Capture_2013-10-17_a_12.09.05

С разрешение на автора Веселин Желев, кореспондент на „Труд“ в Брюксел, публикуваме оригиналната статия от неговия блог. Подчертаваме, че Биволъ не е разследвал този конкретен казус.

Биволъ няма специални симпатии към президента Плевнелиев, герой в онази история с подкупа за 1 млн лева, поискан от общински съветници на ГЕРБ, за който той не съобщил на прокуратурата. Тогава дори подписахме сигнал до главния прокурор да се проведе разследване, Плевнелиев дава обяснения в прокуратурата, а скандалът в крайна сметка беше смачкан. Не сме забравили също как Плевнелиев скри ловните подвизи на Гоце в Узбекистан, обзаведе със съветници от червената номенклатура (виж тук и тук), цъфна в „Дюнигейт“ и пренебрегна обществения интерес в казуса „Корал“ за 20 лева (всички линкове са към разследвания, излизали първо в Биволъ).

Но винаги сме държали на качествената и обективна журналистика, каквато все по-рядко се среща у нас.

При предишната атака срещу Плевнелиев, обвинен от медиите на Пеевски в притежание на офшорни фирми, разследване на Биволъ установи, че част от публикуваните документи са нескопосен фалшификат. От разследването на колегата Веселин Желев излиза, че поредната атака се базира на нескопосен превод от гръцки и неговата произволна интерпретация.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



КАМПАНИЯТА СРЕЩУ ПЛЕВНЕЛИЕВ – ТЕЖКА ДИАГНОЗА ЗА БЪЛГАРИЯ

Кампанията срещу президента Росен Плевнелиев за начина, по който е купил къщата си в Гърция, до момента не се основава на никакви доказателства за престъпление и е поредният сигнал, че обществото, политиката и медиите ни са тежко болни.

Нищо в т. нар. разследване на ТВ7 не подкрепя извода, че Плевнелиев е извършил нещо незаконно, купувайки имот от 5 000 кв. метра и къща на площ 400 кв. метра между селищата Неа Рода и Урануполис на Халкидическия полуостров през 2007 г. , когато все още е бил строителен предприемач.

„Разследващата“ страна и пригласящите ѝ „коментатори“ се обосновават с това, че Плевнелиев е платил в брой. Като главно доказателство сочат факсимиле от нотариален документ, публикувано в сайта afera.bg. Поместеното трябва да е фотокопие на част от документа на гръцки и негов легализиран превод на български.

Да приемем на доверие, че тези факсимилета са достоверни, че това са оригиналните документи и по тях не са извършвани манипулации. Ето ги тук:

http://afera.bg/razsledvania/50557.html (факсимилето към статията е от тази публикация б.ред)

Само от тях възникват ред въпроси, на които необяснимо никой не търси и не дава отговор.

Преводът

Гръцкият текст описва начина на плащане така (преписвам го дословно с една правописна грешка, за която ще стане дума по-късно): που καταβλήθηκε ολόκληρο απο τον αγοραστή και έλαβαν οι πωλήτες σε μερητά. Буквално преведено на български това е: „която се внесе изцяло от купувача и продавачите получиха в брой“.

Българският превод във факсимилето е: „която бе изплатена изцяло от купувача и продавачите получиха в брой“. (подчертаването е мое – В.Ж.).

Точният превод на „бе изплатена“ на гръцки, който би трябвало да присъства в легализиран нотариален документ е πληρώθηκε.

Καταβλήθηκε е минало свършено време възвратна форма на глагола καταβάλλω (внасям). Πληρώθηκε e същата форма на глагола πληρώνω (плащам).

Гръцкият нотариус изрично посочва, че плащането между страните е извършено извън кантората му, т.е. той не е бил свидетел как е станало то.

Аз не съм разследващ журналист. Но ако бях, първият въпрос, който бих си задал е: Неточен ли е българският превод, или е фалшификат?

След това бих се обадил на нотариуса да го попитам какво точно е станало. Бих потърсил и продавачите на имота.

Прави впечатление и как във факсимилето на гръцкия документ е изписано „в брой“ – σε μερητά. Липсва буквата τ. Правилното е σε μετρητά.

Такива грешки не са типични за нотариални документи, където всяка буква и цифра педантично се проверяват.

