Все-още-премиерът на България Бойко Борисов ни поднесе поредния си пошъл спектакъл и си осигури аплодисментите на партийния елит. Защото други няма – месец вече страната клокочи от протести, а недоволните скандират името му, гарнирано с, меко казано, пълно отрицание. Но лошата актьорска игра не печели ръкопляскания, само „неговата“ партия му ги дарява. Друг е въпросът кой му я основа и после с отвращение се махна.
А Борисов патологично се нуждае от хорската любов и одобрение, за да погали личното си гърмящо его. Знаете: „аз дадох толкова милиони“, „аз построих магистрали, метро и заводи“, „аз и моите партньори в коалицията“… И неговите хора му я засвидетелстваха под жаркото слънце на Тех-парка, които той събра „нарочно в обедната почивка“, защото имали много работа за вършене. Нищо, че близо 4 000 души от цялата страна си зарязаха пасиансите на служебните компютри и пропътуваха стотици километри, за да се потопят в харизмата му.
За нея с изумителен патос и плам говори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, забравил предишния си тотем, когато беше депутат от ДПС. Да прибира разни видове партийни номади и да ги прави свои „остриета“ е типично за стила на ГЕРБ и лидера им. Излишно е да се припомнят идеологическите трансформации на Тома Биков, Антон Тодоров, огризките от СДС и подобните им, както и изконното БКП-начало на другия пълнеж. И нещата изглеждат като онези думи на покойния вече поет „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“.
Но защо изобщо беше този извънреден форум?
От Борисов се очакваше все пак изрече нещо смислено, да пусне инструктажа, така да се каже. Краткото му слово предъвка онези вече втръснали на всички хвалби за магистралите, супер-компютрите и стабилността, истината за които всички, или поне незаслепените от харизмата му, знаем. А публиката му изтръпнала следеше мисълта му – ще дава ли оставка или не. Защото от това зависи оцеляването й по канцелариите тук и там. Заради това оставане на хранилката бяха и бурните възгласи „Бойко, Бойко!“ и „Неее!“ при словесното му упражнение на тема оставка.
Това обаче е правото на личен избор на всекиго и никой няма правото да го оспорва и отрича, независимо от естетическите си норми.
Борисов това искаше чуе. Партийният елит и партньорите му да потвърдят заклинателно, че незаменимият, безалтернативният, най-успешният и кадърният е той. Че без него държавата ще се счупи. А в това се съдържа и целият смисъл на служебната разходка от провинциите до столицата.
В нищоговоренето си той прочете от листове какво не може да прави служебното правителство при неработещ парламент и подчерта, че не го е страх от такъв вариант. Сплашването с възможен апокалипсис в „идващите много тежки месеци заради пандемията“ без ГЕРБ на върха на държавата е вече дежурен рефрен, който ни се „набива с 200“ от всичките му говорители. И отново се наложи да чуем, че партията му е най-успешната и няма никаква друга алтернатива за страната, освен ГЕРБ да управлява. Нещо, с което протестите не се примиряват, а и според социологически проучвания подкрепата за тях е 60%.
Стана ясно, че нищо не е ясно
Единственото, което стана ясно е, че не е ясно какво точно смята да прави Борисов. Не, че не каза, че може винаги да се оттегли от премиерския пост и да си стяга партията за изборите. То е като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. Борисов няма да се оттегли от властта. Той не може да изостави ласкателната си среда и подчинението в погледите на онези, които си е назначил не да мислят, а да го слушат безусловно и да не могат да вземат никакви самостоятелни решения. Той не диша без аплодисментите на озарените от неговата харизма. Нарцисизмът е вид личностно разстройство и е в други компетенции и експертност да поразсъждават върху това.
Дори и формално да се оттегли от премиерстването, /което би поставило патриотите-партньори в кататонен ступор/, Борисов ще дърпа конците на корупцията от партийната централа и ще разпорежда раздаването на милионите оттам. А сламеният човек на мястото му, когото пак той ще посочи и мнозинството в парламента ще подкрепи, независимо дали ще е Деница Сачева или Томислав Дончев, ще се подчинява така, както и преди. Всичките, по навик и от душа.
Да се състави експертен кабинет е химера. Ако в „широката си кадрова скамейка“ ГЕРБ разполагаше с необходимите експерти, нямаше да сме свидетели и потърпевши от управлението му, а световният печат да ни нарича „държава като кочина“, „прогнила от корупция“, „най-бедната в ЕС“. Да си ги внесе, както някога Кобургготски ни дари с юпитата? – помним какво направиха в онзи мандат в компанията на ДПС и БСП, и как си отидоха.
Дори Борисов да не е премиер и да остави Обединените патриоти и ГЕРБ да сформират новото правителство, то пак ще е зависимо от парламентарното мнозинство в работещия парламент. Което не е никаква промяна.
Той пак ще дирижира всички решения и ще се уж консултира с явния си коалиционен партньор. Но повече с неофициалния – да не забравяме, че ключови „постижения“ на Народното събрание бяха покорени с подкрепата на депутатите от ДПС, където основен фактор е не лидерът Мустафа Карадайъ, а вечно липсващият Делян Пеевски и знаете още кой от Сараите. Мераците за пряко и явно участие на партията на Ахмед Доган във властта заедно с ГЕРБ не са новина, а и Йордан Цонев, известен като Ментата, ги дефинира отчетливо и публично.
