Въпреки уверенията, България се страхува от възможни последствия от гръцките беди Mind the horns!

Когато по-рано тази година става ясно, че има опасност Гърция да не може да изпълни задълженията си към кредиторите, на българския финансов журналист Николай Стоянов му дошло до гуша от „гръцкото безумие“. Изтеглил скромните си спестявания от една от четирите големи гръцки банки, които имат бизнес в България, и ги преместил в сметката на жена си в банка, която е германска собственост.

Казва, че не е бил особено притеснен, че може да загуби парите си, но просто след като проследил главозамайващите обрати на драмата с гръцкия дълг като част от ежедневната си работа искал да има по-голяма сигурност.

Оставил е сметката си в българския клон на гръцката Алфа банк отворена, но в момента я използва само за да получава заплатата си и да плаща ток и други сметки.

Понеже Алфа и три други от десетте най-големи българските банки са собственост на гръцки кредитори, които се намират във водовъртеж от страх и паника у дома, България, бивша комунистическа страна, която днес е най-бедната държава в Европейския съюз, се озова под нежелания строг контрол от страна на финансови експерти и западни банки, които са притеснени, че проблемите на Гърция може да разпространят хаоса извън страната.

На мушката са и Сърбия, Македония и Румъния, други нации в центъра на вече-изоставеното желание на гръцките банки да разширят дейността си на чужди пазари.

Но България, където гръцките кредитори държат около 20 на сто от депозитите и където около 7 на сто от бизнеса на износителите зависи от Гърция, се откроява като страната, която би загубила най-много от по-нататъшно потенциално свиване на гръцката икономика, според изследване на Морган Стенли от месец май.

Мнозина експерти са съгласни, че гръцките банки в България, за разлика от техните компании-майки в Гърция, са финансово стабилни, със здрави баланси и големи суми в брой. Те имат и по-добра репутация от българските банки, една от която – четвъртият по големина кредитор в страната – се сгромоляса миналата година, разтърсвайки финансовия сектор.

Това, че никой не знае какви ирационални и разрушителни сили биха могли да се задействат, ако Гърция не успее да постигне споразумение с кредиторите си и фактът, че страната върви към фалит и дори към излизане от еврото, потенциално прави гръцката драма много опасна. В четвъртък преговорите за дълговата криза в Брюксел приключиха без намиране на решение.

„Ако Гърция цари хаос, никога не се знае какво безумие би могло възникне“, каза Петър Андронов, председател на Асоциацията на българските банки и на управител за България на белгийската банкова група КВС.

Дори страни, които нямат гръцки банки или други очевидни пътища за разпространение на „заразата“ поставят под въпрос уверенията на властите в Брюксел и на други места, че за разлика от преди пет години, когато кризата започна, Гърция е под безопасна карантина.

При откриване на конференция на високо равнище миналата седмица в Словакия, посветена на предизвикателствата след края на Студената война, Словашкият заместник министър председател и министър на външните работи Мирослав Лайчак предупреди, че докато Гърция представлява само малка част от икономиката на Европейския съюз, фалитът й „ще изпрати шокови вълни в цяла Европа“.

Росен Плевнелиев, президентът на България, която се присъедини към Съюза през 2007 г., но все още използва собствената си валута – левът – заяви, че е „много притеснен“ от събитията в съседна Гърция.

В интервю от София, президентът отхвърля всякакъв риск от „зараза“ за България от гръцките проблеми чрез гръцките банки, като посочва, че гръцките кредитори в България нямат експозиции към гръцкия дълг и не са изложени на опасността българските им вложители да се втурнат към клоновете им за да поискат парите си.

„Виждали сме толкова много кризи около нас, че вече нищо не може да ни изненада“, казва г-н Плевнелиев, и обяснява, че дълбоко вкорененото хладнокръвие на българите ще предотврати паника сред вложителите. И все пак той държи собствените си пари в Дойче банк в Германия, където е живял в продължение на много години, и в местното дъщерно дружество на австрийската Райфайзен. Казва, че тъй като притежава къща в Гърция, има банкова сметка и там за да прави местни плащания. „Искаме Гърция да успее“, казва той.

Г-н Стоянов, финансовият редактор на българското бизнес издание Капитал, е съгласен, че гръцките банки в България изглеждат стабилни, но предупреждава, че евентуален гръцки фалит може да зачеркне рационалното поведение и да доведе до „неконтролируеми проблеми“.

Досега клиентите на гръцките банки в българската столица в София не са показали големи признаци на безпокойство. „Нямам никакви притеснения. Получавам само пенсията си тук,“ казва Снежана Докторова, а 68-годишна клиентка на Обединена българска банка, която въпреки името си е гръцка собственост.

Но, друг столичанин, който поиска да бъде идентифициран само с първото си име – Васил – изрази опасения, които показват колко непостоянно и непредвидимо е доверието на което се гради стабилността на банковата система. Той каза, че се е изтеглил 10 000 евро и затворил сметката си в българския филиал на гръцката Пиреос банк – не от страх, че може да фалира, а заради политически убеждения след изборната победа през януари на радикалната лява партия Сириза, която в момента е на власт в Атина.

„Аз съм против комунистите и бях дълбоко разочарован, когато гърците избраха комунистическо правителство“, каза той.

Според изчисленията на Капитал, който ползва данни на централната банка, през първото тримесечие на тази година (последният период за който има налични данни) депозитите в гръцките банки в България са намалели с почти един милиард лева, около 580 милиона щатски долара. Това е малка сума в сравнение с повече от четирите милиарда щатски долара изтеглени от вложителите в Гърция миналата седмица, но според Капитал това все пак е „леко плашещо“.

Представители на българската централна банка отказаха да коментират, заради това, което българските журналисти наричат политика на мълчание относно потенциалните рискове за банковия сектор. „Когато се мълчи за всичко, това всичко на повърхността изглежда добре, но това някак си е илюзия“, казва г-н Стоянов.

В крайна сметка, решението да запази мълчание е може би мъдра стратегия с оглед на факта, че много малко хора вярват на това, което казва централната банка след неуспеха й да спре разпада на Корпоративна търговска банка, известна като КТБ, която се срина миналото лято. Управителят на централната банка, който беше подложен на унищожителни критики заради провала на КТБ, обяви тази седмица, че подава оставка.

„Ние не вярваме в нищо, включително и на себе си“, заяви Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания, изследователска група базирана в София.

Г-н Андронов, председателят на Асоциацията на банкерите, казва, че разбира нежеланието да се обсъжда риска от гръцка „зараза“ в слабата, но стабилна българска икономика. „Ако започнем да говорим твърде много, създаваме паника“, казва той. И добавя, че гръцките банки са напълно стабилни, с ликвидни нива по-високи от нормата и нямат пряка връзка с Гърция, освен чрез собствениците си и търговската марка.

Международните банки изглежда са стигнали до същия извод – че освен катастрофалната криза на доверие предизвикана от евентуален гръцки фалит и излизане от еврото, гръцките банки тук са по-стабилни, отколкото техните компании-майки в Гърция.

В своя доклад за България Дойче банк заявява, че рискът от потенциална „зараза“ е смекчен от консервативните практики на гръцките банки при отпускане на кредити и от други фактори.

Това че българските банки, много от които са опетнени от тъмни връзки с политически фигури, имат толкова лоша репутация, също помага на гръцките банки тук.

„Те се възприемат като по-стабилни от местните банки“, казва Георги Ангелов, икономист в Институт Отворено общество в София.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.