Френският посланик излезе и каза по телевизията, че правовата държава у нас е само фасада. Съдии « гнили ябълки » могат да валидират откровена кражба на бизнес и да съсипят за няколко часа многогодишните усилия на честни инвеститори да въведат нормалност в разградената ни държава, приета по милост в европейското семейство.

С бездействието си прокуратурата напълно подкрепи думите на посланика. Tя отказа да разследва сигнала и прехвърли топката на ВСС.

Обяснението за този позорен отказ от правосъдие не е явно, но е също много гнило. Конкретната « гнила ябълка » е подпряна от конкретен корпулентен гръб, чиито инициали бяха изписани на една страница от скандалния тефтер « Златанов », но главният прокурор Сотир Цацаров отказа да я покаже. Съберете две и две.

« Гнилите ябълки » в България явно са толкова гнили, че успешно трансцедират отвъд тленното. Доказателство за това е фактът, че е напълно възможно съдия да впише като управител на фирма отдавна мъртъв човек. При това не някой анонимен представител на малцинствата, а публична и достатъчно известна фигура.

Биволъ може да цитира два такива показателни случая, но със сигурност има много повече.

В края на септември 2006 г. матроси от подводницата « Слава » погребват починалия писател, подводничар и капитан 1-ви ранг Константин Площаков, роден през 1934 г. Военноморските сили му организират тържествено « морско погребение » с трикратен залп пред паметта на митичния капитан подводничар.

Четири години по-късно търговското отделение на Софийски градски съд удостоверява, че Площаков е член на съвета на директорите на Акционерното дружество с фирма « Балканска Търговска Борса Оупън Маркет-София ». Удостоверението отразява актуалното състояние в партидата на фирмата до 28.12.2007 г., тоест цяла година след кончината на капитана. И до момента Площаков успешно битува от отвъдното в качеството си на член на борда на директорите, като последната актуализация на състоянието е от 10 януари 2012 г.

Известен е и случаят с възкръсването на покойния бивш собственик на Хотел « Кемпински » Иван Зографски, широко отразено в медиите през 2008 г.

Зографски умира в Берлин през юни 2007 г. Кончината му също е отразена в медиите. Година по-късно управителката на фирмата « Зографски » ЕООД Нина Милкова Пенева декларира, че той е жив и здрав и е собственик на фирмата. А Софийски градски съд на 20.02.2008 актува невъзможното с документ – Зографски е юридически жив. Последва запор на имуществото на « живия покойник » и съдебна сага с наследниците, от които държавата най-накрая успя да прибере 1 млн. лв. неплатени данъци.

zografski

По закон някой трябва да носи отговорност за подписа си под декларация с неверни данни. На практика това не се случва. А вписващият орган трябва да прави елементарна проверка в ГРАО преди да ги впише. Но на практика не прави. Или я заобикаля, мотивиран от нещо.

Ето защо е напълно възможно покойници да управляват и владеят фирми, а живи мошеници без никакви права да си ги присвояват. При това безнаказано.

Единственият нашумял случай, когато прокуратурата е повдигала обвинение по Чл. 313 от НК за декларирани неверни данни е на Христо Бисеров за швейцарската му сметка. Биволъ може да цитира поне два други скандални случая с публични личности, за които прокуратурата знае със сигурност, но пасува.

Бившият областен на Бургас Павел Маринов е обявил в Търговския регистър фирма-покойник, която е заличена от регистрите във Великобритания. По документи той продължава да извършва дейност от нейно име, но Комисията за конфликт на интереси не видя проблем в това.

Невярна декларация пред МВР е направила Владимира Янева – шеф на Софийски градски съд и семейна приятелка на бившия министър Цветан Цветанов. Тя е обявила фалшив настоящ адрес в с. Топола, община Каварна, където обаче никой нищо не знае за нея.

Сигналите до прокуратурата по двата казуса и до момента са висящи. Защото една « гнила ябълка » на друга гнило не прави. И така ще е докато не бъдат изчистени всички, до една!

image_pdfimage_print
Print Friendly

This post is also available in: English