Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова откри Международната младежка конференция на тема „Спасяването на българските евреи – възможен модел на поведение за младите хора днес”, която се провежда днес в Бургас.

Събитието е част от тридневния Международен младежки литературен фестивал „Приятелството – смисъл и спасение“, организиран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество “Алеф”,

“С фестивала и с тази конференция вие правите най-ценното, но и най-смисленото”, обърна се към организаторите Илияна Йотова, цитирана от БТА:

“Градите тухла по тухла така необходимия ни днес мост от миналото към бъдещето. Ако го няма него, ако не е достатъчно стабилен, няма как да градим нашето утре. Защото без памет няма бъдеще и това е вечната и за съжаление забравена от много поколения истина.”

“Това е едно от значимите събития в целия календар, с който през тази година отбелязваме годишнината от спасяването на българските евреи, с която ние, българите, сме особено горди”, допълни Йотова.

Според нея “трябва да въставаме срещу всички, които се опитват да преиначават или още по-лошо – да зачеркват миналото”. “Историята не се пише с молив и затова не може лесно да се изтрие с гумичка. Историята е такава, каквато е”, каза още Илияна Йотова.

Илияна Йотова изрази и възхищението си от фокуса на дейността на център “Алеф” – децата и тяхното мислене извън всякакви стереотипи. “Интересно е да чуя вашия прочит за събития отпреди 80 години, как ги проектирате към днешна дата и как ги проектирате в бъдещето”, обърна се тя към младежите.

Конференцията, която е част от тридневния Международен младежки литературен фестивал „Приятелството – смисъл и спасение“, се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

Фестивалът на паметта и на доброто

С този фестивал създавате посланици не само на еврейската кауза, но и на паметта, на доброто, обяви проф. д-р Румяна Христиди, ръководител на катедра “Хебраистика” в Исторически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски“.

Пред младите писатели тя представи лекция на тема “Благородството на българското патриархално общество по време на Втората световна война“, с която припомни исторически факти, свързани със спасяването на българските евреи.

“Често говорим, че младите не четат, не се интересуват от история. Днес мога да кажа – колко много грешим. Това виждам тук. Младите хора, които виждам тук, ми дават надежда с начина, по който мислят и се изразяват. Поздравявам ви. Ще подкрепяме с каквото можем такива прекрасни инициативи”, коментира тя.

Д-р Христиди смята, че за да разберем това, което се случва в българските евреи по време на Втората световна война, трябва да разберем как живее тази общност у нас: “Трябва да говорим за тези хора, които остават тук след Освобождението. Това е добре интегрирана общност. Тя избира да остане в новото, малко Българско княжество, което тръгва по пътя на модерна Европа”.

Тя припомня, че тогава България като държава заявява, че ще бъде либерална. “Такава е и Търновската конституция. Взаимоотношенията държава – еврейска общност ще бъдат толерантни. Българските евреи участват във всички войни за национално обединение. Те не се различават по никакъв начин от останалото население. Тази общност не е фанатично религиозна”, разказа преподавателката.

Според нея това сe отнася и за самите българи и за останалите общности в страната. “В никакъв случай не можем да обвържем евреите с този образ, който се появява по-късно чрез пропагандата“, каза проф. Христиди.

Когато е открита Голямата софийска синагога, присъства целият държавен елит, припомни тя и посочи, че това е много показателно за толерантността по това време. България става съюзник на Германия през 1941 година и това неминуемо има последствия за еврейската общност, стана ясно от думите на проф. Румяна Христиди.

“Страната ни не е изпратила воини на Източния фронт и не воюва. България приема антиеврейските закони преди присъединяването си към пакта. Този закон е бил обсъждан още от лятото на 1940 година и среща сериозна съпротива. Против него се обявяват много интелектуалци, депутати”.

Тя припомни, че българската църква е единствената църква в Европа, която заема позиция от самото начало до самия край в полза и защита на еврейската общност.

“Да, с участието на българските власти са депортирани над 11 000 евреи, които днес почитаме. Правителството не дава гласност на депортацията тогава, не дава гласност за депортирането на други евреи от вътрешността на страната”, съгласи се тя.

Тя разказа, че през март 1943 г. информацията започва да изтича от хората, които живеят в българското общество, което “ще доведе до лавина срещу депортацията”: “Тя ще обхване много обикновени хора”.

“Обединява и политици от целия политически спектър. Имаме професионални организации на лекари, писатели, адвокати и много други, които засипват царя и правителството с писма и петиции. Смелостта на тези хора е изключителна“, каза още ръководителят на катедра “Хебраистика” в Исторически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски“.

Основният въпрос е, че спасяването на българските евреи не е еднократен и индивидуален акт, а поведение на по-голямата част на българското общество, посочи още Христиди. По думите ѝ, преди 80 години нашите предци са поставили “високи морални стандарти пред нас и това ни задължава да ги следваме”.

Плакатното изкуство и спасението

Същевременно Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт (ДКИ ) към министъра на външните работи обяви по време на конференцията, че творци, посветени в дизайна и плакатното изкуство, откриват изложба, която пресъздава посланията за ролята на обществото и институциите в актовете на спасение:

“Работи в нея са на младежи и утвърдени автори, като директора на Института за исторически изследвания, директора на Историческия музей в Самоков”.

Снежана Йовева-Димитрова обобщи данни от социологическо проучване, което изследва нагласите към еврейската общност сред българите. “Най-често българите определяме евреите като хора, запазили дух и култура, въпреки всички изпитания“, каза Йовева-Димитрова. Тя припомни реализирани събития от ДКИ, насочени към опазването на културното еврейско наследство.

“Преди по-малко от два месеца в столицата имахме възможност да съберем усилията, артефактите, за съдбата на различни семейства, в една изключителна изложба. Стотици имаха възможност да се докоснат до отделни разкази, свързани със съхранената памет на еврейската общност у нас. Организирахме семинарни занимания с младите хора в рамките на проекта, които бяха много успешни“, каза Йовева-Димитрова.

В този час се провежда дискусия с младите автори и финалистите, които се включиха в Международния литературен конкурс на Центъра за еврейско-българско сътрудничество “Алеф”.

Международната младежка конференция „Спасяването на българските евреи – възможен модел на поведение за младите хора днес“ е част от основните събития, включени в програмата на Международният младежки литературен фестивал “Приятелството – смисъл и спасение” на Центъра за еврейско-българско сътрудничество “Алеф”.

По информация от БТА

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.