Ако бях разследващ журналист, това за мене щеше да е повод за се запитам: Автентичен ли е този документ? Може да е, може да не е.

Договорът

Да приемем, че сниманите документи са автентични. От съдържанието им е логично да се предположи, че Плевнелиев или е внесъл сумата в местна банка по сметка на продавачите, или им я е броил на ръка.

„Разследването“ не отговаря кое от двете се е случило. Но което и да е, е ли то престъпление?

По времето на сделката и България, и Гърция са членки на Европейския съюз. Както предполагам знаят дори в ТВ7, в ЕС съществува свободно движение на капитали. Предвижда го член 63 от неговия договор, който се прилага пряко, т.е. не изисква прилагащо национално законодателство.

Той гласи: „…all restrictions on the movement of capital between Member States and between Member States and third countries shall be prohibited.“ (Всички ограничения върху движението на капитал между Държавите-членки и между Държавите-членки и трети страни се забраняват“.)

За подробна справка погледнете тук:

http://ec.europa.eu/internal_market/capital/framework/treaty/index_en.htm#grandfatheredprovisions

Законът

Следващите два члена от договора съдържат ограниченията, които държавите могат по различни съображения да налагат в националното си законодателство върху преноса на валута през границата към друга страна-членка на ЕС и към трети страни.

В случая с Гърция и другите държави от ЕС българският Валутен закон изисква гражданите, които изнасят валута на стойност 10 000 евро или повече да я декларират само при поискване от митническите власти.

Този режим обаче е въведен с изменение на закона от 2011 г. От 15 юни 2007 г. е в сила наредба на Министерството на финансите, според която, ако човек изнася над 10 000 евро от България трябва задължително да декларира размера и произхода им и да представи удостоверение от Националната агенция за приходите, че няма просрочени задължения.

Къде обаче са доказателствата, че Плевнелиев е нарушил тази разпоредба, пренасяйки недекларирани пари над разрешените през границата?

Откъде следва, че той не е можел да разполага с въпросната сума в брой в Гърция, без да я прехвърли там незаконно? Не е ли могъл да я вземе назаем на място?

Какво му е пречило да си открие сметка в гръцка банка, да преведе в нея парите по банков път, а след това в Гърция да ги изтегли в брой и да ги предаде на продавачите? Или да ги преведе по техни сметки.

Помислете колко клонове на гръцки банки има в България. Нима е невъзможно от техни гръцки офиси човек да изтегли пари, които е вложил в България?

Ако бях разследващ журналист, щях да се заинтересувам за всички законни и незаконни начини, по които може да се направи такъв трансфер, както и да попитам българските митници и граничната полиция кога през 2007 г. Плевнелиев е минавал границата и какво е декларирал.

По публикациите не личи и тези въпроси да са задавани.

В „разследването“ се намеква, че Плевнелиев може би е платил от сметката на кипърска офшорна фирма, която била на името на предишната му съпруга.

Да оставим настрана, дали има такава фирма. Офшорните фирми са съвсем законни. Има ги и в ЕС, и извън него.

Незаконно е да криеш в тях или другаде доходи, за които не си платил данъци. Но самото притежаване на офшорна сметка и плащането от нея не са престъпление.

Ако бях разследващ журналист, щях да попитам: Какво е възможно да е нарушил българският президент, ако наистина е разполагал с офшорна сметка и с пари от нея си е купил къщата в Гърция. Не се забелязва някаква дискусия и по този въпрос.

Нека допуснем обаче, че като някогашен строителен предприемач Плевнелиев е укривал недекларирани доходи в Кипър и после ги е използвал да си купи въпросната къща в Гърция. Оставката е най-малкото, което би трябвало да последва от такова деяние. Къде са обаче доказателствата, че го е извършил?

Амбицията на „разследващите“ изисква много повече аргументация.

Сметките в офшорки са обект на остра критика по целия свят, когато бедните хора трябва да късат от залъка си, за да плащат дълговете на държавите и банките. Но това е в повечето случаи морална критика. Недопустимо е разследващата журналистика да заличава границата между морално укоримото и престъпното.

Предполагам, че в ТВ7 дори знаят, че ЕС още не може да накара свои членки – например Австрия и Люксембург – да вдигнат изцяло банковата тайна и да обменят автоматично информация с други страни за влоговете на техни граждани в цитираните две държави.

