Бившият главен одитор от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ (ИАОСЕС) Даниела Лазова разкрива пред камерата на Биволъ пробойни системата за контрол на разходване на европейските средства и счупената система за одит. Сред примерите, които тя дава са рибарник без риба в Северозапада и ветрогенератор нарязан за скрап, който е собственост на фирма, свързвана с депутата от НФСБ Йордан Апостолов. Опитите да приложи правилата и да спре неправомерно изразходване на парите на европейските данъкоплатци не успяват. Лазова е уволнена. В одитната агенция е установена порочна система за кариерно и материално стимулиране на послушковци, които не санкционират свързани с властта проекти, а неудобните се отстраняват – разказва тя.

Да одитираш сам себе си при усвояването на европейски средства. Възможно ли е това в страна от Европейския съюз? Според Даниела Лазова – да. Още по-смущаващото е, че според нейните думи, самоодитиращият се орган е Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“, където тя е работила.

„Имаме проекти за заплати, за обучение, за закупуване на оборудване. И сами проверяваме себе си в този период. И Върховният одитен орган – Сметната палата на Р. България не вижда нищо нередно в това. Макар че е извън всякакви норми на одитни стандарти.“ – казва тя.

Конфликтът на интереси обаче е най-дребната „нередност“, за която алармира Лазова. Тя е одитор с над 12 години опит в работата по проекти с европейско финансиране. Уволнена е незаконно от ИАОСЕС. Експертът разказва, че служителите на одитния орган са подложени на натиск от ръководството на агенцията, когато се опиват да си свършат работата.

„Големите заплати и премиалните, които се раздават допълнително на приближени на мениджмънта хора се ползват на принципа на моркова и тоягата.“

Повратна точка в кариерата на Лазова, като одитор в ИАОСЕС били опитите да наложи корекция по проекти на частни бенефициенти и общини, близки до управляващите. Сред фрапиращите случаи от нейната практика са рибарници без риба, нарязани на скрап ветрогенератори и потънали в тиня галерии. Всички те разбира се са платени с пари на европейския данъкоплатец.

Разправа с одиторския синдикат

В началото на първия мандат на ГЕРБ част от одиторите в ИАОСЕС показали, че няма да приемат да бъдат притискани. Формирали ядро от хора, които не са съгласни еднолично да им определят правила за ДМС, срокове за работа и да игнорират мнението им. Лазова разказва, че след като в агенцията през септември 2009 г., като изпълнителен директор идва Добринка Михайлова, чието семейство беше осветено, като крупен вложител в КТБ, започнала подмяна на състава. Масово назначени били хора от дирекция „Вътрешен контрол“ на финансовото ведомство. Михайлова я оглавява преди да застане на чело на одитния орган. Според събеседничката ни, по-голямата част от новодошлите тогава били с опит в ревизиите, но им липсвал такъв в одитирането на еврофондове, което е спецификата на работа.

За да се случи това преливане било направено изменение в наредбата за дейността на одитния орган. Променили критериите за наемане на одитори и отпаднало изискването за опит в одит на еврофондове. Тогава „старите“ служители в ИАОСЕС, с опит в одит на еврофондове от предходните 4 години, се обединили в синдикална организация. Тя обаче не просъществувала дълго, защото членовете и били освободени един по един.

„Аз бях председател и за около една година бях защитена от освобождаване от работа. След което продължи една тиха битка с прехвърляне от екип в екип за работа на парче в различни програми, които обаче са с по-малки бюджети, така че заплахата за мениджмънта, за това какво аз пиша, като констатации, да бъде по-малко като щета за конкретната програма.“

Политически чувствителни проекти не се санкционират

Лазова била натоварена да работи по оперативна програма за развитие на сектор рибарство. Жената установила множество несъответствия и недобри практики там, въпреки че програмата била несравнима, като бюджет спрямо някои други. Екипите констатирали, че множество обекти не се ползват по предназначение. Натъкнали се на рибарник без риба, който иначе си бил финансиран. Открили също и ветрогенератор, паднал от вятъра. Със съществуващ фундамент, но тялото му било нарязано за скрап в задния двор на бенефициента.

