Имаме си нов главен прокурор, който до неотдавна беше заместник на вече бившия главен и така от втори човек в институцията се подреди като първия в нея. И такава невиждана хиперактивност завихри, че предишният първи още не може да разбере защо на новия първи му се отдава, а на него не му се получаваше, докато беше първи.
Свръхамбициите на новия първи удариха мандалото не с какво да е, а с фактурите на Десислава Радева от времето, когато е била пиар във ВВС и доста по-късно вече съпруга на държавния глава. Записите не били СРС-та, пък само откъси заради съображения със следствената тайна, ама не било лично, а само с правно основание и със същото бил отправил запитване до Конституционния съд. Явно му се присънва Америка, където президентът може да бъде разследван – но от Сената, което гледаме през последните дни. Да го импийчнем, че защо да не приложим този челен опит и у нас? Или обратното – да му скочим още повече рейтинга?
Но да закачиш на слушалки главнокомандващия и натовския генерал само заради назначението на Десито, и да ги заподозреш в държавна измяна е твърде несериозно, поне за масовия българин. Последният едва ли вечер преди заспиване си чете Конституцията, но поне главният прокурор трябва да я разлиства – за да не става мазалото с правото, което успя да сътвори съвсем непринудено. Колко Иван Гешев разбира от право и го прилага компетентно, да кажат експертите, а впрочем, мнозина вече се произнесоха и обявиха подслушването и огласяването на части от него за незаконно.
Многократно беше цитиран Наказателният кодекс, чл. 145 а. /Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г./ /1/: „Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“.
Само толкова, да. Ама ние и на толкова кандисваме, само да видим един реално наказан. Иначе се нагледахме на заточеници на дипломатическа служба, макар и за други провинения от по-битово-терасен характер. Е не са всички пратени в изгнание, де. Някои са силови министри, други живеят на безплатна квартира у кръстника.
Та като стана дума за кръстника, се сещам за наемателя. „Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията -невидима, всемогъща и безчовечна!“ /този цитат не следва да е укорим или атакуем по закона, защото принадлежи на писателя Димитър Димов, покойник, оставил ярка следа в литературата ни и дано да е четен от институционалните ни лидери/.
Нали помните вдъхновяващите телефонни разговори на отделни журналисти с вече забегналия Васил Божков, в които комарджийският бос намекна, че е чел „Тютюн“. И как препоръча да се гледа по-нагоре от Комисията по хазарта – към финансовия министър, към началника му, дето всички знаем кой е… Ама за мафията над правителството /по Димитър Димов/ никой не мъцна. По-точно мафията я чухме, правителството не. Даже му забраниха да коментира.
И така дотук проблемите станаха два – нелогичната хиперактивност на главния прокурор и още по-неадекватното дългогодишно безхаберие на парламент, на ресорните комисии в него, на министри, на всичките онези 240, изпълващи със съдържание надписа на онази сграда пред Коня „Съединението прави силата“. Ами прави го, безспорно. То без това съединение на умовете в пленарната зала за каква сила говорим. Друг е въпросът у кого е силата, де.
Хиперактивността на Иван Гешев може да бъде тема за научна разработка. Я забележете само високата честота на употребата на „олигарси“ и нюанса, с който е интонирано това артикулиране. Не може да се отрече, че тези екземпляри го дразнят до вбесяване, затова така ги е погнал. Значи, тези с мега-парите са на масата, където се разпределят порциите, а той не е?
Ненавистта към класата на богатите е пролетарски синдром и имаш ли шанса, бори се, вдигай революции, вей байрака и всички ще те обичат. Особено онези остатъчни 5 милиона българи, другите извън това число се наслаждават на пурата, яхтата, самолета, колекцията, гурметата и силиконките. А теб там те няма, лошо е. И ако преди бяха Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, сега Божков, кой е следващият олигарх за избутване от масата? Може да се кажат имена, списъкът е дълъг, но да не вещерстваме сега, само гледайте.
Лошо е, че с възкачването на Гешев на върха, прокуратурата влезе в пубертета сякаш. Твърде хиперактивна, объркана, обидчива /медиите я били цензурирали/, твърде склонна да се сърди на журналистите, особено на едни устати и непримирими /помните ли как се дръпна на Силвия Великова от БНР и през рамо й изстреля краткотрайни гръмотевици, ама тя е свикнала/. Дъщеря ми в периода на акнето беше същата, само дето не се излагаше публично на микрофон. И точно така гледаше с бялото на окото при всяка моя съпротива – както сега прокуратурата и всичката останала власт се мръщи на всяко несъгласие в обществото. Впрочем, тук е работа за психоаналитиците. Травми от детството, отхвърляне от родители и любими, Едипов комплекс, Медея, дислексия, грандомания, всичко може да е. В един крими-сериал чух, че грандоманията е белег на психопатията, пепел ми на езика.
Несправедливо е обаче да се твърди, че Гешев е носител на пролетарския синдром. Нищо, че тръгна с каскет и бяла риза. Този тренд някои го помним отпреди да избухне демокрацията. Важното е да не рецидивира в пълния си блясък 30 години по-късно. Обаче като гледам, натам върви. „Фигаро тук, Фигаро там“, само дето няма ударни ремонти и миене на улици преди совалките му.
Третият, но на практика първи и основен проблем е този за кариерната биография на Иван Гешев. Точно преди две години часовият всекидневник ни го представи с трогателното заглавие „Как момчето от крайния квартал Иван Гешев стана прокурор по делото КТБ“. „Като малък искал да е полицай като баща си, но след 6 месеца работа в началото на 90-е се разочаровал… Който не познава шефа на Специализираната прокуратура Иван Гешев, може да си помисли, че той е скучен сухар или надменен началник“, написа тогава изданието и ни възторгна. И още: „Гешев е неизчерпаем източник на енергия“.
