Сръбските радикали срещу българското малцинство Mind the horns!

Културно-информационен център на българското национално малцинство “БОСИЛЕГРАД” – Босилеград

Република Сърбия, 17540 Босилеград, ул. M. Тито № 15;

Тел/факс: (00381)17-878-254; www,kicbos.org; е-mail: kicbos@gmail.com

Изх. №: 39/11 от 20. 06. 2011

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

На 25. 05. 2011 г. народният представител на Сръбската Радикална партия г-н Драган Стеванович, направи поредното изказване от трибуната на Народната скупщина на Сърбия, в което призова държавата Сърбия „адекватно” да си „разчисти сметките” с някои представители на български неправителствени организации, политически партии и училища, сред които поименно спомена Иван Николов, Димитър Димитров и Методи Чипев.

Размахвайки „Бюлетина” на КИЦ, г-н Стеванович, с известния за радикалите жаргон, нарече дейността на Културно-информационния център „Босилеград”, „отрова”, „смрад”, „зараза”, „раздор” и пр. Тона на изказването му бе пропит с национална омраза и презрение към българите, нагли лъжи, полуистини и клевети, както например, че на Великденските празници сме делили децата на ония които са завършили образованието си в Сърбия и на ония които са завършили образованието си в България!? Сам си призна, че Сръбската радикална партия заедно с Държавна сигурност на Сърбия, на 27. 11. 2010 г. са осуетили отбелязването на 91-годишнина от Ньойския договор и са върнали автобусите с български граждани от границата. В повърхностните си и тенденциозни коментари за някои становища изразени в Бюлетина, г-н Стеванович си позволява да се меси в свободата на словото и издателската концепция на „Бюлетина”.

Дискутирайки по въпроса за избирането на Национален просветен съвет, г-н Стеванович се застъпва в него да се „избере представител на българската общност” който „адекватно да представлява нейните нужди в контекста на образованието” и същевременно призовава държавата да си „разчисти сметките” с Методи Чипев, директор на основното училище в Босилеград?! Затова ли, че по негово време бяха открити 5 паралелки в които обучението се провежда на български език, или за това, че заедно с община Босилеград и КИЦ „Босилеград” е участвал в отбелязването на 24 май – Ден на българската култура и на славянската писменост!? Още повече, г-н Стеванович намеква, че затова е говорил много пъти със г-н Зоран Петров, депутат от Демократичната партия и председател на Националния съвет на българското малцинство.

КИЦ „Босилеград” остро възразява, че г-н Стеванович говори за „българска общност” в Сърбия. Ние не сме „общност”, а българско национално малцинство което е извоювало статута си на малцинство още през 1928 година на конференцията на националните малцинства организирана от Лигата на народите в Женева.

Г-н Стеванович от името на СРП се обяви против приемането на ученици и студенти в България, откъдето се връщали „…с дипломи, които им дават за половин година, затова, че приемат нещо което някой в България иска от тях”. Само човек обзет от патологична омраза към българите и България, може да произнесе такава обида срещу българското и европейското образование и то от трибуната на най-високия държавен орган на Сърбия – Скупщината.

Българските студенти и ученици от Западните покрайнини отиват да учат и следват в България, защото тя е тяхна държава-майка и им предлага съвременно обучение на майчин език, стипендии, общежития и качествено съвременно и ефикасно образование на държавни разноски, с което могат да се реализират във всички страни от Европейския съюз и навсякъде по света. Затова никак не е чудно, че повечето от тях завършват навреме, но в никакъв случай „за половин година”, както твърди г-н Драган Стеванович. И за съжаление, повечето от тях не се връщат по родните си краища, защото Сърбия не е в състояние да им осигури работа. От друга страна, на тия ученици и студенти в Сърбия им се предлага скъпо и дългогодишно обучение на чужд език, на собствени разноски и минимални шансове да получат работа.

Г-н Стеванович няма нужда да защитава Сръбската православна църква от принципните становища на КИЦ „Босилеград”, а и това не е негова работа – държавата е отделена от църквата. Ако обаче е истински православен християнин, той трябва да настоява Сръбската православна църква да се откаже от асимилационната си политика към българите и да се ограничи само на тяхното християнско и духовно възпитание на майчин български език. В противен случай, ще трябва да даде отговор на какво юридическо основание СПЦ държи църквите в Западните покрайнини, защото този въпрос не е регламентиран с Ньойския договор.

Г-н Стеванович няма морално право да поставя въпроса защо ние пишем за атентата срещу крал Александър, все докато СПЦ издига паметна костница в двора на училището в Сурдулица и печати исторически фалшификати за „20 000 сръбски мъченици избити от българските окупатори през Първата световна война” с цел раздухване на национална омраза и нетърпимост срещу българите.

КИЦ „Босилеград”, и неговите сътрудници с нито едно свое действие не са застрашили конституционното устройство на Република Сърбия. С дългогодишната си и последователна работа за спазване на правата на българското малцинство гарантирани с Конституцията на Република Сърбия и международните документи за правата на човека и правата на малцинствата, ние укрепваме принципите заложени Конституцията на Р Сърбия и даваме своя принос не само за нейната европейска интеграция, но и за трайно и справедливо решаване на един сериозен и дълъг спор в сръбско-българските отношения.

Опасността за конституционното устройство на Република Сърбия, идва от войнствения великосръбски национализъм на Сръбската радикална партия на Воислав Шешел, чиито последователи все още мечтаят да създадат Велика Сърбия с окупация на чужди територии и асимилация на чужди народи и малцинства. Тази великосръбска националистическа идеология доведе до кърваво разпадане на бивша Югославия и сериозно застрашава конституционното устройство и териториалната цялост на днешна Сърбия. „Творецът” на идеологията за Велика Сърбия, както твърди и г-н Стеванович, Воислав Шешел, днес отговаря пред международния Трибунал за престъпления срещу човечеството наравно с другите военнопрестъпници от бивша Югославия.

КИЦ „Босилеград” изразява съжаление и тревога, че нито един народен представител в Скубщината на Сърбия, от крайно левите до крайно десните, не излезе да се противопостави на призивите на г-н Стеванович към държавата „да процесуира” и „да си разчисти сметките” с част от националните и културни представители на българското малцинство. Включително и председателят на Националния съвет на българското национално малцинство Зоран Петров, който не намери сили да реагира дори и когато г-н Стеванович понижи статута на малцинството което той представлява, до някаква „българска общност”.

КИЦ „Босилеград” няма да отстъпи пред заплахите на г-н Стеванович и ще продължи своята културно-информационна дейност. В конкретния случай ще предостави неговото изказването на еврокомисаря отговорен за решаването по кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз.

Председател на КИЦ „Босилеград”

Иван Николов

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.