„В тази програма има правила, които казват, че обектът на инвестиция се застрахова, за да може застрахователят да възстанови средствата и съответно при погиване на 100% от обекта на инвестиция или някаква частична повреда по него, бенефициентът да е свободен с тези средства да възстанови всичко в предишния му вид.“ – твърди одиторката.

Неработещият ветрогенератор на „Бул Аква Фиш“

Лазова разказва, че по някава причина бенефициентът не е получил застрахователен бонус и съответно не възстановил ветрогенератора. В този случай бенефициентът е „Бул аква фиш“, за която Биволъ вече писа /виж тук/. Във фирмата като съдружници са работили Живко Стефанов Василев и Милко Великов Пенчев, който е и парламентарен сътрудник на депутата от НСФБ Йордан Апостолов. Фирмата е на територията на неговия стопански двор. Към днешна дата партньор на Живко Василев е Виктор Веселинов Скравенски. Василев и Пенчев са местни политици от БСП И АБВ в региона на Добрич.

Виктор Скравенски пък е земеделски производител от района на Плевен, обработващ десетки хиляди декари земя. Носител е на награда „Еврофермер“ за 2008 г.

Лазова си спомня, че било без значение, че проверката на място се правела едновременно от одитор и инженер. Нещо, което по думите и се случило веднъж докато е работела в агенцията. И инженерът установява същото, което и тя – след скрапирането цялата инвестиция и бетона, и горната желязна част, ставали недопустими. На практика, фундаментът не изпълнявал никаква функция. Общата стойност на инвестицията за ветрогенератора възлизала на 704 000 лв. и Лазова преценила, че ще наложи корекция в размер на 100%. Преценката й обаче е ревизирана.

„И това нещо на база на качествен контрол, тоест аз нещо не съм разбрала, не съм довидяла, не прилагам правилно скалите за налагане на финансови корекции по оперативните програми. Това нещо се вписва в графата не си си свършила добре работата на етап качествен контрол и се занижава финансовата корекция до 10%.“

За Биволъ Живко Василев коментира, че падането на ветрогенератора е било форсмажорно обстоятелство и към днешна дата съоръжението било възстановено. Не е ясно обаче дали появата на одиторите е провокирала възстановяването му, защото в момента на проверката констатациите били ясни.

В практиката си обаче Лазова твърди, че имала и по-скандални случаи. Такъв бил проект финансиран отново по програмата за „Рибарство и аквакултури“. Според нея бенефициентът бил крупен бизнесмен, но оперирал с подставени лица. Името на компанията, която одиторката опитала да санкционира е „Еко енергия Чипровци“. В нея управляващи са Юрий Иванов Юнишев и Цветомир Владимиров Цветанов. Юнишев е управляващ и във „Видахим“ АД. Според публикация във в. „Банкер“ след приватизацията му през 2002 г. акцент в дейността на „Видахим“ била поставена на топло електрическата централа в комбината. „Стана ясно, че целта на приватизаторите всъщност е било именно възобновяване на производството на ел. енергия. Числата от първите години са повече от показателни. За 2002 г. ТЕЦ-ът е произвел 12 693 MWh електроенергия, като 10 746 MWh от тях са изнесени за енергийната система. През 2003 г. пък вече са произведени 279 243 MWh електроенергия и са продадени на НЕК 238 811 MWh.“ разказва изданието. През годините все по-голяма част от ел. енергията се пласира в националната електрическа мрежа и производството на електричество се превъръща в основна дейност за предприятието. Продажбата на автомобилни гуми се оказва задънена улица. За сметка на това обаче за годините 2011, 2012, 2013 г. общите приходи на завода са малко повече от 170 млн. лева. От тях 141 млн. лв. идват от изкупената от НЕК електрическа енергия. Всичко това води до отнемането на лиценза от енергийния министър Теменужка Петкова през 2015 г.

„Видахим“ е собственост на „Пристисгруп – водно строителство“ АД „. Банкеръ съобщава, че сред акционерите му са Георги Христозов и Севдалина Димитрова, които държат 27% от акциите. Борислав Лоринков пък бил с дял от 30%. Христозов има дългогодишен стаж в държавната енергетика, като началник в БЕХ и ТЕЦ Марица – Изток 2. Биволъ е обърнал внимание на дейността му в серия публикации (виж тук и тук).