Наистина, това е специализирана тематика и е нормално широката публика да не е подробно запозната с нея. Но тази тематика е задължителен контекст, когато се пише за офшорки. Недостойно е за разследващ журналист да се възползва от неосведомеността на читателите си, за да прави политически внушения.

Какво излиза?

„Разследването“ е установило, че президентът е богат за българските стандарти човек. Той има къща в Халкидики, тя струва 700 000 евро и се твърди, че той ги е платил в брой.

Дотук има съмнения, но не и солидни данни Плевнелиев да е нарушил някакъв закон.

ТВ7 преди повече от година установи, че бившият издател на „Труд“ Любомир Павлов има къща на френската Ривиера. Заформя се нещо като галерия от лоши хора с къщи в чужбина. Най-лошо, което ги обединява, е, че те са богати на фона на масовата бедност.

Разкритието за Павлов съвпадна подозрително с подадената от него жалба в Европейската комисия, че българската държава оказва незаконна помощ на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на Нова българска медийна група.

От жалбата в България последваха обвинения срещу Павлов и съдружника му Огнян Донев, че фалшифицирали документи и прали пари. Тези обвинения не бяха доказани и паднаха едновременно с правителството на Бойко Борисов.

Оказа се, че не е престъпление да имаш къща на Ривиерата, но като следствие от това Павлов и Донев се съгласиха да продадат „Труд“ и „24 часа“.

Основание да се иска оставка при установените от ТВ7 до момента факти може да е само пролетарската класова омраза срещу богатите.

Не би трябвало такава телевизия да се свързва с Делян Пеевски и с президента на КТБ Цветан Василев, защото те са капиталисти и са богати, а не пролетарии.

Тези „разкрития“ във вида им до момента не са основание за нищо в една държава, която претендира да е европейска и правова.

Те съдържат основания за въпроси, които журналистиката е в пълното си право агресивно да задава, а държавният глава е заинтересован да „адресира“ най-подробно и открито. Той дължи това не не само на „разследващите“ го, а на всички български граждани.

В интерес на Плевнелиев е да поиска компетентите органи да го разследват, ако трябва с отваряне на банковите му сметки. Защото клеветата се намества там, където има вакуум на истина и прозрачност.

Да не забравяме в същото време, че най-яростните му хулители днес бяха най-възторжени апологети на ГЕРБ, когато той се кандидатира за президент и спечели изборите.

Не бива да бъдем преднамерени към следователските усилия на ТВ7, но и в същото време да не забравяме колко пъти тя сменяше позициите си, за да улови попътният политически вятър.

Въпрос към всички българи: Искате ли такава телевизия да се опитва да унижава държавния ви глава и институцията?

Девалвацията

Удивителното в цялата история е безпрепятствеността, с която се развива тази кампания.

Не се намери журналистика – била тя разследваща или обикновена (като изключим изданията на „Иконмедия“) – която да се вгледа прецизно във фактите и да зададе произтичащите от тях въпроси.

Не се намериха институции, политици и политически сили да ги третират по отговорен начин. Всички или хукват подир мълвата, или злорадо се снишават покрай нея.

При това въпросът не е да се опровергават или потвърждават твърденията на една телевизия. Той е за почтеността на президента. Той е за доверието на гражданите в него. Това е въпрос от най-висш обществен интерес. И публичното говорене по него е на възможно най-низше ниво.

То отразява отчайващо ниски стандарти за журналистика и политика. Те биха отивали по-скоро на Третия свят и на т.нар. „провалени държави“, но не и на Европа.

Ако това е нивото на тези, които ни информират и ни управляват, положението е бедствено. Емиграцията няма да ни оправи. Трябва евакуация. Защото България се движи на сляпо и медийно, и политически. Ние неусетно ставаме царство на лъжата. Дебелата, скърпена с бели конци.

Трява добре да помним кои са носителите на тези стандарти и да се запитаме на кого са изгодни те.

Крайно време е да започнем да мислим. Да виждаме, докато гледаме. Да чуваме, докато слушаме. Иначе никой няма да ни е виновен.

Ако лица като Делян Пеевски и Николай Бареков се радват на доверие, доверяващите им се, напълно си ги заслужават.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly