Правителството на България е дало близо 90 000 лв. От европрограмата “Добро управление” на „Българска национална федерация по металдетектинг“, чийто членове редовно попадат под ударите на закона за иманярство. С парите неправителствената организация трябва да запълни „липсата на установена регулаторна рамка, което води до несправедливо криминализиране на дейността металдетектинг, затруднява търговците и производителите на металдетектори да практикуват търговската си дейност и уврежда интересите на държавата, свързани с опазване културното наследство на страната“. С други думи – да подготви либерализация на правилата за употреба на металотърсачите. В момента дейността е на разрешителен режим.
Стойността на проекта е 89 954,84 лв., като безвъзмездната помощ възлиза на 100%, от които 85% в размер на 76 461,61 лв. от Програмата и 15% в размер на 13 493,23 лв. от националния бюджет на Република България и следва да бъде изпълнен до 18.06.2020 г.
За „Българска национална федерация по металдетектинг“ е писано много през годините. Името ѝ се споменава включително в съдебни актове срещу нейни членове за иманярство. На всичкото отгоре осъдените са се позовавали на членството си в организацията, за да оправдаят съставомерните си дела. Така например в свое решение 374 от 18.12.2013 г. по Наказателно дело № 1174/2013 срещу С. Н. С., Върховният касационен съд отбелязва:
Неоснователно подсъдимият е упрекнал въззивната инстанция, че не е обсъдила по “правилния начин” членството му в сдружение с нестопанска цел (“Българска национална федерация по металдетектинг”). Сдружението е създадено да популяризира хобито металдетектинг в обществото като средство за физическо и духовно израстване (вж чл. 5, ал. 1 от устава, л. 11 в.н.д.) и не предоставя повече права, отколкото Законът за културното наследство урежда за опазването и закрилата на културните ценности и задължението на всички граждани да се подчинят на законовата регламентация.
В България се откриват още няколко подобни присъди за иманярство срещу членове на федерацията, като при залавянето им от тях са иззети членски карти. Има и съдебни преследвания в чужбина. Един от учредителите на организацията – Николай Георгиев Николов е бил обект на съдебно преследване в Унгария. През 2013 г. пресцентъра на МВР обявява него и друго лице – Николай Желев, също от Ловеч, за трафиканти на антики, след като двамата са били задържани на границата между Унгария и Австрия.
„Мъжете били заловени при опит на незаконен трафик на около 10 000 антични монети, предмети и други културни ценности. В хода на разследването било установено, че антиките произхождат от България и са придобити в резултат на незаконни археологически разкопки. По данни на експерти стойността на иззетите ценности възлиза на около 150 000 евро.“ съобщава тогава МВР.
Заради този, а и още няколко подобни “инциденти” срещу членове на федерацията, нейната репутация никак не е цветуща. Да се финансира „Българска национална федерация по металдетектинг“ с европейски средства, за да твори законодателство за опазването на културата е толкова логично, колкото организация на педофили да напише нов Закон за закрила на детето, смятат експерти по археология и музейни работници, с които Биволъ се консултира.
Еврофинансирането е разтревожило дори Министерството на културата, което е изпратило в началото на февруари писмо до Министерски съвет. В него се изказват опасения относно една от дейностите, предвидени в проекта на Сдружение „Българска национална федерация по металдетектинг“ и евентуалното ѝ извършване извън законовите процедури.
От програмата “Добро управление”, в официален отговор до Биволъ казват, че документално организацията е изрядна. Договорът с „Българска национална федерация по металдетектинг“ е сключен в резултат на проведена Процедура BG05SFOP001-2.009 за подбор на проектни предложения с наименование: „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. По посочения финансов механизъм са подадени в срок общо 211 проектни предложения, като от тях 118 са предложени за финансиране. За Сдружение „Българска национална федерация по металдетектинг“ не са били установени обстоятелства, които да съставляват пречка за сключването на административен договор, поради което такъв е сключен на 19.12.2018 г., казват още от “Добро управление”. При установяване на нередност ще бъдат предприети предвидените в действащото законодателство действия, съобщават от “Добро управление”
Основният въпрос е редно ли е организация с такава репутация, заподозряна в организирано иманярство, да твори законодателство за културното наследство? Мнението на археолозите и музейните работници е ясно: финансирането на организацията или е огромна грешка на чиновниците на министъра Томислав Дончев или е нов етап на отношенията между държавата и поставените към момента извън закона търсачи на старини и богатство.