Лоринков пък е парламентарен сътрудник на депутата от ГЕРБ Пламен Тачев между 2009 и 2013 г. Тачев е бил в близкото обкръжение на Бойко Борисов пред 90-те години на ХХ век. През 1997 г. Бойко Борисов, иракчанинът Самир Искандер Ибрахим, Пламен Тачев Петров, Николай Нинов Костов, Веселин Нинов Костов и Венцислав Христов Божилов основават в Червен бряг фирмата „Прайхим“ ООД, която се занимава с производство на сапуни (виж тук). Борисов напуска тази фирма след година и половина, но запазва контактите си с някои от съдружниците.

„Еко енергия Чипровци“ получава около милион и половина лева, за да отглежда в язовир в Северна България топловодна риба. Водоемът обаче не се ползвал по предназначение, защото в планинските райони на този регион е практичеки невъзможно да се отглежда топловодна риба, която иска друг тип температура“, обяснава Лазова.

„Но съвсем предвидливо, явно разполагащи с консултанти, самият бенефициент си беше извадил сертификат за форсмажор от Стопанската камара, както е по наредбата и на тая база аз нямаше как да напиша, че обектът не се ползва по предназначение. Тоест в конкретния язовир е извършено СМР, укрепване, но няма риба. Аз наложих корекция за друго на този бенефициент, но за това, което исках и виждах, че не се извършва, нямаше как да му наложа.“

Одиторката налага корекция за строително-монтажни работи, но е известена от ръководството, че бенефициентът може да извърши междувременно някакви подобрения и да се коригира по отношение на строителната работа, така че да отпаднат част от констатациите, като напукан бент на язовира.

Проблеми създават и проверките на общини по морето, свързани с управляващите. Те също са реализирали проекти по оперативната програмата за рибовъдство и аквакултури, тъй като тя оперира с инвестиционни мерки, свързани с пристанища, с културни институции и т.н. В Созопол проверяващите одитират художествената галерия, разположена на две нива. Оказва се, че след ремонта, обектът е бил наводняван и бездомни животни са го ползвали за подслон. В следствие на това мазилката била подпухнала, липсвали мивки и все нарушения от този род, които не би следвало да се случват след строителни работи финансирани с около милион лева европари.

Лазова опитала да наложи пропорционална корекция само за приземния етаж от порядъка на 25%. Веднага след нейните констатации се прави пореден опит корекцията да бъде занижена в резултат на допълнителна строителна дейност, след проверката на място. Последвала нова проверка от страна на одитния орган, което според събеседничката ни е било парадоксално и недопустимо поведение за един одитен орган.

Смутителите – вън!

„И може би съм настъпила нечий интерес. Качественият контрол, който ми беше извършен на одит на операциите през 2015 г. на оперативна програма за развитие на сектор рибарство имаше значителна роля, за да се намери начин да бъда освободена от работа.”

На Лазова е написана най-ниската атестационна оценка. В средата на 2015 година и е поставена положителна междинна оценка, но в края на годината е оценена с атестационна оценка 5-ца, която е най-ниската оценка. По това време жената има здравословни проблеми, заради стреса, който е преживяла. В онзи момент я пресират чрез качествен контрол и изведнъж я включват в проверка на тръжни процедури, каквито тя повече от три години не била работила. За разлика от нея, колегите й били вкарвани в цикли на ротация по различни ангажименти и обществени поръчки. Тогава Лазова написала жалба за директна дискриминация на работното място до Комисията за защита от дискриминация. Във ведомството я получили на 26 януари 2016 г., когато жената вече била в отпуск по болест. На 28 февруари в ИАОСЕС получили искане за становище от КЗД във връзка с жалбата. На същата дата мениджмънтът оформил заповедта за освобождаването на Лазова.

„В отпуск по болест одитният орган реши, че може да се освободи от мен, без да ми бъде връчена заповедта за освобождаване. Ползваха чл. 50 от АПК и на едно корково табло пред агенцията поставиха акта ми за отстраняване от работа.“

И днес Лазова не е сигурна точно кой от проектите, по които се е опитала да наложи корекции е изиграл решаваща роля за уволнението й. То обаче е незаконно според две съдебни инстанции.