Борисов обаче се врече, че коалиция с ДПС никога нямало да направи. Колко може да се вярва на държавник, който сутрин, обед и вечер си сменя позициите, е много сложен въпрос. И отново на личен избор. Факт е, че той няма намерение да чуе гласа на недоволните от палатките и площадите. Той чува само аплодисментите и шума на пачките в чекмеджето. За последните няма прокуратура. Вместо това разполагаме с един човек с каскет, който броди из територията и громи битовата престъпност, не, че не е приоритет, но в България криминални приоритети да искаш и то във властта.
А помните ли аферата с танкера „Бадр“? Е, вчера премиерът косвено ни я припомни, като се обърна към евродепутата Емил Радев, пряко замесен в нея, според публикация на Биволъ. Прокуратура и тук няма, има инструмент, който удря селективно.
А чували ли сте позиция от ДПС?
Няма и да се чуе. Снишили са се така, както навремето Тодор Живков призова и после неговите хора го свалиха от пиедестала. Видяхме отбраната, мобилизирана в защита на почетния председател Ахмед Доган на Росенец. Защита от кого? И в ДПС, както и в ГЕРБ, явно им се привиждат вампири и канибали у всекиго, който не е с тях и е скочил срещу светините им.
Едно време, когато още имаше писателски десанти из страната, а Живков беше още много жив, сатирикът Генчо Узунов възкликна: „Тоа па кога го канонизираха за светец!“. В едно от помещенията на светата обител, /девически манастир с игуменка бивша комсомолска лидерка от Пловдив тогава/ висеше портрет в рамка на Тодор Живков редом до иконите на Св. Николай Мирликийски /бях там, видях и чух/.
Та така е и в тези партии, имат си по една икона и си я бранят с нокти и зъби, сякаш друга религиозна деноминация настъпва в териториите им. Нищо, че копират стария модел на култа към личността. Защото иначе животът им губи смисъл, те и не могат друго да сътворят. Обаче не е нищо.
Не е нищо благодарственото стълпотворение около лидера, който и сред своите се движи с пет души охрана. Не е нищо и преклонението пред един почетен, каквото и да значи това, председател на етническа партия, обитаващ сараи, за каквито поклонниците му не са и мечтали, и не могат да имат.
Може би е някакъв вид позиция или по-скоро намек за такава на ДПС това, което ден преди партийното парти на ГЕРБ лидерът Мустафа Карадайъ възкреси в статус във Фейсбук:
„д-р Ахмед Доган – 08.06.2009г.
За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!
“ … моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос.”
Е, ами стана така, че знаем кой и защо създаде ДПС от „неясен проект“ и кой как се възползва от него. И хайде „сега обяснете на целия български народ за какво става въпрос“, къде сте и с кого сте. Защото дължите много отговори. И за къщите за тъщи също, а да беше само това.
Агресията спрямо журналисти
Тя не е само в позорните сцени от вчера с колегата от „Свободна Европа“ Полина Паунова и с другите, блъскани, поваляни на земята и ритани журналисти и протестиращи, с изтръгвани и захвърляни с насилие телефони, изобщо не е. Щях да добавя личен опит с пиян до козирката полицай по време на работа, но няма.
Въпреки, че от ГЕРБ побързаха да се застраховат, че нямат нищо общо с въпросните биячи, оборудвани със стикери на ГЕРБ, няма кой да повярва на очистителната им декларация. Онези препарати за очистване на стомашно-чревния тракт знаете какво предизвикват. Същото е. И до какво водят овчето търпение на дивана и подчинението също знаете.
ГЕРБ и ДПС ненавиждат журналистите не само, когато задават въпроси, но и изобщо. За тях те са зловредна прослойка или „мисирки“. Затова са избягвани като проказа някаква, или се допускат само удобните, а те са много и са си техни. Кога Борисов е заставал очи в очи с медиите? Неотдавна на извънреден брифинг след онези снимки с пачките евро. Кога Карадайъ е отговарял на въпроси? Преди година с колега от Париж със скандал преодоляхме бронята на новия партиен пиар на ДПС, който с крясък ни препоръча да четем…сайта на ДПС и да си мълчим. Не позна.
Арогантното зачеркване на диалога с обществото, медиатор на което са именно независимите медии, означава само едно – обществото не ни е нужно, важен е твърдият електорат, когото омагьосваме с кухи обещания. А за много питащите – бой и после мъгляви оправдания.
Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.
The form is not published.
Това насилие вчера достойно отбеляза и друго – на 5 август 1998 г. почина Тодор Живков, партийният и държавен ръководител на онази, другата България. Която днешните млади от протестите не познават, но се страхуват от реставрацията й. Съвпадение с извънредния форум на бившия му охранител? Не, бе, в никакъв случай. Няма изтръгване от началната закваска. И когато точно Борисов говори за демокрация, ослушвайте се, тя е в опасност.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева? Репортаж с НСО на врата - 12 септември 2020
- Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите - 14 август 2020
- Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов - 6 август 2020
