Техеран от години закупува леко оръжие, муниции и „Калашници“ от България твърдят източници

Кораб на санкционирана от САЩ иранска компания посети Бургас

by Николай Марченко

Корабът Shahr E Kord (“Шахр е-Корд”), собственост на морската транспортна компания на Иран, бе швартован от 18 до 20 април в пристанище Бургас. Това установи съвместно разследване на сайта Биволъ в партньорство с онлайн журнала за международна сигурност De Re Militari.

Корабът е собственост на компания, която се намира в санкционния списък на САЩ срещу Иран. Става дума за държавна компания Islamic Republic of Iran Shipping Lines (IRISL), известна като IRISL Group, IRI Shipping Lines или ARYA Shipping Company. Компанията е регистрирана в столицата на Иран на адрес: No.37, Aseman Tower, Sayyade Shirazee Square, Pasdaran Ave., Tehran, Iran, P.O, Box 19395 – 1311.

Снимка: @Yoruklsik

Дружеството е засечено като един от основните подизпълнители на Министерството на отбраната на Ислямската Република Иран и главната ѝ специална служба – Ислямския революционен гвардейски корпус. Кораби на тази компания също така на много пъти са засичани да превозват оръжия, муниции и други товари за нуждите на армията на Иран и отбранителния й сектор.

На 18 април корабът е засечен в момента на преминаването си край бреговете на Турция – през пролива Босфор на път за пристанище Бургас. Този съд е тръгнал от сирийското пристанище Латакия на Средиземно море.

До момента липсва официала информация какво точно е превозвал към Бургас и какво точно е товарил на българското пристанище този кораб в периода 18 – 20 април 2019 г. Според анализатори напълно е възможно товарът да е леко оръжие от България или други балкански държави.

“Компанията IRISL е под американски санкции заради предоставянето на логистика на Министерство на отбраната на Иран”, коментира за „Биволъ“ съоснователят на De Re Militari Руслан Трад.

Мястото на швартоване на кораба край Бургас (Снимка: Биволъ / De Re Militari)

Oтскоро санкциите на САЩ включват и иранската гвардия, която също ползва държавната IRISL “за превозване на оръжия“. Това доведе до включването на компанията в санкционния списък от страна на американските специални служби.


Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да подкрепите Биволъ с малка сума. Въведете желаната сума в полето и реквизитите на Вашата банкова карта или използвайте бутона Apple Pay/G-Pay от Вашия мобилен телефон Плащането се извършва през системата Stripe и Биволъ не съхранява номера на Вашата карта.:

Подкрепа за Биволъ

Support Bivol
Or enter your payment details below
Или станете наш редовен спомоществовател с „Данъкъ Биволъ“

Това, което имаме като информация е, че Иран взима леко оръжие, муниции, „Калашници“ от България“, произвеждани в Казанлък“, казва още Руслан Трад.

Според него сигнали за аналогични сделки е имало и преди – последно през изминалата 2018 г.:

„Тогава иранците също се опитаха да прекарат оръжие от България“. „Складираха ги около Павел баня“.

Така че, това няма да е изненада, ако и тези дни превозват оръжия“, констатира журналистът, според когото властите в Техеран са в търсене на „нови места“ за подобни сделки, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе санкционния режим срещу Иран.

Руслан Трад е на мнение, че българските производители от отбранителния сектор никога не са спирали деловите си контакти с Иран, затова би трябвало да са запознати с компанията, чийто кораб е засечен първо в Босфора, после край българското пристанище. „Сигурен съм, че знаят накъде отива този кораб – най-вероятно да става дума за големи заводи, за да е налице такава дейност“.

Напълно е възможно и службите на Европейския съюз (ЕС) и България дори да са в течение за сключваните сделки, смята журналистът.

„Проблемът е там, че Евросъюзът се опитва да заобиколи санкциите (на САЩ срещу Иран – бел. „Биволъ“), затова и не вярвам, че ще последва каквато и да било реакция по този случай“.

Корабът е на път от България към Либия

Проверките ни в сайта за морски трафик Marine Traffic показваха, че корабът се намираше в Бургас на 18 и 19 април. Но на 20 април сутринта корабът е напуснал българските води и е тръгнал в посока Мисрата, Либия. Към момента на публикацията той е във водите на Егейско море.

Това пристанище е под контрол на признатото от ООН либийско правителство в Триполи, с който образуват западнолибийски военен съюз с подкрепа на Турция, Катар и Италия. 

Мисрата тези дни се намира под масирана атака на войските на маршал Халифа Хафтар (контролира Източна Либия с градовете Бенгази и Тобрук), подкрепян от Русия и Саудитска Арабия. Според източниците ни тези дни иранците в качеството си на съюзници на активния в Либия Катар изпращат военна помощ с оръжия и боеприпаси на Мисрата, за да устои на атаките.