„Това решение на Административен съд София-град, освен че постановява, че не е спазена процедурата, обяснява че и по същество има неточности, несъвършенства и несъответствия и че има неравно третиране на служителя. И имам и потвърждение на ВАС на решението, което работодателят ми се е опитал да обжалва.”

През месец септември на 2017 г. Лазова има възможност да се върне на старото си работно място, но преценила че след като същият мениджмънт работи там тя не иска да бъде ръководена по неговия маниер.

Макар и да има успех във ВАС, с КЗД Лазова „удря на камък“. Комисията е постановила, че тя не е била дискриминирана на работното си място. Жалбоподателката искала информация по процедурата за атестиране на 3-месечна база на която се дава допълнително материално стимулиране, Питалала защо не се дава възможност на служителите да обжалват оценките си за атестиране, които са пряко свързани с допълнителни възнаграждения. КЗД обаче не проверила този дейл. И сигналите до прокуратурата не се увенчали с успех.

„На базата на това, че няма достатъчно данни в жалбата ми за образуване на досъдебно производство и че им липсва капацитет за подобен тип проверки, те възлагат на министъра на финансите чрез Дирекция „Вътрешен одит“ и евентуално чрез инспектората на МФ да се саморазследва. Защото министърът на финансите назначава изпълнителния директор на ИАОСЕС и атестира неговата работа. Както и ДМС-то, което взима изпълнителният директор се одобрява от министъра на финансите.”

Добре платени одитори проверяват свои роднини и се самопроверяват

Лазова разказва, че покрай жалбата си до КЗД се сдобила с таблица в която било отразено допълнителното материално стимулиране на целия персонал на ИАОСЕС. Разбрала, че определени одитори, на база на незнайно какъв обем работа и заслуги, са получвали по 25 000 лв. ДМС за 3-годишен период. За същият период самата Лазова, която е главен одитор е получила 12 000 лв.

„По същия начин директор на дирекция е достигал до 45 000 лв., като от същата тази справка бе премахната информацията за директор Дирекция одитна дейност, която впоследствие става изпълнителен директор. Тоест за изпълнителен директор липсваха данни.“

Не е ясно какво точно правят разследващите органи и онези, гарантиращи националната ни сигурност по повод данните за злоупотреби по изнесени от Лазова. Тя напомня, че високите заплати в ИАОСЕС се финансират по оперативна програма „Техническа помощ“. Започвали от 1800 лв. и достигали до 5000 лв. за изпълнителен директор. Високите заплати се дават, за да бъдат одиторите обективни и независими като институция.

„Всъщност големите заплати и премиалните, които се раздават допълнително на приближени на мениджмънта хора се ползват на принципа на моркова и тоягата. Ако си неудобен и ако пишеш много и пречиш за усвояването на европейски средства, ще те санкционирам и ще останеш без ДМС. Ако си ми угоден и ако слушаш какво ти казвам, но ти да полагаш подписа си под тия документи, тогава получаваш огромни премиални”

Лазова подчертава, че одитния орган не спазвал елементарни одиторски стандарти, нито етичния кодекс. В агенцията се случвало хора в конфликт на интереси да проверяват роднините. Но това далеч не било всичко.

„За предходния програмен период 2007 – 2013 г. одитният орган е бенефициент по оперативна програма „Техническа помощ“ , има няколко проекта. Имаме проекти за заплати, за обучение, за закупуване на оборудване. И сами проверяваме себе си в този период. И Върховният одитен орган, Сметната палата на Р България не вижда нищо нередно в това. Макар че е извън всякакви норми на одитни стандарти.“

Всеки коментар е излишен. Думите на Даниела Лазова просто потвърждават множеството разследвания на Биволъ, свързани със злоупотребата с европейски средства за „Селската програма„, общини, пътища, къщи за гости и други дейности. А при счупена одитна система в страната и ОЛАФ не може да насмогне да разкрива нарушенията.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с еднократен данък или станете един от нашите редовни, месечни данъкоплатци

This post is also available in: English