Биволъ потърси и позицията на „Българска национална федерация по металдетектинг“ в лицето на Илия Илиев, председател на „Българска национална федерация по металдетектинг“ или “шефът на иманярите”, както самият той шеговито се нарича
Нарочени сме за “черни овци”
Попитан за разследванията в чужбина срещу членове на неговата организация, Илиев разказа пред Биволъ, че делото срещу Николов в Унгария е приключило в негова полза. Антиките му били върнати, защото той доказал, че ги притежава законно, а унгарската държава покрила разноските по съдебния процес. Останали претенциите на унгарската прокуратура само по отношение на 70 монети, собственост на Желев.
Илия Илиев разказва, че получили европейското финансиране, защото били посъветвани да кандидатстват от консултантска фирма. Успели от първият път. „Финансовата страна въобще не ни вълнува“, категоричен е мъжът. Целта на НПО-то била да извади и анализа „добрите европейски практики“ относно металдетектинга. Планирани били вече и кръгли маси с участието на полицията и прокуратурата. Същите прокурори, срещу които членове на Национална федерация по металдетектинг се изправят редовно в съда.
„Ние може да сме черните овци и да си измиват ръцете с нас, но в един момент трябва да седнем и да видим какви правила трябва да се създадат, за да може да се спазват“ категоричен е Илиев.
В своята програма, федерацията подчертава необходимостта от установена регулаторна рамка за употребата на метал детектори. Подобна обаче е упомената в Закона за културното наследство. Според Илиев правила има, но само при „умишлено издирване на културни ценности“. В употребата си за цивилни цели обаче, металдетекторите се използват основно за това и за намиране на скрап.
Според Илиев не всяка археологическа находка е „културна ценност“. Масовият материал от монети, пръстени, фрагменти и т.н. не трябвало да бъдат считани за ценност, защото не представлявали такива. Независимо от мнението на Илиев обаче, този „масов материал“ е „културна ценност“ по смисъла на българското законодателство.
С други думи, от програмата „Добро управление“ не са финансирали запълване на законодателни дупки, а промяна на съществуващо законодателство. Още при приемането му, Законът за културното наследство беше обявен за лобистки и обслужващ големите колекционери. Променянето на специфично локално законодателство обаче е извън целите на “Добро управление”.
От Национална федерация по металдетектинг твърдят, че техният основен проблем е в комуникацията им с музеите. „Искаме извън границите на паметниците на културата, като си намерил нещо и си го показал на музея, да има от музейните работници и от държавата адекватна реакция. Това нещо, ако е ценно, да се плати на откривателя някаква стойност от 20-30%. Но да е вързано с пазарната стойност.“
Дура лекс…
Според Закона обаче търсенето на археологически обекти (находки) става само и единствено след разрешително от теренния съвет към министъра на културата и то с технически средства регистрирани по съответния ред в министерството на културата – всичко извън този ред е престъпление по член 277 А от НК.
Законът е категоричен – който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. Ако при извършването горепосочените деяния се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
Експертите изтъкват, че макар от федерацията да твърдят, че те търсят находки по нерегистрирани обекти, на практика те нямат информация кои обекти са регистрирани и кои не, защото картата с известните археологически обекти не е достъпна. Съдебните решения, показват, че най-често членове на федерацията са осъждани за иманярство в рамките на археологически обекти или на охранителната им зона. Различни съдебни състави приемат, че всяко извеждане на археологическа находка извън контекста на археологическите структури води до увреждане на обекта и загуба на исторически сведения.
Илиев обаче не приема обвиненията в организирано иманярство.
