Още едно зелено кътче от Родината ни е на път да падне жертва на зловещата клика на политическата продажност и нечистите бизнес интереси. Става дума за добилия напоследък печална популярност парк „Бедечка“. Всъщност, казусът с „Бедечка“ явно е много популярен само сред любителите на природата, защото в противен случай общественият натиск щеше да е доста по-сериозен и едно от любимите места за отдих и почивка на поколения старозагорци, 400 декара белодробна тъкан в организма на един двестахиляднен град, вече щеше да бъде спасено.

Каква е схемата? Старата, разбира се. Защо заинтересованите от застрояването на „Бедечка“ да се морят па измислят нови алабалъщини, при положение, че безброй зелени площи из цялата страна бяха тихомълком прилапани по един и същи начин и той явно работи безотказно? Най-грубо казано решението за промяна на статута на определена територия се размахва пред очите на потърпевшите вече при свършен факт, когато документите са нагласени както трябва, а следите са заличени. Общественото обсъждане също е пропуснато, как иначе ще мине номерът?

В този хубав момент в схемата се появява на бял кон настоящ представител на местната власт и започва да си къса дрехите пред медиите как е готов на всичко, за да оправи нещата. За съжаление обаче няма никакъв начин това да стане, защото предишните местни управи са изпипали работата както трябва и на сегашната власт ръцете й са вързани. В конкретния случай с „Бедечка“ ролята на добронамерения, но за съжаление безсилен рицар играе кметът на Стара Загора Живко Тодоров. В интерес на истината, макар и удобно да си измива ръцете, градоначалникът е прав за едно. Октоподът пуска пипала към „Бедечка“ преди много време и постепенно обгръща красивото кътче в плътна, задушаваща прегръдка.

Паркът е вторият по площ в Стара Загора – един от големите градове в България, имащ самочувствието, че си възвръща старата слава на икономически, стратегически и демографски център. Всички знаем, че освен да създават подходящи условия за развитие на бизнеса, умните управници осигуряват достатъчно зелени площи, особено в подобни градове, с потенциал и перспектива за бързо развитие. Да, но в конкретния случай, вместо да мислят за осигуряването на повече зелени площи, местните власти правят тъкмо обратното – съдействат за унищожаването на вече съществуващи такива.

В ход влиза любимата мантра „заварено положение“. Преди 1944-а на територията на „Бедечка“ се садят зеленчукови градини, които са национализирани от „народната“ власт и през 1979 година пространството е превърнато в градски парк. След 1989-а обаче държавата започва да връща земите, а междувременно се оказва, че голяма част от тях са изкупени от крупни бизнесмени. И се започва…

През 2003 година Общинският съвет взема решение около 250 декара от територията на парка да бъдат върнати на собствениците им. После общият устройствен план е променян няколко пъти, като с него се променя и съдбата на парк „Бедечка“. Не към добро, разбира се. Използвани са и други добре познати от заграбването на различни зелени територии из страната номерца – решението на Общинския съвет за застрояване на парка е публикувано със закъснение в Държавен вестник, за да се избегне евентуална реакция от страна на гражданите. Общият устройствен план не е минал през разширен експертен съвет, преди да бъде приет, въпреки съпротивата на архитекти и граждани, а части от него не са обнародвани. Реакцията срещу нарушенията е целенасочено омаловажена и пренебрегната от съответните органи.

Извън всякакво съмнение е какво стои зад всичко това. На територията на „Бедечка“ си дават среща крупни политически и бизнес интереси. Не един и двама представители на местната власт са закупили земи в парка и сега чакат да започне строителството, за да реализират сериозни печалби. Същото важи и за другите инвеститори – големи компании, свързани със строителния бизнес, както и международни търговски вериги.

На всички старозагорчани им е ясно, че Общинският съвет е удобно леговище на лобистки интереси и не могат да разчитат на него. Предложенията на гражданите за намиране на компромисно решение между обществения и частния интерес неизменно са отхвърляни под благовидни поводи, кръжащи около „ама то така си беше“ и „, желание имаме, ама няма пари“.

На пръв поглед нещата изглеждат загубени. В името на затвърждаването на тази теза кмет, Общински съвет и инвеститори правят всичко възможно, за да изглежда, че шанс за спасение на парк „Бедечка“ няма. Едва ли е трудно да се досетим, че това е и причината да се опитват да пробутат кокошка за кон, като към друг старозагорски парк, този в квартал „Казански“, бъдат добавени 90 декара бивши военни имоти. За замазване на очите на недоволните един вид…

Начин за спасение на „Бедечка“ обаче има. Успехът минава през постоянен, мощен и целенасочен обществен натиск. Никой кмет, никой Общински съвет, никой инвеститор смее да се опълчи срещу силни аргументи, неоспорими факти и общоизвестни истини. А дори и да го направи, бързо се отказва, защото последното нещо, което искат „заинтересованите“ е да се разшуми хубаво около деятелностите им. Тогава биха излезли доста по-конфузни казуси от този с парка „Бедечка“.

От неформалната група „Запазете Бедечка“ нямат намерение да се отказват толкова лесно. Те продължават да търсят варианти паркът да оцелее и възнамеряват да организират серия от национални протести в защита както на него, така и на други зелени територии с подобна участ в България. Първият от тях ще се състои на 27 април от 18:30 часа на езерото Ариана в София – още едно място, придобило печална слава заради хищническата лакомия на некоректни инвеститори. Инициаторите очакват подкрепа от цяла България.

Моралът и простата логика показват, че без зеленина всеки град се превръща в мрачен декор на филм за годините на развития социализъм и ни правят съпричастни с борбата за съхраняването на парк „Бедечка“. Желанието за живот в държава с върховенство на закона пък ни убеждава, че след толкова нарушения, хлъзгане по ръба на законността и прехвърляне на горещия картоф от едни ръце в други единственият начин за реакция на всеки съвестен гражданин е решителен отпор срещу действията на властово-финансовата клика.

Не само за да оцелее „Бедечка“. Казуси като този решават съдбата на десетки, може би стотици зелени площи в България. Ако видят, че безобразията им се посрещат твърдо и решително, интересчиите ще се замислят, преди да протегнат ръка. В противен случай обаче нищо не може и не иска да ги спре. По стара родна традиция институциите биха се задействали само ако върху тях е упражнен огромен натиск. Иначе удобно ще си затварят очите и ще вземат под масата. Така че всичко зависи от нас и нямаме никакви оправдания…

Затвори/Close

За да дарите на Биволъ изберете криптовалута от менюто, въведете сума и натиснете бутона Exchange. След това потвърдете с бутона Proceed и преведете сумата на указания портфейл. Changelly ще изпрати парите в нашия биткойн портфейл.
Donate cryptocurrency to Bivol by selecting a currency from the menu, fill the amount and click on the button Exchange. Then confirm with the button Proceed and send the amount to the displayed wallet. Changelly will transfer the sum to our bitcoin wallet