Охранители на концесионера ЮЛЕН респектират екип на немската обществена телевизия ARD, който снима репортаж за Национален парк Пирин. Забраняват им да снимат ски-зоната все едно тя е частна собственост. Лично шефът на ЮЛЕН Обрейков твърди, че за да се снима в Националния парк трябва разрешение от концесионера.

Това се вижда и чува на кадрите заснети от Биволъ през ноември миналата година. Скоро те ще бъдат излъчени пред десетки милиони зрители в Германия. За пореден път ще се види какво е нивото на правовия ред в най-корумпираната държава на Европейския съюз, превърнала се във феодално владение на мафията. Въпреки, че и по Конституция и по закон територията на Националния парк “Пирин” няма как да бъде приватизирана и е свободна за достъп за всички граждани, на практика се оказва, че не е.

В няколко свои разследвания Биволъ разкри, че ЮЛЕН АД е собственост на кипърския безработен Георгиус Георгиу, който служи за параван на собственика на ПИБ Цеко Минев. ПИБ е и основния кредитор на ЮЛЕН, задлъжняла с над 90 милиона лева. Всъщност става дума за класическо източване на банката. Парите на вложителите се инвестират в хронично губещ ски курорт.

Единственият начин да бъдат покрити загубите на ЮЛЕН е да се изсече и продаде гората на Национален парк Пирин!

Това обяснява и постоянния натиск над властта да се приеме без екологична оценка разширяване на ски-зоната и на практика да се узакони поголовна сеч в парка.

Подвизите на “пибаджиите” отекват и в Европа

Скритите собственици на ЮЛЕН са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, известни като “пибаджиите”. Те са собственици и на  Първа инвестиционна банка, представяща се и като FIBANK.

Чрез кипърски офшорки и подставени лица “пибаджиите”  контролират разностранен бизнес, финансиран с парите на вложителите в ПИБ. Сред многобройните им фирми е и “Булмаркет“, чиито цистерни се взривиха в Хитрино.

Кредитирането на частния бизнес на “пибаджиите” с пари от банката обезпокои и Европейската комисия, която посочи ПИБ като системна банка предизвикваща безпокойство в последния си доклад за макроикономическите дисбаланси в България. БНБ и българските политици отдавна са наясно какво се случва в банката и как тя се източва в полза на нейните собственици. Фактите са констатирани в доклади на надзора на БНБ от 2011 и 2014 г.. Въпреки това банката на няколко пъти получи държавна помощ, част от която също е оттекла в офшорните сметки на “пибаджиите” – това става ясно от постановление на прокуратурата, което Биволъ публикува.

Въпреки всички скандали около тях, “пибаджиите” нямат никакви проблеми от страна на правоохранителните органи. След като прекредитираха с над 250 милиона лева фирмите свързани с корпулентния олигарх Делян Пеевски те се чувстват над закона. Безнаказаността на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев се корени и в корупционните им отношения със съдебната система и властта. В един от записите “Яневагейт” техният приближен Момчил Мондешки казва, че “пибаджиите” били много обезпокоени от евентуалното отстраняване на шефката на СГС Владимира Янева и събирали пари да я спасяват.

Мила Георгиева, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев

Развръзката обаче може да дойде от Румъния, където Цеко и Ивайло нямат чадър и имунитет. Там ПИБ е замесена в мащабна криминална схема с ограбването на 20 милиона евро за бедните. В обвинителния акт на румънските антикорупционни прокурори е записано, че кражбата е станала с помощта на банката и е осъществена от криминалната група на “Килърите”, чиято шефка Мила Георгиева е особено близка с “пибаджиите”.

Следва: Какво още си позволиха мутрите на ЮЛЕН? Как немските журналисти се убедиха на дело, че България си заслужава репутацията на държава на мафията и последното място по свобода на словото в ЕС.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

This post is also available in: English