Информацията е най-страшният враг на властта

Екип на Биволъ

Журналистите въоръжени със скрита камера обикалят министерства, кметства и архиви с молба за достъп до различни документи, които по закон, гласуван още през 1978 г., са публично достояние. Отгатнете сами какъв отговор получават, когато питат за отчета за представителните разходи на кмета на Париж. Лелки на средна възраст, копие на българските чиновнички-церберки, ги изпращат на паша. Те не знаели за такъв закон. Ако имало въпроси, да ги пратят с препоръчано писмо с обратна разписка.

Пращат се писма и след няколко месеца чакане се получава негативен отговор. Напук на закона, в страната, която се пише родител на човешките права, е почти невъзможно да упражниш правото си да се информираш за това какво правят властимащите с парите от данъците ти. И това важи както за информацията от висшите ешелони на властта, така и за протоколите от заседанията на общинския съвет в село с 50 души население.

В същото време в Швеция и други европейски страни правото на достъп до всички административни документи е записано в конституцията. Скандинавците са толкова добре организирани, че в центъра за административно обслужване са нужни 10 минути, за да ви дадат копие от фиша за заплата и разходите на който и да е министър. Да не говорим, че, ако се разтърсите, можете да ги намерите и в Интернет. Можете също да научите колко е похарчила шведската хазна за посрещането на френска официална делегация. Сред тези документи се срещат и по-любопитни неща, като например писмо на бившия френски министър на правосъдието и настоящ премиер Доминик де Вилпен до шведския му колега с молба да лобира за избирането на французин начело на Европол. Журналистите отиват с копие от писмото във френското министерство, където, сами разбирате, ги гледат с ей такива очи. Пак добре, че не ги арестуват за разгласяване на държавна тайна. С две думи, културата на тайнствеността, ограничаването на информацията и класифицирането й с повод и без повод са френски специалитет. И немски също, както става ясно от съпоставителния анализ в европейските страни. Шампиони на прозрачността са скандинавците. В Норвегия можете дори да видите в Мрежата каква сума е декларирал съседа ви пред данъчните. Хората масово се интересували от декларациите на политиците и на шефовете си, пишат норвежките вестници, но това е друга тема.

Как стоят нещата зад океана? Ако вярвате на френската преса, там цари мракобесие и властта гази със сталински б(от)уш основните човешки права. Нищо подобно обаче не се наблюдава в американските архиви, където даже документи на ЦРУ са достъпни за всеки гражданин, американец или чужденец. Можете например да си копирате докладите на американската и френската армия за унищожаването на жителите на едно френско село от есесовците. Забравете за такива екстри във Франция, където армията е затворила архивите си ако не во веки веков, то поне за един век. Куриозно, но факт. Французите нямат достъп до собствената си история, а американците имат и до тяхната. Да не говорим, че това, което е достъпно във френските архиви, може само да се разгледа на място. Никакви снимки и ксерокси не са разрешени, преписвате на ръка и толкова.

Публичността, прозрачността и гарантираният достъп до информацията за всички държавни дела са опорите на демокрацията и антидот срещу гафовете на властта, която има неизменна тенденция да упражнява произвол над гражданството, напомнят авторите на предаването. За властта е естествено да крие информация и да ограничава максимално достъпа до нея, коментират американски правозащитници, които са се преборили да изискат от властите и са публикували в на сайта си снимки на пристигащи от Ирак военни ковчези. Естествено, властта направила всичко възможно да не даде снимките, но това не ви е Франция. Все пак, да не подценяваме Империята, която контраатакува с нови рестриктивни закони, предупреждават щатските радетели на гласността. И припомнят с пророческа интонация една азбучна истина за израсналите при развития социализъм: информацията е най-страшният враг на властта.

На фона на тези данни естествено възниква въпросът, а как е в България? Засега нашите “разследващи” журналисти са заети с далеч по-важни неща, като броенето на гилзите край поредния разстрелян мафиот или висш чиновник. Има и обнадеждаващи сигнали, като новината, че други 90 висши чиновници не намират за нужно да си декларират доходите. Последното е абсурд дори и във Франция, където те за отрицателно време ще излетят от комфортните си кресла и данъчните хрътки ще тръгнат по петите им. Но кои са тези хора, колко са декларирали другите и може ли да се види тази информация някъде? Ето въпроси на които българските граждани скоро няма да получат отговор. Та те дори нямат безплатен достъп до Държавен Вестник в Интернет. Остава им поуката от репортажа за френската действителност и тя е следната: ако граждани и медии не се преборят сами с властта за правото на информация, никога и нищо няма да получат от нея спонтанно.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Включете се с Данъкъ Биволъ!

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ или Годишен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

Избрахте да дарите 10.00€ Месечно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Месечно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Избрахте да дарите 10.00€ Годишно

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 10.00€ Годишно

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Възможности за плащане
Информация за Вас

Информация за банковата карта
Плащането е защитено със SSL криптиране

Обща сума: 5.00€

Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.

Биволъ не записва и не съхранява номера на Вашата банкова карта. Плащанията се обработват през системата Stripe. Даренията за Биволъ с банкови карти се управляват от френската неправителствена организация Data for Reporters Journalists and Investigations - DRJI.

Вижте как да подкрепите Биволъ със SMS на кратък номер или с криптовалута тук

.