския Имотен регистър, Гегамянови нямат имоти в тази страна.

Армен Гегамян ръководи „Рено България“ до декември 2009 г., когато по решение на Вахан Варданян той е заменен с беларуската гражданка Анджелика Борисюк, която става и собственик на компанията през февруари 2014 г.. През 2007 г. компанията декларира печалба от 400 000 евро, а през 2014 г. – само 70 000.

Изглежда, че Армен Гегамян не се появява случайно в „Рено България“. Бившите собственици на „В и В Консултинг“ ЕООД са Вахан Варданян (60% дял, роден през 1967 г.) и Мари Плузян (40% от акциите, родена през 1943 г.). Когато става акционер в това дружество, Мари Плузян е гражданин на Република Армения. От 2002 г. има разрешение за постоянно пребиваване в България и по-късно става гражданин на тази страна. Майката на Армен Гегамян, Ануш, която е арменски гражданин, също е Плузян (13.08.1953 г.). Майка и син са регистрирани на един и същ адрес в Ереван.

Що се отнася до „В и В Консултинг“ ООД, основният й капитал е 5 000 лева (около 2 500 евро). Дейностите й включват операции, счетоводство, управление, правни съвети и услуги, търговско посредничество в страната и чужбина, реклама и маркетинг. През 2007 г. компанията декларира приход от 7 милиона евро, а през 2014 г. – 3 милиона. Директор на компанията е Вахан Варданян, който става и 100% собственик през август 2014 г..

В. Варданян продава „В и В Консултинг“ като ЕООД на панамската „Ipito Associated Inc.“, към коят има дългоаве  през 2015 г.. Споразумението за продажба, подписано през октомври 2015 г., гласи, че компанията на Варданян е сключила договор за доставка с панамците и е получила плащане от клиента за услугата, но в резултат е натрупала над 993 000 евро пасиви (можем да приемем, че продуктът или част от него не са били доставени) и страните са се договорили да  решат окончателно проблема, като прехвърлят „В и В Консултинг“ на офшорна компания в Панама. През декември 2015 г. панамската фирма е регистрирана като собственик на V & V Consulting.

Армен Гегамян е бил безработен след напускането на „Рено България“. По-късно в арменската преса се появиха слухове, че е назначен за ръководител на митническата служба в Мегри на границата между Армения и Иран, но заместник-председателят на Партията на националното единство Гагик Тадевосян ги отрече през януари 2011 г..

„Един от синовете на Гегамян получи магистърска степен по международен бизнес от Metropolitan University в Лондон и е безработен повече от година и половина, а другият е кандидат-юрист и работи само като специалист в правния отдел на Народното събрание.“

Тадевосян говори за Армен и за по-големия му брат Мамикон, който скоро след това стана прокурор в прокуратурата на административните райони Кентрон и Норк-Мараш в Ереван.

Следва да бъде отбелязано, че след като беше избран за президент през февруари 2008 г., настоящият премиер Серж Саргсян отговори на широк кръг въпроси от интернет потребители и граждани, един от които беше за бившия му съперник Гегамян.

Саргсян беше попитан: „Вярно ли е, че синът на Арташес Гегамян ще бъде назначен за началник на контролния пункт Мегри, след като станете президент?“. Той отговори следното: „Разбира се, че не, не знам дали г-н Гегамян има син, чиято професия отговаря на естеството на тази работа, но знам, че има изучени деца и че не би трябвало да има пречка за участието им в държавни служби. Но да се говори за споразумение е абсурдно, особено за митническата служба в Мегри. Не мисля, че министър-председателят трябва да се нмеси в такива назначения.“

Независимо от това, доста години по-късно, дипломантът на Metropolitan University, Армен Гегамян, ще стане служител в Президентската служба за надзор.

Арташес Гегамян, който става депутат през 2012 г., споменава в декларацията си имената на свързаните с него лица – съпруга, родители и двама неженени сина, Мамикон и Армен – всички живеещи на един и същ адрес. В декларацията синовете му са представени и като длъжностни лица, свързани с Гегамян, прокурор и младши специалист в Президентската служба за надзор. Но, в годишната декларация от 2012 г. се споменава  само името на съпругата като лице свързано с Гегамян. Това вероятно е резултат от факта, че депутатът е сменил адреса си (правилото гласи, че родителите на длъжностното лице и деца без брак подават годишна декларация само ако живеят с това лице). От 2012 г., Ануш Плузян, съпругата на депутата, е единственото свързано лице, което подава свои собствени декларации.

Племеникът на арменския президент притежава акции в българска компания

Гражданинът на Република Армения, Арутюн Ховсепян, който живее в България от 1995 г. насам, е избран за председател на Съюза на арменците в България през 2007 г. на учредителния му конгрес. Той все още оглавява организацията. Ховсепян и брат му Йерем са бизнесмени в България, занимаващи се с различни сфери на дейност – недвижими имоти, строителство, хранителни продукти и други.

Арутун Ховсепян

През февруари 2006 г., Арутюн Ховсепян, който живее в гр. Варна, основава „Еко Булстандарт“ ООД в гр. Генерал Тошево, заедно с Цонка Пенчева. През есента на същата година той става едноличен собственик и директор на дружеството, което се превръща в ЕООД. Основният капитал на компанията е 5000 лева (около 2500 евро).

Дейностите му включват производство и продажба на продукти от селскостопански и животински произход в България и в чужбина, по-специално производство, преработка, консервиране и продажба на плодове и зеленчуци, семена, разсад, торове и продукти за растителна защита, производство на зърнени култури на място и в чужбина, агротехнически услуги, препродажба на стоки, както и транспорт, туризъм, хотелско и ресторантско обслужване. Според информация в интернет, „Еко Булстандарт“ се занимава с производство на сокове от ябълки, круши и дюли, които се продават в 3-литрови прозрачни торби.

През декември 2009 г.,  втори собственик, жителката на Варна, Анна Саргсян, която е и арменски гражданин, се присъединява към Арутюн Ховсепян. Саргсян придобива 76% от акциите на компанията. Няколко дни по-късно тя продава 16% от акциите на арменския гражданин Нарек Саргсян, и по още 16% на всеки от тримата руски граждани Александър Воронин и братята Алексей и Дмитри Куликс. Анна Саргсян остава с 12%, а Ховсепян е най-големият акционер с 24%. През 2010 г., Саргсян прехвърля нейните 12% на Ховсепян.

„Фабриката на арменците“ в Генерал Тошево

Нарек Саргсян (роден през 1987 г.) е най-интересният от всички. Той е син на Александър, средният брат на президента Серж Саргсян. 22-годишният Нарек, който става акционер в българската компания през 2009 г. с 16%, остава в нея за година и половина до юни 2011 г., когато прехвърля акциите си на Арутюн Ховсепян. В България няма недвижимо имущество регистрирано на името на Саргсян. През октомври 2011 г., Воронин и Куликс последват примера на Нарек, след което Ховсепян става едноличен собственик на „Еко Булстандарт“.

Макар че компанията е основана в Генерал Тошево, тя по-късно променя адреса си и се мести в сграда на номер 76 на населената с арменци варненска улица „Генерал Колев“, където се помещава и Съюзът на арменците в България.

Въпреки това, цехът на „Еко Булстартарт“ остава в Генерал Тошево. Посетихме го през август, в работен ден и в работно време, но беше затворен. Местните жителите обаче твърдят, че работи от време на време и, че принадлежи на арменци.

Статията на руски, английски и арменски в сайта на Hetq.