Разораната дюна на “Смокиня” се оказа земеделска земя за 16 лева на декар

by Екип на Биволъ

Шестнадесет лева за 1000 кв. м. на плажа “Смокиня”, това е цената платена от Пламен Иванов през 2000 г. за имота, станал печално известен миналия уикенд като разорана от багери дюна. Това става ясно от проверки на Биволъ в Кадастъра и Имотния регистър.

Сегашният собственик Иван Нончев, който беше обвинен от прокуратурата за унищожаването на дюната е броил през миналия февруари 5000 лв. за 683 кв.м. от същия имот. Останалите 317 кв.м. от имота, прилежащи към плажа, вече са изключителна държавна собственост. От наличните вписвания в Имотния регистър не става ясно кога са отчуждени.

Пламен Иванов е изкупил в края на 90-те и началото на милениума голямо количество имоти в района на Созопол в местностите “Буджака” и “Каваци” от местни хора, които впоследствие е препродал, показва имотната му партида. Сделките му обаче изглежда систематично са изповядвани на нереално ниски, симулативни цени.

Статутът на земята е останал същия през годините – земеделски земя, а новият собственик Иван Нончев е поставил на нея каравана. Според прокуратурата той е поръчал изравняването на дюната на двама души, за което заплатил 1000 лв. Той самият отрича.

Биволъ изследва и съседните терени, които се намират върху дюни. Част от тях са изключителна държавна собственост, но има и такива, които са частни и дори са се сдобили със статут на терени за застрояване. Всичко това говори, че скандали с дюните там ще има

Докато багер ги заличи или държавата ги изкупи

Отчуждаването на дюните в полза на държавата беше обещано преди години от министър Лиляна Павлова, след поредица от скандали с тяхното унищожаване от предприемачи, близки до властта. Най-гръмкият от тях стана известен като “Дюнигейт” след като преди 6 години Биволъ доказа, че Министерството на земеделието е раздавало на безценица дюните като земеделски земи на приближени до властта бизнесмени.

Схемата “Дюнигейт” е патент на скандалния архитект Калин Тихолов, приближен до Доган и Йордан Цонев който участва и в други схеми за заграбване на ценни земи по крайбрежието и в частност в Парк Странджа.


Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да подкрепите Биволъ с малка сума. Въведете желаната сума в полето и реквизитите на Вашата банкова карта или използвайте бутона Apple Pay/G-Pay от Вашия мобилен телефон Плащането се извършва през системата Stripe и Биволъ не съхранява номера на Вашата карта.:

Подкрепа за Биволъ

Support Bivol
Or enter your payment details below
Или станете наш редовен спомоществовател с „Данъкъ Биволъ“

Резултат от скандала Дюнигейт беше приемането на закон, според който дюните трябва да се картират и обявят в специализирани кадастрални карти, след което да се одържавят. Специализираните карти така и не са готови в цялост шест години по-късно и не е тръгнала нито една процедура по отчуждаване.

Междувременно почти всяка година избухва нов скандал с унищожени дюни, като собствениците бързат да ги заравнят, застроят и поставят държавата пред свършен факт. От своя страна властта никак не бърза да ги възпре и дори ги подпомага с бездействието си.

Такъв беше случаят с дюните на Къмпинг “Юг”, в северната част на плажа “Корал”, върху които беше установено, че е построен Хотел “Морско Конче”. На теория ДНСК трябваше вече да е задействала процедура за събарянето му, но такава не е известно да има.

Подобна индулгенция от държавата има и скандалния мафиотски хотел “Дюн”, построен директно върху плажа в Слънчев Бряг.

Какво трябва да направи държавата!? Спешно!

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“, предупреждава, че разораването и унищожаването на дюните в природната забележителност „Пясъчните дюни в м. Каваците“ е сериозно нарушение на законодателството и показва безсилието на държавата да опазва природата.
 
Природната забележителност е обявена със заповед още от 1984 г., за да са опазят находища на редки видове. Съответно в нея се забраняват дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния й режим, а също всякакво строителство, навлизането на моторни превозни средства и изкореняването или късането на растения и т.н.
 
Проверка на природозащитниците показва, че голяма част от сивите дюни в природната забележителност до къмпинг „Смокиня“ са частни и се водят земеделска земя. Но дори и в частна нива, собственикът няма право да унищожава видове от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, каквито се срещаха върху разораните дюни.

Затова:

– Всички дюни да се включат в зона А по Закона за устройство на черноморското крайбрежие;
 
– Всички дюни по кадастрална карта да бъдат отразени с такъв начин на трайно ползване (НТП 3442), а не като лозя, обработваеми земи или пасища, както е в момента;
 
– Връщане на държавата на всички незаконно заменени земеделски земи (какъвто е най-вероятно случаят с дюните на „Смокиня“) и гори, и за които има окончателно решение на ниво Европейски съюз, за чието изпълнение обаче няколко години българското правителство си прави оглушки;
 
– Държавата да си изпълни задължението по Закона за устройство на черноморското крайбрежие и да одържави всички приватизирани или реституирани дюни, повечето от които се водят земеделска земя. Средства за това има в Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“;
 
– Всички преместваеми обекти поставени върху дюните да бъдат премахнати;
 
– Унищожените и увредени дюни трябва да бъдат възстановени по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ).

***

Приятели, радваме се, че стигнахте дотук.

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с ЕДНОКРАТЕН ДАНЪК (през PayPal, банкова карта, Epay/банков превод), или станете един от нашите редовни, МЕСЕЧНИ ДАНЪКОПЛАТЦИ (през PayPal или банкова карта), или със СМС от България или чужбина

Научете повече за Данъкъ Биволъ тук.

This post is also available in: English

Вижте също / Read Also