“България, от своя страна, има близки отношения с Катар, а също така и с Иран – затова какъвто и да е този товар, няма да е изненада”, пояснява Руслан Трад

“Какво се превозва с този кораб точно не се знае, надали е нещо приятно”. 

Двамата министри не споменаха, че си сътрудничим и в отбраната (Снимка: МТИТС)

Междуправителственото заседание с Иран: никакви оръжия? 

Интересно съвпадение засече „Биволъ“ в дните на швартоването на този кораб край българското пристанище – в София се провеждаше 19-тата сесия на междуправителствената българо-иранска комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.

Сесията включваше и бизнес форум между предприемачите на Иран и България, организиран от правителството на Бойко Борисов. Както се вижда в сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), цели три прессъобщения има на 18 – 19 април за провежданите заседания с участие на министъра Росен Желязков и неговия колега от Близкия изток – министъра на пътищата и градоустройството на Иран Мохаммад Еслами.

България и Иран провеждат днес съвместен бизнес форум, гласи първото от 18 април. На 19 април пък според МТИТС в бизнес форума между двете страни са взели участие „повече от 60 български и 40 ирански компании“.

Осемдесет милионният пазар на Иран и ключовото географско място на България са отправна точка за двустранното сътрудничество“,

гласи пък вторият пресрелийз на транспортното ведомство с изведените в заглавие думи на Росен Желязков.

Че „България и Иран обмислят директна авио линия и възобновяване на автобусния транспорт на пътници“ пък е третият.

Според Росен Желязков „сред секторите, в които нашата страна вижда бъдещ потенциал за търговско сътрудничество с Иран, са химическата, фармацевтичната, хранително-вкусовата и автомобилната промишленост, както и информационните технологии”.

“От съществено значение за двустранните ни отношения е развитието на транспорта, транспортната инфраструктура и подобряване на взаимодействието между видовете транспорт”,

казал е още министърът на транспорта.

Бизнес – форумът “България – Иран (Снимка: МТИТС)

В областта на морския транспорт “с цел насърчаване на двустранното сътрудничество и обмена на морски лица на търговски кораби, двете страни договориха текст на Меморандум за разбирателство за взаимно признаване на свидетелствата за правоспособност”.

Обсъдена е била и “възможността за възобновяване на дейността” на Смесената комисия по енергетика и Съвместната работна група за природен газ.

Но отбранителният сектор не се споменава и с една дума нито в официалните речи на двамата министри, нито в резултатите от двата дни заседания между правителствата и бизнеса, отразени за медиите и в трите прессъобщения на МТИТС.

/Обновена на 26.04. /

Може ли България да търгува с Иран?

След публикуване на материала, в редакцията се получи мнение от страна на Морска администрация. Становище по въпроса даде изтъкнатия юрист по международно морско право Иво Наков от Бургас. Според него няма забрана за българските юридически и физически лица да търгуват с Иран. На територията на Европейския съюз икономическите санкции, наложени от САЩ спрямо ислямската държава, не се прилагат, обяснява  специалистът по международно право. Според него няма нарушение на нито един от националните и европейските закони и регламенти.

През 2015 г., с подписването на Меморандум за съвместни действия,  са отменени наложените международни икономически санкции на Иран. Отмяната се отнася до голяма част от икономическите сектори и освобождава от забрана търговията с различни стоки.  През май 2018 г. САЩ се оттеглят от Меморандума, а 6 август същата година с президентски указ  са описани хипотези, приложими за трети лица, включително и юридически и физичеки лица от Европейския съюз, предоставящи услуги на санкционирани ирански лица. Европейският съюз се противопоставя на наложените от правителството на САЩ забрани спрямо трети страни и приема Регламент, според който тези санкции не могат да бъдат прилагани на територията на ЕС. Регламентът влиза в сила на 7 август 2019 г.

Публикуваме становището на Ивелин Наков без редакторска намеса.

С Т А Н О В И Щ Е

Относно: Приложимост на икономически санкции предвидени от правителството на Съединените американски щати (САЩ) към трети лица, предоставящи услуги на Ирански физически или юридически лица на територията на Европейския съюз

На 14 Юли 2015 г., е подписан Меморандум за съвместни действия (Joint Comprehensive Action Plan) между Правителството на Ислямска Република Иран от една страна, и Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция), Германия и Европейският съюз (ЕС) от друга. Съгласно подписаният Меморандум, всички наложени международни икономически санкции и забрани от страна на ООН, САЩ и ЕС срещу юридически и физически лица от Иран се отменят. Отмяната на наложените санкции се отнася до следните икономически сектори, а именно: финансов, банков и застрахователен сектор; производство и добив на нефт и нефтени продукти; транспорт и корабостроене; ядрени програми, оръжеен сектор, минна индустрия и др.

