Пристанище Росенец. Снимка Милена Маринчева

Варна е замряла, очаквайки лятото и тълпите с туристи, които оправдават съществуването на нейните хотелски комплекси на брега на Черно Море. Три месеца евтин алкохол, децибели на максимум и танци на масата, след което вторият по големина български град се завръща в провинциалната си дрямка. Летаргията на пристанищния град не се дължи обаче единствено на късия сезон. Тя е следствие от рязко падане на кръвното.

“Варна беше много активна след падането на комунизма, това беше един от градовете, в които демократичните сили побеждаваха на всички избори до 2000 г., обяснява Спас Спасов, местен кореспондент на икономическа пресгрупа. След това тя стана лаборатория за оръженосците на бившия режим, хората на специалните служби, които пробваха всички методи, за да забавят обновяването на България. Културният живот се срина, политическият експлодира отвътре, икономическият беше монополизиран от няколко олигархични групи.“

Оспорваната историческа вярност

Градът изглежда като покосен от това завръщане във властта на бившата каста от комунистическите времена, но активността на моменти се завръща. Свидетелство за това е грамадата от камъни и павета, оградени със слогани, пред стълбите на кметството. Тя е в памет на Пламен Горанов, който се самозапали на това място на 20 февруари 2013 и имаше последователи в други градове в страната, като ехо от социалните протести, затихнали оттогава. Саможертвата на фотографа на 26 години струва мястото на този, срещу когото беше насочен неговия акт: кмета на Варна, обвиняван за връзки с мощната икономическа групировка ТИМ, близка до руската мафия.

Изобличен от мъченика Горанов, въпросът за привилегированите връзки с Русия е основният разлом, който разделя българското общество. Младите протестиращи отричат тази историческа вярност към “големия брат”, считан за източник на всички лоши местни навици, между които обсебването, още по-карикатурно отколкото в Москва, на богатствата на страната от каста олигарси. Партиите на власт поддържат тази връзка, която прави от България, страна членка на Европейския съюз и на НАТО, един от най-постоянните поддръжници на тази велика сила, с която тя няма обща граница, но която е насреща, на другия бряг на Черно море.

За Атанас Чобанов, тази връзка е преди всичко васална: “България е зависима за всички доставки на петрол от Русия, както и за 95% от доставките на газ, обяснява кандидатът на Зелените за европейските избори. Дори Украйна е по-малко зависима. И нито едно правителство не направи нищо, за да ни извади от тази подчиненост.” Във Варна тази ресурсна връзка е въплътена от един проект, който трябва да започне на юг от града. Тръгващ от Новосибирск, газопроводът Южен Поток трябва да излезе на суша тук, за да продължи към Южна Европа, заобикаляйки Украйна.

Към този момент ЕС не е разрешил началото на строежа, но консорциумът предвождан от Газпром е готов на всичко, за да спечели местната подкрепа. “Преди няколко дни слязах до пристанището, за да видя началото на регатата на големите ветроходи, важно събитие за града по това време на годината, казва Спас Спасов. По пътя срещнах десетки ученици с балони в цветовете на Южен Поток. Срещу трибуната излъчваха филми с подробности за бъдещия строеж. Всички бяха наясно, че консорциумът е приватизирал събитието, за да убеди града в ползите от Южен Поток.“

Руски анклав в Европейския съюз

Най-стряскащият пример за руското присъствие на българска територия се крие на 120 км. южно от Варна, в периферията на пристанището в Бургас, четвъртия по големина град в страната. Там правителството отстъпва през 1999 г. голяма част от брега на руската петролна група Лукойл, за да може тя да ползва петролния терминал, захранващ единствената рафинерия в страната, която също е на Лукойл. Днес този терен прилича реално на руски анклав в Европейския съюз, защитен от бетонни стени и настръхнала бодлива тел, камери на всеки 30 метра и услугите на частна охранителна фирма. “Нямаме вече достъп тук, констатира журналиста Асен Йорданов, който през 2008 г. става обект на жестоко физическо нападение заради разследванията си за корупцията по българското Черноморие. След това той основава заедно с Атанас Чобанов независимия сайт Bivol.bg. Казват ни, че там има митничар, който проверява влизащия петрол, но никой не го е виждал. Всъщност Лукойл прави каквото си иска тук, още повече, че отказва да сложи броячи на петролопровода, който транспортира горивото до рафинерията.“

powered by Advanced iFrame. Get the Pro version on CodeCanyon.

От това стратегическо място в Бургаския залив групата има видимост към движението в съседната база на НАТО, която изглежда по-малко защитена от тази петролна база. Единствената отстъпка идва след публикация на статия в L’Express през 2011. Тогава Лукойл освобождава достъпа до малък яхтен порт, дълго време анексиран от фирмата. Асен Йорданов се разхожда там, шегувайки се: “Ето първото малко освободено парче от България“.

Мафиотски пари за рециклиране

Но редом с тази символична победа, цели сектори на българската икономика са минали в руски ръци. “Техните инвестиции в предприятия по крайбрежието са все по-масивни и подхранват съмнения за пране на мръсни пари, казва Асен Йорданов. За финансирането на многобройните големи комплекси по брега вече няма никакво съмнение: това са мафиотски пари, рециклирани в България.”

В тези некрасиви жилища, издигани по анархичен план в курорите, купувачите и наемателите често идват самите те от Русия. Броят на собствениците руснаци достига 75 000 в района на Варна и 60 000 в района на Бургас. Александър Климент е един от тях. През 2013 г. този бивш архитект от Башкирия, близо до Урал, решава да се инсталира в Слънчев Бряг, морски курорт, от който е останало само името като национална идентичност за масовия туризъм.

През лятото той е съсед с британски и скандинавски туристи. Извън сезона, апартаментите са населени само от дузина руски семейства. Шейсетгодишния руснак не съжалява за своя избор: апартаментът от 32 кв.м. му е струвал половината от това, което би платил в Русия. Яростен противник на Владимир Путин, той мечтае сега да убеди внуците си да дойдат при него. “Тази инвестиция е за тях. Това е убежище, което ще бъде много полезно, когато в Русия нещата свършат зле.“

Жером Фенолио

© Le Monde 17.05.2014

Превод Биволъ

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.

• About
• Latest Posts

Екип на Биволъ

Екип на сайта за разследваща журналистика. Научете повече тук

Latest posts by Екип на Биволъ (see all)

• ЕК отговаря на сигнала на БОЕЦ:
  

  Барселонагейт е на бюрото на Кьовеши и Урсула фон дер Лайен

  - 29 ноември 2023
• ВИДЕО само в Биволъ. Скандал сред "зелените":
  

  “Нашите гласуваха вътрешния министър на Пеевски. Защо сме в сглобката?”

  - 24 ноември 2023
• Разследване на Валя Ахчиева:
  

  Турски ваксини в съда

  - 22 ноември 2023

This post is also available in: English