Ами да, факт е, свръх му е енергията. Ако сутринта лови престъпници зад граница, то следобед вече громи битовата престъпност в регионите и в Нови пазар е установен човек с едно кило тютюн без бандерол, а друг с цели 14. А какво стана с КТБ, няма да ви образувам нерви сега, знаете си.
В Уикипедия, примерно, е посочена рождената му дата, обаче мястото не е, освен Софийска област, макар да е широко географско понятие. Завършил е висше образование във факултета „Полиция“ при Висшия институт на МВР през 1994 г. и две години по-късно придобива юридическа правоспособност. През 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура.
В същата тази година през март партията ДСБ на Иван Костов поиска образуване на дела за вещно укривателство на Васил Божков, Димитър Иванов, Петър Манджуков и брата на Никола Филчев – Ангел Борисов, припомня архивът на в.“Сега“. Главен прокурор тогава е Борис Велчев и костовистите подкрепят намерението му да разпореди проверки за престъпленията с паметници на културата. Няма данни тогава прокурорът от СРП да е проявил активност спрямо въпросните частни колекционери. Но пък преди дни, вече първи обвинител, Гешев удари мощно артефактите в лукса на Божков с черни найлонови чували, макар те да не са доказателствени материали по обвиненията срещу него.
Междувременно сдружението БОЕЦ обяви в сайта си, че в близкото си минало Гешев не е внесъл нито един обвинителен акт за всичките 7 години работа в Софийската прокуратура, а „единствено е сключвал споразумения с престъпници“. Припомня се, че „по време на номинирането и изслушването на Иван Гешев в качеството му на кандидат за главен прокурор пред ВСС и българското общество бяха представени данни, потвърдени от самия него, че той има внесени в съда 230 обвинителни акта, като по тях са осъдени 233 души“.
След епистолярни перипетии и съд, прокуратурата предоставя на сдружението частична справка за активностите на Гешев. Според нея „за периода 2009г. – 2016г., когато е работил като прокурор в Софийската градска прокуратура, Гешев има общо внесени 20 /двадесет/ прокурорски акта и по тях са осъдени 27 /двадесет и седем/ лица“. Отказана е информация за сключените от Гешев споразумения, „като очевидно, част от „осъдените” са именно и тези, с които е сключвал споразумения и те са с условни присъди“.
А в периода 2006-2009 г. той е работил в Софийската районна прокуратура и не е внесъл нито един обвинителен акт, и така данните са завишени 10 пъти, подчертават от БОЕЦ. И са категорични, че „тук става дума за тотална фалшификация и лъжа! Просто са си измислили тези резултати, за да представят Гешев като някакъв супер-прокурор, а той всъщност е абсолютен позор! Този скандал няма аналог в съдебната история на България“. Е, едва ли някой си е въобразил в него българската Лаура Кьовеши в мъжки костюм.
Бивол публикува аудиозаписи от пазарлъците на Гешев с обвиняемите по делото „Недосегаемите“, припомнят в публикацията си „бойците“. И още: „В голямата си част тези лица са обвинени за тежки престъпления, включително и за данъчни и финансови престъпления срещу данъчната система за милиарди. Разследванията са водени от други прокурори, следователи и служби, които им повдигат и обвинения, а благодарение на Гешев тези хора се спазаряват с прокуратурата и получават минимални и най-често условни присъди, като нанесените на държавата щети остават невъзстановени, а милиардите потъват в джобовете на мафията и прокурорите-споразумители“.
Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова.
The form is not published.
Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.
Гневът на БОЕЦ е оправдан и необходим. Но той звучи като гласа на викащия в пустинята. И тук се врязва другият проблем – медиите. Малкото, които успяват да зададат острите си въпроси, биват неглижирани и получават саркастични недомлъвки, вместо отговорите, които обществото очаква чрез тях. Напишат ли критично – стават мишена. Колко му е да им пратят биячи в тъмната уличка, или да им тарашат къщите, да ги разпитват в полицията и да ги заплашват, защото си вършат работата. Или просто да уволняват.
Има и още неизбежни въпроси – кой му вдъхна този импулс и на кого толкова иска да се хареса Гешев? Има ли съвпадение на тази хиперактивност негова с идването на новия посланик на САЩ Херо Мустафа и новия правен съветник в посолството Джесика Ким, експерт в борбата с корупцията, и с визитата на премиера Борисов в Белия дом? Ами с изгонените руски шпиони? Ще има ли ново споразумение за сътрудничество и обмяна на практики на нашата прокуратура с руската, каквото предишният първи обвинител Сотир Цацаров сключи с колегата си Юрий Чайка през 2017 г.?
Всичко е политика. Не се връзвайте, че има разделение на властите, върховенство на закона и дрън-дрън. И който не вярва, че Гешев има амбиции за политическа кариера, да си припомни каскета му. И кожения шлифер на сегашния ни премиер.
Водеща снимка: Иван Гешев Главен прокурор и неговите заместници: Красимира Филипова и Десислава Пиронева. Източник: Сайт на Прокуратурата на Република България
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
IBAN: BG27 ESPY 4004 0065 0626 02
BIC: ESPYBGS1
Титуляр/Account Holder: Bivol EOOD
- Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева? Репортаж с НСО на врата - 12 септември 2020
- Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите - 14 август 2020
- Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов - 6 август 2020