„Като няма ясни и точни правила, всеки се явява иманяр, всичките колекционери са престъпници, всичките нумизматик са престъпници. Големите колекционери пък „спасяват“ културното наследство. В крайна сметка кои са виновните? Все иманярите виновни. Усвоят пари по европейски проект за консервация, не направят нищо, дойдат им на проверка и кажат „нощес минаха иманярите и разрушиха всичко“. Ето това се получава. Подритват ни, като топка! Кой къде свари.“
Каквото и да ви говорят, накрая винаги става дума за пари.
Илиев вижда сериозен проблем в подзаконовите нормативни актове, които уреждат отношенията между държавата и откривателите на антики, които желаят да ги предадат. „Според наредбите на културното ведомство, на човек доброволно предал находка, с признаците на културна ценност може да му се даде еднократно до 5000 лв., без цената да е съобразена с пазарната стойност на вещта“, отбелязва Илиев.
Председателят на федерацията е категоричен, че повечето от големите ни съкровища, изложени в музеите, са били намерени случайно. „Панагюрското съкровище, ако някой го открие сега и го предаде доброволно на музея, ще му дадат 5000 лв. Само като злато, то струва 400 000 лв. по борсови цени? Има ли глупав човек, който ще го предаде за 5000 лв.? Какво се случва в такива случаи? Откривателят търси колекционер, дилър или сам ще опитата го изнесе. Дори може да го претопи, за да няма разправии. Къде е държавният интерес? Къде е държавата на пазара? Нашата държава я няма!“
Всъщност наредбата гласи, че музеите могат да заплащат до 5 000 лв. на предмет, не за колективна находка. За Панагюрското, по актуалната наредба, държавата би могла да плати 45 000 лв. Тази разпоредба кара директорите на музеи да проявяват „гъвкавост“ и да се движат по ръба на закона, за да успеят да откупят един или друг артефакт. Държавата я няма на пазара за новооткрити артефакти, но по закон такъв пазар не би трябвало да съществува, защото подобни предмети са изключителна държавна собственост. Реалността у нас обаче се различава от идеите на законодателите, а част от музейните работници също са уверени, че текущата наредба е била изработена, за да стимулира черния пазар на антики.
По света и у нас
Илиев се оплака, че не среща разбиране, когато предлага откупка на музеите. Сблъсквал се с откази – „Ние сега ако речем от тебе – шефа на иманярите да вземем нещо, те утре всичките ще започнат да носят и ние какво ще правим? То няма да има пари за заплати за нас.“ Според мъжът отказите са длъжностно престъпление, за което се предвижда дори и затвор. „Но не съм се занимавал, за да не настройвам общността на историци и археолози срещу нас.“ Председателят на федерацията се позовава и на практиката на Великобритания, която обаче рядко е страна по произход за антиките. „В Западна Европа отиват и показват в музея, каквото намерят. Защото знаят, че каквото занесат, ще бъде оценено и платено.“
Илиев е част от европейската организация на практикуващите металдетектинг. Секретарят на интернационалното обединение е сред откривателите на една от най-големите монетни находки от желязната епоха. Откритието се случва на остров Джърси в Ламанша и е оценявано на над 10 млн. паунда. И във Великобритания властите засекретяват точното място на находката, за не стане то жертва на наплив от иманяри, разчитащи, че в района има още монети и предмети.
Според медийните публикации, откривателите обикаляли в района на находката близо 30 години. След локализирането на находката те се свързали с експерти от службата за паметници на културата, за да я извадят внимателно. Последните отнесли колективната находка в лаборатория, където професионално да се почисти и проучи.
Родната историята помни няколко случая от последните години на колективни находки открити у нас – монетни съкровища и не само. В България обаче няма случай, в който откривателите да са повикали музейни работници, за да извадят те откритието и да съхранят историческата памет, каквато би била добрата практика.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- ВСС предлага на Кьовеши прокурор смачкал разследване за злоупотреби с европари - 10 септември 2021
- Oбщина Земен ще връща 666 000 лв. еврофондове след разследване на Биволъ и намеса на OLAF - 3 септември 2021
- Балчик се готви да хариже улица до морето на Станко с влака-убиец от Хитрино - 29 октомври 2020
This post is also available in: English
