Съществуват два надзорни доклада за Първа инвестиционна банка от 2012 и 2015 г. Това признава БНБ в отговор след изпратени от Биволъ въпроси. Става дума за доклад от Надзорна инспекция за ПИБ АД изготвен на основание Заповед №РД 22-0301/16.02.2012 г. и Доклад за ПИБ АД с номер БНБ 77189/19.08.2015.

Централната банка отказа да предостави официално тяхното съдържание с аргумента, че докладите представляват професионална и банкова тайна по Закона за кредитните институции, чл. 62-64.

Според адвокат Александър Кашъмов обаче това позоваване на ЗКИ не е валидно. Банкова тайна се явява само информацията за наличности и операции по влогове и сметки на клиенти, съгласно чл.62, ал.2 ЗКИ. Докладите на „Банков надзор“ не съдържат толкова конкретна информация и следователно не може да бъдат банкова тайна. На това основание Биволъ ще изиска двата доклада по реда на ЗДОИ.

Всички други институции мълчат

БНБ отказа да отговори дали докладът от 2012 е предоставен на ЕК при искането за държавна помощ за ПИБ. Тя си измива ръцете с Министерството на финансите, което водело кореспонденцията с Европейската комисия в областта на държавните помощи. От ведомството на Горанов не се получи отговор до редакционното приключване на статията дали това е направено.

Харесва ли Ви статията?
Само срещу няколко лева месечно можете да гарантирате съществуването на независима разследваща журналистика.
Кликнете тук и станете абонат на Биволъ с Данъкъ "Биволъ"!



Биволъ зададе въпрос и до пресслужбата на Министерски съвет дали министър-председателят Борисов е бил информиран за доклада от 2012 по време на първия си мандат и дали е бил информиран за доклада от 2015 г. по време на втория си мандат. Отговор също не се получи.

Парите отиват в лоши кредити на олигарси и свързани лица

Вчера, 12 август 2016, Биволъ публикува първата част от доклада от 2012 г. В него има шокиращи констатации за състоянието на ПИБ. Заради голяма маса необслужвани кредити към олигарси и свързани лица банката е станала изключително рискова.

Вместо да я поеме на ръчно управление обаче и да защити депозитите на хората, БНБ е оставила нещата на самотек, скрила е доклада и е позволила експанзията на банката към дребните вложители.

Именно с парите на дребните вложители, примамени от високите лихви, се пълни дупката на огромните кредити раздадени на Христо Ковачки, Гриша Ганчев, Васил Божков и самите собственици на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев чрез подставени лица, става ясно от подробно описаните фирмени кредити. Кредити, които не се изплащат, но банката ги води като редовни:

Стр. 6 от доклада: експозицията на Васил Божков некоректно е класифицирана като „редовна“ вместо „загу6а“ по свързаност c Железопътна инфраструктура – ХД АД;

В официалните си отговори до редакцията Централната банка сега признава, че предписанията след доклада от 2012 г. били „частично изпълнени“. По данни на Биволъ обаче докладът от 2015 г. обаче е още по-суров, което означава, че е изпълнена незначителна и несъществена част от предписанията. БНБ уверява, че всички предписания от 2015 били изпълнени, но не се знае изобщо какви са те.

report-pib-recomm

За сметка на това в доклада от 2012 г. ясно е записано, че ПИБ не е изпълнявала предишни предписания и препоръки на БНБ, като е демонстрирала нагло отношение над закона и наредбите. Последствия обаче няма, заради политическото чадъросване.

След подобен доклад за КТБ бивш шеф на БНБ стана обвиняем

Докладът за ПИБ от 2012. г. е изготвен по заповед на тогавашния шеф на „Банков надзор“ Румен Симеонов. Той беше привлечен като обвиняем по делото КТБ заради подобен доклад, изготвен две години по-рано за КТБ.

Според съобщението на прокуратурата в Доклад на Надзорната  инспекция на БНБ от 29 февруари 2010 г. са констатирани  множество  нарушения  в дейността на  „Корпоративна търговска банка“АД, създаващи опасност от застрашаване финансовите интереси на вложителите.