На 08 Май 2018 г., американският президент Доналд Тръмп подписва указ, с който се оттегля от Меморандум за съвместни действия (Joint Comprehensive Action Plan) и налага отново националните си икономически санкции и ограничителни и забранителни мерки срещу юридически и физически лица от Иран. Важно е да се отбележи, че предвидените санкции са наложени само от страна на САЩ и не засягат позицията на другите членки по Меморандума за съвместни действия (Joint Comprehensive Action Plan), за които санкциите са отменени и не следва да се прилагат. Правителството на САЩ съставя списък на санкционираните юридически и физически лица от Иран – SDN. В чл. 1 от Президентски указ № 13846 от 6 август 2018 г. на Доналд Тръмп  са описани хипотезите, приложими за трети лица, вкл. и юридически и физичеки лица от Европейския съюз, предоставящи услуги на санкционирани ирански лица, а именно, че могат да бъдат наложени определени санкционни мерки при установяване, че на или след 5 ноември 2018 г. третото лице е предоставило „значими“ (material, significant) услуги на иранско юридическо/физическо лице, включено в SDN списъка. Органите на САЩ следва да преценят редица фактори (като например размерът, броят и честотата на предоставяните услуги; тяхното естество, включително техния вид, сложност и търговска цел; степента на информираност на ръководството и дали услугите са част от модел на поведение; връзката между услугите и блокираните лица и т.н., вкл. други релевантни фактори, които се считат за уместни от секретаря на Министерството на финансите), за да се произнесат доколко предлаганите услуги следва да се считат за „значими“ и дали третото лице, което ги предлага, следва да бъде санкционирано. Основната санкция, предвидена в указа за трети лица, е блокирането на активи и права върху имущество на третото лице, включително имущество, което (1) е на територията на САЩ, (2) влезе на територията на САЩ, или (3) е или стане под контрола или владението на лице от САЩ. Блокирането се изразява в забраната имуществото на третото лице да бъде прехвърляно, платено, износвано, теглено, както и да се правят разпореждания със същото по друг начин.

Европейският съюз се противопостави категорично на наложените от правителството на САЩ санкции спрямо юридически и физически лица от Иран, и възможността за прилагането им спрямо трети лица, които търгуват с дружества и физически лица от Иран (извънтериториално прилагане на санкциите). Позицията на Европейският съюз е, че част санкционните и ограничителни мерки от страна на САЩ са с извънтериториално прилагане и оказват неблагоприятно въздействие върху интересите на Съюза и интересите на физически и юридически лица, упражняващи права съгласно Договора за функционирането на ЕС. В тази връзка е приет Регламент на Европейската комисия (ЕС) 2018/1100 от 6 юни 2018 г., който изменя Регламент на Съвета (ЕС) 2271/96. Регламент на Европейската комисия (ЕС) 2018/1100 от 6 юни 2018 г. предвижда мерки за защита на юридически и физически лица, установени в рамките на Европесйкия съюз срещу извънтериториалното прилагане на санкциите, наложени от трети страни. Регламентът е в сила от 7 август 2018 г. С приемането на цитираният Регламент, предвидените санкции и икономически ограничения и забрани от страна на правителството на САЩ спрямо юридически и физически лица, установени в ЕС, които извършват икономически дейности и търговия с дружества от Иран не могат да бъдат прилагани на територията на Европейския съюз.

Митниците крият информация за товара на кораба

Биволъ направи официално запитване до Агенция “Митници” за товара на иранския кораб Shahr E Kord (“Шахр е-Корд”). От институцията отказаха да дадат каквато и да е информация. Последователната политика на въпросната агенция за непрозрачност и криене на информация, която представлява журналистически и обществен интерес, води перманентно до завеждане на дела през годините от медията ни срещу въпросната държавна институция и техното спечелване. Определено можем да заявим, че Агенция “Митници” се е превърнали в нарицателно и емблема за корупция, тъмни, задкулисни и незаконни действия през мрачните години на българския преход. По неофициална информация на Биволъ въпросният плавателен съд е декларирал, че заминава празен и без да натовари нищо от пристанище Бургас.

В момента иранският кораб стои пред либийското пристанище Мисрата, но не влиза в него. От страна на либийските власти има ясно послание, че ако корабът влезе в порта, ще бъде подложен на проверка на товара и екипажа.

Биволъ продъжава да следи темата.

 

***

Приятели, радваме се, че стигнахте дотук.

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Платете Данъкъ Биволъ!

Включете се с ЕДНОКРАТЕН ДАНЪК (през PayPal, банкова карта, Epay/банков превод), или станете един от нашите редовни, МЕСЕЧНИ ДАНЪКОПЛАТЦИ (през PayPal или банкова карта), или със СМС от България или чужбина

Научете повече за Данъкъ Биволъ тук.

This post is also available in: English

Вижте също / Read Also