Въпреки, че е бил уведомен за това по надлежния ред, Симеонов не е приложил предвидените в закона надзорни мерки. Бездействието на обвиняемия Симеонов е предпоставка за настъпване на немаловажни вредни последици, изразяващи се в застрашаване на  финансовите  интереси на държавата – твърди държавното обвинение.

Докладът за КТБ беше публикуван от Капитал в проекта KTBFiles. Биволъ сравни общите заключения от двата доклада – за КТБ (виж тук) и за ПИБ (виж тук). Съвсем очевидно е, че докладът за КТБ е много по-благоприятен и мек от този за ПИБ, а броят на констатираните нарушения е много по-малък.

Има информация, че докладът за ПИБ също е изискан от прокуратурата по друго дело, но засега тя мълчи и не повдига обвинения свързани с ПИБ въпреки тревожните данни за източване на банката, сигнализирани от Биволъ и напълно потвърдени в доклада на БНБ.

Това недвусмислено говори, че държавното обвинение прилага двоини стандарти по неясни правила и отказва да приложи закона: КТБ, изоставена от Делян Пеевски беше ликвидирана с активната роля на прокуратурата и нарушения в нея бяха изкарани наяве, включително бездействието на „Банков надзор“. Нарушенията на ПИБ, която приюти корпулентния депутат след краха на КТБ, са много по-драстични, но се прикриват. Бездействието на „Банков надзор“ за ПИБ старателно се прикрива.

Маскиране на грабежа

Както отбелязахме в първата статия по темата, става дума за политическо решение да не се огласява дупката в ПИБ и лошите банкови практики. От техническа гледна точка инспекторите на БНБ много точно и подробно са анализирали как са прикрити лошите експозиции.

– ПИБ е въвела механизма на „условния кредит“ с цел да се рефинансират нередовни кредити. По този начин допълнително са занижени показателите на нередовните експозиции. Това изглежда е било системна практика.

– ПИБ е създала „банка в банката“ чрез своя клон в Кипър и заеми към други офшорни фирми, за които в доклада се споменава, че не са били следени от отдела за управление на риска и не са докладвани в Централния кредитен регистър.

– В голяма част от кредитите лихвите са договорени за изплащане при падежа. При настъпване на падежа обаче кредитът се разсрочва с анекс и така плащането на лихвите се отлага във времето. Точно по този начин бяха третирани експозициите на подставените фирми, които купиха Кремиковци и които в крайна сметка не си платиха, а банката придоби техните активи, за да прикрие загубата от 200 млн.

В следващите дни Биволъ ще публикува останалите страници от доклада, които съдържат подробен анализ на нарушенията и как е осъществявано тяхното прикриване. Извадени са конкретни данни за фирми и физически лица, които са получавали кредити от ПИБ при преференциално отношение. Това е довело до сериозни проблеми и силен натиск над капитала на банката.

Заключенията на банковия надзор съвпадат напълно с установеното от Биволъ в серия от журналистически разследвания за ПИБ през последните две години. БНБ, прокуратурата и ДАНС знаят за тях, но и до днес ги игнорират с глава в пясъка. Изрично отбелязваме това, за да е ясно #КОЙ точно ще трябва да носи конкретна и точна отговорност, при рухването на пирамидата и тежки за финансовата ни система последици.

Вероятно такава ще бъде тактиката на БНБ при обявяването на резултатите от стрес тестовете в събота: да се замаже, прикрие и омаловажи пред широката публика драматичното реално състояние на ПИБ, констатирано през годините, но старателно укрито от обществото. Колкото и плътно да се прикрива една истина обаче, това може да бъде само въпрос на време.

Подкрепете кампанията #DMSЯневагейт за популяризиране на Яневагейт във Facebook

Ако цените нашата работа подкрепете сайта "Биволъ" с дарение (банков превод, в брой - през Cashterminal, ePay.bg - EasyPay, PayPal, биткойни), абонамент или покупка на наш рекламен продукт:

Print Friendly